За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

Няма дребни неща

Животът е изграден обикновено не от велики случки, събития и дела. Доброто и злото най-често се предизвикват от дребни наглед неща, на които понякога дори не обръщаме внимание. Като не устояваме на изпитанията в малкото, у нас се създават лоши навици. И когато по-късно дойдат по-големите изпитания, ни заварват неподготвени. Преодоляването на всекидневните дребни изпитания чрез принципите на доброто ще ни направи силни и твърди, за да останем верни и в най-опасните и трудни положения.

Самодисциплина

Никога не сме сами. Винаги има Един, Който ни придружава, независимо дали го желаем, или не. Помнете, че където и да сте и каквото и да правите, Бог присъства. Нищо, което се казва, върши или мисли, не може да убегне от Неговото внимание. За всяка своя дума и за всяко дело имате свидетел ­ светия, мразещ греха Бог. Мислете винаги за това, преди да говорите или да действате. Като християни вие сте членове на царско семейство, деца на небесния Цар. Не изричайте нито дума и не правете нищо, което би осквернило доброто ви име.

Изследвайте внимателно характера на Богочовека и винаги си задавайте въпроса: “Какво би направил Христос на мое място?” Това трябва да бъде стандартът за вашия дълг. Не влизайте без уважителна причина в обществото на хора, които със своите изкусни примамки ще ви разколебаят в желанието ви да вършите добро и ще опетнят съвестта ви. Не си позволявайте никъде ­ било на улицата, било във влака, било у дома, нищо, което би могло да хвърли и най-малка сянка върху вас.

Всеки ден правете по нещо, за да подобрите, облагородите и разкрасите живота, изкупен от Христос със собствената Му кръв.

Постъпвайте винаги според принципите си, а не според моментни хрумвания. Въздържайте естествената си избухливост, заменете я с кротост и внимание. Не се отдавайте на лекомислени постъпки или на дребнавости. Не допускайте устата ви да изричат неприлични остроумия. Пазете се дори да им давате място в ума си. Те могат да бъдат потиснати и подчинени на Христос. Спирайте вниманието си на свети неща. Тогава и мислите ви ще бъдат чрез Христовата благодат чисти и истинни.

Трябва винаги да съзнаваме облагородяващата сила на мислите. Единствената сигурност за всяка душа е добрата мисъл. Каквото мисли човек в сърцето си, такъв е и той самият. Самообладанието се засилва, когато се упражнява. Онова, което отначало изглежда трудно, чрез постоянно повтаряне става лесно. Така добрите мисли и постъпки ще ни станат навик. Ако се отклоним от всичко низко и недостойно и се издигнем до по-високо ниво, ще бъдем уважавани от човеците и обичани от Бога.

Похвалата и насърчението

Създавайте си навик да говорите добро за другите. Спирайте вниманието си върху добрите качества на хората, с които общувате, и се взирайте колкото е възможно по-малко в техните грешки и недостатъци. Когато сте изкушавани да са оплаквате от нещо казано или сторено от някого, опитайте се да похвалите друго от неговия характер. Старайте се да бъдете благодарни. Благодарете на Бога за Неговата чудодейна любов, чрез която принесе Христос в жертва за вас. Никога не си струва да се задълбочавате в своите нещастия. Бог ни кани да мислим за Неговата милост и неизмерима любов, за да бъдем изпълнени с благодарност.

Сериозните Божии съработници нямат време да се занимават с грешките на другите. Не можем да се храним с “отпадъците” от несполуките или недостатъците на другите. Клеветата е двойно проклятие, което пада по-тежко върху изричащия, отколкото върху слушащия. Сеещият семето на разединението ще пожъне неговите ужасни плодове в собствената си душа. Търсенето на зло в другите развива злото в търсещия го. Когато се занимаваме с грешките на другите, ние се преобразяваме в тяхно подобие. Ако гледаме към Исус, ако говорим за Неговата любов и за съвършенството на характера Му, се преобразяваме по Неговия образ. Чрез осмисляне на възвишения идеал, който Той ни е оставил, се издигаме в чиста и свята атмосфера, в самото Божие Присъствие. И ако пребъдваме в тази атмосфера, от нас ще се излъчва светлина, озаряваща всички свързани с нас.

