г
2003
Наистина ми стана по-леко след повторението на ритуала за освобождаване от обида. Реших, че имам добър повод да се освободя от всички обиди накуп. Обидите се трупат в тялото ни и отнемат от енергията ни. Обидени сме на хора, на света, на себе си. сълзите не решават проблема, трябва да се действа. Извадих всички книжки, посветени на отношенията, но която ида отворех, се натъквах на техники за освобождаване от обидата и на описания как обидите разрушават всякакви отношения и самия човек.
Разбрах, чене съм се освободила истински от обидата и намерих в дневника на прабаба техники за сваляне на обидата от себе си. Аз наистина се ругаех, че съм толкова наивна, че прекалено се доверих на Матвей, че престанах да играя, че се държах не както трябва и т.н. - типични мисли в такива ситуации. Легнах на пода в позата на проснатия ничком роб - дясната ръка напред, лявата - сгъната. Обидата към себе си е най- силната от обидите, тя ни лишава от сили, запращани в калта. Ние губим чувството за собствено достойнство, превръщайки се от господар в слуга, от водещ във воден. Аз лежах и оплаквах своята безпомощност, предателството на Матвей, наглостта на Кира, макар че нямаше за какво да я виня.
Взех решение, че отсега нататък ще управлявам света и ще създавам ситуации, а няма да чакам милост от природата. Взех решение да се освободя от всички обиди. Застанах наля вото коляно и все едно отсякох от дясното коляно стри движения нишките на неувереност, съмнения и обиди. Като повторих това движение три пъти, станах и направих същото с лявото коляно. Почувствах, че ме отпусна, вдишвайки, обух въображаемите високи ботуши, които спасяваха от калта, сложих колана, който защитаваше долните центрове от чуждо влияние, и най- важното - пагоните, символизиращи степента на отговорности способността да се управлява светът и събитията. Изведнъж разбрах, че ако искам да управлявам, трябва да правя това, което искат другите.
153
Петнайсета главаСподели с приятели: |
