XIV Проектна единица - МАНДРЕНСКИ РЕКИ

В XIV Проектна единица - "Мандренски реки" основните реки са Русокастренска,

Средецка, Факийска, Изворска, Маринка, Отманли, които се вливат в Черно море посредством езеро Мандра.

Топография и геология

Районът се загражда на изток от Черно море, на север и запад от речен басейн

Севернобургаски реки, възвишенията Хисар и Бакърдиците, а на юг граничи с рече басейн Южнобургаски реки. В тези граници той обхваща освен склоновете на споменатите възвишения до вододелната линия с поречието на р. Тунджа, низините около яз. „Мандра” и долното разширение на реките до вливането им в язовир „Мандра”.

По ортографски белези районът може да се раздели на котловинна низина, включваща бреговата ивица и ниските полета и нископланинска област (с височина до 400 м), представена от ограждащите възвишения.

Речната долина на Русокастренска до сливането й с Папазлъшката река е широка с полегати склонове с наклон до 10°. Напречният профил на долината е неясно изразен.

Склоновете представляват отделни ниски хълмове (150 - 200 м височина). Речното корито е със слаб наклон. Реката прави на много места вирове. Бреговете са полегати и обрасли с трева. Речното дъно е земно-кално. Склоновете са заети изключително от работни имоти (90 %), останалата част от нискостеблени дъбови храсталаци и пасбища. Реката прави слаби меандри, които пред с. Сърнево стават силно извити.

След с. Сърнево речната долина има разлат трапецовиден напречен профил. Реката тече покрай десния по-стръмен склон. Между с. Железново и Русокастро прави един голям завой и приема югоизточна посока. На 3 км пред Русокастро долината се стеснява до 200 м в един участък от няколкостотин метра.

До с. Тръстиково коритото на реката достига до 20 м широчина. Бреговете са отвесни и обрасли с върбалак и тополи.

От с. Тръстиково реката тече в коригирано корито и през отводненото Мандренско езеро се влива в Черно море.

В долното течение речната долина се слива с тази на р. Средецка, като общата широчина достига до 2.5 – 3.0 км.

Дължината на р. Русокастренска е 65.4 км, водосборната площ възлиза на 525 км², при средната надморска височина на басейна - 131 м, залесеност – 15 % и среден наклон на реката – 3.5 ‰.

На 2.5 – 3.0 км от извора реката протича през неясно очертана долина с много полегати склонове (5°), залесени с гъсти дъбови храсти. Надолу долината има вече подчертан трапецовиден напречен профил.

Надлъжният наклон на коритото е 22 ‰, който наклон се запазва до вливането в нея на р. Четманска. Бреговете на речното корито са високи 0.6 – 0.7 м почти отвесни. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо. Реката не прави меандри.

След вливането на Четманската река, Средецка навлиза в хълмиста долина, широка 50 – 60 м, като описва средно извити, но редки меандри. Тук десният склон е залесен с храсталак.

След с. Александрово речната долина става с коритообразен напречен профил. Склоновете са много полегати (5 - 10°) и обезлесени. Средецка тук я наричат Голямата река; широчината й става 2 – 2.5 м. Крайречните лъки са незначителни.

След вливането в нея на дерето Чамбунар склоновете на долината стават по-стръмни, като са обрасли с млади дъбови гори. Реката е по-пълноводна. Надлъжният наклон на коритото в този участък е около 6°. Широчината на коритото става 5 - 6 м, а крайречните лъки - 10 – 15 м. Бреговете на реката са ниски и ронливи. При с. Кубадин долината става към 200 м широка. Склоновете са по-стръмни, на места скалисти и обрасли с редки дъбови храсти. Лъките стават широки до 20 м. Надлъжният наклон на реката тук е много малък. Реката е широка 4 – 4.5 м. Дъното е песъчливо-чакълесто. Бреговете са ниски, почти отвесни и ронливи.

По-надолу реката навлиза в тясна много стръмна долина. Склоновете стават много стръмни, почти отвесни, с наклон 80 - 85°, мъчно проходими и обрасли с гъсти храсти и тръни. Надлъжният наклон на речното корито е почти същият, като широчината й достига на места 25 м. Реката прави незначителни меандри.

При с. Проход долината се разширява до 300 - 400 м. Склоновете стават много полегати. Широчината на реката е 15 - 20 м. Крайречните лъки достигат до 100 - 150 м. Бреговете са отвесни и високи 0.50 м. Дъното на реката е вече песъчливо.

