поделяни и вертикално между сеньора и неговите васали. Семейните и наследствените отношения преминали постепенно под юрисдикцията на църквата.
>> По времето на франкското господство древноримската правна практика била използвана главно за обосноваване на независимостта на сеньорите и за утвърждаване на предимството на местните обичаи над централизираното законодателство.
>> В Източната империя приспособяването на римското право към условият ана променената обществена действителност се извършвало доста по-плавно. Юстиниановото законодателство
(528-534) станало основа на действащата правна система през цялото съществуване на т.нар.
Византия. През първата половина на VIII в. императорите Лъв V и Константин III направили големи правни реформи,
била създадена Еклогата
(726). Като нейни допълнения са съставени
Земеделският закон, Морският и Военният закон.
>> Кризата на Империята от края на IX в. и началото на X в. наложила ново ревизиране и осъвременяване на действащото право, осъществено по времето на "македонските" императори Василий I и Лъв Философ чрез създаването на цяла серия законодателни актове:
Прохирона
,
Епанагогата
,
Номоканона
. Малко по-късно е била завършена втората голяма компилация след Юстиниановия сборник - т.нар.
Василики
(Императорски книги). Всички тези актове, основани на римското право в юстиниановото наследство, били прилагани до падането на Константинопол под властта на османците през 1453 г., а по-късно е била прилагана от църковните общини и съдилища доколкото е била запазена от султана (пример:
"
Шестодневието " на Арменопуло). Значението на възприемането и доразвиването на римското право във Византия било огромно. То създало условия за реципирането му в България след
Покръстването, а оттук по-късно и в други славянски страни. Преведените на старобългарски език римо-византийски правни паметници и изградените върху тяхната
основа оригинален български Закон за съдене на людете
, станали основа на действащото право на Балканите, в
Русия, Украйна, Влахия и Молдова за цялото Средновековие.
Възраждане: >> Западноевропейското възраждане (XIII-XVI в.) насочило вниманието на правоведите към неувяхващите ценности на класическото римско право. Още от основаването на първия европейски университет в Болоня през XII в. Ирнерий започнал да преподава там и светско право. Той разработвал лекциите си на основата на Дигестите и Юстиниановата компилация.
Неговите ученици разпространили интереса към античното правно наследство из цяла
Западна Европа, а продължителите на делото им през XIV и XV в. постепенно подготвили цялостната рецепция на римското право такова, каквото било отразено в изворите за изучаването му. Възприемането на идеите и разрешенията на древноримската юриспруденция в повечето европейски страни станало възможно поради общоевропейския характер и обхват на Ренесанса.
Ново време: >> Великите революции на Новоти време поставили на дневен ред непосредственото практическо прилагане на няколковековните теоретически занимания с римското право. Като изключим значителното, но избирателно въздействие на
възроденото римско право в Холандия и
Англия от XVII в. насетне, първият и станал класически модел на съвременна пряка рецепция на съвършените антични образци, е
-
Френският граждански кодекс
. Комисията, разработила кодекса, е била назначена от
Наполеон Бонапарт и включвала
най-изтъкнатите френски юристи, начело с професора по римско право в Сорбоната - Потие. Този Кодекс още пт 1804 г., с несъществени допълнения и подобрения
продължава да обсулжва обществените нужди и до днес. От своя страна той станал и прототип за изработването на гражданско и търговско законодателство на всички страни от т.нар. романско или латинско правно семейство -
Испания, Италия, Португалия, Белгия. Така Френският граждански кодекс придобил глобално значение и бил поставен в основите на съвременното латиноамериканско право (с изключение на Бразилия) и на много държави от Африка, Близкия, Средния и Далчения Изток.
-
Германският граждански законник има не по-малко значение за модерното гражданско право. Той е в сила от 1 януари 1900 г., разработен на базата на
класическото римско право, резултат на почти 50-годишни дискусии межди германските романисти и цивилисти. Взети са предвид както съдебната практика по Наполеоновия кодекс и следващите кодификации, така и мненията на доктрината и обществените групи. Той е реципиран в европейските страни от германското правно семейство - Австрия, Холандия, Дания и Скандинавските страни.
>> Френският граждански кодекс и Германският граждански законник - кратка съпоставка:
ФГК следва структурната систематика на римското право, каквато е в Институциите на Гай - затова се нарича
Институционна. За сметка на това ГГЗ изнася в една обща част най-важните дефиниции и отразява ясно връзката между основните юридически принципи и институти. В него за първи път е отделено съществено място на регламентирането на юридическите лица.
Ако
трябва да сравним ФГК и ГГЗ, бихме могли да кажем, че макар и двата да имат своите дълбоки корени в римското право, от обществено-икономическа гледна точка, първият е правен акт на победилия капитализъм, а вторият - на развитата капиталистическа икономика и съответстващите й социални отношения.
Въпрос 10:
Сподели с приятели: