В Република България
Изтегляне 28.15 Kb.
|
| Двузвенна(двустепенна)-при нея емисионната банка се отделя отделя от останалите търговски банки и става „банка на банките“.Това означава,че нейни ккленти са цамо държавата и търговските банки,а не отделните стопански субекти(фирми,физически лица и др.).Двузвенната банкова система дава възможност за регулиране на самата банкова системачрез икономически лостове на централната банка върху търговските банки и чрез съответните законови и правни регламенти.Централната банка при двустепенната банкова система има задача да поддържа стабилността на цялата банкова система.Освен това централната банка осъществява надзор и контрол над субектите от банковата система.
Развитие на Банковата система в РБългария За начало на банковата система в България се приема създаването на Българската народна банка (БНБ) непосредствено след Освобождението (1879), като държавата и предоставя 2 млн.лева начален капитал. Съвкупността от банки и банкоподобни институции в една държава формира нейната банкова система. Всяка банка заема определено място в нея, свързана е с останалата система и изпълнява определени функции. Банковата система може да бъде еднозвенна, двузвенна и многозвенна. При многозвенната банкова система няма ярко изявена йерархическа зависимост между отделните звена на банковата система и взаимоотношенията между тях са предимно хоризонтални. За разлика от нея двузвенната банкова система има установена йерархическа структура. В България през периода 1951-1987 год. банковата система е имала еднозвенен характер. Едва през 1987 год. е започнато изграждането на двузвенна банкова система. Първоначално са създадени около десет специализирани отраслови търговски банки, а по-късно, през 1989 год., същите тези банки са преобразувани в търговски банки с универсален характер. През същата година 59-те клона на БНБ са преоформени в обикновени търговски банки. Двузвенният характер на банковата система се изразява в това, че тя е изградена главно на две нива: на по-висшето ниво се намира централната банка (у нас Българска народна банка – БНБ) и на по-нисше ниво са търговските банки и другите специализирани банкови институции (спестовни каси, инвестиционни и ипотекарни банки и др.), както и специализираните финансови (небанкови) институции (пенсионни фондове и застрахователни компании). Изграждането на двузвенна банкова система в нашата страна е направено с цел да се постигнат следните два резултата: 1.възникване на стимули в търговските банки да кредитират рентабилни и ликвидни предприятия и ефективни инвестиции; 2.създаване на предпоставки за оптимизиране равнището на лихвените проценти, както за кредитите, така и за депозитите. Основата на стабилната и активно функционираща структура на банковата система е изграждането на ефективна система за управление на парично-кредитните отношения. Основни предпоставки за изграждането на стабилен финансов сектор е наличието на силна и независима централна банка с висока репутация и възможности за въздействие, независими конкуриращи се помежду си търговски банки и небанкови финансови институции, както и система от ефективни механизми за регулиране на отношенията между тях. Предвид това, че банките изпълняват своята роля в обществото посредством добре организираната банкова система, основната непосредствена задача на БНБ, формулирана в чл. 12, ал. 1 и ал.2 от Закона за БНБ, е да въздейства на националната парична единица чрез провеждане на парична и кредитна политика, предвидени в Закона за БНБ, и да съдейства за създаването и функционирането на ефективни платежни механизми. БНБ има изключителното право да емитира банкноти и монети в страната.Това си качество БНБ запазва и до днес, като промените в статута са свързани с това дали действа само като емисионна или като търговска банка. Тя регулира и контролира дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите.“ Функциите, които изпълняват централните банки, наложили се от многогодишната практика, са почти едни и същи във всички страни. Те основно са: 1. Централните банки имат монополното право да емитират налични пари и да организират тяхното обръщение. 2. Централните банки са банки на правителствата.В тази си роля централните банки водят сметките на правителствата по изпълнението на бюджета, управлението на държавния дълг и др.Като кредитор на правителствата, централните банки провеждат операции по емисията на държавни ценни книжа за своя сметка и др. 3. Централните банки в отделните страни изпълняват ролята на банка за другите банки и органи на надзора на търговските банки и финансовите пазари. 4.Централните банки изпълняват и функцията по регулирането на паричнокредитната и валутната политика. 