Велики географски открития и колонизация
Изтегляне 17.89 Kb.
|
|
Велики географски открития и колонизация За първи път това понятие било въведоно от германския изледовател и пътешественик Александър фон Хумболл през 1808 г. за описанието на един почти четиривековен процес на опознаване и колонизиране на света от европейците. Причините за този колосален процес били икономически, религиозни и политически, но началният тласък бил даден от нуждите на търговията с екзотичните, но крайно необходими източни стоки. В средата на 15 век контактите на европейците с останалите части на Стария свят станали по трудни. В хода на своето завоевание на Източното Средизнеморие османските турци постепенно наложили условията за търговия в региона, контролирайки маршрутите, които свързвали Европа с Леванта и Изтока. На практика османците били толерантни към християнските търговци и неохотата на Венеция и Генуа да помогнат на Константинопол можела да се обясни само с доходната търговия която вече развивали в Османската империя. Но останалите европейци, изключени от този доходоносен бизнес, имали различен поглед върху ситуацията най вече Португалия и малко по късно Испания смятали, че трябва сами да организират проникването си в необятните простори на Азия или да открият нови пътища към митичните острови на подправките. Източните стоки, които достигали до пазарите на Западна Европа никога не били достатъчни, а и самата схема на търговския обмен не била в интерес на европейците. Арабските търговци не искали стоки а злато и сребро, с което се оказвал натиск върху европейската финансова система и се изтощавали паричните резерви на Европа. Друг мощен стимул за европейския интерес към Изтока било усърдието да се разпространява християнската вяра. Кралица Изабел Кастилска и останалите християнки крале смятали защитата на вярата за свой християнски дълг и призвание. Така в голямото движение през океаните ролята на пионери се пада на португалците и испанците – жителите на Иберийския полуостров Несъмнено тяхното най-западно положение, топлите и сравнително спокойни води на Централния Атлантик били едно добро начало, но тези условия били валидни и за ислямските сили на от Западната част на Северна Африка, а също и за югозападните райони на Франция. Тогава би трябвало да се вгледаме в нещо базисно каквото е технологията. Дори и най добрите моряци от 14 век били затрудняване в значителна степен от ниското качество на инструментариума и абсолютната неадекватност на картите. Самите кораби от типа галера зависели от екип гребци, носели малко товари и провизии и били сравнително добри за затворения басейн на Средиземноморието, но не и за океански експедиции. Първата малка технологична революция протекла в Португалия в началото на 15 век. Подобряването на инструментите довело до по прецизно определяне на географските ширини от арабски и еврейски картографи и математици. Към 1375 г еврейския картограф Абрахам Креске за първи път нанесъл данните, подадени от Марко Поло, върху карта. Неговия син Йехуда, работил в португалското кралско морско училище основано от Енрике Мореплавателя и правел карти с реалното разположение и съотношение между Европа, Азия и Африка. При своите пътувания по бреговете на Арика португалците въвели в обръщение много полезни данни, заети от арабите, които не били известни на европейците. Много важна роля изиграла и появата на един нов вид кораб каравела, която се родила от необходимостта на португалците да осигурят съдове за своите плавания по крайбрежието на западна Африка. Каравелите били сравнително малки, с дължина от около около 25 м. водоизместване 60-70 т и екипаж от около 50 души снабдени с палуби и три или четири мачти с квадратни и триъгълни платна, годни да издържат плаване в открито море. Така постепенно Лисабон се оформил като водещ изледователски център, мотивиран от желанието за слава и злато, което можело да се постигне, ако се изпреварили арабите и се поемел контролът над търговията с роби и поправки. В продължение на 40 г. принц Енрике изпращал експедиции към западното крайбрежие на Африка. Негови кораби открили Порто Санто, Мадейра, Кабо Бланко и Кабо Верди. През 1437 г бил основан Морският институт в Сагрес, а към 1471 г. португалците вече били достатъчно силни, за да завземат Танжер от арабите. През 1486 г., плавайки от португалските селища на Златния бряг, Барталомео Диаш заобиколил най южната точка на Африка, Носът на бурите, по късно преименуван на нос Добра надежда, и влязъл във Индийския океан. През 1497 г Вашку да Гама завършил безпрепяствено пътешествието си от Лисабон до Калкута, като по този начин заобикулил контролираните от турците райони и установи преки връзки със изтока. През 1500 г. Педро Алвареш Кабрал достигнал Бразилия, а малко по късно през 1505 г, португалския крал Мануел Първи назначил Франсиско Алмейда за вицекрал на Африка и Азия с главна задача – построяване на фортове по цялото крайбрежие на новооткрития търговски път. Две години по късно този португалски благоросник подчинил и владетеля на Ормуз. Така били направени едни от най съдбоносните стъпки в историята на отношенията между Изтока и Запада и