Звукът на камбаните
В този момент ми хрумна, че може би древните учени са имали познания за пространството като физическа реалност, И са го изучавали обективно, като са фиксирали всички негови извивки.
и са знаели докъде води един или друг начин на изкривяването му. Че сигурно са разполагали с апаратура и са били в състояние да влияят върху хода му, като са изграждали гигантски каменни съоръжения.
Вече ясно осъзнавах, че веществото е изкривено пространство, в което времето е спряло, а енергията - изкривено пространство, в което обаче времето тече. Разбирах, че в Града на боговете древните учени са създавали някакви вещества и различни видове енергия с помощта на забележителни каменни конструкции. Но какви са били те? И за какво са служели?
Не ми даваше мира мисълта, че тук е било създадено нещо грандиозно и величествено. Но от какво? И от кого? Седнах на земята и се усетих съвсем-съвсем мъничък. Какво биха могли да означават тези камбани? Едва ли са ги построили за красота?! Ако предположим, че изкривяват пространството под формата на камбана..., но за какво е било нужно това - за създаването на камбаноподобно вещество? Или на камбаноподобна енергия? И защо камбаната е толкова грамадна? Та нали размерът на атомите...
В края на краищата окончателно се обърках. Това свещено място, където по волята на съдбата бяхме попаднали, беще обвито с безброй тайни. Древни тайни... Усещах, че аз - обикновеният триизмерен руснак с невзрачната татарска фамилия Мулдашев - не мога да разбера замисъла на древните хора, не осъзнавам дълбочината на познанията им и не схващам прилаганите от тях технологични принщ1пи. Беше ми позволено единствено да зърна легендарния Град на боговете и да... изграждам хипотези за предназначението му.
Тогава, излегнал се върху тибетския пясък, не знаех, че съвсем скоро ние, руските учени, внезапно ще повдигнем завесата на древната тайна и дори ще се изплашим, че сме я разбрали.
- Шефе, я чуй - гласът на Ра-вил Мирхайдаров прекъсна мислите ми. Обърнах се и погледнах към него - и той наблюдаваше камбаните. - Струва ми се, че разпространените в повечето религии камбани са взети от Града на боговете. Били са създадени по подобие на тибетскит - Равил ги посочи. - Според мен камбаната не само възпроизвежда звуци, а по-скоро е фигуpa, която изкривява пространството и концентрира около себе си онези фини енергии, които предизвикват у хората благопристойни и богоутвърждаващи емоции. Те се разпространяват чрез звуците, издавани от камбаната, и сякаш призовават хората да се обърнат към Бога.
- Сигурно си прав - отвърнах аз и се надигнах от земята.
- Ако навлезем в периметъра на ей онази дъгообразна конструкция, която най-вероятно е огледало на времето, сигурно ще преживеем живота си мигновено и ще изгорим - вметна Селиверстов.
- Градът на боговете е създаден само за посветените - въздъхна Равил.
- Да тръгваме, момчета - изкомандвах аз.
Сподели с приятели: |