За да бъде известно на земята Твоето спасително изцеление сред всичките народи

С употребата на отрови (лекарства) много хора си навличат доживотни страдания, а понякога и преждевременен фатален край, който би могъл да бъде избегнат, ако се употребяваха природни лечебни средства. Към много от съдържащите се във фармацевтичните илачи отрови човек се пристрастява, което е гибелно за тялото и душата. Доста от популярните лекарства, тъй наречените универсални, пък дори и предписвани от лекари, са в основата на навика да се поемат редовно спиртни напитки, опияти и други, превърнали се вече в проклятие за човечеството.

Възстановяващата сила на природата

Здравето се укрепва само когато човек усвоява и практикува необходимите здравословни принципи. Лекарите трябва да учат хората, че възстановяващите сили са не в лекарствата, но в природата. Чрез болестта природата се опитва да освободи организма от резултатите от нарушаването на природните закони. В случаи на заболяване трябва да се установи причината. Нехигиеничните условия трябва да се променят, лошите навици ­ да се премахнат. Трябва да се помогне на природата в усилието є да отстрани натрупаните отрови и да възстанови правилните функции в организма.

Природни лечебни средства

Чистият въздух, слънцето, въздържанието, почивката, движенията, правилното хранене, подходящата диета, достатъчното количество вода, упованието в Божествената сила ­ това са истинските лечебни средства. Всеки трябва да ги познава и да знае как да ги използва. Болните трябва да са запознати с принципите за лекуването и да имат съответната подготовка, за да ги прилагат на практика.

Прилагането на природосъобразни лечебни средства обаче изисква голямо постоянство и търпение, които за мнозина са трудно постижими. При този начин на лекуване възстановяването става постепенно и за нетърпеливите е непоносимо бавно. Отказването от вредни пристрастявания изисква жертви. Но ако човек се реши, ще установи, че организмът (когато не му се пречи) си върши работата мъдро, точно и добре. Онези, които продължително време живеят съобразно законите на природата, ще бъдат възнаградени със здраво тяло и здрав дух.

Опазване на здравето

Общо взето, обръщаме твърде малко внимание на опазването на здравето. А много по-мъдро е да знаем как да се предпазим от болестите, отколкото да ги лекуваме, когато вече са налице.

Дълг на всеки човек е за свое добро и за благото на човечеството да изучава законите на живота и съвестно да ги изпълнява. Длъжни сме да познаваме много добре анатомията на човешкото тяло, устройството на различните органи и зависимостта им един от друг, поддържаща правилното функциониране на целия организъм. Трябва да се познават също и влиянието на духа върху тялото и на тялото върху духа, както и законите, които ги регулират.

Борбата на живота

Не трябва никога да се забравя, че здравето не зависи от случайности. То е последица от познаването и спазването на здравните закони. Това е добре известно на спортистите. Те преминават през най-старателната подготовка; спазват най-строга дисциплина. Знаят, че една малка небрежност, претоварване или отпускане могат да нарушат баланса на органите да доведат до сигурно поражение.

Още по-важно е да се полагат необходимите грижи, за да се подсигури добрият резултат в борбата на живота! Това не е маловажна борба. Става дума за борба, от която зависят съдбовни резултати. Изправени сме срещу невидими врагове. Зли ангели се борят за завладяването на всяко човешко същество. Всичко, което вреди на здравето, не само намалява физическата сила, но отслабва духовните и моралните възможности. Един вреден навик може да заличи способността на човека да разграничава доброто от греха, както и да потисне силата му да противостои на злото. Всичко това води до увеличаване на опасността от грешки и поражения.

“Не знаете ли, че които тичат на игрището, всички тичат, а само един получава наградата?” (1Кор. 9:24). А в борбата, която ние водим, могат да спечелят всички, които усъвършенстват самодисциплината си и следват добрите принципи. Тяхното прецизно спазване в детайли често се смята за дребнавост ­ за нещо маловажно, незаслужаващо особено внимание. Но относно въпросите, за които става дума, нищо не е маловажно. Всяка наша постъпка се отразява на везните, отмерващи победа или поражение в живота ни. Писанието ни заповядва: “Така тичайте, че да получите наградата” (1Кор. 9:24).

Поради невъздържанието си човешките първородители са изгубили рая. Въздържанието има много по-голямо значение в нашата подготовка за небето, отколкото си мислим.

Като има предвид тренирането на самоотвержеността в древногръцките състезателни игри, ап. Павел пише: “И всеки, който се подвизава, се въздържа от всичко. Те вършат това, за да получат тленен венец, а ние ­ нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха, но уморявам тялото си и го поробвам, да не би като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен” (1Кор. 9:25-27).

Основа на реформирането

Успехът на реформирането зависи от точното познаване на основната истина. Докато, от една страна, има опасност да се изпадне в тесногръдие и във формализъм, от друга, не по-малко опасно е нехайното свободомислие. Основата на всяка здравна реформа е Божият закон. Трябва ясно и определено да подчертаваме необходимостта от неговото прилагане. На хората трябва да се разясняват принципите му. Те са така вечни и непроменими, както самият Бог.

Една от най-печалните последици на първото падение е, че човекът е изгубил силата си да се владее. Само ако тази сила се възвърне, може да се постигне истински успех.

Единственото място, където духът и душата се развиват в изграждане на характера, е тялото. Затова врагът на душите насочва своите изкушения към отслабване и сломяване на телесните ни сили. И успее ли, човекът е във властта на злото. Наклонностите на нашето физическо естество със сигурност ще ни доведат до гибел и смърт, ако не са подвластни на една по-висша сила.

Тялото трябва да се подчинява на властта на по-висшите сили на съществото. Страстите трябва да се овладяват от волята, която пък трябва да бъде подчинена на Бога. Нашият живот трябва да се ръководи от царствената власт на разума, осветен чрез Божията благодат.

Божиите изисквания трябва да се внушават на съвестта, у мъже и жени трябва да се култивира самоконтрол, съзнание за необходимостта от чистота, за освобождаване от чревоугодничеството и от пагубните навици. Необходимо е да се подчертава, че физическите и душевните сили са Божи дар и че трябва да бъдат поддържани в най-добро състояние за служба Нему.

В старотозаветното богослужение с жертви представящо символично евангелието, жертвата, принасяна на Божия олтар, не бивало да има никакъв недостатък или порок ­ какъвто е Христос. Словото Божие ни сочи точно какви трябва да бъдат Божиите чеда ­ “жива жертва”, “света и неопетнена”, “благоугодна Богу” (Римл. 12:1; Еф. 5:27).

Необходимост от Божествена сила

Без Божията сила не може да се извърши истинско реформиране. Човешките защитни средства срещу вродени и придобити пороци приличат на пясъчна преграда срещу порой. Само когато Христовият живот стане жива сила в собствения ни живот, можем да противостоим на изкушенията в самите нас и на заобикалящите ни отвън.

Христос дойде на този свят и живя според Божия закон, за да може човекът да постигне пълна власт над своите плътски наклонности, гибелни за душата. Лекарят на тялото и на душата осигурява победа над всички вредни пристрастявания. Той е предвидил всички възможности човек да постигне съвършен характер.

Когато някой се предаде на Христос, духът му се подчинява на властта на Божия закон. А това е царският закон, възвестяващ свобода на пленените. Когато човек стане едно с Христос, става свободен. Подчинение на Христовата воля означава възстановяване на човешкото съвършенство.

Послушание към Бога означава освобождаване от робството на греха, освобождаване от властта на човешките страсти и склонности. Тогава човек може да застане като победител над самия себе си, над собствените си слабости, като победител в борбата с “духовните сили на нечестието в небесните места” (Еф. 6:12).

Поучаване вкъщи

Поучения никъде не са по-необходими и никъде не ще дадат по-добри резултати, отколкото вкъщи. Върху родителите лежи дългът да положат основата на навиците, определящи характера на децата им. Възпитанието трябва да започне с разясняване принципите на Божия закон и тяхното отношение към физическото и моралното здраве. На децата трябва да стане ясно, че съобразяването с Божието слово е единствената гаранция срещу злините, които устремно влекат света към унищожение. Обяснявайте на родителите, че са отговорни не само за себе си, но и за своите деца. Те дават пример или на послушание, или на престъпване. От примера и поученията им зависи участта на семейството им. Децата ще бъдат това, което родителите им направят от тях.

Ако родителите можеха да видят последиците от своите постъпки, как самите те поддържат и увеличават или силата на греха, или ­ на правдата, сигурно щяха да постъпват по друг начин. Мнозина щяха да се освободят от различни свои недостатъци и навици и щяха да приемат Божествените принципи за живота.

Силата на личния пример

Лекарят, който обслужва семействата по домовете им, който седи до леглата на болните, облекчава страданията им и ги връща от прага на смъртта, който вдъхва надежда на умиращия, спечелва доверието и симпатията повече от всеки друг. Дори проповедникът на евангелието не се радва на такива големи възможности и на такова влияние.

Примерът на лекаря, както и неговите напътствия, трябва да бъдат положително въздействаща сила. За реформата са нужни мъже и жени, истински владеещи себе си във всекидневния живот. Когато самите ние прилагаме в живота проповядваните принципи, те придобиват друга стойност. Светът се нуждае от практическо, нагледно доказване на възможностите на Божията благодат за възстановяване у човешките същества изгубеното царствено достойнство, като им дава сила да се владеят. Светът не се нуждае от нищо толкова, колкото от познанието за спасителната сила на евангелието, изявявана в живота на истинските християни.

Лекарят постоянно е в допир с хора, нуждаещи се от подкрепата и насърчението на един истински пример. На мнозина липсва морална сила. Липсва им себевладеенето и затова лесно биват побеждавани от изкушението. Лекарят може да помогне на такива души само когато в неговия личен живот ясно личи твърдото спазване на принципите, което го прави способен да побеждава всяка вредна привичка и низка страст. В начина му на живот трябва да се вижда действието на Божествената сила. Ако не е така, колкото и убедителни и силни да са думите му, влиянието му ще бъде само отрицателно.

Съвет или помощ от лекаря търсят много хора, претърпели морално крушение поради лошите си навици. Те са наранени и слаби и чувстват своята немощ и неспособност да се борят. В подобни случаи от тях трябва да се отдалечи всичко, което би подхранвало съсипалите ги помисли и чувства. Трябва да се потопят в атмосфера на благородни мисли, чиста и възвишена. Колко тежка е отговорността на онези, които, вместо да им бъдат добър пример, сами се погубват чрез вредните си навици! Тяхното влияние увеличава силата на изкушението!

Лекарят и въздържанието

Към лекарска помощ прибягват много хора, които погубват тялото и душата си чрез употребата на тютюн и спиртни напитки. Ако лекарят е достатъчно отговорен, ще обяснява на такива пациенти причината за страданието им. Но ако самият той пуши и пие, каква тежест могат да имат думите му? Няма ли да му е неудобно, съзнавайки собствените си слабости, да ги посочва на пациентите си и да ги убеждава в гибелните им последици?

Как може лекарят да служи за пример на чистота и себевладеене, как може да бъде радетел на трезвеността, ако самият той пие? Как може да служи на Господа край леглото на болни и умиращи, когато от него лъха на алкохол или тютюн?

Как може да оправдае доверието, което му се възлага като на способен лекар, ако сам руши нервите си и упоява разсъдъка си с наркотични отрови? Такъв лекар не е в състояние да взима бързи решения или да работи точно!

Ако той не спазва законите, управляващи собственото му същество, ако предпочита да задоволява прищевките, без да се грижи за телесното и духовното си здраве, как може да се смята за способен и достоен да му се доверява отговорност за друг човешки живот?