Вместо да критикувате и съдите другите, казвайте си: “Аз трябва да работя за собственото си спасение. Ако съдействам на Онзи, Който иска да спаси душата ми, трябва много да внимавам за себе си. Трябва да премахна всичко лошо от живота си. Трябва да победя всяка греховна склонност, да стана ново създание в Христос. Тогава ще мога с насърчителни думи да подкрепям онези, които се борят срещу злото, вместо да ги тласкам към пропадане.

“Ние сме много равнодушни един към друг. Твърде често забравяме, че нашите ближни се нуждаят от сила и насърчение. Старайте се да ги уверявате в своето съчувствие и интерес. Помагайте им чрез молитвите си и им казвайте, че го правите.

Търпение с грешащите

Не всички, които казват, че са Христови съработници, са истински Негови ученици. Между носещите Неговото име и дори между смятащите се за Негови служители има такива, които не го представят достойно чрез характера си. Те не се ръководят от Неговите принципи. Такива хора често са и причина за страдания и обезсърчение на околните, на по-млади от тях в християнската опитност. Но никой не бива да позволява да бъде мамен. Христос ни е дал съвършен пример и ни кани да Го последваме.

До края на времето сред пшеницата ще има и плевели. Когато служителите на Бога в ревността си за Неговата чест Го помолват за позволение да изкоренят плевелите, Учителят казва:

“Не искам; да не би като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото. Оставете да растат и двете заедно до жетва. А във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житниците ми!” (Матей 13:29, 30).

В Своята милост и доброта Бог има търпение към закоравелите и неверните. Между избраните апостоли на Господа е бил и Юда, предателят. Тогава трябва ли да се чудим и обезсърчаваме, че и днес има неверни между работниците Му? Ако Този, Който е познавал така добре сърцата, е могъл да понесе съратник, за когото е знаел, че ще Го предаде, с колко по-голямо търпение трябва да понасяме просто грешащите!

И все пак, не всички, дори между онези, които изглеждат най-грешни, са като Юда. Пламенен, бърз и самонадеян Петър често се явява в по-лоша светлина от Юда. Той често е бил укоряван от Спасителя. А колко богат е бил неговият живот в служба и жертва! Какви свидетелства дава за силата на Божията благодат! Трябва, доколкото можем, да бъдем за другите онова, което Христос е бил за Своите ученици, когато е живял тук, на земята, и е поучавал.

Възприемайте себе си като Божии мисионери, особено сред своите съработници. Често се изисква много време и труд, за да се спечели една душа за Христос. Но когато тя се обърне от греха към правдата, настава радост между ангелите. Мислите ли, че на служебните духове, които бдят над всяка душа, се харесва, когато виждат колко са равнодушни към заблудените души хора, претендиращи, че са християни? Ако Христос би постъпвал с нас така, както ние често постъпваме един към друг, кой от нас би бил спасен?

Помнете, че вие не можете да четете в сърцата. Не познавате подбудите, довели до постъпките, които ви се струват неправилни. Много са хората, неполучили необходимото възпитание; техният характер е осакатен, те са жестоки и груби и изглеждат във всички отношения не такива, какъвто би трябвало да бъде един човек. Но Христовата благодат може да ги преобрази. Никога не ги подтиквайте към обезсърчачаване и отчаяние, като им казвате: “Ти ме разочарова и аз няма да се мъча да ти помагам!” Няколко прибързани думи, за които може и да сме били предизвикани и според нас да са заслужени, може да скъсат нишката на влиянието.

Постоянството, търпението, запазването на спокойствие винаги са най-решителните доказателства и убедителни молби. Ако ти си имал възможности и привилегии, които не са били дадени на други, имай го предвид и бъди винаги мъдър, грижлив и внимателен учител.

Ако искате да получите ясен отпечатък върху восък, не удряте печата върху него бързо и силно, а го натискате спокойно и равномерно, докато затвърдее. Постъпвайте по същия начин и с човешките души. Постоянството на християнското влияние е тайната на неговата сила, а тя зависи от постоянното изявяване на Христовия характер. Помагайте на грешащите, като им разказвате за своя духовен опит. Показвайте им как търпението, вниманието и помощта са ви давали кураж и надежда, когато сте допускали сериозни грешки.

До съда никога не ще видите влиянието на вниманието и такта при допира с непоносимите, неразумните и недостойните. Когато се сблъскваме с неблагодарно предателство на светите истини, се възмущаваме и сме склонни да покажем своето презрение или негодувание. И виновните очакват точно това, те са подготвени за него. Но когато бъдат изненадани от тактична снизходителност, често у тях се пробуждат най-добрите чувства и желание да заживеят по-добър живот.

“Братя, даже ако падне човек в някое прегрешение, вие, духовните, поправяйте такъв с кротък дух... Пази себе си, да не би ти да бъдеш изкушен. Един другиму теготите си носете и така изпълнявайте Христовия закон” (Гал. 6:1, 2).

Всички, които претендират да са Божии чеда, трябва да помнят, че като мисионерите те са в допир с всички слоеве на обществото ­ и с възпитани, и с груби хора, със смирени и горди, с религиозни и със съмняващи се, с образовани и невежи, и с богати, и с бедни. С толкова различните хора не можем да се отнасяме еднакво; но те всички се нуждаят от любов и съчувствие. При общуване нашите мисли трябва взаимно да се облагородяват и да стават по-възвишени. Ние сме зависими един от друг и свързани с връзката на общочовешкото братство.

Чрез всекидневните си контакти християнството е в постоянна връзка със света. Всеки мъж и всяка жена, които са получили Божествено просветление, трябва да пръскат светлина върху мрачния път на онези, които не познават по-добрия. Силата, действаща в нашите взаимоотношения с другите, трябва, осветена чрез Христовия Дух, да се прилага, за да се привличат души при Христос. Бог не бива да се потуля в сърцето като желано съкровище, свято и любимо, на което да се радва само притежаващият го. Христос трябва да бъде в нас като извор на вода, извираща за вечен живот и съживяваща всичко около себе си.

Развитие и служба

“Бъдете мъжествени и силни!”

Християнският живот е не само внимание, търпение, кротост и доброта. Тези добродетели са съществени; но не по-маловажни са куражът, силата, енергията и издръжливостта. Пътят, който Исус е предначертал, е тесен и изисква самоотверженост. За да се върви по него през трудности и обезсърчения е необходима сила.

Силата на характера

Не трябва да се чака, докато други проправят пътя и отстранят всяка пречка от него. Слабите усилия трябва да се насърчават, сърцата ­ да се изпълват с християнска любов, а ръцете ­ да бъдат в състояние да вършат делото на своя Учител.

Някои от назначените на мисионска служба са слаби, немощни, лесно се обезсърчават. Липсва им енергия за работа. Не притежават необходимите качества, а също и онзи дух и енергия, които възпламеняват сърцата. Който иска да има успех, трябва да бъде храбър и изпълнен с надежда. Трябва да се развиват не само пасивните, но и активните добродетели. Докато, от една страна, трябва да отговарят с кротост, за да усмирят гнева, от друга, служителите в Божието дело трябва да притежават и куража на героя, за да противостоят на злото. Покрай християнската любов, която изтърпява всичко, те се нуждаят и от силата на характера, която дава особена мощ на влиянието им.

Някои не са достатъчно твърди. Техните планове и намерения нямат никаква определена форма и цел. Затова от тях светът не може да има особена практическа полза. Нерешителността и безсилието трябва да бъдат победени. В християнския характер има една непреклонност, която никакви външни влияния не могат да пречупят или сломят. Трябва да притежаваме морален “гръбнак”, чистота, която не може да се накърни нито от ласкателства и подкупи, нито от заплахи.

Ум и култура

Бог иска да използваме всеки случай, за да се подготвяме за Неговото дело. Очаква да посветим всичките си сили и да поддържаме в сърцата си живо съзнанието за Неговата святост и за голямата ни отговорност.

Мнозина, способни да извършат големи неща, вършат съвсем малко, защото опитват малко. Хиляди хора минават през живота без никаква съществена цел, за която си струва да се живее; не се стремят към някакво ниво на развитие. Една от причините за това е ниската самооценка. Христос заплати огромна цена за нас и желае да се оценяваме съобразно нея.

Не се задоволявайте с малкото. Ние не сме това, което бихме могли да бъдем или което би трябвало да бъдем според Божията воля. Бог ни е дарил с умствени способности, които не бива да останат без приложение, както и не бива да се използват само за земни цели, но да се развиват до висша степен, да се облагородяват, освещават, усъвършенстват и използват за интересите и преуспяването на Божието царство.

Никой не бива да допуска да е само машина, действаща по внушенията на другите. Бог ни е дал способността да мислим. Ако сте внимателни, ако се вглеждате в Него за мъдрост, ще сте способни да понасяте големи натоварвания. Запазвайте дадената ви от Бога индивидуалност. Не бъдете сянка на други. Чакайте Господ да действа чрез и във вас.

Никога не мислете, че сте научили достатъчно и можете да намалите темпото си. Човекът се оценява според културата и ума си. Вашето образование трябва да продължава през целия ви живот; трябва да научавате по нещо всеки ден и да прилагате на практика получените познания.

Помнете, че на каквато и служба да сте, вие се изявявате и разкривате характера си. Каквото и да работите, вършете го стриктно, с усърдие; побеждавайте склонността си да търсите по-лесното.

Духът и принципите, които се влагат във всекидневната работа, белязват целия живот. Търсещите лесното, а същевременно стремящи се към високо заплащане, разчитащите на показност, без да положат труд, без стремеж да се самоусъвършенстват и развиват, не са сред призованите от Бога в Неговото дело. Онези, които мислят само как да изразходват по-малко физически, духовни и морални сили, не са работниците, над които Той може да излее благословенията Си. При тях личният интерес е главната подбуда. Този тип хора работят само когато всичките им задължения са точно определени. Те не могат да се нарекат добри и верни. Нужни са съработници с изявена енергия, чистота и трудолюбие; хора, готови да вършат всичко необходимо.

Мнозина остават бездейни поради страха да не сгрешат. Така свикват да избягват всякаква отговорност, без да си дават сметка, че се лишават от възможността да натрупват опит, който четенето и ученето не могат да им дадат.

Човек може да променя обстоятелствата, но никога не бива до допуска те да променят него. Трябва да ги приемаме като средства за по-успешна работа, да ги овладяваме, като не допускаме те да ни владеят.

Най-силни са тези, които са се сблъсквали със съпротива, които са бивали осмивани и на които са се противопоставяли. Изпречващите се препятствия се оказват благословение, тъй като чрез тях се увеличава енергията им и се научават да се справят с всякакви ситуации. Борбите и трудностите водят до упование в Бога и създават съпротивителна сила.

Подбудата за служене

Христос никога не е извършвал нещо половинчато. Не е измервал работата Си с часове. Неговото време, душа, сърце и сили са били посветени на човешкото добруване. Денем е работил до сетни сили, а през дългите нощи се е скланял в молитва за благодат и издръжливост, за да може да извърши още по-големи дела. С вопъл е отправял молбите Си към Бога, за да бъде подкрепено Неговото човешко естество и да е в състояние да посрещне лукавия враг във всичките му измамни лица, та да изпълни мисията Си, да помогне на човечеството да се извиси. Той казва на Своите служители: “Защото ви дадох пример, да правите и вие, както Аз направих за вас” (Йоан 13:15).

Aп. Павел казва: “Христовата любов ни принуждава” (2Кор. 5:14). Това е бил действащият принцип на неговия живот; такава е била подбудата за неговата дейност. Дори някога стремежът му по пътя на дълга за миг да е бил застрашаван, достатъчен е бил един поглед към кръста, за да впрегне духа си и да продължи по пътя на себеотрицанието. В служенето за братята си той се уповава на изявата на Безкрайната Любов в Христовата жертва с нейната подчиняваща и завладяваща сила.

