V. Комуникативна ситуация
Изтегляне 58.5 Kb.
|
Свързани:
композиция на текста
| Време и място
Времето и мястото на провеждането на комуникативния акт са обвързани с конкретната комуникативна ситуация. Комуникативното взаимодействие не може да съществува извън конкретно време и конкретно пространство. В този смисъл те са неотменни характеристики на общуването. Времето се осмисля по два начина. Първо, като времева близост или дистанцираност на обуващите. В първия случай продукцията и рецепцията на текста се реализират в единно време за комуникативните партньори. А във втория – продукцията на текста и неговата рецепция са отдалечени във времето. Оттук най-съществените последици за съществуването на текста са свързани с различните възможности за пораждане на смисъл. Естествено е, че при едновременност на създаването и възприемането на текста смисълът, който той носи в много по-голяма степен ще е подвластен на общуващите, и обратно – в случаите на раздалеченост. Това разбира се отнася за междуличностната комуникация. В масовата комуникация факторът едновременност не е релевантен за пораждането на единен смисъл, тъй като реципиентът няма право на намеса в създавания от продуцента текст, но за сметка на това има право да му припише собствен смисъл в степента, в която притежава достатъчни компетенции по темата на текста. Отдалечаването във времето създава още по-благоприятни условия за отклоняване от институционално наложения смисъл, напр. в печатните медии. И тъй като насоките в развитието на технологиите, свързани с масовите медии, са подчинени на заличаване на времевата отдалеченост, може да се направи извод, че тенденциите в общуването чрез масовите медии, от една страна, са насочени към демократизиране, т.е. възможност за пораждане на собствен смисъл от страна на публиката по аналогия с междуличностната комуникация. От друга, обаче, минималното време (например в електронните медии), с което разполага публиката, за да осмисли поднесеното съобщение, невъзможността да се общува повторно с текста, предполага по-скоро по-ефикасното налагане на институционален смисъл, на готово знание, отколкото критичност и възможност за самостоятелна оценка. Други последици от съобразяването с времевата близост/отдалеченост са свързани с избора на код, на канал и съответно на медия, която да фиксира текста. Тези фактори също оказват влияние върху характеристиките на текста – как ще бъде продуциран, възприет, разпространен, как ще бъде превърнат в стока, как и доколко може да трае във времето фиксирания или нефиксирания върху даден носител смисъл и пр. Времето се разбира и в още един аспект – като наличие или липса на граница, свързана с продукцията и рецепцията на текста. Неограничеността във времето за създаването и възприемането на даден текст е по-скоро белег на междуличностната комуникация. В масовата комуникация ограничеността във времето е норма. Времевите рамки, в които се поставя продуцирането на текста оказват много съществено въздействие върху възможностите за изграждане на текста. Много показателен пример в това отношение са медиите, които винаги са притискани от определен срок. Това положение на нещата създава условия за стандартизиране, рутинизиране и стереотипизиране на всеки един елемент от подготовката на текста – избор на тема, избор на източник на информация, използване на определени жанрове, на определен маниер на писане, на готови композиционни схеми за конструиране на текста, на специфичен набор от езикови средства и пр. Не по-различна е ситуацията в киноиндустрията, книгопечатането или музиката. Рецепцията на текста също е подвластна на ограниченията във времето. Неразбирането, а оттам и провалът на комуникацията могат да съпътстват всеки един комуникативен акт, неотчитащ факторът време. Или да се разчита на такава ситуация, за да бъде зададен определен, изгоден за някого смисъл. В междуличностното общуване проблемът може да бъде частично решен поради близостта на комуникаторите, които имат възможност да променят в хода на комуникацията текста, но в масовата подобна ситуация е невъзможна, затова се предпочита текстовете и общуването с тях да са максимално предвидими. Пространството се разбира, първо, в социален смисъл като публично или частно място, където протича общуването и оттам свързаните с двете полета условности за изграждане на текстове. Съвсем разбираемо е публичното и частното продуциране и възприемане на текстове да се различават, тъй като се управляват от различни норми, които са задължителни за всеки един от участващите. Пространството се разбира и като социална дистанция, свързана със статуса на общуващите в публичното или частното пространство. Висшестоящият има едни права и задължения по отношение на продукцията и рецепцията на текстове, докато нисшестоящият в социалната йерархия – съвсем други. Майката строи едни текстове – дъщерята други; преподавателят пише уроци, а ученикът домашни работи и пр. Пространството се мисли и като физическа дистанция – съприсъствие в едно и също пространство или несподеляне на общо място от комуникативните партньори. Факт, който оказва въздействие върху избора на канал и код за пренасяне на информацията, а също така и върху начина за констуиране и интерпретиране на текста. И трите аспекта, в които се мисли пространството, рефлектират и върху продукцията, и върху рецепцията на текста и са подвластни на контрола на дискурсните практики, в които се осъществява комуникативното взаимодействие. Изтегляне 58.5 Kb. Сподели с приятели:
|