5. На централните банки е присъща и информационно-изследователска функция, което означава, че те са научноизследователски и информационно-статистически центрове. Управлението и ръководството на БНБ се осъществява от управителен съвет, управител и трима подуправители. Управителният съвет у нас отговаря за общото ръководство и контрол и за работата на паричната и банковата система в страната. Във връзка с тези отговорности той извършва следните задачи: 1. Приема нормативните актове по дейността на банката. 2. Определя лихвените проценти по дейността на банката. 3. Определя процентите на минималните резерви, които банките трябва да поддържат в БНБ. 4. Определя нормативните изисквания за регулиране на банковата дейност. 5. Открива и закрива клонове и представителства на банките. 6. Обсъжда периодично отчетите за дейността на основните управления на банката 7. Приема решения за издаване и прекратяване на лицензи за извършване на банковата дейност в страната. 8. Решава и други въпроси. В БНБ са създадени три основни управления: „Емисионно“, „Банково“ и „Банков надзор“ Основната функция на управление „Емисионно“ е да поддържа пълно валутно покритие на общата сума на паричните задължения на БНБ, осъществявайки ефективно управление на международните валутни активи на банката. Управление „Банково“ при възникване на системен риск за стабилността на банковата система осъществява функциите на кредитор от последна инстанция при условията, регламентирани в нормативната база. Надзорът върху банковата система се осъществява от управление „Банков надзор“. Вътрешният контрол върху финансовата дейност на БНБ се осъществява от главен ревизор, избран от управителния съвет на банката след одобрение на председателя на Сметната палата. През периода на финансовата стабилизация на страната, банковата ни система се характеризира от промените в самата централна банка, намаления брой на функциониращи търговски банки, приватизирането на банките и навлизането на чуждестранни банки в страната. Най-общата схема за съвременната ни банкова система може да бъде представена пo следния начин: Централна банк Търговски банки Лицензирани банкоподобни институции Емисионно управление Не приватизиран Банково управление Приватизирани Банков надзор Чуждестранни Структура на БНБ; Днес БНБ е централната банка на България изпълняваща полагащите и се основните функции,а именно: осигурява условия за безпрепятствено функциониране и контролира дейността на финансовата и банковата система,определя размерите и контролира движението на парите в икономиката на страната. Основната задача на БНБ е да осигурява ефективното функциониране на банковата система като контролира състоянието на банковите институции и да ги подпомага когато изпаднат в затруднено положение. Ролята й да кредитира банките изпаднали в затруднено положение дава право да я наречем Банка на банките. На нея е изцяло подчинено и образуването на пари, т.е. тя емитира определени количества пари, за да осигури потребностите на паричната икономика.Това са нейните дългове. БНБ е тази, която оказва контрол върху кредитната активност на търговските банки и другите кредитни институции които извършват кредитна дейност, върху възможността им да образуват пари, чрез въвеждането на задължителен банков резерв. Този резерв се определя въз основа на задължителна резервна норма, законово регламентирана и, изразяваща отношението между размера на задължителния частичен банков размер и пълния обем на банковия резерв(сумата от направените депозити). У нас от началото на месец септември търговските ни банки заделят 12%от привлечените средства от фирми, граждани и чуждестранни банки за минимални задължителни резерви вместо предишните 8%. В резултат на това те подържат около 5млр.лв. по безлихвените си сметки при БНБ. Тази мярка за увеличаване на задължителните резерви на финансово кредитните институции се предприема именно от БНБ в опит да охлади кредитната експанзия на местните играчи от сектора. В резултат на нея търговските ни банки трябваше да заделят 1,7млрд.лв. за резерви. На прицел бе поставена ликвидността на банковата ни система и тя пострада най-много .