В буквален превод: под-култура, частична култура. В социологията, антропологията и културологията представлява група от хора с различен тип поведение, вярвания, които ги различават от общата и широка култура на мнозинството
Изтегляне 25.87 Kb.
|
| The Flaming Dildos“. Песните им се гневни и провокативни, те са ядосани на обществото, на бащите си, които са продали свободата си, за да могат да работят по 90 часа на седмица. Те искрено вярват, че са по-различни и юношеството им преминава като се наслаждават на музиката, наркотиците, сексът и разрухата.
Групичката на Бени се саморазграничава от „чистите и възпитани“ деца като можем да забележим конкретни външни белези, чрез които се самоопределят: „Богатите деца са винаги са руси. Получават допълнително витамини.“ ; „Притеснявам се, че ще се изплашат от кучешките ни нашийници, безопасни игли и съдрани тениски“ (Игън, 2012, стр. 49). Тийнейджърите, за които се говори в книгата са представителна извадка на поколението, израснало през 70-80 години. Никой от тях не остава пънк до края на живота си. Те започват да търсят себе си, някои от тях попадат в корпоративния свят, други търсят себе си. Това, което обединява героите е музиката. Групичката на Бени са аналоговите хора, родителите, които ще разглеждаме в главата: Родители – Деца. Наричаме ги „аналогови“3, защото те са силно свързани с аналоговата музика, животът им е праволинеен като сигнала на аналога, но неподреден, изпълнен с трудности. За разлика от децата си (дигиталното поколение), които виждат голяма картина на света, аналоговите хора не могат. За целта на изследването и за разграничението между аналогови и дигитални ще разглеждаме по-детайлно: Бени, Лу и асистентката на Бени – Саша.4 Макар и с възрастова разлика помежду си, всички те принадлежи към една епоха. Те се наслаждават на музиката без да я осмислят, живеят за мига, приемат наркотици и не мислят за бъдещето. Двамата музикални продуценти – Бени и Лу имат връзка помежду си. Лу става продуцент точно когато музикалните къщи виждат потенциал в младежките субкултури и разбират колко доходоносни могат да бъдат идеите на тези движения. Той набелязва Бени като вижда в него потенциала да стане добър продуцент. От начало Бени искрено се наслаждава на пънк-рока без да мисли за комерсиалната страна на музиката. През юношеството си той вярва в идеята на тази музика и я прилага в начина си на живот и обличане. С времето обаче обществената ситуация се променя и от свободен тийнейджър, той облича костюма и се присъединява към музикалната индустрия. Началото на 90-те години, когато Бени започва своята кариера се характеризира с придобиването на важност на стила, повлиян от пънк рока. Американското консуматорското общество и индустрията, начело с медиите, започват да се интересува все повече от облика, визията и рекламната стойност на музиката и все по-малко от идеологията зад нея. Когато започват да се издават албуми, продуцентските къщи са били главният фактор за популяризиране на пънк стила. Игън вписва всички тези тенденции в образа на Бени. Имаме основание да кажем, че той е потърпевш от новата ситуация. Колкото и богатство да е натрупал, Бени не може да се пригоди към дигиталното време. Честоти, на които вибрира са тези на идеите и на естественото наслаждение от музиката. Светът на рекламата, костюмите и рационализма е непознат за него, той принадлежи на сина му Кристофър. В стремежа си да направи хобито си професия и да се занимава с това, което обича той започва да се дистанцира от работата си, от света и от себе си. Това рефлектира върху семейните му взаимоотношения и най-вече върху комуникацията със сина му. Имаме основание да смятаме, че музикалната индустрия, развитието на технологиите влияят силно върху двете генерации, но как точно ще обясним в следващата глава: „Родители и деца.“ Взаимоотношенията родители – деца 2 Превод: Весела Ганева, източник:[ CITATION Cam \l 1026 ] 3 Виж глава с номер…. 4 Тя е с около 10 години по-млада от Бени, но също тийнейджърството й се развива по сходен начин на неговия. Изтегляне 25.87 Kb. Сподели с приятели:
|