Искането на анархистите за демократизация на обществото, за федерализъм, за устройване на обществото на базата на нови обществени клетки — икономически и културни съюзи, обединения. общности, също има прогресивно значение. Социализацията (в широк смисъл на думата) става характерен белег на съвременния икономически и културен живот.
Особеното място, което анархистите отделят на кооперацията. на нейната роля и място в икономиката, също е актуално за съвременността.
Кооперацията, кооперативният прннцип за производство и разпределение на благата е бил и ще бъде един от жалоните в усъвършенстването па съвременното общество.
В центъра на анархистката идеология, (а и на съвременния стремеж в преустройството на общесгаото), е разширяването на самоуправлението, особено в низовите звена на обществото.
Анархистите и днес излизат с искане за замяна на тясното политическо и държавно регулиране на обществото с широки морални принципи, морални норми, които обслужват не отделни класи, а цялото общество. При това те ги формулират не на принципите на полезност и ефективност, а на основата на допустимост, хуманност, справедливост.
И днес е повече от ясно, че моралът на обществото е сериозно заболял, че той не може да бъде заменен нито с държавно, нито с политическо регулиране. Връщането на хората към добродетелите, заложени в тяхната природа, е важен път към изграждането на нови човешки отношения.
И сега си остава съвсем актуален анархисткият постулат, че свободата на индивида е в най-тясна зависимост от свободата на масите. Не може да има свобода и демокрация без свобода на народа и свобода на отделния индивид. Известна е тезата на М. Бакунин, че „колективната свобода и благосъстояние е реално само тогава, когато те са сума от индивидуалните свободи и процъфтяване“.
Така че на въпроса има ли анархизмът в неговия класически вид съвременни измерения — отговорът е положителен
&
Историята на анархизма в България е малко изследвана тема. През 1973 г. публикувах книгата „Анархизмът в България и борбата на партията против него“18, която в критичен план
разглежда създаването и развитието на анархисткото движение в България. След това се появи една студия от Б. Григоров „Анархизмът в България 1923—1934 г.“, която разглежда повече идеологията на българските безвластници19. Книга за безвластническото движение в България публикува Гр. Балкански (лит. псевд. Г. Хаджиев) в Париж през 1980 г.24Бе* да проследява събитията, свързани с историята на анархизма в България, чрез биографичния разказ за дейността на четиридесет по-известни анархисти той дава богат материал за написване на по-цялостно изложение на историята на анархизма.
Тази книга е твърде ценна не само с уточнените факти за живота на дейците, свързали името си с историята на анархизма в България, но и с представяне на по-известните анархистки вестници и списания, излезли в страната и чужбина.
Настоящото изследване не е второ издание на първата книга. Тя е написана чрез ново разглеждане на документалния материал и преосмисляне на някои факти и събития от историята на анархизма. В този смисъл тя е ново проучване, обогатяване и разширяване на темата. Целта на автора е не да дава и аргументира собствени позиции за отделните моменти от историята на анархизма, не да коментира идеологията на безвластниците, а да даде обективна картина на анархисткото движение в България.
В края на книгата давам справки за периодичните издания (вестници, списания, сборници, алманаси на анархизма) и анархистки книги (преводи и оригинали) излизали през целия период на анархисткото движение.
Тези две справки са по-пълни от досега публикуваните, тъй, като включват допълнително издирените от автора издания.
Мисълта, която ме е ръководила в новите допълнителни проучвания на историята на анархизма, е, че картината на политическия живот в България не би била пълна без изучаването на това оригинално идейно и политическо движение. Неговото познаване дава възможност да се пресъздаде по-пълно богатият и многостранен политически живот на страната, а това би било принос и за най-новата ни история.
ГЛАВА ПЪРВА
ПРОНИКВАНЕ И РАЗВИТИЕ НА АНАРХИЗМА В БЪЛГАРИЯ В КРАЯ НА XIX И НАЧАЛОТО НА XX В.
1. Начало на анархистката пропаганда
След освобождението от турско робство България се развива като дребностопанска страна.
Редица неблагоприятни фактори: анархията и вековният консерватизъм в турската държава, липсата на стабплна стопанска и финансова политика, икономическото ограбване на населението, политическото безправие на покорените народи, предопределят за Турция, а заедно с това и за нашата страна, за цяла епоха бавно, трудно развитие на капитализма. В освободена България се наброяват само няколко десетки по-едри предприятия. Преобладава дребностоковото занаятчийско и манифак- турно производство. Някои забогатели търговци се опитват да натрупат капитал и да създадат по-едри промишлени предприятия, но това се извършва твърде мъчително и бавно20.
Политиката на протекционизъм, която започват да провеждат българските правителства, дава тласък за натрупването на капитали и развитието на по-едра промишленост. Значителна крачка в индустриалното развитие на страната се прави при \правлен;юто на Ст. Стамболов. Ориентирането на България към индустриалния Запад се отразява благоприятно за просперитета на страната.