Развитие на науката за римското право 1) Правната наука до Ранния Ренесанс >> От най-дълбока римска древност законодателството, правоприлагането и юриспруденцията вървят ръка за ръка, но в действителност не би могло да бъде по друг начин. За един продължителен период (VIII-V в. пр.Хр.) единствени тълкуватели на правото са били жреците. Правното знание е било обгърнато в мистерия и недостъпно за обикновения човек. >> Обнародването на исковите формули и юридическите правила от Гней Флавий в края на V в.пр.Хр. лишило понтифициите от монопола им и създало предпоставки за възникването на светска юриспруденция. След създаването на претурата като магистратура със законите на Лицини и Секстий от 367 г.пр.Хр. и с въвеждането на формуларната процедура в средата на II в.пр.Хр., ролята на юридическата теория рязко се повишила и древноримските юристи започнали да пишат съчинения в два тематични кръга: 1) книги върху старото цивилно право и 2) книги върху преторския Едикт като своеобразно осмисляне на съдебната практика. >> Около средата на I в. в Рим работили почти едновременно двама изтъкнати юристи - Капитон (основател на Сабинианската школа в класическата юриспруденция) и Лабеон (основоположник на Прокулианската школа). Два века правната мисъл в древния Рим се развивала в очертанията на тези две направления. Произведенията на юристите от класическия период са били четири типа: 1) Институциите - кратки изложения на частното право; 2) Регулите - обобщени правила (Регулите на Улпиан); 3) Сентенциите - мнения с критики и препоръки към съдебната практика (тези на Юлий Павел); 4) Въпросите и Отговорите - на правни запитвания (на Папиниан). >> Теоритични постижения с практическа стойност са били: - Постоянният Едикт от Салвий Юлиан (II в.) - обобщение на преторската работа; - Грегориановият и Хермогениановият кодекси (в края на III в.); - Теодосиевият кодекс (438); - Юстиниановата компилация (529-534). >> През следващите векове правната наука е обслужвала основно законодателството и практиката, особено в Източната империя - създаването на иконоборческото законодателство, Еклогата, голямата правна реформа на Македонските императори.