Българо – византийският двубой (912 – 927)

Цариградското правителство начело с чичото на императора Александър през 912 г. отказало да изпълнява условията на сключения  договор и българските войски обсадили Цариград.  Регентството на малолетния император Константин VII Багренородни  (913-959) повело преговори за мир, съгласило се да изпълнява  поставените му условия и признало на Симеон титлата „цар на българите".

Освен това е уговорен брак между малолетния Константин и неизвестна по име дъщеря на Симеон. Така българския владетел теоретично получил възможност да стане „василеопатор”, тоест „баща на василевса” и негов регент настойник.
Как оценявате получената титла на Симеон?
Именно затова в края на 913 г. Последвал нов обрат – Николай Мистик е отстранен от регентството, а императрица Зоя и византийската аристокрация смятали сключения договор за крайно  унизителен. Не след дълго империята отказала да го изпълнява и това  довело до възобновяване на военните действия. Създала се силна  антибългарска военна коалиция, в която влизали печенегите, унгарците и  сърбите. Във Византия войната, водена срещу България, била обявена за  свещена и пълководците дали клетва, че ще оставят костите си на бойното  поле, но ще победят. Цар Симеон успява да я разстрои коалицията със средствата на  дипломацията.

Цар Симеон допуснал византийската армия да премине границата и й дал  решаващо сражение в равнината край рекичката Ахелой (при днешното  едноименно село, Бургаско). Византийската армия остава изолирана и трябва да разчита  само на собствените си сили. Начело на войските застава опитният пълководец Лъв Фока. Там тя била обсадена и поголовно избита  (20 август 917 г.).В кърваво сражение Симеон успява да изтръгне една от най – великите победи в историята на средновековна България. Половин век по късно на полесражението продължавали да „белеят купищата кости „ на „безславно посечената бягаща ромейска войска”.

Защо е толкова важна победата над византийците?
Поражението на византийската армия през 917 г. подкопава силно военната  мощ на Византия и разклаща сериозно политическия й престиж. След тази  победа България се превръща в главен фактор в Европейския югоизток и в  трета европейска сила след Византия и Немската империя.

През 918 г. той свиква във Велики Преслав църковен събор, на който преславска та архиепископия е издигната в патриаршия, а новоизбраният патриарх освещава Симеоновата царска титла.

Посочете и назовете всички елементи в портрета на цар Симеон, които символизират царската власт?

Прочетете док.3 на стр. 54 и отговорете Каква е политиката на Византия и на какво се дължи?

Патриарх Николай Мистик се опитва да склони цар Симеон да сключи мир. Той отказва категорично. Военните действия стигат до Константинопол. Според “Хрониката” на Симеон Логотет българите изгарят дворците в Пиги и опожаряват целия Златен рог.

Последното десетилетие от Симеоновото царуване било изпълнено с  непрекъснати и кръвопролитни войни срещу Византия, Сърбия, Хърватско и  печенегите.

Когато през 923 г. цар Симеон отново се намирал с войските си пред  Цариград, той, изглежда, вече бил достигнал вътрешното самопризнание,  че българската военна мощ е ограничена до стените на имперската столица  и там именно настъпвало нейното безсилие. Нужна била подкрепата на голям флот, който  да я обсади откъм морето. Поради това бил потърсен съюз с арабските  халифати със средища Багдад и Кайро. Египетският халиф ал-Махди проявил  готовност за преговори, ала неговите пратеници и българските им  придружвачи били заловени от византийците.

При създалата се обстановка  той проявил желание да се срещне със съимператора Роман Лакапин  (920-944) и да преговаря за евентуален мир. Преди срещата, станала на  Златния рог, Симеоновата помпозна свита (част от нея била въоръжена със  златни щитове и копия, а другата със сребърни) го приветствала на  гръцки език като „василевс на ромеите".

Особено често като оръдие на византийската  дипломация действала Сърбия. През 924 г. тя била завладяна от  българската войска. Това послужило като повод за война и срещу  Хърватско, която се оказала несполучлива за българите (926). В разгара  на нови приготовления за последна и решителна битка с Византия цар  Симеон починал от сърдечен удар на 27 май 927 г.