Реализират се типични форми на взаимодействие: внушение, подражание, заразяване.
Наблюдават се особени феномени на тази основа: пропаганда, мода, паника.
Разгръща се един нов универсум, различен от този на малките групи, в който са валидни други правила и законите.
ВНУШАЕМОСТ
Внушението представлява – целенасочено, неаргументирано въздействие на един човек върху друг или в група хора, които приемат това въздействие безкритично.
Хората са различни по отношение на внушаемостта. Тези различия зависят от множества фактори: възрастта, физическото състояние, авторитетът е извънредно важен фактор.
Тревожността поражда внушаемостта – те вървят ръка за ръка в колективните епизоди.
Собственото Аз преустановява функциите си на върховен диспечер на психичния живот и пропуска безкритично всякакви външни твърдения и внушения, възприемайки тяхната истина с невероятна наивност и безпомощност. Мястото на Аз-а се заема от „другите“
В масата индивидът става внушаем до неузнаваемост, създава условие за манипулативна интервенция в общественото съзнание и невинаги с най-добри намерения.
В големите групи това става, когато „рапортът“ – (връзката на хипнотизирания с хипнотизатора) се владее от: лидера, от подходяща институция, пропаганда и пр.