Най-вероятни са грешките с малка кратност. Това означава, че ако
бъде приета кодова комбинация, попадаща в лявата половина на
А1А2, то тя ще се възприеме от декодера на приемника като разрешената комбинация
А1. Ако приетата комбинация
попадне в дясната половина на А1А2, то
декодерът взема решение, че това е повредена разрешена кодова комбинация
А2. Така всяка забранена комбинация се възприема от декодера като най-близо разположената до нея разрешена комбинация.
Ако
d0= 2k, то средата не е
ясно към кой край принадлежи, затова декодерът може да коригира грешки с кратност по-малка или равна на
(d0/2)-1;
Ако
d0= 2k+1, то грешката е с кратност по-малка или равна на
(d0-1)/2;
Можем да обединим
двете неравенства в едно, където грешката е с кратност по-малка или равна на
[(d0-1)/2], където
[в] е цялата част на
в.
A5xxA4xx A3A2 xx A1xxxxВсички комбинации се
разделят на подмножества Mi
,
i = 2k. Около всяка разрешена комбинация се разпределят няколко неразрешени.
Желателно е подмножествата да не се пресичат, но не е задължително. Ако приетата кодова комбинация попадне в M
i
, то декодерът взема решение, че е предадена разрешена кодова комбинация
А
i
. Понякога коригирането на грешки не е правилно /
виж фигурата горе/. Ако множествата се пресичат и приетата кодова комбинация попадне в сечение на
няколко подмножества Mi
, то декодерът я бракува и подава заявка за нейното повторно предаване.
Сподели с приятели: