Текстът в масовата комуникация – общи характеристики

1. текстовете в МК циркулират в публичното пространство - все по-нарастващото разкъсване на общия физически контекст на комуникативния акт

   
   

2. те са продукт на сложно организирана социална институция

   
   

3. дейностите по продукцията, трансфера и рецепцията на текста се подчиняват на специфични стратегиите и механизми, наложени от нормите и правилата, по които функционира дадена социална дейност

   
   

4. предназначени са за множествен адресат

   
   

5. предназначени са за комуникация, която има еднопосочен характер, т.е. за ситуация, в която липсва интеракция (с изключение на интернет).

   
   

Всички тези особености предполагат редица последици по отношение на функционирането и същностните характеристики на текста в МК.

1. Текстът се откъсва от първичната ситуация на създаването си и се възприема в ситуация, която не е единна за адресанта и адресата. Липсва единно време и пространство на продукцията и рецепцията на текста:

• текстът е крайният продукт на интензивни и всеобхватни процеси на медииране: а) обекти и събития се пренасят от адресанта до адресата с посредничеството на определена медия, защото ние не можем да ги наблюдаваме пряко; б) множество институции в обществото като правителствени, образователни, политически, религиозни и пр. имат за цел да достигнат до аудиторията и го реализират чрез медиирани съобщения; в) тази медия притежава определени технически (печатни, електронни, дигитални средства за продукция на съобщения) и социални (институционални – опит, представи, нагласи, вярвания, обичаи, норми, интереси, цели и пр.) параметри; г) медията разполага и с определена представа за своята публика и най-обща рамка за процеса на възприемане на материалите й; д) взаимно тези параметри определят какъв текст ще бъде създаден, т.е. текстът зависи от всички характеристики на медията – медията според техническите си и институционални белези ни представя своята картина за света. Медиирането е процес на интерпретация и репрезентация на нещата от реалността в съответствие с дискурсния порядък на дадена медия. Текстът като средство и краен продукт на медиираното общуване, от една страна, също е засегнат от процеса на медииране, т.е. задължително се подчинява на нормите, валидни за медията, от друга, манифестира как медията конструира реалността за получателите на съобщенията й;

  
  

• авторът не може да влияе върху рецепцията на текста – той се приема индивидуално от субектите, изграждащи аудиторията на дадено послание, или групово, в различни контексти;

  
  

• съответно влиянието върху хода на комуникацията и върху съдържанието на текста от страна на адресата също е невъзможно;

  
  

• текстът е видим, той трае, не може да бъде променян, става меродавен, превръща се в памет, уязвим е по отношение на оценка, санкция;

  
  

• текстът се откъсва от своя автор и битува в социалното пространство без неговата закрила - носеният от текста смисъл е оставен сам на себе си, откъдето идва и опасността да бъде превратно интерпретиран или въобще да не бъде разбран;

  
  

• от предходното – смисълът на текста се изгражда не само и единствено от автора, но може да бъде приписван и от адресата, т.е. адресатът става съ-участник в пораждането на общ смисъл на дадения текст;

  
  

• текстът не носи агресивността, присъща на комуникацията лице в лице, където общуването е наложително; общото живеене в социума го налага. В МК получателят има право на избор – той ще предпочете този или онзи текст, той ще реши дали въобще да влезе в комуникация със съответното текстово образувание. И авторът не може да се намеси в този избор, поне не в степента, в която би имал възможност при междуличностното общуване.

  
  

2. Автономността на текста, различните ситуативни контексти на създаване и рецепция на текста в публичната сфера, медиирането налагат