ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА

ОРГАНИЗАЦИЯ НА БЪЛГАРСКАТА СЪДЕБНА СИСТЕМА

. Вътрешна структура на съда

В Приложение 1 – Длъжностна характеристика подробно са дадени всички задължения на съдебните деловодители.

Деловодителят работи в среда, характеризираща се със спазване на общоприетите норми, където отношенията с другите съдебни служители са от съществено значение.

По-долу са дадени работните отношения на деловодителя с други лица, които работят в структурата на съда:

• 
  Съдебни секретари – Преди съдебно заседание, деловодителят преглежда папката, за да провери дали всички документи, писма, връчени призовки и други уведомления са прикрепени към делото. Отделянето на внимание на тези подробности гарантира, че съдебният секретар ще има пълно дело, когато то трябва да се използва в съдебна зала. След всяко съдебно заседание, съдебните секретари връщат отложените дела в деловодството същия ден.
  

• 
  Призовкари – Призовкарите отговарят за реалното връчване на призовки на всяко лице, посочено от съда. Връчват се също така съобщения за постановени съдебни актове, съобщения за връчване на преписи от жалби и съобщения за молби и жалби, оставени без движение. След като подготви тези документи, деловодителят ги предава на призовкаря, който ги връчва на посочените лица. В някои случаи призовкарят трябва да се подпише за документите. Призовкарите връщат в деловодството както връчените призовки и съобщения, така и тези които не са били връчени. Важно е деловодителите да предоставят навреме на призовкарите ясни, пълно и точно попълнени призовки и съобщения.
  

• 
  Служители в регистратурата – В регистратурата се получават всички документи, които постъпват в съда. След като бъдат обработени, документите по висящи дела се предават в деловодството, за да бъдат приложени и докладвани на съдия.
  

Всички документи, свързани с образуването на дела, се изпращат до председателя на съда или на определен от него съдия. Ако няма регистратура, тези дейности се извършват от деловодството.

• 
  Архивари – След приключване на делото и влизане в сила на съдебния акт, деловодителят предава делото в архива. Предаването се удостоверява с подписа на архиваря. В папката на делото трябва да се съдържат всички документи, подадени от образуването му. С тази цел, деловодителят номерира последователно всички постъпили документи. След като е направил номерирането, деловодителят предава цялата папка по делото на архиваря.
  
• 
  Председател на съда – Председателят на съда осъществява общото организационно и административно ръководство на съда. Много от неговите административни отговорности могат да бъдат прехвърлени на съдебния администратор. Председателят на съда отговаря за дейността на съда, представлява съда, назначава и освобождава от длъжност служителите в съда и организира работата в отделните служби. След образуването на дело, председателят разпределя делото по съдии-докладчици. След разпределянето на делото, председателят на съда или определения от него съдия-докладчик предават делото в деловодството.
  

• 
  Съдебен администратор – Съдебният администратор подпомага председателя при управлението на съда. За да работи добре съда, решаващо значение има наличието на ясни и отворени механизми за общуване със съдебния администратор (или екипа за управление на съда). Съдебният администратор организира и управлява работата на различните служби и помощни звена в съда. В допълнение, съдебният администратор уведомява ръководителите на служби, ако има такива, и/или съдебните служители за разпорежданията на председателя на съда. Съдебният администратор ръководи съдебната администрация. Той планира, организира и контролира съдебните служители и е отговорен за управлението на административните дейности в съда. Съдебният администратор също така въвежда програмни решения по дългосрочното планиране, бюджетната политика, финансите, автоматизацията, снабдяването с оборудване и връзките с обществеността. Деловодителите трябва да изпълняват надлежно направените от съдебния администратор разпореждания, свързани с организацията на работата в съда.
  
• 
  Административен секретар – Административният секретар подпомага съдебния администратор при осъществяване на функциите му, а при отсъствието му, контролира дейността и предоставя указания на съдебните служители. Административният секретар организира и води служебните досиета на всички съдебни служители. Всяко досие съдържа данни, свързани с работата, като трудов стаж, ранг, отпуск, болнични и др. Също като при съдебния администратор и председателя на съда е много важно да има ясен механизъм за общуване с административния секретар.
  
• 
  Ръководител служба – Ръководителят служба е прекия началник на съдебния служител в управленската схема. Деловодителите се отчитат за своята работа пряко на ръководителя служба. Ръководителят служба организира работата в деловодството и разпределя задачите между деловодителите. Той е отговорен за обучението на новопостъпилите служители и ги запознава с правилата и работните отношенията в деловодството. Деловодителите трябва да обсъждат всички проблеми, които възникват във връзка с работата им, с ръководителя служба. Доброто общуване и ясните очаквания спомагат за безпроблемната работа на служителите и, в крайна сметка, от това се ползват гражданите.
  

• 
  Съдия-докладчик – Всички документи по определено дело, постъпили в съда, се докладват на определения съдия-докладчик и деловодителят изпълнява неговите разпореждания. Деловодителят също така предоставя на съдията делата преди съдебно заседание. Като изпълнява тези задачи своевременно, деловодителят помага на съдията-докладчик да следи движението на делото и позволява да се реагира навреме, ако възникнат проблеми.
  

• 
  Граждани и адвокати – Гражданите и адвокатите идват в съда, за да искат справки по движението на делата. Деловодителят може да предостави делото за четене, след като гражданинът удостовери, че е страна по делото чрез представяне на лична карта. За да получи информация за дадено дело, адвокатът трябва да представи адвокатска карта.
  

Законът за адвокатурата предвижда адвокатите да имат достъп до всички дела. По отношение на този достъп, съдилищата имат различен подход.

• 
  Вещи лица – Вещите лица са хора със специализирани познания в дадена област, на които съдията дава конкретна задача. Вещо лице, което участва в съдебно производство, може да вземе делото, за да състави мнението си по него. Вещото лице трябва да се подпише при получаване на делото. След като вещото лице предаде мнението си, писменото заключение заедно с делото се връща в деловодството. Деловодителят поставя дата и се подписва на представеното заключение. След това деловодителят прикрепя заключението към делото и го докладва на съдията-докладчик. Вещото лице ще бъде призовано на следващо съдебно заседание, където трябва да даде показания.
  
• 
  Медии – Определени правила важат и за запитвания от страна на медиите за информация по дадено дело. Когато журналист се обажда по телефона или дойде лично в деловодството, деловодителят трябва да го попита за неговото име, медията, която представлява и каква информация иска. Деловодителят трябва да препрати журналиста при служителя, който отговаря за връзките с обществеността, ако има такъв, или да каже на представителя на медиите, че молбата му ще бъде предадена на този служител. Деловодителят не може да дава никаква информация на медиите без предварителното одобрение на председателя на съда или съдията-докладчик. С цел защита на имиджа на съда и избягване на противоречиви изявления на съдебни служители в пресата, политиката на съда е да общува с медиите само чрез един или двама определени за това служители и упълномощени говорители от службата за връзки с обществеността. Ето защо, без тяхното предварително одобрение, деловодителят не може да (1) прави изявления, (2) оповестява информация, (3) изразява мнение, или (4) се включва в обсъждания, свързани със съдебната политика или дейности, с журналисти или други представители на медиите.
  
• 
  Други съдебни и несъдебни органи – С цел осъществяване на правозащитната дейност, съдебните служители работят в тесни професионални връзки с други съдилища, държавни и общински органи, прокуратурата, следствието и полицията. При разпореждане от съдия, деловодителят може да предостави дела на гореспоменатите органи, както и да изиска дела от тях.
  

• 
  Други държавни органи – Във връзка с висящите дела се налага деловодителят често да изисква справки от различни държавни и общински органи. Тези органи са длъжни да предоставят на съда исканата информация. Деловодителят е отговорен за изпращането на изпълнителните листове на Агенцията за държавни вземания за присъдените държавни такси, процесуални глоби и съдебни разноски по дела, както и за присъдените в полза на държавата суми.По влезли в сила решения относно изменение на гражданското състояние (напр. развод, осиновяване, установяване на произход, поставяне под запрещение, лишаване от родителски права) се изпращат съобщения до служба “Гражданска регистрация и административно обслужване” (ГРАО). В случаите на влязло в сила решение, с което е допусната промяна на име – и на съответното бюро «Съдимост».
  

