Задача надеждно предаване на информация на разстояние

LAPB използва 3 вида кадри:
• информационни (I-кадри) – пренасят информацията на горния слой
•Супервайзорни (S-кадри) – управляват основните функции на LAPB протокола
•Неномерирани (У-кадри) – изпълняват допълнителни управляващи функции (преминаване между разширен и стандартен режим, генериране на съобщения за протоколни грешки)

Мрежов слой на Х.25
Протокол Х.25 – използва режим на виртуално съединение.
Съществуват два вида съединения:
• PVC (Permanent Virtual Circuits) – постоянни
•SVC (Switched Virtual Circuits) – комутируеми – протичащи на три фази: установяване, предаване и разпадане на логическо съединение

Стандарт Frame Relay
Подобен на Х.25 за достъп до глобална мрежа с комутация на пакети.
Х.25 по-бавен – проверка на всички пакети във всеки PSN
възел (допълнителна управляваща информация), което утежнява тяхната работа – дължи се на тогавашните слаби компютри и ненадеждни аналогови телефонни линии.
Frame Relay – опростяване на протоколите, като по- голямата част от обработката се предоставя на крайните възли – разчита на надеждните цифрови линии+бързи компютри
Frame Relay – като виртуална наета линия.
Абонатите наемат PVC. Предават се Frame Relay кадри.

Скорост – 34 Mb/s (Европа), 45 Mb/s (САЩ)

Разлика между наетите линии:
•Обикновенна – заплаща се договорената максимална скоростна предаване (дори да не се използва)
•Виртуална – заплаща се договорената средна скорост на предаване
Междинните мрежови възли с опростени функции, свързани главно с определяне на границите на кадрите и откриване на грешки в тях.
Сгрешените кадри се “бракуват”. Възтановяването им –
зависи от трафика:

•При изохронен – няма смисъл сгрешените кадри да се предават, защото са чувствителни към закъснение.
Ефект – мигновенно пропадане на гласа при гласово предаване
•При анизохронен – не е чувствителен към закъснение, а към грешки – се искат наново сгрешените кадри.
Frame Relay не потвърждава правилно приетите кадри за междинните мрежови възли (повишава се бързодействието)
Комутаторите “бракуват” кадрите в два случая:
•ако ги приемат с грешка
•ако не могат да ги съхранят поради препълване на буферите си – комутаторът известява за това крайните възли на всички активни PVC към него

Frame Relay използва протокола LAPF (LAP for Frame –
mode bearer services)

При PVC съединението доставчикът и абонатът се договарят за 3 параметъра (Т
с
, В
с
, В
е
)
Т
с
- времетраене на интервалите, на които се разделя времето
В
с
– гарантирани байтове за клиента от доставчика за Т
с
CIR= В
с
/ Т
с
– договорена скорост, (Committed Information
Rate), явява се средна скорост
В
е
– байтове в повече от В
с
, като само В
е се приемат за Т
с
, но се маркират като нископриоритетни
(В
с
+ В
е
)/ Т
с
– максималната скорост, с която абонатът може да предава

Използване на стандарта:
•за свързване на локални мрежи
•като глобална мрежа за анизохронни данни
•като средство за достъп до АТМ мрежи

Стандарт АТМ
(Asynchronous Transfer Mode)
ATM – още като Cell Relay (комутация на клетки) – използва блокове с фиксирана дължина (53 байта)
5 байта за заглавна част, 48 байта за данни
Съществуват два вида клетки:
UNI – използват се при интерфейса “потребител-мрежа”
NNI – между междинните мрежови възли
Използва комутация на пакети и мултиплексиране на няколко логически съединения по един физически интерфейс (до
1024 за физическа линия)

Използва предимството на новопоявилите се цифрови линии.
АТМ използва скорости с наколко пъти по-високи от Frame
Relay – следва от :
•използването на минимални средства за контрол на грешки и за управление на потока данни
•фиксиран размер на клетките

Изтегляне 1.91 Mb.

Сподели с приятели: