Заключение: проблеми с планирането и експлоатацията на съоръжението за компостиране

5.1.3Заключение: проблеми с планирането и експлоатацията на съоръжението за компостиране

На базата на практическия опит са определени следните основни дейности, които могат да генерират емисии на миризми в съоръжение за компостиране:

1. 
   Планиране на повредите
   

• 
  подценяване на потенциала за образуване на емисии на миризми от избраната система за компостиране по време на етапите на планиране. Това може да доведе до предвиждането на недостатъчни мерки за намаляване или предотвратяване на образуването на емисии на миризми;
  
• 
  Неправилно оразмеряване на основната зона за компостиране или на съоръжението като цяло. Това често води до непълно разграждане на биоотпадъците, производство нестабилен компост с висок потенциал за образуване на емисии на миризми, които могат да се отделят по време на пресяването на компоста.⁵.В затворените или частично затворените системи, недостатъчно оборудвани и неправилно оразмерени съоръжения за третиране на отработения въздух (биофилтри).
  

• 
  неадекватното управление на съоръжението по отношение на процедурите за контрол на емисиите (неотчитане на определени метеорологичните условия в откритите системи, отворени шлюзове на закритите системи);
  
• 
  неадекватното предварително третиране на входящите материали (биоотпадъци);
  
• 
  подценяване ефекта на "малките" източници на емисии на миризми (например отворени контейнери за отпадъци, цистерни за съхранение на вода, открито разтоварване или натоварване на свеж компост);
  
• 
  недостатъчен контрол и поддръжка на съоръжения за третиране на отработения въздух (напр. прилагане на план за поддръжка на биофилтъра, поддържане на леглото на биофилтъра, кондициониране на суровия газ) и
  
• 
  технически неизправности в рамките на съоръжение за компостиране, в резултат непланирани условия на експлоатация и впоследствие в увеличение на емисиите на миризми (например, авариен план в случай, че част от оборудването е извън строя).
  

• 
  подценяване на въздействието на жалбите. Това може да доведе до проблемни отношения, при които става трудно да се установят "приемливи" условията по отношение на околната среда в съоръжението. Това може след това да доведе до получаване на ненужни жалби, дори и емисиите да отговарят на всички необходими стандарти;
  
• 
  отлагане предприемането на действие за разрешаване проблемите, свързани с емисиите на миризми (например, като ненужни спестявания на разходи и т.н.) и
  
• 
  изграждане на нови жилищни структури или индустриални сгради, около границите на съоръжението за компостиране.
  

• 
  доставка на миризливи входящи материали в съоръжението (например биоотпадъци, които са били събрани от домакинствата на двуседмична база. В идеалния случай тези отпадъци трябва да се събират ежеседмично през лятото);
  
• 
  междинно съхранение на отпадъците в зоната за разтоварване преди по-нататъшно им третиране (смесване) (например в случай на повреда в оборудването или затваряне на съоръжението);
  
• 
  обща липса на структурни материали, за да се смесват с входящите материали, които имат високо съдържание на влага (> 65% съдържание на вода);
  
• 
  предварително третиране (раздробяване) в резултат, на което са получени фини материали, създаващи недобра структура и поресто пространство, в компоста. Това може да доведе до образуването на анаеробни джобове и свързаните с тях ферментация и странични продукти;
  
• 
  не адекватно събиране на инфилтрата, образуван по време на събирането на биоотпадъците в зоната на разтоварване (бункера);
  
• 
  непреднамерено отваряне на шлюзовете на закритите системи помещение, особено в зоната на предварително третиране и основните зони на компостиране;
  
• 
  пренебрегването на изискванията за редовно почистване на всички маршрути за движение, по-специално в повратните зони за предварително третиране и основни зони за компостиране;
  
• 
  механично разбъркване на миризливи материали при неподходящи климатични условия (например, когато вятърът духа в посока на жилищни сгради) или по време на температурните инверсии, когато миризмите няма да бъдат разпръснати адекватно. Тези условия са от значение за откритите площадки за компостиране, или когато материалите се съхраняват на открито преди третиране;
  
• 
  третирането на повече биоотпадъци, отколкото позволява капацитета на съоръжението, много често води до възникване на следните проблеми:
  

• 
  съкратено време на задържане в закритите съоръжения за компостиране (например халета, тунели), водещо до недостатъчна стабилизация по време на първата фаза на разграждане;
  
• 
  увеличаване на размерите на редовете/куповете, дори ако интервалите на обръщане и необходимите структурни материали се съхраняват/подържат на необходимото ниво. Отново процесите на стабилизиране и образуване на хумус не протичат най-ефективно, по-специално по време на началната фаза на разграждане, което води до повишаване на потенциала за образуване на емисии на миризми;
  
• 
  претоварване на зони за съхранение на куповете с компост, които са твърде високи. Същите трябва механично да се обръщат редовно, за да се предотврати образуването на емисии на миризми;
  
• 
  претоварване на системите за третиране на въздуха поради повишени емисии на миризми, в цялото съоръжение за компостиране, както и
  
• 
  експлоатационните процедури се извършват с необходимата грижа и внимание поради ограниченото време, което води до недостатъчна или прекалено късна поддръжка и дейности по почистване.
  

• 
  неправилно проектирани системи за зареждане (напр. транспортьори) между различните зони в рамките на съоръжението, в резултат на което се натрупват отпадъци, които след това да създават дифузни източници на емисии на миризми;
  
• 
  незадоволителна или неподходяща реакция при повреда/ откази на оборудване например, ако зоните за разтоварване и предварително третиране са извън строя, това може да доведе до неконтролирано съхранение на входящи материали на друго място в съоръжението, както и
  
• 
  неправилно управляване на системите за третиране на въздуха в затворените помещения (напр. третиране на въздушните потоци от различни източници), като по този начин се образуват увеличени обеми отработен въздух и повишени емисии на миризми.