След с. Белила долината става много широка с неясно изразен напречен профил.

Характерът на речното корито не се изменя. Надлъжният наклон става много малък. След Средец реката прави в един участък от 1 - 2 км силно извити меандри, които стигат чак до с. Дебелт. Тук напречният профил на долината е коритообразен с полегати склонове. При устието си р. Средецка се разлива, широчината на реката е около 25 м, а дълбочината й 0.80 м. Бреговете са ниски, заблатени. Дъното е тинесто. Реката тече в разлята трапецовидна долина, широка 2.5 – 3.0 км, покрай десния склон на същата.

Дължината на р. Средецка е 69 км, водосборната площ възлиза на 985.3 км², при средната надморска височина на басейна - 170 м, залесеност - 24,00% и среден наклон на реката – 4.3 ‰.

Река Факийска оформя началото си от множество притоци близо до българо-турската граница.

От с. Момина клисура реката тече в североизточна посока, минава през с. Факия (откъдето носи името си), изменя в кратък участък направлението си, като тече на изток, и пред с. Голямо Буково приема пак първоначалната си посока. Характерно за участъка от изворите до с. Г. Буково е това, че водосборната област е изцяло оголена, което дава облика на реката извънредно наносна.

В горното течение долината е тясна със стръмни склонове, а в района на с. Факия - с. Г. Буково става коритообразна и широка към 400 - 500 м. Наклонът на склоновете намалява до 25 - 30°. Билата са заоблени и високи 100 - 150 м. Речното корито е много променливо и засипано от напоените конуси на многопоройните притоци. Широчината на реката е обикновено 8 - 10 м с дълбочина 0.30 м. но на места се разлива и достига до 20 м.

До района на с. Раков дол реката прави силно извити меандри, които надолу стават по- умерени и към устието почти изчезват.

При пресичането на шосето Росеново - Богданово долината се стеснява, като дъното й става около 100 м широко.

Напречният й профил е типичен коритообразен. Склоновете са стръмни (45°) и залесени с високостеблени и нискостеблени гори.

Широчината на речното корито се запазва същото. Дъното на реката е чакълесто-песъчливо с натрупани на места скални блокове.

Към 40-ия км долината става трапецовидна. Коритото запазва същия си характер, а широчината на реката става към 25 м.

След вливането в нея на р. Малка река широчината на долината става към 600 - 700 м. Напречният й профил е вече трапецовиден. Наклонът на склоновете чувствително намалява - 20 - 25°. 3алесеността намалява. Широчината на реката става 6 - 7 м с дълбочина 0.5 м.

В участъка между селата Зидарово и Габър широчината на долината достига 1.5 км.

Залесеността на склоновете намалява още повече (до 10%). Речното корито запазва същия характер.

След с. Зидарово (17 км от устието) до вливането на Факийска в Мандренското езеро широчината на долината става към 2.0 км. Крайречните лъки са широки до 800 - 1000 м. Склоновете стават много ниски (15 - 20 м) и полегати (10°). Коритото е широко към 8 - 10 м. Дъното на реката е от ситен и среднозърнест пясък.

Дължината на р. Факийска е 87.3 км, водосборната площ възлиза на 641 км², при средната надморска височина на басейна - 260 м, залесеност – 24 % и среден наклон на реката – 4.8 ‰.

Мандренско езеро представлява езеро-лиман, разположено в югоизточната част на Бургаската низина. То има продълговата форма с дължина 11 км и максимална ширина 1.30 км. Средната му дълбочина е 1.10 м, а обемът – 11 млн м³. Бреговете са хълмисти, невисоки и обрасли с тръстика. За нуждите на напояването и промишленото водоснабдяване през 1963 г. голяма част от езерото е превърната в язовир (с максимален обем 140 млн м³), посредством изграждане на язовирни стени с височина 10.00 м. В резултат на хидротехническото строителство останалата естествена част на езерото е била отделена от вливащите се в него сладководни реки и солеността ми се е повишила значително.

Опорната хидрометрична мрежа на поречието се състои от 2 действащи хидрометрични станции. ХМС станция при с. Проход е закрита през 2008 г. по технически причини, но се предвижда в близко бъдеще да бъде ремонтирана и да започне да действа отново. Една от ХМС е съоръжена с дневен лимниграф с графичен аналогов (непрекъснат) запис на водните стоежи на хартиен листов с ежедневна смяна в 8 ч. сутрин, когато се отчита и водния стоеж водомерната рейка. На другата станция водните стоежи се отчитат срочно в 8 и 20 часа от хидронаблюдател.