Обезсърчения в лекарската работа

Колкото и способен и верен християнин да е един лекар, не може в неговия живот да няма случаи на временно обезсърчаване и пораженчески мисли. Понякога в работата си не постига онова, което би искал. Макар здравето на пациентите му да е възвърнато, то може да не е от съществено значение нито за тях, нито за околните им. Мнозина оздравяват само за да повторят разпътствата, причинили болестта им. Те наново се хвърлят с предишната страст във водовъртежа на прищевките и безумствата си. Лекарят сякаш е полагал напразно усилия за тях.

И Христос имаше подобни случаи, но Той не спираше да работи, макар и само за една страдаща душа. От десетимата прокажени, които бяха очистени, само един оцени стореното за него; и той беше чужденец ­ самарянин. Заради него Христос излекува и десетимата. Когато лекарят има успех, сходен с този на Спасителя, нека се поучи от Великия Пример. За Христос е писано: “Няма да отслабне, нито да се съкруши” и “Ще види плодовете от труда на душата Си и ще се насити” (Исая 42:4; 53:11).

Дори само една душа да би приела евангелието на Божията благодат, за да спаси само тази единствена душа, Той би приел същия живот на къртовска работа, на смирение и позорната смърт. Ако чрез нашия труд бъде възвърната, облагородена и приготвена да се яви пред Господа в небето макар и само една душа, нямаме ли и тогава причина да се радваме?

Лични нужди и опасности

Задълженията на лекаря са тежки и изтощителни. За да може да ги изпълнява успешно, той се нуждае от здраво тяло и здрав дух. Човек, който е слаб или болнав, не може да понесе изтощителната натовареност на лекарската професия. Онзи, комуто липсва способността да се владее напълно, не би могъл да се справя с най-различните болести.

Лекарят често се лишава от сън, дори от храна, от удоволствието да прекара приятни мигове по време на религиозни служби и събрания и животът му сякаш затъва в дълбока сянка. Страданията, които гледа, нещастните умиращи, които търсят помощта му, допирът му с болката съкрушават сърцето му и рушат вярата му в човечеството.

В борбата с болестта и смъртта нервите се напрягат до крайност. Реакцията след такова страшно напрежение поставя характера на най-голямо изпитание. Тъкмо тогава изкушението е най-силно. Лекарят повече от всеки друг се нуждае от самообладание, душевна чистота и от онази вяра, която се държи за Господа. Заради пациентите и заради себе си той не бива да пренебрегва здравните закони. Проявената небрежност в здравните навици е в тясна връзка с небрежността по отношение на морала.

Единствената сигурност

Сигурността на лекаря при всички случаи се крие единствено в това да постъпва според принципи, опиращи се на стриктно следваната цел, поставена от Бога. Той трябва да притежава моралната сила на Божия характер. Всеки ден, всеки час, всеки миг да живее като пред лицето на невидимия свят, като Мойсей да се държи за невидимото, сякаш го вижда.

Правдата се корени в благочестието. Човек не може постоянно да води пред себеподобните си чист, истински живот, изпълнен с добри дела, ако не е в съгласие с Бога. Колкото по-широка е дейността му, толкова по-тясна трябва да бъде връзката на сърцето му с Господа.

Колкото по-належащи са задълженията и по-голяма ­ отговорността му, толкова по-голяма е нуждата му от Божествена сила. Лекарят трябва да отделя време да се вдълбочава във вечните неща. Трябва да противостои на вражески сили, които всячески се стремят да го отделят от Източника на силата. Трябва главно чрез молитва и изучаване на Писанието да се поставя под Божията закрила, да живее в непрекъсната връзка, в искрено общение с принципите на истината, правдата и милостта, които изявяват Божиите качества в душата.

В каквато степен е било възприето Божието слово, в такава то ще повлияе със силата си на всяка постъпка в живота, на всяко развитие на характера, ще очиства всяка мисъл, ще регулира всяко желание. Онези, които се облягат с доверие на Божието слово, ще бъдат мъжествени и силни. Ще се издигнат високо над всякакви низости в свободна и чиста атмосфера.

Когато човек е в общение с Бога, преобразяващата решителност, запазила Йосиф и Даниил от гибелното влияние в езическите палати, ще запази и неговия живот в неопетнена чистота. Одеждата на неговия характер ще бъде без петно. Христовата светлина не ще бъде затъмнена в живота му. Светлата утринна звезда ще го огрява непрекъснато с непроменима слава.

Такъв живот ще бъде източник на сила в обществото. Ще бъде преграда срещу злото, прибежище за изкушаваните. Ще бъде светлина, сочеща пътя на всички, които в трудности и обезсърчения търсят верния път.

ЛЕКАРИ МИСИОНЕРИ

И ТЯХНАТА РАБОТА

“Тe ще бъдат между народите като

роса от Господа.”

Поучаване и лекуване

“И Той ги разпрати да благовестят

царството Божие и да лекуват болни.”

Като изпрати дванадесетте Си ученици в тяхното първо мисионско пътуване, Христос им заповяда: “И като отивате, проповядвайте, казвайки: Небесното царство наближи! Болни изцелявайте, прокажени очиствайте, бесове изгонвайте! Даром сте приели, даром давайте!” (Матей 10:7, 8).

Когато по-късно бяха изпратени седемдесетте, Той им поръча: “И като влизате в някой град и те ви приемат, яжте каквото ви сложат и изцелявайте болните в него, и казвайте им: Божието царство е наближило до вас” (Лука 10:8, 9). Присъствието и силата на Христос ги придружаваше и “седемдесетте се върнаха с радост и казаха: Господи, в Твоето име и бесовете се покоряват на нас” (ст. 17).

След Христовото възкресение делото бе продължено, повтаряха се същите сцени както през Неговата дейност. “Стичаше се в Ерусалим народ и от околните градове, донасяйки болни и от нечисти духове измъчвани, и всички се изцеряваха“ (Деян. 5:16).

И учениците “излязоха и проповядваха навсякъде, като им съдействуваше Господ, и потвърждаваше словото със знамения...” (Марк 16:20). “Така Филип слезе в град Самария и им проповядваше Христа. И народът единодушно внимаваше на това, което Филип им говореше, като слушаха всичко и виждаха знаменията, които вършеше. Защото нечистите духове, като викаха със силен глас, излизаха от мнозина...; и мнозина парализирани и куци бидоха изцелени, тъй щото настана голяма радост в оня град” (Деян. 8:5-8).

Делото на учениците

Лука, авторът на Евангелието, което носи неговото име, е бил лекар мисионер. В Писанието е наречен “възлюбеният лекар” (Кол. 4:14). Ап. Павел бе чул за неговата способност и го бе отделил като такъв, комуто Господ е поверил едно особено дело. Той спечели неговото сътрудничество и известно време Лука го придружаваше при пътуванията му от място на място. По-късно ап. Павел остави Лука във Филипи, Македония. Там той работи много години като лекар и като проповедник на евангелието. Когато лекуваше, той служеше на болните и се молеше Божията целебна сила да почива над страдащите. Така се отваряше пътят за благата вест. Успехът на Лука като лекар му предлагаше много възможности да проповядва Христос между езичниците. Божият план е и ние да работим както учениците. Физическото лечение е свързано с предписанията на евангелието. В евангелското дело поучаването и лечението не бива да се отделят.

Задачата на учениците е да разпространят познанието за благата вест. Възложено им е да я проповядват на целия свят. Тази задача те изпълниха за хората от своето време. Евангелието бе разнесено на всички народи под небето само за времето на едно поколение.

Нуждата от евангелието

Когато Христос разпрати учениците с евангелската вест, вярата в Бога и в Неговото слово бяха почти изчезнали от земята. Юдейският народ, който претендираше, че притежава познание за Йеова, бе пренебрегнал и отхвърлил Неговото слово и го бе заменил с човешки предания и измислици. Себелюбиво честолюбие, церемонии, алчност за печалби изпълваха мислите на хората. Както бе изчезнало страхопочитанието към Бога, така бе изчезнало и състраданието към човека. Себелюбието бе доминиращият принцип и Сатана постигаше целите си в мизерията и деградацията на човечеството.

