В обятията на Шамбала
КОГА ЩЕ СЕ ОТВОРИ ПОРТАТА
Изтегляне 1.98 Mb. Pdf просмотр
|
Свързани:
Непризнатите преброявания в историята на българската статистика
| КОГА ЩЕ СЕ ОТВОРИ ПОРТАТА Вгледах се в детайлите на портата към Шамбала. Личеше, че вътрешната плоча (ако човек изобщо повярва в тази хипотеза) плътно закрива входа отвътре. Той имаше формата на ромбовидна ниша. Сигурно вътрешен механизъм плавно придвижва плочата навътре, като по този начин освобождава входа. Колкото и странно да звучи, механизмът реагира на произнесено заклинание, известно само на хората от Шамбала и Царството на мъртвите и което телепатично се предава на човека, допуснат в подземния свят през тази врата. Представих си йогата, измъчен след дългото пътешествие по високите хребети на Тибет и намерил най- сетне заветния вход. Застанал пред него, той произнася: „Сезам, отвори се!“ и внезапно вижда, че вътрешната плоча се раздвижва и със скърцане отстъпва назад, разкривайки пътя към загадъчния и непознат подземен свят. За какво ли вратата е толкова огромна? Нима през нея влитат и летателните апарати на Шамбала? А и комбинацията между Дома на щастливия камък, портата и Главното огледало на времето сякаш намеква, че летателните апарати не само преминават оттук в паралелните светове (под въздействието на огледалото), а и влитат в подземния свят (през портата), отдадох се на фантазиите си аз, забравил за миг нетърпимия тибетски студ. Равил, който се беше отдалечил на известно разстояние, прекъсна размислите ми: — Шефе, ела! Струва ми се, че виждам още две врати. Стигнах до него и едва чуто промълвих: — Ама че студ, а! Ще изпукаме. Та къде, казваш, са тези врати? — Ей там, върху югозападната стена. Само че са малки копия на главната. Също има ромбовидна ниша, залостена отвътре с плоча. Оттук едната се вижда напълно, а другата е скрита зад онзи камък. 96 Забелязах ги. Наистина изглеждаха така, както ги описа Равил. Те също бяха разположени в зоната на Главното огледало на времето. Изглежда и до тях имаха достъп само хора с Чиста душа. Размерите им бяха приблизително 60 на 50 метра. Старшият човек — пазителят на пещерата на Харати, твърдеше, че знае за три входа към подземията на Кайлас. Но беше видял само единия — онзи, който се намира върху стената на Дома на щастливия камък и изглежда като ромбовиден отвор, залостен отвътре с каменна плоча. „Едно, две, три“, преброих вратите и реших, че е напълно възможно това да са трите входа към подземията, споменати от него. После си спомних — по време на разговора ни се изясни, че вторият вход се намира под Статуята на четящия човек и че от 2000 години никой не е влизал оттам. Той предполагаше, че третият вход е разположен на върха на свещения Кайлас. Отново погледнах трите врати и разбрах, че навярно съществуват и други входове към подземния свят. Припомних си и думите на Астаман Биндачарая — втория пазител на пещерата на Харати, че самият Харати е дошъл от подземията на Кайлас и че пещерата му се проточва от полите на Хималаите по посока на Тибет към свещения Кайлас. А и за хималайските сомати-пещери, на които попаднахме при експедициите си, се говореше, че са входове към подземния свят. Според твърдението на местния монах и пещерата до хранилището с древните книги също е вход към Царството на мъртвите… Може би огромният подземен свят, макар и свързан с повърхността на Земята, е стабилно защитен от хората, които живеят на нея, за да не можем ние, неразумните диваци, да нарушаваме спокойствието им. Защо обаче хората от подземията се защитават така старателно от нас? Защо защитата е толкова мощна? Нима сме страшни за тях? Въпросите се редяха един след друг, а отговорите изглеждаха неясни, смътни и далечни. Изтегляне 1.98 Mb. Сподели с приятели:
|