Как сериозно и убедително звучи апелът му: “Защото знаете благодатта на нашия Господ Исус Христос, че богат като бе, за вас стана сиромах, за да се обогатите вие чрез Неговата сиромашия” (2Кор. 8:9). Знаете висотата, от която Христос се снишава, познавате дълбочината на смирението, до която слиза. Той тръгва по пътя на саможертвата и не се отклонява от него, докато не отдава и живота Си. Няма почивка в пътя Му от небесния трон до кръста. От любов към човеците е бил готов да понесе всеки укор и да претърпи всяко оскърбление.

Ап. Павел ни увещава: “Не гледайте всеки само за своето, но и за чуждото”. Умолява ни: “Имайте в себе си същия дух, който беше и в Христа Исуса; Който, като беше в Божия образ, пак не счете, че трябва твърдо да държи равенството Си с Бога, но се отказа от всичко, като взе на Себе Си образ на слуга и стана подобен на човеците. И като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст” (Фил. 2:5-8).

Ап. Павел е положил максимални усилия унижението на Христос да бъде видяно и разбрано. Бил е убеден, че ако хората осъзнаят удивителната жертва, която Величието на небесата е принесло, всякакво себелюбие би изчезнало от сърцата им. Апостолът спира вниманието ни точка по точка върху всичко това, за да можем поне донякъде да схванем страхотното унижение на Спасителя заради грешниците. Спира мислите ни най-напред на положението, което Христос е заемал в небето при Отца Си. Посочва ни как Той оставя настрана славата Си, доброволно се излага на униженията на човешкия живот, поема отговорностите на един роб и става послушен до смърт ­ и то до най-позорната и противната, до най-мъчителната ­ смърт на кръст. Можем ли да мислим за това чудно изявление на Божията любов без благодарност и обич? Без да осмислим, че не принадлежим на себе си? На такъв Спасител не бива да се служи от амбиция или от себелюбиви подбуди.

“Като знаете ­ казва ап. Петър, ­ че не с тленни неща ­ сребро или злато ­ сте изкупени от суетния живот, предаден вам от бащите ви” (1Петрово 1:18). О, ако сребро и злато би било достатъчно, за да се изкупят човеците, как лесно би могъл да го стори Този, Който казва: “Среброто е Мое и златото е Мое!” (Агей 2:8). Но грешникът можеше да бъде изкупен само чрез скъпоценната кръв на Божия Син. А онези, които стоят настрана от Христовата служба, защото не ценят тази невероятна жертва, ще погинат в собственото си себелюбие.

Искреност в подбудите

В живота на Христос всичко е било изцяло подчинено на Неговото дело, на великото дело на изкуплението, за чието изпълнение Той е дошъл. Същото себеотдаване, същото себеотрицание и саможертва, същото подчинение на изискванията на Словото Божие трябва да проявяват и Неговите последователи.

Всеки, който приеме Христос за свой личен спасител, ще жадува за привилегията да служи на Бога. Когато вижда какво е направил Бог за него, сърцето му ще се изпълва с безкрайна обич, преклонение и благодарност. Ще се старае да изрази благодарността си, като посвети способностите си на службата за Бога. Ще се стреми да показва любовта си към Христос и към изкупените с Неговата кръв. Ще гори от желание да работи, да се труди и жертва.

Истинският служител на Бога ще върши най-доброто, на което е способен, ще изпълнява Божиите изисквания, защото така може да прослави своя Спасител. Ще се старае да развива всичките си способности, ще изпълнява дълга си. Единственото му желание ще бъде да служи съвършено и със страхопочитание на своя Господ.

Има една картина, на която е изобразен млад вол, застанал между плуга и олтара, с надпис: “Готов и за двете!” Готов да отиде да оре на нивата, готов и да се пожертва на жертвения олтар. Това е положението на истинското Божие чадо ­ готово да отиде там, където го зове дългът, да се откаже от себе си, да се пожертва за делото на Изкупителя.

Едно по-висше преживяване

“Пребъдвайте в Мене, и Аз във вас!”