Измерванията на водните количества се правят нормално всеки месец един до два пъти, което е необходимо за правилното построяване на ключовите криви Q=f(H). Станциите са съоръжени с леки измерителни мостове (стоящи или висящи - въжени).

Лимниграфа са монтиран в успокоителни шахта, предвидена и за почистване на дънни утайки и лимниграфна будка за измерителната апаратура, инструменти и станоци за филтриране на пробите за мътност.

Изведена е една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за XIV Проектна единица - "Мандренски реки" и XV Проектна единица - "Южнобургаски реки, р. Велека и р. Резовска”.

Изведената регионална зависимост за III обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:

q_maxsr = 3.841301 * A_E^-0.41716

Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 27.

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на QP% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за XIV Проектна единица са представени в Таблица 28.

В XV Проектна единица - "Южнобургаски реки, река Велека и река Резово" основните реки са Ропотамо, Дяволска, Караагач и Лисово дере. В обхвата на речния басейн попадат и водосборите на две по-малки реки – Маринка и Отманли, чийто речен отток не оказва съществено стопанско значение за басейна.

Районът се загражда на изток от Черно море, на север и запад от речен басейн Мандренски реки и северния дял на Странджа планина, а на юг от границата ни с Турция. В тези граници той обхваща освен склоновете на Странджа планина до вододелните линии с поречията на р. Тунджа и р. Марица, долните разширения на реките и ниската крайбрежна ивица от яз. „Мандра” до границата.

По ортографски белези районът моге да се раздели на котловинна низина, заемаща северната част на района и нископланинска област (с височина до 600-700 м), предсавена от склоновете на Странджа планина.

Реки и езера

Река Ропотамо извира от североизточното подножие на странджанския рид Босна под името Церовска река, наречена така на село Церово, преселено през 1878 г. в с. Ново Паничарево. В началото тече в дълбока, тясна и гориста долина в североизточна посока.

При село Ново Паничарево реката напуска Странджа и започва да тече в източна посока в плитка и широка долина. След това реката навлиза в тесен пролом между Бакърлака (Медни рид) и Узунджа баир и излиза в широка заблатена долина до устието си в Черно море, на запад от нос Свети Димитър. В последния си участък тя е известна като р. Ропотамо. Най-големия приток на р. Ропотамо е Росенската река (Мехмеченската река или Цера), извираща от Медни рид над с. Росен. Общата дължина на р. Ропотамо е 48.500 км. По-голямата част от долината на реката е лонгоз с гори от дъб, ясен, бряст, габър и други.

Около устието на р. Ропотамо се е образувал дълъг и широк лиман, ограден от Черно море с пясъчни коси. Лиманът е плавателен за малки съдове. Този район е обявен за резерват Ропотамо.

Дължината на р. Ропотамо е 48.5 км, водосборната площ възлиза на 249 км², при среден наклон на реката – 1.84 ‰.

В горното си течение до с. Звездец тече в тясна дълбока долина при много голям на места надлъжен наклон, който при хидрометричната станция при с. Звездец е вече чувствително по-малък. Склоновете на долината са стръмни (до 50°) и изцяло залесени с високостеблени гори: цер, клен, дъб и др.

След с. Звездец реката силно меандрира, като меандрите стават силно извити и често следващи едни след други. Широчината на коритото е към 20 м. Обикновено дълбочината е 0.80 – 1.0 м. Дъното е песъчливо с отделни по-едри камъни. Към устието на р. Каръмлъка характерът на долината се променя. Напречният профил се доближава до коритообразен такъв поради значителното уширение на дъното (към 800 м). Височината на склоновете и наклонът им значително намаляват (до 25 - 30°). Залесеността от нискостеблени гори намалява до 50 %, като останалата част е заета с обработваеми имоти. Тук вече лъките достигат до 150 м широчина. Широчината на коритото е към 80 м. Дъното е от едър чакъл и пясък.

Надолу към вливането на Аидере долината става пак тясна с широчина към 300 м. В местността Качул долината прави няколко стеснявания и уширения, като напречният й профил се приближава към коритообразен.

Коритообразният профил на долината е ясно изразен при сливането й с р. Брояновски дол, а към с. Кости същият става вече трапецовиден с една широчина на дъното над 600 м, изцяло заето от лъки. Широчината на реката е средно 10 - 12 м, а дълбочината й - средно 2 м. Дъно - песъчливо.

