Водата лекува, лекарствата убиват

Поглеждайки назад, мога честно да призная, че понякога цял месец не изпивах и капка вода.
Водата винаги ми се е струвала безвкусна и доколкото си спомням, от нея винаги ме болеше стомах.
Може би причината за тези болки наистина да е била водата. Възможно е да е било психологически проблем, тъй като никога не съм изпитвал нужда и желание да пия вода. Харесвах газираните напитки и можех наведнъж да пресуша двулитрова бутилка с лека вечеря. За мен лека вечеря означава една голяма пица с различни плънки и пилешки крилца в 10,30 вечерта. Помня, че имах навика два-три пъти в седмицата да поръчвам от съседната пицария огромен сандвич с бифтек,
запечен в двойна порция кашкавал, сандвич от половин френско хлебче с две парчета кашкавал и между тях голямо кюфте и да ги изяждам с два литра газирана напитка, пак късно вечерта. Но най- много ядях, когато вечер оставах сам или просто се връщах късно от работа и имах още сили да похапна. Ядях, дори да не бях гладен. Яденето преди сън ми стана навик.
Сутрин също не пренебрегвах яденето. На път към работата всеки ден си купувах от
„МсDonald’s" два-три сандвича и естествено, любимата ми сода. Неотдавна се замислих как съм живял; придържах се към такъв режим на хранене години наред и дори не мога да си спомня кога точно съм започнал активно да разрушавам организма си. Не ми помагаха дори верните приятели,
хора със същото телосложение и също такива любители на храната. С тях редовно правехме набези из закусвалните в града. Стигна се дотам, че вече започнаха да ни познават на улицата, а имената ни станаха нарицателни, нещо като дебелака Норм, героя от сериала „Бар „Наздраве".
Едва ли трябва да се гордея с това. Току-що казах, че бях щастлив човек и имах много страхотни приятели. Но въпреки това се чувствах самотен. Нямаше с кого да споделя радостите от живота.
Почти всичките ми приятели имаха съпруги или приятелки, които ги очакваха вкъщи. Аз също исках да имам семейство, но заради габаритите ми не можех дори да мечтая за това. Не вярвах,
че мога да отслабна. Майка ми имаше много болни бели дробове и постоянно влизаше в болницата.
Няколко пъти нещата едва не свършиха трагично. Много се страхувах за нейния живот и този страх стана още едно оправдание за моята лакомия. Постепенно състоянието на майка ми малко се подобри и вече не се налагаше да бъда постоянно край нея.
През ноември 2 000 г., когато навърших 30 г., се запитах как ще живея по-нататък. Трябваше да отслабна и започнах сериозно да се замислям да се подложа на операция за намаляване на стомаха. Разбирах, че с това тегло няма да живея дълго. Огромната тежест върху ставите все по-често ми причиняваше сериозни проблеми и много пъти влизах в болницата с тромбоза на дълбоките вени.
Бях много уплашен и много самотен. Знаех, че или трябва да се заловя сериозно с отслабването,

Изтегляне 0.82 Mb.

Сподели с приятели: