42
стъпала се изкачваха нагоре и завършваха с триъгълен „покрив“.
Интересно, какво би могло да означава пространство, изкривено по такъв необичаен начин? Какво ли вещество са
създавали древните хора, щом са изкривявали пространството в подобна форма и са спирали в него времето? Ако са създавали някаква молекула, защо е с такива гигантски размери? Нима първоначално молекулите са имали подобни на пирамида форми и са се различавали една от друга по вида изкривено пространство? Въпросите застрашително се множаха,
без обаче да намират отговори.
От ляво, на запад от № 92, се виждаха две пирамидални конструкции — 89 и 90, между които се извисяваше обикновен тибетски хълм с неестествено остър връх. Пирамидалната конструкция № 89 беше доста разрушена, но и там достатъчно ясно личаха стъпала. На горната й
площадка се виждаха постройки, които може би бяха предаватели на непознати нам видове енергии. № 90
беше стъпаловидна двустранна пирамида с ясно очертан централен отвор на горното стъпало.
КОМИНЪТНай-силно впечатление ми направи един обикновен хълм с неестествено остър връх. За да го разгледам по-добре, се изкачих на съседното възвишение и оттам ясно видях, че на върха му стърчи цилиндричен комин.
— Равил! Ела насам! Донеси видеокамерата и бинокъла!
Равил се приближи и аз му посочих комина:
— Според теб какво е това?
— Прилича на грамада — продума той. — Понякога местните жители или туристите отбелязват планинските пътеки с каменни грамади.
— Грамада, висока колкото три-четириетажна сграда. Как се издига подобно чудо? Ами че тя ще се срути!
— Да, така е — съгласи се Равил. — Имам усещането, че този гладък цилиндър е
изрязан от цял камък, занесен е на върха и е поставен там по същия начин, както са били пренесени и поставени каменните великани на Великденските острови или са били изграждани египетските пирамиди.
— Прилича на цилиндър. Сякаш е фар…
43
— Но без прозорци и врати.
— Интересно, какво ли е предназначението му? Имам идея. А
ти?
— И аз също — Равил сведе глава.
Замълчахме. Изпълваше ме все по-голяма вяра, че всички
тези така наречени конструкции, които разглеждахме, снимахме и скицирахме, не са резултат от чудноватата работа на вятъра и водата.
Че са били създадени в древни времена — твърде контрастно се открояваха те на фона на естествените тибетски хълмове. А и се усещаше известна последователност, съзнателно и
целенасочено планиране, за жалост неразбираемо за нас. Ясно беше само, че са архаични и само руините напомняха за някогашната красота на Града на боговете.
Замислих се за методите, прилаганите при изграждането на тези гигантски съоръжения. Изглеждаше така, сякаш естествените
планини са били обработвани, а огромните скални блокове са подреждани, за да образуват строго определена конструкция. Как е ставало това? И с каква цел? Не знаех.
Отново разгледах комина с бинокъл.
— Равил, върху него има някакъв клюн. Любопитно ми е накъде сочи? Дай да определим с компаса по картата!
След като пет минути въртяхме компаса и двамата едновременно възкликнахме:
— Сочи към Малкия Кайлас! Ненапразно Тату спомена, че той не отстъпва по значение на Големия Кайлас.
Сподели с приятели: