играе
ролята на невротрансмитер, невромодулатор и осморегулатор. Когато чувството за жажда не може да бъде сигурен индикатор за клетъчно и хронично обезводняване на тялото (а между двадесет и седемдесет годишна възраст съотношението на извънклетъчното съдържание на водата в тялото към вътреклетъчното се променя от 0,8 до почти 1,1), бе установено, че за изпълнение на основните осморегулационни и дипсогенни функции на тялото отговаря хистаминът. Хистаминът стимулира
клетъчната обмяна на катионите, която по всяка вероятност допълва функциите на водата в механизма на клетъчния метаболизъм. Освен това хистаминът е модулатор на биологията и функцията на лимфоцитите; използвайки Н[ или Н
2
за активиране на различни субпопулации на лимфоцитите с неслучайно разпределяне на
хистаминовите рецептори, той обединява техните функции. Хистаминергичната система за регулиране и постъпване на водата инициира осво- бождаването на вазопресин, който от своя страна способства образуването на „душови мрежи" или гроздовидни струпвания на отвори с диаметър 2 ангстрьома. Те могат последователно да пропускат през клетъчната мембрана
само единични молекули вода, в резултат от което се увеличава потокът на вода, преминаваща през клетъчната мембрана. Тази функция има особено значение за осигуряването на микропоток с по-нисък вискозитет по микроканалите на аксоналната транспортна система. Освен това по всяка вероятност вазопресинът
действа като фактор, регулиращ освобождаването на кортизона, когато постоянната секреция на
аденокортикогропния хормон(АСТН) може да доведе до потискане на функциите на имунната система; хистаминът може да участва в модулацията на
невроендокринните системи, което най-вероятно става при нарушаване на механизма на обратната връзка на АСТН.
След кислорода водата е второто по важностСподели с приятели: 
