Векът на цар симеон велики (893-927) чети
Славяните от българската група под скиптара на княз Симеон (893–927)
Изтегляне 28.79 Kb.
|
Свързани:
картографска генерализация, картографска генерализация, картографска генерализация, arhivi
| 2. Славяните от българската група под скиптара на княз Симеон (893–927)
Първоначално Симеон насочва своята външнополитическа дейност към Византия. Причината за военния конфликт и нарушаването на така наречения “Дълбок мир” (864-894г.) е преместването на тържището от Цариград в Солун. Това дава основание на известния историк Иван Сакъзов да нарече войната първата икономическа война през Средновековието. Засегнатите български интереси водят да това, че през 894г. българските войски нахлуват във Византия. Империята е неподготвена за тази атака и византийските войски в тема Македония са напълно разбити. Въпреки удържаната победа, Симеон се чувствал неподготвен за по-нататъшни военни действия и дава заповед за оттегляне на войските към България. Българите отвели в плен редица мирни граждани, както и голяма част от императорската гвардия, ръководена от стратилата Кринит. Малко по-късно българският владетел изпратил обратно на византийския император пленените войници, като заповядал преди това да им отрежат носовете. Император Лъв VI желаел бързо уреждане на българо-византийските отношения. Защо Лъв желаел бързото уреждане на българо-византийските отношения? В какво положение се намира Византия? Той е заплашен от арабите, а наред с арабската заплаха империята се разтърсвала и от вътрешно – политическа криза. За да отстрани българската заплаха, византийският император влязъл в преговори с унгарците, които по това време обитавали земите между реките Бук и Днепър. Византийският пратеник успял с богати дарове да склони предводителите на унгарците Арпад и Кусан да нахлуят в българските земи. Според изготвените планове за общи действия византийската флота трябвало да прехвърли унгарците през р.Дунав. Към южната българска граница се предвиждало да настъпи византийска армия, командвана от изявения в битките срещу арабите пълководец Никифор Фока. Изпълнението на този план започнало в края на 894 и началото на 895г. Симеон очаквал нападение единствено от юг и бил съсредоточил основните сили на границата с Византия. До сблъсък между двете армии обаче не се стигнало, при българския владетел бил изпратен квесторът Константинаки, който предложил между двете страни да започнат преговори за мир и съобщил за опасността, която грозяла Симеон от север. Симеон не повярвал на това и хвърлил императорския пратеник в затвора. Междувременно унгарците били прехвърлени с византийската флота на южния бряг на р.Дунав и нанесли тежко поражение на българите, като опустошили голяма част от днешна Добруджа. Това унгарско нападение било ръководено от Лиунтиг, син на унгарския вожд Арпад. Безпрепятствено унгарците се изтеглили на север от р.Дунав преди Симеон да успее да реагира. За да предотврати опасността от подобни нахлувания, българският владетел пристъпил към укрепване на десния бряг на реката, но въпреки това унгарците отново се прехвърлили на юг и изненадали българите. Симеон и част от войската му успели да се спасят, като се затворили в крепостта Дръстър (днешен гр.Силистра), а унгарците достигнали до столицата Велики Преслав и след като разграбили и опустошили областта отново се върнали отвъд Дунав. След опустошителните унгарски нашествия в България Лъв VI решил, че Симеон ще бъде готов до сключи мир. При българския владетел е изпратен известният византийски дипломат Лъв Магистър, който трябвало да получи от Симеон и разрешение за освобождаване на византийските пленници, намиращи се в България. В знак на своите добри намерения Лъв Магистър дал заповед византийската войска и флота да се оттеглят към Цариград. Тези действия променили положението в полза на Симеон. Той се почувствал с развързани ръце и решил да проточи преговорите с Лъв Магистър, а през това време да потърси съюзник, с който да действа срещу унгарците. Симеон заповядал Лъв Магистър да бъде затворен в крепостта Мундрага (според Бешевлиев с това име се наричало вътрешното укрепление на крепостта Дръстър). По този начин, докато държал византийския дипломат в плен, Симеон провел преговори с печенегите и сключил съюз с тях. През пролетта на 895г. българи и печенеги нанесли тежко поражение на унгарските племена, като ги принудили да напуснат своите местоживелища и да се заселят в Панония. Всъщност това е един късен рецидив на Великото преселение на народите. След като премахнал завинаги унгарската заплаха, Симеон освободил Лъв Магистър и 120 000 души пленници. Като израз на добра воля от своя страна византийците пуснали българските пленници, но въпреки тази размяна до примирие не се стигнало. През 896г. Симеон навлиза в Източна Тракия и при крепостта Булгарофигон нанася тежко поражение на византийската армия. Византия изпаднала в толкова тежко положение, че се наложило да формира нова армия от арабски пленници, които да спрат по-нататъшното настъпление на Симеон. Едва на 1 септември 899г. било сключено примирие между двете държави. Няколко години по-късно, в началото на X в., Симеон подновил военните действия, но в друга посока – на югозапад. Българските войски овладели около 30 крепости по Адриатическото крайбрежие в района на Драч, като по този начин България излязла на Адриатическо море. Всъщност целите на Симеон били да приобщи към България тамошните славянски племена и да попречи на Византия да утвърди властта си около Адриатическо море. За втори път при българския владетел пристигнал Лъв Магистър. Целта на поредните преговори със Симеон била връщането на завладените византийски крепости. Успехите на Симеон във войната с Византия се дължат от части на затрудненото положение на империята, която воюва срещу арабите. Тя трябвало да отблъсква арабските нападения по суша и море. През лятото на 904г. арабска флота, предвождана от византийския ренегат Лъв Триполит, обсажда и превзема Солун. Тогава Симеон потеглил към Солун с намерението да включи града в границите на българската държава. Тогава отново се намесил Лъв Магистър, който успял да убеди Симеон да остави Солун на византийците, като границата била преместена двайсетина километра северно от града. За това къде минава границата свидетелства каменната колона открита при с. Наръш. Уреждането на българо-византийската граница било само една от клаузите на сключения през 904г. мирен договор между двете страни. Според друга клауза първопричината на войната била премахната, като тържището отново било върнато в Цариград. Освен това Византия се задължавала да изплаща годишен данък на българския владетел. по време на разказа показвам на картата Защо е толкова важно превземането на Солун? Изтегляне 28.79 Kb. Сподели с приятели:
|