В обятията на Шамбала
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| КУЛИЧКАТА Сред цялото това многообразие от форми най-ярко се открояваше куличката — № 16, която имаше цилиндрична форма. Цилиндърът беше бял на цвят и контрастираше на общия сиво-кафяв фон. На върха му бяха подредени четири кръгли тъмнокафяви плочи, чийто размер намаляваше във височина. Ориентировъчно височината отговаряше на триетажна сграда. След като я разгледах, останах с впечатлението, че е изработена не от камък, а от някакъв друг материал, може би от метал. Почти не изпитвах съмнения, че куличката е изкуствено съоръжение. Тя стоеше върху висок каменен цокъл, който приличаше на стъпаловидна пирамида. Разположена бе по-ниско от нивото на предполагаемия Малък Кайлас, чиято форма на типична пирамида оттук се виждаше много добре. 46 — Дори на опитен алпинист ще му е трудно да се изкатери до мястото, където се издига куличката. Едва ли е построена от хора — промърморих аз. — Какво? — не ме разбра Равил. — Погледни я през визьора на видеокамерата! Имам усещането, че не е каменна, а е от някакъв друг материал. Стърчи сред каменните съоръжения като чуждо тяло. Едва ли са я издигнали местните тибетци. Това място е непристъпно дори за алпинист. След миг Равил се откъсна от визьора на видеокамерата и като се опули, заяви: — Такова нещо още не съм виждал. Прилича на някакъв уред. — А помниш ли комина, който забелязахме преди? И той е цилиндричен и с подобни размери, макар върхът му да е друг, под формата на клюн. Може би коминът също не е от камък? Тогава върху него падаше сянка от облак и трудно се различаваше цветът му. Кажи, Равил, според теб за какво могат да служат куличката и коминът? — Стърчат като перископи на подводница — смутено произнесе той. — Ако вземем под внимание източните легенди за съществуването на подземен свят, защо да не приемем, че точно в този район на Тибет подземните хора наблюдават повърхността на Земята с помощта на специални уреди. — Де да можехме да се приближим и да ги огледаме — замечтано произнесе Равил. — Не бива. Любопитството ще ни коства твърде скъпо — напомних му аз. — Хайде! Смрачава се. ПОДКОВАТА Вървяхме, без да откъсваме очи от Кайлас. Изведнъж на фона на белия сняг видях странно образувание, подобно на подкова, с размери на четириетажна сграда. — Какво пък е това? — спрях аз. — Сякаш някой е поставил на върха на планината странна подкова. Не е скално изсичане. Още повече че в центъра му виждам през бинокъла отвор. Встрани от него личат издатини, подобни на очи, а отгоре над отвора има нещо като трето око. Снимай, Равил, че вече почти се стъмни! Равил вдигна камерата и изхриптя: 47 — Дявол да го вземе! Появиха се някакви отблясъци. Страх ме е, че нищо няма да стане. Започнах да скицирам яростно. Докато рисувах, нахвърлях не само очертанията на подковата — № 25, но и на предполагаемия Малък Кайлас — № 7, а също и на странната монументална конструкция — №15, на някакъв необикновен планински конгломерат — №19, 20, 24, 27 и 28, и разположени на две нива скални изсичания или изработени в дълбокото минало фигури — №29 и 26. За някакъв миг ми се стори, че на долното ниво видях полуразрушено лице на човек, но сякаш нарочно върху него се плъзна тъмна високопланинска сянка. Приключих със схемата и пак се вгледах в подковата. Тя наистина привличаше погледа. — Равил, каква е според теб ролята й? — Най-вероятно е някаква антена… — Каменна антена на древните хора — неуверено промълвих аз. До лагера оставаха три километра. Смрачаваше се все повече, но Кайлас беше огрят от вечерното слънце. Двамата с Равил трескаво оглеждахме хълмовете, за да намерим място, откъдето ясно да видим предполагаемия Малък Кайлас. |