От Качул до вливането в нея на р. Колибарски дол е характерно броеницоподобното уширение и стеснение на речната долина. Към с. Бродилово долината се разширява до 1200 м. Склоновете са ниски (30 - 50 м) и обрасли с нискостеблени гори. Речното корито се изменя, като дълбочината става по- голяма - 2.5 м. Влиянието от подприщването на морето е вече очевидно. Реката тече с много малка скорост. Всякакви бързеи изчезват.

Долината прави едно стеснение при вливането на р. Колибарски дол. Напречният профил е типичен трапецовиден. Ниски склонове с наклон 20 - 30°, заети от нискостеблени гори и обработваеми имоти.

След вливането на притока Селмата долината бързо променя своя характер. Наклонът и височината на склоновете бързо намаляват. Широчината на реката е почти константна, 8 - 10 м, а дълбочината 2 - 4 м. Дъното е глинесто-песъчливо.

При устието на Велека широчината достига 50 м, а дълбочината 7 - 8 м. След моста на шосето Синеморец - Ахтопол реката се разлива, прави голям завой и се влива в морето. Дължината на р. Велека е 147 км, водосборната площ възлиза на 995 км², при средната надморска височина на басейна - 311 м, залесеност – 50 % и среден наклон на реката – 4 ‰.

Резовска река (на турски Мутлудере) е гранична река. Тя извира от най-високата част на Странджа планина, източно от Ковчас в Турция и тече в източна посока. След с. Паспалово реката служи за граница между България и Турция до устието си в Черно море при с. Резово. Общата дължина на реката е 112 км. Водосборният и басейн обхваща 738 км², от които 183 км² в българска територия. Залесеността на водосбора е 60 %. Най-големият и приток е р. Велика. Характерно за притоците на Резовска е, че през лятото повечето от тях пресъхват, като само на отделни места се запазват вирове с голяма дълбочина (2-3 м), предимно в техните горни и средни течения. Водата се губи в долните им течения, поради песъчливите наносни легла. Долината на река Резовска е със силно врязани, стръмни и залесени брегове. По реката се намират множество прагове и бързеи.

Склоновете към Резовска река са обрасли с гъсти дъбови и букови гори. Край биосверния резерват Лопушна – най-големия резерват на територията на природен парк Странджа реката образува меандри, наричани от местните хора “буджаци” (тихи, закътани, оградени от реката места). Резовска река е със силно изразена междугодишна и вътрешногодишна неравномерност.

Пълноводието е през януари-април, когато минават 64% от годишния отток. Летните месеци са изключително маловодни. Това се дължи на специфичния климат, формиран под влияние на трите морета – Черно, Мраморно и Бяло.

Системното изсипване на скален материал и тетраподи през годините от към турска страна на устието на реката предизвиква системни наводнения при прииждане на водите. На 2 юни 2006 г. голямо наводнение унищожи голяма част от крайбрежната растителност покрай Резовска река и нейните притоци и промени облика на резовската долина.

Солеността му е ниска, но през лятото и есента се повишава.

Опорната хидрометрична мрежа на поречията се състои от 3 действащи хидрометрични станции. От общия брой 2 ХМС са съоръжени с дневен лимниграф с графичен аналогов (непрекъснат) запис на водните стоежи на хартиен листов с ежедневна смяна в 8 ч. сутрин, когато се отчита и водния стоеж водомерната рейка. На останалата станция водните стоежи се отчитат срочно в 8 и 20 часа от хидронаблюдател.

Измерванията на водните количества се правят нормално всеки месец един до два пъти, което е необходимо за правилното построяване на ключовите криви Q=f(H).

Приложен е възприетия общ подход за определяне на оразмерителни максимални водни количества, отнесен към XV Проектна единица - "Южнобургаски реки, р. Велека и р. Резовска".

Изведена е една обща регионална зависимост за модула на максималния отток за XIV Проектна единица - "Мандренски реки" и XV Проектна единица - "Южнобургаски реки, р. Велека и р. Резовска".

Изведената регионална зависимост за III обособен подрайон, която ще бъде използвана за определяне на адаптиращия параметър “a” e:

Адаптиращите параметри “b” за основния речен басейн при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5%, заедно с израза за “a” са представени в Таблица 29.

Оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% са определени по зависимостта:

След преобразуване и заместване на съответните адаптиращи параметри, окончателния израз за определяне на Q_P% добива вида:

Окончателните преобразувани изрази за изчисляване на оразмерителните максимални водни количества при трите характерни обезпечености 0.1%, 1% и 5% за XV Проектна единица са представени в Таблица 30.