• 
  Съдилища от друга инстанция – Понякога в съда постъпват искови молби, които не са му подсъдни, и дадено дело трябва да бъде образувано и разгледано от друг съд. В такива случаи:
  

• 
  ответникът може да внесе възражение за неподсъдност на делото, или
  
• 
  съдът може сам да определи, че делото не му е подсъдно,
  
• 
  в съответствие с установените процедури, деловодителят изпраща делото в съответния съд.
  

Деловодителят също така връща решенията на по-горна инстанция в съда от по-долната инстанция за изпълнение на решението.

Глава

2

• 
  спорове относно тълкуването на съдебни решения, които са влезли в сила;
  
• 
  писмени молби от заинтересовани страни за издаване на дубликат от изгубен, унищожен или откраднат изпълнителен лист;
  
• 
  съдът може да отсрочи или разсрочи изпълнението на съдебно решение с оглед имотното състояние на страната или на други обстоятелства;
  
• 
  молби за обезсилване на решение за възлагане на имот;
  
• 
  или ако първоначалното дело е унищожено или изгубено.
  

• 
  развод и недействителност на брака;
  
• 
  развод по взаимно съгласие;
  
• 
  издръжка*;
  
• 
  изменение на издръжка*;
  
• 
  осиновяване (допускане и отмяна);
  
• 
  издаване на заповед за връщане на ненавършило пълнолетие дете на родителите му;
  
• 
  установяване на произход;
  
• 
  оспорване на произход;
  
• 
  преобразуване на лично имущество* в семейно имущество;
  
• 
  определяне по-голям дял на съпруг*;
  
• 
  получаване на дял от личното имущество*.
  

• 
  непозволено увреждане;
  
• 
  неоснователно обогатяване;
  
• 
  водене на чужда работа без пълномощие;
  
• 
  обявяване за окончателен на предварителен договор;
  
• 
  искове за прогласяване нищожност на сделки;
  
• 
  искове за унищожаване на сделки;
  
• 
  искове за разваляне на договори, с които се прехвърлят, учредяват, признават или прекратяват вещни права върху недвижими имоти;
  
• 
  искове във връзка с неизпълнението на договори.
  

• 
  обезщетение при ползване на обща вещ;
  
• 
  ползване и управление на съсобствен имот;
  
• 
  искове на владелец за извършени подобрения в чужд имот;
  
• 
  искове за собственост;
  
• 
  искове за упражняване на право.
  

• 
  дела за съдебна делба с цел ликвидиране състоянието на съществуваща имуществена общност;
  
• 
  дела по Кодекса на труда (КТ) – всички видове спорове между работник или служител и работодател, както и спорове, свързани с тристранното сътрудничество между Министерски съвет и представителните организации на работниците и служителите и на работодателите;
  
• 
  финансови начети;
  
• 
  издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание;
  
• 
  фирмени дела;
  
• 
  търговски дела по Търговския закон;
  
• 
  дела по несъстоятелност;
  
• 
  дела по Закона за наследството;
  
• 
  дела по Закона за гражданската регистрация;
  
• 
  дела по Закона за лицата и семейството.
  

• 
  Родова (предметна) подсъдност
  

Чрез правилата на родовата (предметна) подсъдност се разпределят делата между районните и окръжните съдилища в качеството им на първоинстанционни съдилища.

• 
  Местна подсъдност
  

Чрез правилата на местната подсъдност делата се разпределят между съдилищата от една и съща степен (районен или окръжен съд) като се използва за критерий връзката на делото с района на съответния районен и окръжен съд -например в зависимост от това къде се намира имотът - предмет на спор, страните или събитията, довели до внасяне на дело.

• 
  искове за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или за отменянето му;
  

• 
  искове по търговски спорове;
  

• 
  искове за собственост и други вещни права върху имот с цена на иска над 50 000 лв.;
  

• 
  искове по граждански дела с цена на иска над 25 000 лв., с изключение на исковете за издръжка, за трудови спорове и за вземания по актове за начет;
  

• 
  исковете за установяване на недопустимост или нищожност на вписване, както и за несъществуване на вписано обстоятелство, когато това е предвидено в закон;
  

• 
  искове, които по други закони подлежат на разглеждане от окръжния съд.
  

Окръжният съд може сам да вземе решение по всяко време да разгледа дело, подсъдно на районен съд в неговия съдебен окръг.

