Св. Атанасий, За въплъщението [52]
22 – ЦАРСТВОТО ОТ СВЕЩЕНИЦИ
(Откровение 20)
Има три основни системи на тълкуване относно Милениума, “хилядата години” на Откровение 20. Премилениалистите казват, че този текст учи, че Христос ще се върне и ще възкреси християните преди (пре-) Милениума, който ще бъде буквални 1000 години с Христос царуващ в Ерусалим като политически, земен владетел на народите. Амилениалистите казват, че няма и никога няма да има какъвто и да е “милениум”; вместо това, казват те, Откровение 20 се отнася за състоянието на християните, които са починали и сега “царуват” в небето. Постмилениалистите казват, че Милениумът се отнася за периода между Първото и Второто Пришествия на Христос; Милениумът продължава сега, докато християните царуват като царе на земята.
Коя от тези три позиции е вярна? Както се опитах да покажа в тази книга, отговорът далеч не е маловажен за нашите практически нагласи и действия при работата за Божието Царство. Както се опитах също да покажа, отговорът е даден в цялото Писание. Постмилениализмът – есхатологията на господството – е посланието на цялата Библия. Сега обаче е време да видим какво учи и Откровение 20.
Първото възкресение
Ключът към тълкуването на главата е което Йоан ни казва за това, което нарича Първото Възкресение:
И видях престоли; и на тези, които бяха насядали на тях, беше дадено да съдят; видях и душите на онези, които бяха обезглавени поради свидетелстването си за Исуса, и поради Божието Слово, и на онези, които не се поклониха на звяра, нито на образа му, и не приеха белега на челото си и на ръката си; и те оживяха и царуваха с Христа хиляда години. Другите мъртви не оживяха, докле не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение. Блажен и свет онзи, който участва в първото възкресение; над такива втората смърт не ще има сила; а те ще бъдат свещеници Богу и на Христа и ще царуват с Него хиляда години (Откровение 20:4-6).
На първо място, можем да отречем амилениалната позиция още сега, като посочим очевидното: това е възкресение, възкръсване от мъртвите. Умирането и отиването на небето е чудесно, но въпреки всичките му ползи то не е възкресение. Този текст не може да бъде описание на състоянието на безтелесните светии в небето; нещо повече, контекстът като цяло е поставен на земята (сравнете ст. 7-9).
Второ, обаче, това не е телесно възкресение. Йоан ни подсеща, че той има предвид нещо специално, като го нарича Първото Възкресение. Какво може да означава това? Видяхме в предишна глава, че има само едно телесно възкресение, в края на света. За да намерим отговора, отново се връщаме към Битие, което ни казва за Първата Смърт: “И Господ Бог заповяда на човека, казвайки: От всяко дърво в градината свободно да ядеш; но от дървото за познаване доброто и злото, да не ядеш от него; защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш” (Битие 2:16-17). Както знаем, Адам и Ева не умряха наистина физически в деня, когато ядоха забранения плод. Но това беше Денят на тяхната Духовна смърт, тяхното отчуждение от Бога. Тази Духовна смърт беше наследена от децата на Адам и Ева, така че ние всички се раждаме “мъртви в престъпления и грехове” (Ефесяни 2:1). Първата Смърт е Духовната смърт. И следователно Първото Възкресение също е Духовно:
Бог, обаче, Който е богат с милост, поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви чрез престъпленията си, съживи ни заедно с Христа (по благодат сте спасени), и, като ни съвъзкреси, тури ни да седим с Него в небесни места, в Христа Исуса (Ефесяни 2:4-6; сравнете Колосяни 2:11-13; 1 Йоан 3:14).
При телесното, физическо Възкресение, което става в Последния Ден, “ще има възкресение на праведни и неправедни” (Деяния 24:15). Но дали Йоан би използвал думата възкресение по два коренно различни начина в един и същи текст? Със сигурност – и с чудесен пример, защото самият Исус направи така в друг текст, записан от Йоан:
Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение, и вярва в Този, който Ме е пратил, има вечен живот, и няма да дойде на съд, но е преминал от смъртта в живота. Истина, истина ви казвам, иде час, и сега е, когато мъртвите ще чуят гласа на Божия Син, и които го чуят, ще живеят. . . . Недейте се чуди на това; защото иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му, и ще излязат; онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот, а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане (Йоан 5:24-25, 28-29).
Ние, които вярваме в Него, сега участваме в Първото Възкресение, казва Исус; а един ден всички хора, праведните и неправедните, ще възкръснат от гробовете. Първото Възкресение е Духовно и етично, нашето новорождение в Христос и етичното ни единство с Бога, нашето пресъздаване по Неговия образ. Това тълкуване се потвърждава от описанието в Откровение на хората в Първото Възкресение: те са благословени и свети; Втората Смърт няма власт над тях; те са свещеници (Йоан започва Откровение като ни осведомява, че всички християни са свещеници: Откровение 1:6); и те царуват с Христос (Библията казва, че ние сега сме възцарени с Христос, царуващи в Неговото Царство: Ефесяни 1:20-22; 2:6; Колосяни 1:13; 1 Петрово 2:9). Най-голямата грешка при работата с този текст е да не се разбере, че той говори за настоящата действителност на християнския живот. Библията е ясна: ние сме били възкресени за вечен живот и сега управляваме с Христос, в тази епоха. Първото Възкресение става сега. И това неизбежно означава, че Милениумът също става сега.
Сподели с приятели: |
