Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване
Изтегляне 0.88 Mb.
|
Свързани:
Мулдашев Шамбала, Маха Чохан, inbound8403167520543312563, Сметкоплан
|
Защо това? Защо на мен? Защо сега? Робин Норууд Духовен пътеводител в лабиринта от въпроси за човешкото съществуване УВОД Защо на мен? Защо това? Защо сега? Кой ли от нас в трудни моменти не се е опитвал да намери отговор на тези въпроси? Ние търсим отговора в сърцата си. Ние отправяме въпроси към Живота. Роптаем срещу Бога. Изливаме душата си пред всеки търпелив слушател. Защо ли? А отговорите, които получаваме - неясни, общи успокоителни фрази, които не могат дори да се докоснат до нашата лична болка и отчайващо безсилие - изглеждат празни, безлични, дори вбесяващи. „Времето лекува." „Сега си разстроен, но ще се оправиш." „Така е рекъл Бог и ние не можем да променим нищо." „Съдба." „Такива неща стават всеки ден." Може би най-невъзможният съвет за човек, потънал в нещастието си, е: „Недей постоянно да мислиш за това. Така само ще се почувстваш по-зле." Думите, изречени от приятели с добри намерения, но безпомощни да ни помогнат в страданието, ни оставят съсипани и неутешими върху плитчините на връхлетялата ни беда. Ние се влачим, изтерзани и наранени, върху острите издатини на собствения си живот, докато в крайна сметка не открием, че времето наистина лекува, въпреки че тъгата и страданието оставят дълбоки и неизличими следи в сърцата ни. Въпреки това онези въпроси, които смеси задавали мислено или сме крещели на глас, не получават отговор. Когато ни споходи щастието, необходимостта да получим отговор бива изтласкана на заден план, - докато отново не бъдем изправени лице с лице с нещастието. Защо на мен? Защо това? Защо сега? Като практикуващ психолог често съм чувала тези въпроси и много пъти съм се замисляла върху конкретните неприятности на моите пациенти и времето, когато те се случват. Много пъти сама съм си задавала същите въпроси, тъй като животът ми не е бил лишен от трудности. Но когато личните ли проблеми натежаваха, емоциите не ми позволяваха обективно да размисля върху въпросите, които всъщност са били от огромно значение. А когато животът ми вървеше добре, аз бях твърде доволна, за да се безпокоя за подобни неща. Всъщност животът ми като че ли бе щастлив, особено след излизането на първата ми книга „Жените, които обичат твърде много". Бях омъжена за интелигентен, преуспяващ мъж, който ме подкрепяше в работата ми. Имах процъфтяваща практика като психоаналитик, бях автор на бестселъри, както и признат международен авторитет по въпросите на пристрастяването към връзката. Бях успяла да откъсна от себе си болката, натрупана през годините на неуспехи в живота и в любовта, и с помощта на програма за запазване на душевното равновесие, да извлека оттам мъдростта, която ми спаси живота. Сега помагах на други жени да направят същото за себе си. Беше време да изразя благодарността за възстановяването си и да се гордея с постигнатото. Но това състояние нямаше да продължи дълго. Един ден през есента на 1986 година, на връщане от среща с читатели в Калифорния, в самолета се заговорих с жената, която седеше до мен. Както бъбрехме, тя изведнъж се взря в мен. - На колко години сте? - попита ме тя с внезапно променен глас. - През юли следващата година ще навърша четиридесет и две - отвърнах аз. Тя кимна бавно и продължи да ме гледа изпитателно. - Целият ви живот ще се промени през следващата година - съобщи тя почти тържествено. Стана ми забавно. - Не, не. Вие не знаете. Та той вече се промени -казах й аз. - Много трудности преживях, но сега всичко е идеално. -И аз с усмивка й разказах колко много неща съм постигнала само за няколко години. - Сега имам наистина чудесен съпруг и за първи път е живота си чувствам, че съм успяла. Всичко е наистина идеално - повторих аз гордо. - Всичко ще се промени - повтори тя. - Всичко ще отмине. - После, като че за да обясни, добави: - Аз имам дарба, да знаете. Виждам какво ще се случи. Изтегляне 0.88 Mb. Сподели с приятели:
|