Ефекта от мярката се почувства и на банковия паричен пазар, като финансовите институции, които предлагат паричен ресурс на него под формата на депозити, драстично намаляха до няколко на брой. В резултат на което лихвените проценти по най търгуваните сделки рязко се повишиха. Доскоро лихвите по най популярните депозити овърнайт в левове бяха по ниски от тези в евро, което се дължеше на отличната левова ликвидност българската банково система,както и на фиксирания курс евро/лев. Сега тенденцията е обратна и лихвените проценти по тези сделки в лeв са по високи, отколкото в единната европейска валута. Лихвите по левовите депозити достигнаха 4,33% срещу 4,23%по рано. За сравнение депозитите в евро за същия срок се договаряха при 4,03% на международните финансови пазари. Друго отражение на понижената ликвидност на банковата ни система е апетитът на кредиторите да повишават лихвите и по отпусканите заеми на фирми и граждани. Така те ще неутрализират ефекта от заделяните по-големи минимални задължителни резерви, ще запазят лихвения диференциал между активи и пасиви и ще постигнат отново отлични печалби за текущата финансово година. Когато икономиката е в рецесия и се развива опасност от увеличаване на безработицата БНБ стимулира икономическата активност като разширява паричното предлагане. Така тя насърчава кредитната дейност на търговските банки.Обратно когато в икономиката се развива опасност от инфлация Централната банка ограничава паричното предлагане и стеснява кредитната активност на търговските банките, в резултат на което лихвения процент се увеличава инвестиционната активност намалява и опасността от инфлация се премахва. В първия случай се провежда експанзивна или стимулираща политика, а при втория случай прилага рестриктивна или намаляваща политика. И в двата случая целта й е осигуряване на постоянен икономически растеж и равнище на националното производство при пълна заетост и стабилни цени. Това се постига чрез изменения в паричното предлагане, чрез които Централната банка оказва постоянен контрол върху паричната маса. Методите на политика, които прилага за определяне границите на кредитната активност на търговските банки могат да бъдат чрез извършване на операции на открития пазар, изменения в задължителната резервна норма и променлив дискантов процент. При първите когато извършва покупка на открития пазар БНБ купува държавни облигации от търговските банки и така увеличава техните свободни парични средства, което от своя страна увеличава и възможностите им за кредитиране т.е, за създаване на пари. В този случай политиката й е експанзивна. Обратно при продажба на държавни облигации на търговските банки свободните банкови резерви намаляват и по този начин възможностите на паричното предлагане се ограничават, политиката й е рестриктивна. При използване метода изменение в задължителната резервна норма. Когато същата се увеличава се съкращават свободните банкови резерви, и така се ограничава кредитната активност на банките. Съответно при намаляването й възможността да се създават пари от търговските банки се увеличава. При другия начин промяна в дискантовия процент това е лихвения процент по който БНБ отпуска кредити на банките главно за да гарантират задължителния резерв. Неговото нарастване е ограничителна мярка към търговските банки, предпазваща ги от снижаване на свободния резерв до неговия минимум. Намаляването на дискантния процент пък е стимулираща мярка за увеличаване на паричното предлагане. Всичко казано дотук ни дава основание да направим следния извод: Всяка банка, работеща при частичен банков резерв, може да създава пари, но само БНБ може да регулира паричното предлагане, количеството на пари в обръщение като оказва влияние върху икономическата активност и формирането на най-важните макроикономически параметри. БНБ се ангажира безусловно и неограничено да обменя националната ни валута българският лев, срещу избраната резервна валута - еврото по приетия курс 1 евро за 1,95583 лв. Резервните пари напълно са покрити с високо-ликвидни валутни активи. Значително се променя лихвената политика на БНБ след въвеждането на паричния съвет. Понастоящем основният лихвен процент (ОЛП) се формира изцяло въз основа на постигната доходност на първичните аукциони за тримесечни сконтови емисии на ДЦК. По този начин на практика вече БНБ не определя, а само обявява ОЛП, което в известна степен показва някои елементи на пазарното му формиране. Основен инструмент във финансовата политика на БНБ е определянето на задължителните минимални резерви. След въвеждането на валутния борд у нас размерът на задължителните минимални резерви се запази в рамките на 11 % върху привлечените средства в левове и валута, а от 2000 г. бе намален на 8 %. Този размер на задължителните минимални резерви (8 %) се запази понастоящем към средата на 2003 г. Те представляват средствата, които се държат като определен норматив от търговските банки в БНБ. По този начин се обезпечава тяхната ликвидност. Задължителните минимални резерви са основна регулираща мярка на БНБ и посредством нея тя предпазва търговските банки от някои погрешни действия. По косвен път БНБ гарантира чрез тях икономическите интереси на банковите клиенти - вложители и кредитополучатели. Що се отнася до възможността за пряко кредитиране на държавата от БНБ, то изобщо се изключва. Чл. 45 от Закона за БНБ в това отношение е безапелационен – БНБ не може да предоставя кредити за покупка на специални права на тираж от МВФ, но при определени условия. Почти се изключва и кредитирането от БНБ на търговските банки. Законът забранява на БНБ да предоставя кредити на банки, освен при възникване на ликвиден риск, който застрашава стабилността на банковата система. Тогава кредити се предоставят на платежоспособна банка за срок не по-дълъг от 3 месеца, ако те са обезпечени със залог на злато, чуждестранна валута или други подобни бързо ликвидни активи. Условията и редът за отпускане на тези кредити, както и критериите за установяване наличието на ликвиден риск се определят с наредба на БНБ. В случай, че предоставеният кредит не е върнат в определения срок, БНБ има право да продаде полученото обезпечение, но чрез съдебна намеса. От реализираните от продажбата суми се удовлетворяват всички вземания на банката относно кредита, лихвите и разноските, а разликата се отнася по текуща сметка на кредитополучателя. Посочените нормативни ограничения преследват една единствена цел – ограничаване количеството на парите в обръщение с оглед намаляване на инфлацията. Необходимо е да се посочи, че са налице определени резултати в тази посока, доколкото рязко бе намален темпът на инфлацията и се стабилизира банковата система. Основните задачи на централните банки в почти всички страни са: поддържането на покупателната възможност на националната парична единица: осигуряването на безпроблемни парични разплащания и орган за регулиране на икономиката. Накрая следва още веднъж да се подчертае, че свободното осъществяване на целия спектър от финансови услуги е възможно в условията на стабилна банкова и финансова система. Поради това мерките за разширяване обема на банковите и другите финансови услуги, за създаване на необходимата институционална и правна инфраструктура за това са възможни само в контекста на мерките за преструктуриране и укрепване на банковата и финансовата система в страната, а в настоящия период - и в контекста на законодателството и политиката на валутен съвет. Изборът на режим на парична политика през 1997 г. бе повлиян и от дългосрочната перспектива и стратегическа политическа цел страната ни да се присъедини към ЕС с произтичащото задължение да въведе единната валута. Режимът на паричен съвет практически представлява най-прозрачната и последователна стратегия за присъединяване към еврозоната. Паричният съвет намалява несигурността в икономиката и прави макроикономическата политика по-предвидима за домакинствата, фирмите и чуждестранните инвеститори. Валутният борд в най-висока степен възпроизвежда условията, при които една икономика функционира, когато тя е член на еврозоната. Последните няколко години България проведе радикална и успешна банкова реформа. Първата година от членството ни в ЕС показва, че българската икономика е изградена на здрава основа и може успешно да се конкурира и интегрира в единния европейски пазар. С договора за присъединяване, България се ангажира да въведе единната валута. Присъединяването към еврозоната и въвеждането на еврото като платежна единица в страната остава основна цел на макроикономическата ни политика. Стратегията на страната за изпълнението на тази задача чрез запазване на паричния съвет и съществуващото ниво на фиксиран курс на лева към еврото остава непроменена. За да може успешният модел на българската икономика от последните десет години да бъде продължен и страната ни да бъде стабилен и предсказуем партньор в ЕС, е необходимо икономическата политика да бъде още по-силно фокусирана върху фискалната стабилност, оптимизацията на публичния сектор и провеждането на структурни реформи в секторите образование и здравеопазване. Днес банковата система е в относително добро състояние. С промените в Закона за БНБ се подобрява банковото законодателство като цяло. Новият ЗБНБ предпазва в по-висока степен независимостта на ЦБ от евентуална намеса на Правителството и други държавни органи съобразно изискванията, формирани в чл.10 на ДЕО и чл. 7 на Протокола относно устава на ЕСЦБ и ЕЦБ. Като цяло БНБ се стреми да определя правилата и с това да гарантира стабилността на системата. БНБ участва организационно и финансово в международни организации, които имат за цел развитието на международното сътрудничество в областта на валутната, паричната и кредитната политика, както и да участва от свое име в дейността на тези организации от които Р. България има интерес. Радков, Р. Пари, банки и парична политика, изд. Мартилен, София, 2001 Закон за банките, ДВ бр. 68/2006 г. Закон за БНБ Теория на капиталовите пазари – доц.Ганчо Ганчев Използвани са данни от уеб сайтовете на: 1.Българска народна банка 2.Министерство на финансите Изтегляне 28.15 Kb. Сподели с приятели:
|