• 
  дела за поставяне под запрещение;
  
• 
  допускане и прекратяване на осиновяване;
  
• 
  дела по Закона за уреждане на колективните трудови спорове;
  
• 
  дела по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
  

• 
  промяна на име;
  
• 
  дела за установяване на факти;
  
• 
  дела за обявяване на отсъствие или смърт;
  
• 
  дела за настаняване по Закона за закрила на детето;
  
• 
  дела за защита и за възстановяване на нарушено владение и държане по Закона за собствеността.
  

Това са:

а.	искове за трудово възнаграждение, за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, за възстановяване на предишната работа, за обезщетение за времето, през което работникът е останал без работа поради уволнението, и за поправка на основанието за уволнение, вписано в трудовата книжка или в други документи;
б.	искове за опразване на наети и заети за послужванe помещения;
в.	искове за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за авторското право и сродните му права, Закона за патентите и регистрацията на полезните модели, Закона за марките и географските означения, Закона за промишления дизайн, Закона за топологията на интегралните схеми и Закона за закрила на новите сортове растения и породи животни;
г.	искове за установяване и преустановяване на нарушение на права по Закона за защита на потребителите;
д.	други искове, чието разглеждане в бързо производство е уредено в закон.

1. 
   Деловодителят веднага докладва исковата молба и искането за бързо производство на председателя на съда. На молбата задължително се отбелязват датата и часът на постъпване на молбата.
   
2. 
   В деня на постъпване на молбата съдът извършва проверка за нейната редовност и за допустимостта на иска. Съдът дава указания на ищеца да допълни или конкретизира твърденията си и да отстрани противоречията в тях, когато са неясни, непълни или неточни.
   
3. 
   В деня на постъпване на отговора на ответника или на изтичане на срока за това, съдът в закрито заседание:
   

1. 
   насрочва делото за дата не по-късно от три седмици;
   
2. 
   изготвя писмен доклад по делото;
   
3. 
   приканва страните към спогодба и им разяснява преимуществата на различните способи за доброволно уреждане на спора;
   
4. 
   произнася се по доказателствените искания, като допуска доказателствата, които са относими, допустими и необходими;
   
5. 
   определя размер и срок за внасянето на разноски за събиране на доказателства.
   

4. 
   Съдът връчва на страните препис от разпореждането, а на ищеца - и от писмения отговор и доказателствата към него, като им указва в едноседмичен срок да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото и да предприемат съответните процесуални действия, както и за последиците от неизпълнение на указанията. По направените своевременно искания във връзка с указанията и доклада по делото съдът се произнася в деня на постъпването им. Разпореждането по направените искания се съобщава на страните.
   
5. 
   Когато в установения срок страните не изпълнят указанията на съда, те губят възможността да направят това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.
   
6. 
   В заседанието за разглеждане на делото съдът отново приканва страните към спогодба и ако такава не се постигне, събира представените доказателства и изслушва устните състезания. В същото заседание съдът посочва деня, в който ще обяви решението си, от който ден тече срокът за обжалването му.
   
7. 
   Съдът обявява решението си с мотивите в двуседмичен срок след заседанието, в което е приключило разглеждането на делото.
   

Дела, които се разглеждат по реда на бързото производство, се отбелязват със специален знак в долния десен ъгъл на папката на делото.

6. 
   ОСОБЕНИ ПРОИЗВОДСТВА ПО ГРАЖДАНСКО-ПРОЦЕСУАЛНИЯ КОДЕКС (ГПК)
   

За всеки вид дела, посочени по-долу, се прилагат различни процесуални правила:

• 
  брачни дела;
  
• 
  дела за гражданско състояние (установяване или оспорване на произход, прекратяване на осиновяване);
  
• 
  поставяне под запрещение;
  
• 
  съдебна делба;
  
• 
  защита и възстановяване на нарушено владение;
  
• 
  сключване на окончателен договор;
  
• 
  търговски спорове;
  
• 
  колективни искове;
  
• 
  обезпечително производство;
  
• 
  производството по граждански дела при действие на правото на Европейския съюз.
  

СХЕМА ЗА ДВИЖЕНИЕ НА ДЕЛАТА В СЪДА

Вписване на делото в срочната книга

Глава