Васил левски“ факултет „артилерия, пво и кис“ катедра „информационна сигурност“
Определяне на критичната инфраструктура в Крайбрежната зона
Изтегляне 50.35 Kb.
|
Свързани:
ВОМС , Развитие-на-ключови-компетентности-чрез-форми-на-педагогическо-взаимодействие-С.Чавдарова-Костова
| Определяне на критичната инфраструктура в Крайбрежната зона
В съвременните условия на европейска и северноатлантическа интеграция силно нараства значението на географското разположение на КЗ със стратегическите транспортни коридори, енергийните и суровинните потоци на природен газ и нефт. Една от нейните характерни черти в началото на XXI век са високите темпове на всестранно развитие, обединяване с европейските стопански механизми и социалните функции на обществените отношения. Те трансформират ролята на България като нов ключово важен икономически модул в структурите на ЕС и НАТО. КИ на КЗ е единствена и уникална по своята същност в България. Тя играе една от главните икономически роли, като допълва и съдейства на държавата в многостранните процеси на нейното всестранно развитие и интегриране в европейски и световен мащаб за постигане на социален просперитет на обществото. “След 11 септември 2001г. международната морска общност определи военните, товарните, пътническите кораби, химикаловози и танкери, като атрактивни цели за терористични действия”. Това е основание да определим военните и гражданските кораби за “военна и вътрешна сигурност” , като част от “критичната морска инфраструктура на КЗ и от критичната инфраструктура на страната“ . Разглежданият въпрос за КИ се свързва с фрагментиране на различните видове критични обекти главно по направления на обществено жизнено значение, принос за вътрешно икономическо коопериране, междудържавно черноморско сътрудничество и интеграцията в Европейския съюз и НАТО. Анализът на вероятните сценарии при терористични действия с използване на оръжия за масово унищожение (ОМУ) и промишлени опасни аварии (ПОА) акцентира върху привлекателната сила на “атрактивност” на обектите от КИ за възможни терористични мишени. Те влияят на уязвимостта на КИ, която се оценява според характера и специфичността на конкретен вид заплаха, като терористични удари с ядрено, радиологично, химическо, биологическо оръжие или конвенционални високо енергийни взривни средства при саботажи за предизвикване на ПОА. За провеждане на комплексна оценка на терористичната (асиметричната) опасност е необходима диференцирана характеристика на основните обекти от КИ. Голямото разнообразие от различни типове критични обекти се систематизира, чрез анализиране на месторазположение, организационно-ведомствено структуриране, характер на технологично функциониране, икономическа същност, обществено-социална важност, корпоративни връзки и зависимости в границите на КЗ и в стопанската система на държавата. Постановление № 181/20 юли 2009 г. на Министерския Съвет на Р. България, обн., ДВ, бр. 59 от 27.07.2009 определи стратегическите обекти в КЗ, които са от значение за националната сигурност на държавата. На основата на общоприетата европейска и национална практика, и защитата на КИ в националното законодателство е целесъобразно следното систематизиране на групите обекти от КИ в КЗ: • Брегова критична инфраструктура: - ТЕЦ “Варна” и ТЕЦ “Девня”, далекопроводи и подстанции; - промишлена зона Девня; - нефтохимически комбинат Бургас; металургичен завод “Дебелт”; - корабостроителни и кораборемонтни заводи във Варна и Бургас; - пристанища – Балчик, Варна и Бургас; - контейнерни терминали на пристанища Варна и Бургас; - горивни терминали на пристанища Варна и Бургас; - нефтен терминал “Бургас - Нефтохим”; - транспортни гари – Варна и Бургас - морски пасажерски, железопътни, автобусни; - летища – Балчик, Варна и Бургас; - военноморски бази – Варна и Бургас; - гранични полицейски пристанища Варна и Бургас; - митници – Варна и Бургас; - пътно-комуникационни съоръжения: крайморска фронтална магистрала “Север-Юг”, “Аспарухов мост”, проход “Дюлино” и рокадни магистрали – крайбрежна част от “Мизия” и “Тракия”; - водохранилища - язовири “Камчия” и “Цонево”, помпени станции, каптажи, главни и разпределителни водопроводи. • Морска критична инфраструктура : - товарни кораби, танкери, газовози и химикаловози на котва в пристанищата Варна и Бургас и в Териториалното море на НМП; - нефтени и газови терминали, тръбопроводи и морски платформи в Териториалното море на НМП. Стратегически обекти и дейности за националната сигурност-Крайбрежна зона Сектор Обекти I Земеделие и производство, съхранение, контрол безопасност на храните, напоителни системи. II. Екология Мониторинг на водосборни райони, язовири, местност, гори, почви и национални морски пространства (НМП). III. Водни ресурси Язовири “Цонево”, “Камчия”. IV. Здравеопазване Градски, областни, военномедицински болници. V. Енергетика ТЕЦ “Варна”; ел.подстанции: “Добруджа” 400kV, “Варна” 750kV, “Бургас” 400kV. компресорни станции и магистрални газопроводи-Вълчи дол. VI. Транспорт Железопътна инфраструктура-Добрич, Варна, Девня, Бургас; Въздушен транспорт-летища Балчик, Варна, Бургас; Воден транспорт-“Български морски флот”- пристанища: “Балчик”, “Варна”, “Бургас” и пристанищен терминал “Росенец”. VII. Телекомуникации и информация Регионален телевизионен център “Варна”, ”Бургас”. VIII. Държавно управление Държавни градски и областни административни инфраструктури за управление, правосъдие, защита при кризи и природни бедствия, държавни резерви. IX. Финанси Разплащателни, банкови и застрахователни услуги. X. Образование, наука,технологии Научноизследователска и развойна дейност, университети, училища. XI. Стратегически обекти МВР Охрана на българското крайбрежие, национални морски пространства и сигурност в обществото (МВР). XII. Стратегически обекти МО Пунктове и райони за дислокация на брегови поделения, базиране на вмб и пунктове за снабдяване (МО). Изтегляне 50.35 Kb. Сподели с приятели:
|