Юбилеи 1 яхве извикайте Моше на планината, за да даде сметка за разделението на дните
ЮБИЛЕИ 3 Адам назовава всичко, което е било на Земята и първият юбилей
Изтегляне 130.5 Kb.
|
| ЮБИЛЕИ 3
Адам назовава всичко, което е било на Земята и първият юбилей 1 И през шестте дни на втората седмица ние доведохме, според словото на ЯХВЕ, при Адам всички зверове, и целия добитък, и всички птици, и всичко, което се движи по земята, и всичко, което се движи в вода, според видовете им и според видовете им: зверовете в първия ден; добитъка на втория ден; птиците на третия ден; и всичко, което се движи по земята на четвъртия ден; и това, което се движи във водата на петия ден. 2 И Адам ги нарече всички със съответните им имена и както ги нарече, такова беше и името им. 3 И през тези пет дни Адам видя всичко това, мъже и жени, според всеки вид, който беше на земята, но беше сам и не намери помощник за себе си. 4 И ГОСПОД ни каза: Не е добре човекът да бъде сам; нека му направим помощник. 5 „И ЯХВЕ, нашият Суверенен владетел, накара дълбок сън да го обземе и той заспа, и Той взе за жената едно ребро измежду ребрата си и това ребро беше произходът на жената измежду ребрата му, и Той построи издигна плътта вместо нея и изгради жената. 6 И Той събуди Адам от съня му и като се събуди, той стана на шестия ден, и Той я доведе при него, и той я позна, и й каза: „Това сега е кост от костите ми и плът от плътта ми; тя ще се нарича [моя] жена; защото беше отнета от съпруга си. 7 Затова мъжът и жената ще бъдат едно и затова човек ще остави баща си и майка си и ще се прилепи към жена си, и те ще бъдат една плът. 8 През първата седмица Адам беше създаден, а реброто - жена му: през втората седмица Той му я показа: и поради тази причина беше дадена заповедта да се държат в оскверняването им, за мъж седем дни, а за жена два пъти по седем дни. 9 И след като Адам прекара четиридесет дни в земята, където беше създаден, ние го заведохме в градината на Едем, за да я обработва и пази, но жена му те доведоха на осемдесетия ден и след това тя влезе в градината на Едем. 10 И поради тази причина заповедта е написана на небесните скрижали по отношение на онази, която ражда: „Ако роди мъжко, тя ще остане в нечистотата си седем дни според първата седмица от дните, и тридесет и три дни ще бъде тя остава в кръвта на нейното пречистване и тя не трябва да докосва каквото и да е кодеш, нито да влиза в светилището, докато не изпълни тези дни, които (са заповядани) в случай на мъжко дете. 11 Но в случай на женско дете тя трябва да остане в своята нечистота две седмици дни, според първите две седмици, и шестдесет и шест дни в кръвта на своето очистване, и те ще бъдат през всичките осемдесет дни. 12 И когато тя изпълни тези осемдесет дни, ние я заведохме в градината на Едем, защото тя е най-кодеш от цялата земя освен това и всяко дърво, което е посадено в нея, е кодеш. 13 Следователно, по отношение на онази, която ражда мъжко или женско дете, беше постановено постановлението от онези дни, че тя не трябва да докосва нищо кодеш, нито да влиза в светилището, докато не се изпълнят тези дни за мъжкото или женското дете. 14 Това е Тората и свидетелството, което беше написано за Израел, за да го спазват през всичките дни. 15 И в първата седмица на първия юбилей, [1-7 сутринта] Адам и жена му бяха в Едемската градина в продължение на седем години, обработвайки и поддържайки я, и ние му дадохме работа и го инструктирахме да прави всичко, което е подходящо за обработка на почвата. 16 И той обработваше (градината) и беше гол и не знаеше това, и не се срамуваше, и той защити градината от птиците, зверовете и добитъка, и събра плодовете й, и яде, и остави остатъка за себе си и за жена му [и остави настрана онова, което се пазеше]. 17 И след завършването на седемте години, които той беше завършил там, точно седем години, [8 сутринта] и през втория месец, на седемнадесетия ден (от месеца), змията дойде и се приближи до жената, и змията каза на жената: „Господ ли ти заповяда, казвайки: Да не ядеш от всяко дърво в градината?“ 18 И тя му каза: От всички плодове на дърветата в градината ГОСПОД ни каза: Яжте; а от плода на дървото, което е всред градината, Господ ни каза: Да не ядете от него, нито да се докосвате до него, за да не умрете. 19 И змията каза на жената: Никак няма да умрете; защото ЯХВЕ знае, че в деня, когато ядете от него, очите ви ще се отворят и ще бъдете като богове и ще познавате доброто и злото. 20 И жената видя дървото, че е приятно и приятно за окото, и че плодът му е добър за храна, и взе от него и яде 21. И когато първо покри срама си със смокинови листа, тя даде от тях на Адам и той яде, и очите му се отвориха, и той видя, че е гол. 22 И той взе смокинови листа и ги заши, направи си престилка и покри срама си. 23 И ГОСПОД прокле змията и се разгневи на нея завинаги. 24 И Той се разгневи на жената, защото тя послуша гласа на змията и яде; и Той й каза: „Ще умножа много скръбта и болките ти; в скръбта ще раждаш деца и завръщането ти ще бъде при мъжа ти и той ще владее над теб.“ 25 И на Адам също каза: „Понеже си послушал гласа на жена си и си ял от дървото, от което ти заповядах да не ядеш от него, проклета да бъде земята заради теб: тръни и бодили ще то ти ражда и ще ядеш хляба си в потта на лицето си, докато се върнеш на земята, от която си взет; защото ти си на земята и на земята ще се върнеш. 26 И Той им направи кожени дрехи, облече ги и ги изпрати от Едемската градина. 27 И в онзи ден, в който Адам излезе от Градината, той принесе като сладък спасител принос, ливан, галбанум и стакт, и подправки на сутринта с изгрева на слънцето от деня, когато покри своя срам. 28 И в онзи ден беше затворена устата на всички зверове, и на добитък, и на птици, и на всичко, което ходи, и на всичко, което се движи, така че те не можеха вече да говорят; защото всички бяха говорили един с друг с едни устни и с един език. 29 И Той изпрати от градината на Едем всяка плът, която беше в градината на Едем, и всяка плът беше разпръсната според видовете си и според видовете си до местата, които бяха създадени за тях. 30 И само до Адам даде ли Той (средствата), за да покрие своя срам от всички зверове и добитък. 31 По тази причина е предписано на небесните скрижали като засягащи всички онези, които познават присъдата на Тората, че трябва да покрият своя срам и да не се разкриват, както се разкриват езичниците. 32 И на новия месец на четвъртия месец Адам и жена му излязоха от Райската градина и заживяха в земята на Елда в земята на тяхното създаване. 33 И Адам нарече жена си Ева. 34 И те нямаха син до първата юбилея [8 сутринта] и след това той я позна. 35 Сега той обработваше земята, както беше инструктиран в Райската градина. Изтегляне 130.5 Kb. Сподели с приятели:
|