Ние постоянно се нуждаем от нови откровения на Христос, от нови духовни преживявания, които да са в съгласие с Неговите учения. В нашите възможности е да се извисим и да постигнем святост. Божият план за нас е постоянно да напредваме в познанието и в добродетелта. Неговият закон е ехото на гласа Му, отправящ до всички поканата: “Изкачвайте се все по-високо! Бъдете свети и все по-свети!” Можем всеки ден да напредваме в усъвършенстването на християнския характер.

Всички, които се посветят на Учителя, се нуждаят от много по-висша и по-дълбока опитност, отколкото мнозина мислят, че притежават. Много хора ­ вече членове на голямото Божие семейство ­ започват да осъзнават какво означава да гледаш Неговата слава и да се преобразяващ от слава в слава. Мнозина имат слаба представа за величието и съвършенството на Христос. Те копнеят за по-пълно и по-дълбоко разбиране на любовта на Спасителя и трябва да подхранват този копнеж на душата си за Бога. Светият Дух действа в желаещите да Го допуснат вътре в себе си; Той оформя и преобразява искащите да бъдат преобразени. Подхранвайки духовни мисли и свято общение с Бога, започваме да виждаме първите лъчи от зазоряването на Божията слава. Когато продължаваме да опознаваме Господа в тази насока, ще видим, че “пътят на праведните е като виделото на разсъмване, което се развиделява, докато стане съвършен ден” (Пр.4:18).

Радостта в Господа

“Това ви говорих ­ казва Исус, ­ за да бъде Моята радост във вас и вашата радост да стане пълна.”

Христос винаги е виждал пред Себе Си успеха на Своята мисия. В земния Му живот, изпълнен с работа и жертви, Го е крепяла мисълта, че трудът Му няма да бъде напразен. Отдавал е живота Си за живота на хората с надеждата, че така ще възстанови отново Божия образ в човека, ще ни вдигне от калта, ще ни преобрази по подобие на Себе Си и ще ни прослави съобразно Своята слава.

Христос е виждал извършеното и е бил доволен. Поглеждал е към безкрайната вечност и е виждал щастието на онези, които чрез Неговото смирение ще получат опрощение на греховете си и вечен живот. Нараняван е бил заради техните престъпления и е бил бит заради техните беззакония; наказван е бил в името на техния мир и чрез Неговите рани те са били изцелявани. Чувал е ликуванията на изкупените; чувал ги е да пеят песента на Мойсей и на Агнеца. Макар в началото да е трябвало да понесе кървавото кръщение, макар греховете на света да са били стоварени на Неговата невинна душа и сянката на неизказана скръб да Го е угнетявала, Той все пак е избрал кръста заради радостта, която Му е предстояла. И не се е побоял от позора.

Тази радост трябва да споделят всички Негови последователи. Колкото велико и славно да е бъдещето, все пак нашата награда не трябва да се ограничава само за времето на избавлението в края. Чрез вяра още тук можем да се влеем в радостта на Спасителя. Трябва да устояваме като Мойсей, гледайки към Невидимия.

Църквата сега се бори. Изправени сме срещу свят, потънал в тъмнина и почти изцяло отдаден на идолопоклонство. Но иде денят, когато тази борба ще свърши и победата ще бъде спечелена. Божията воля ще се изпълни на земята, както е на небето. Множеството на спасените няма да познава друг закон освен закона на Небето. Всички те, изпълнени с хвала и благодарност, облечени в одеждата на Христовата правда, ще образуват щастливо, единно семейство. Цялата природа в своята прекрасна слава ще принесе на Бога химн на възхвала и славословие. Светът ще бъде потопен в небесни зари. Светлината на луната ще бъде като слънчевата, а светлината на слънцето ­ седем пъти по-силна от сега. Годините ще текат в блаженство. Над такива прекрасни сцени утринните звезди ще пеят заедно и Божиите чеда ще ликуват от радост, докато Бог и Христос ще оповестят: “Отсега нататък не ще има нито грях, нито смърт!”

Тази картина на бъдещата слава, нарисувана от Божията ръка, трябва да е много скъпа за Неговите чеда.