Сатанинските инструменти завладяваха хората. Човешкото тяло, създадено за храм Божи, стана свърталище на демони. Човешките чувства, нерви и органи бяха тласкани от свръхестествени сили към задоволяване на низките страсти. Човеците носеха демонските признаци на лицата си, свидетелстващи за легионите лукави духове, от които бяха завладени.

А какво е състоянието на света днес? Дали и сега вярата в Библията не е така унищожена от висшата критика и спекулациите на нашето време, както чрез преданията и ученията на книжниците в Христовите дни? Не са ли оплетени също толкова здраво и днес човеците от алчността, славолюбието и жаждата за удоволствия, както тогава? Колко малко са вярващите в така наречения християнски свят и в официалните християнски църкви, които се ръководят от християнски принципи! В търговски, социални, домашни и дори религиозни кръгове са твърде малко онези, които приемат Христовите учения за правило във всекидневния си живот! Не е ли вярно, че “правосъдието отстъпи назад и правдата стои далеч... и правдата не може да влезе... и който се отклонява от злото, става плячка” (Исая 59:14, 15)?

Живеем сред “епидемия” от престъпления. Богобоязливите хора навсякъде са крайно разтревожени от това. Човешко перо не е в състояние да опише върлуващата поквара. Всеки ден идват нови вести за политически борби, обири, подкупи и измами, за насилия и беззакония, за пълно равнодушие към човешкото страдание и пъклено обезценяване на живота. Всеки ден броят на умопомрачените се увеличава, както и убийствата и самоубийствата. Кой може още да се съмнява, че сред хората усилено действат сатанински сили, целящи да помрачат и покварят разума им и да осквернят и разрушат тялото им?

А докато светът агонизира в тези злини, евангелието много често се проповядва по толкова безличен начин, че прави все по-малко и по-малко впечатление на хората. Навсякъде има сърца, които копнеят за нещо, което не притежават. Те жадуват за сила, която да им даде власт над греха, която да ги освободи от оковите на злото, за сила, която дарява здраве, живот и мир. Мнозина, някога познали мощта на Божието слово, са останали там, където вече не признават Бога, а жадуват за Божието присъствие.

Светът днес се нуждае от същото, от което се е нуждаел преди деветнадесет века ­ от откровение от Христос. Необходимо е голямо реформаторско дело. Възстановяването на тялото, душата и духа може да се извърши само чрез Христовата благодат.

Христовата способност да печели народа

Само по Христовия път може да се стигне успешно до хората. Спасителят общуваше с хората като човек, Който им желае най-доброто. Съчувстваше им, помагаше в нуждите им и спечелваше доверието им. И тогава им заповядваше: “Следвайте Ме!”

Нужно е да се приближаваме до хората чрез лични усилия. Ако за проповядване се отделя по-малко време, отколкото за лично служене, резултатите биха били много по-големи. На бедните трябва да се помага, за болните ­ да се полагат грижи, опечалените и наскърбените ­ да се утешават, неопитните ­ да се съветват. Трябва да плачем с плачещите и да се радваме с радващите се. Когато всичко това се придружава от силата на сериозни съвети, от силата на молитвата, от силата на Божията любов, резултатът винаги ще е налице.

Не трябва да забравяме, че целта на лекарската мисионска работа е: болни от грях души да се насочват към Спасителя на Голгота, Който отнема греховете на света. Когато Той е пред погледа им, те ще стават подобни на Него. Трябва да насърчаваме болните и страдащите да живеят като Исус. Онези, които работят с болни, трябва винаги да представят пред физически и душевно страдащите хора Христос, Великия Лекар. Посочвайте им Единствения, Който може да лекува телесни и душевни болести, разказвайте им за Онзи, Който чувства техните слабости. Насърчавайте ги да се оставят на закрилата на Оня, Който отдаде живота Си, за да им осигури вечен живот. Говорете за Неговата любов, разказвайте им за Неговата изцелителна мощ.