поставено началото на бъдещите колониални империи. В началото на 1493 последните арабски сили били изтласкани от Гранада, ав Рим испанеца Родриго Борджия бил избран за папа под името Александър Шести. Изглеждало сякаш 1492 г. била предопределена да изиграе решаваща роля за бъдещето на католическа Испания. Христофор Колумб, известен в Испания като Кристобал Колон дълго търсел владетел, който да финансира експедиция за осъществяване на неговия план да прекоси Атлантическия океан в търсене на път към Азия. Именно в Санта Фе, с окрилените от свооите успехи испански монарси Фернандо Арагонски и Изабела Кастилска, той успял да осигури покровителство и скромно финансиране. На 3 август, снабден със кралски писма и титлата адмирал на Океана, той вдигнал платна от пристанището Палос с три малки кораба – Ниня, Пинта и Санта Мария. Десет седмици по късно в два часа сутринта на 12 октомври, екипажът съзрял земя. Колумб слязъл призори, целунал земята, кръстил я Сан Салвадор и я обявил за собственост на испанската корона. До януари 1493 г корабите му обикаляли из Карибско море, като акостирали по североизточния бряг на куба и северния бряг на Хаити, където било основано първото селище на еропейци. През август 1493 г Колумб отплавал на второ пътешествие. Този път неговата задача била да завоюва нови територии за испанската корона. Втората експедиция минали по южното крайбрежие на Куба и изледвала целия остров Хаити, но не намерили следи от оставените през януари моряци. Открила и нови острови в Карибско море-Пуерто Рико, Малките Антилски острови и Ямайка, но отново не достигнала материка. Третата експедиция отплавала през юли 1498 и продължила до края на 1500. Този път Колумб достигнал до делтата на р. Ориноко в днешна Венецуела. Бил открит и остров Тринидат, но не и път за Индия. Експедицията отново се оказала финансов провал но пътуванията на Колумб вече разбунили духовете в Европа. Първоначално никой не повярвал, че е открит път към Изтока, тъй като Колумб не могъл да покаже никакви ориенталски предмети. Карибските индианци, араваките, които той срещнал по време на своите пътувания, очевидно били твърде примитивни и нямали никакво злато. Но още през 1493 г един европейски географ Петер Мартир нарекъл новите земи един нов континент . Португалците на свой ред гледали на тези пътувания като на нахлуване на тяхната зона на влияние, в тропическите части на Атлантида, където отдавна осъществявали експедиции. Отношенията с Испания били уредени с договора от Тордесиляс 1494 г, според който зоните на интерес се разделяли по линията, минаваща 300 левги на запад от зелени Нос. Уговорката била скрепена със була от папа Александър Шести. Според нея между испанските и португалските владения се остановявала линия на разграничаване, която минавала от полюс до полюс и разделяля света на две половини. Всички открития на изток от линията принадлежали на Португалия а на запад на Испания. В следващите години католическите страни и владетели като цяло зачитали договора, но не и техните врагове Англия и Холандия Честта да даде име на Новия свят се паднала на флорентинеца на португалска служба Америко Веспучи. Ролята на Веспучи в изледването на Америка е спорна но популярността му свързана с неговите пътешествия описани в писмата му Мундис Новис и Летера дала основание на географа Мартин Валдзеемюлер през 1507 г да нарече новия континет на името на Америко всвоя световен атлас. Пътуванията на Веспучи имали и друго важно следствия той открил огромната територия на новия континент, което показало, че макар Бразилия да лежала от португалска страна на договорената в Тордесиляс линия, то други земи Чили и Перу се намирали изцяло от страната принадлежали на Испания. Веспучи правилно отбелязал, че сега Европа е открила нов континент, напълно неизвестен на старите картографи и географи. През 1513 друг изледовател Васко Нунеш Балбоа пресякал Панамския провлак и открил пътя към големия воден басейн на Тихия океан. През същата година Хуан Понсе Леон стъпил във Флорида. Един от важните етапи на овладяването и опознаване на Америка е свързан с делото на Фернандо Магелан. На 10 август 1519 г флотилия от пет кораба под командването на Магелан напуснала Севиля и на 6 декември достигнала Южна Америка. След като презимувал, през следващата година Магелан се отправил в търсене на път, който да заобиколи материка и да му открие достъп до островите на Далечния изток. След като преодолели невероятно трудните условия на протока, който Магелан нарекъл Проток на Вси светии на 28 ноември трите му кораба навлезли в откритото от Балбоа Южно море което Магелан нарекъл Тихия океан. Придвижвайки се на северозапад, на 16 март със 150 оцелели членове на екипажа Магелан достигнал до днешните Филипински острови където бил убит от местните племена. В хода на експедицията от трите кораба на Магелан оцелял само Виктория който заминал на запад на 21 декември 1521 г. На 6 май под командването на Хуан Себастиян Елкано заобиколил нос Добра надежда и на 6 септември пристигнал в Испания три години след заминаването си. Така било осъществено първото околосветско пътешествие Изтегляне 17.89 Kb. Сподели с приятели:
|