Задача на хората е да се учат от съби- тията. Защото с мащаба си, с бързината, с която се развиват, събитията показват, че хората трябва да се
Изтегляне 2.39 Mb. Pdf просмотр
|
| 2. Първи стъпки към „Не аз, а Христос в мен“ В нашите времена трябва да бъдем особено будни за приспиващите влияния чрез разни Учители и „ченъ- линги“ (диктовки) които често пропускат да ни споменат, че на човечеството му предстои важна матура, при която Христос ще отдели житото от плевелите, а ние сме заплашени от опасността да проспим едни от най-важните години и събития в цялата човешка история. И след като човек излезе от хипнозата, под която е бил преди началото на своето пробуждането рядко се случва внезапно и често отнема месеци или години, в зависимост от индивидуалните усилия и заобикалящата среда, тогава започва да търси, да размишлява, да опитва да се домогне до това, което Посветените са оставили за нас, за да успее да си спомни защо е дошъл на Земята и каква е Божията Воля за него. Този процес може да бъде значително улеснени съкратен, ако общува с хора, които вече са извървели първите крачки от пътя, по който той пристъпва. Следващата важна стъпка е работата над себе си и следването на насоките и методите за духовна работа, дадени от Учителя, защото без прилагане това Учение няма никакъв смисъли се превръща в един товар за нас. Но още на този ранен етап е важно ясно да разбираме, че сами не можем да се справим със задачите си, възложени ни от Бялото Братство, и ако се превърнем във вглъбени в себе си самотници, ние скоро ще достигнем до границите на нашето собствено развитие, които могат да 107 бъдат преодоляни единствено чрез работата ни сред хората. Дните на аскетизма са безвъзвратно отминали и всеки опит за дългосрочно бягство от реалността или от нашите отношения с другите човешки същества ни отдалечава и от Самия Христос. А по отношение на нашите колективни задачи за идването на Царството Божие на Земята – в основата им стои идеята, че единствено обединени сме силни и непобедими, а Христос се проявява – както и Сам ни каза – където са двама или трима, събрани в Негово Име. Затова всякакви поводи да срещаме съмишленици, да се събираме за светли инициативи като общи молитви или Паневритмия, са важна част от нашето духовно развитие, а също и от работата низа повдигането на съзнанието на цялото човечество. Има много мъдрост в африканската поговорка, според която ако искаме да стигнем бързо, трябва да вървим сами, но за да стигнем далеч, имаме нужда от другари по пътя. И тъй като една от основните задачи на Школата е да ни научи на колективен, братски живот, всяко положено усилие, целящо обединение (но не около илюзии, лъжи и нечии тълкувания на Словото на Учителя, а около Истината, ни приближава към ангелската степенна развитие. И за да стигнем успешно, Учителя ни учи, че „Само свет- Изтегляне 2.39 Mb. Сподели с приятели:
|