|
ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ
„СВ. СВ. КИРИЛ И МЕТОДИЙ”
Педагогически факултет
Катедра „Начална училищна педагогика”
Изпитни задачи по Географско познание в началното училище
Разработил: Антония Петрова Проверил: доц. д-р Поля Йорданова Стойкова
Специалност: Предучилищна и начална училищна педагогика
Форма на обучение: задочно, магистратура
Факултетен №: 2205013160
Велико Търново
2023 г.
Задача 1. Представете в таблица географските познания, представени в тази тема. .
Древни народи
|
разположение
|
Географски познания
|
Култура и търговия
|
египтяни
|
Древният Египет обхващал първоначално плодородните земи, разположени по долното течение на р. Нил. Около 3000 г. пр. н. е. в пределите на Египет се включили и земи от Нубийската и Либийската пустиня.
|
Египтяните са имали добри географски познания не само за долината на реката Нил, без най-горното течение, но и за съседните земи.
|
Завоюван бил Синайският полуостров, откъдето били доставяни мед и доброкачествен строителен камък. Започнало проникване и нагоре по течението на р. Нил, откъдето урежданите експедиции докарвали черни роби, злато, слонова кост, добитък и ценен дървен материал. Още 2500 г. пр. н. е. египтяните започнали да плават с платноходки и гребни кораби покрай източните брегове на Средиземно море и доставяли от Ливан необходимия им строителен материал от прочутото и ценно кедрово дърво. Все в тая далечна епоха били осъществявани далечни плавания покрай бреговете, на. Червено море до п-ов Сомалия, откъдето били докарвани скъпоценни камъни и различни благовонни смоли и масла, необходими за провеждане на религиозните обреди и за балсамиране.
|
Финикийци
|
Финикийците населявали тясна ивица земя по източното крайбрежие на Средиземно море — между него и Ливанските планини, и се намирали, под политическото и културното влияние на съседните големи и силни държави — Египет и Вавилония.
|
Финикийците познавали цялото средиземноморско крайбрежие на Африка и Азия, южните крайбрежия на Балканския полуостров, на Италия и Испания, островите Кипър, Крит, Сицилия, Сардиния, Малта и Балеарските острови. Те основали редица градове, някои от коита продължават и до днес своето съществуване. Но те са предприемали и по-далечни плавания.
Около 1200 г. пр. н. е. финикийците преминали Гибралтарския проток (Херкулесовите стълбове) и основали своите колонии Гадир (днес Кадис) на испанския бряг и Тингис (днес Танжер) на африкански» бряг. Тук финикийците се срещали с народи от Западна Европа, обменяли стоки, разширявали своите географски познания. Предполага се дори, че финикийците са пътували на север по западноевропейското атлантическо крайбрежие, като са достигали Британските острови и бреговете на Северното море, а на юг—покрай бреговете на Африка — до остров Мадейра и Канарските острови. Финикийците познавали добре Червено море и плавали покрай бреговете му. Те навлизали в Персийския залив, а се предполага, че са достигали дори до Индия и остров Цейлон.
В 600 г. пр. н. е. финикийски моряци като египетски наемници извършили по нареждане на фараона Нехо плаване покрай бреговете на Африка. По сведения, които дава Херодот, те тръгнали от Червено море, обходили Африка от изток, юг и запад и като минали през Гибралтарския проток, се завърнали след тригодишно плаване.
В 470 г. пр. н. е. Ханон от известната финикийска колония Картаген организирал голяма експедиции за завоюване и колонизация на Западна Африка. Със своите 60 кораба с по 50 гребци Ханон се насочил на запад, преминал Гибралтар, след това се отправил на юг покрай африканския бряг, гдето основал 6 нови градове-колонии и достигнал вероятно до Сиера Леоне или Камерун.
Всичко това показва, че измежду древните народи от Близкия Изток финикийците са имали най-широк географски кръгозор и най-големи географски познания.
|
Отначало финикийците продавали на своите съседи вино, дървено масло, кедрово дърво и други земеделски произведения, а по-късно те станали главни доставчици на злато, цветни метали (особено мед и калай) и роби. Впоследствие обаче самите финикийци започнали да се нуждаят от голям брой роби, които да обслужват тяхното корабоплаване и останалата им стопанска дейност. Всичко това ги карало да разширяват своята презморска търговия, да предприемат все по-далечни и по-далечни плавания и да създават свои крайбрежни посреднически колонии и търговски бази. Чрез своята посредническа търговия те пренасяли от изток към запад и голямата култура на източните народи.
|
Китайци
|
Китайците са един от най-древните културни народи. Те добили значителни географски познания за Югоизточна и Централна Азия. Китайската държава, която възникнала към 1500 г. пр. н. е., обхващала земите около средното течение на р. Хуанхъ. Постепенно в продължение на първото хилядолетие до нашата ера древните китайци разпрострели своите владения върху обширна територия.
|
Със силата на оръжието те покорили съседните, стоящи на по-ниска степен на обществено развитие културни народи и. се разселили от пустините и степите на умерения пояс на север до полуостров Индокитай на юг. Особени успехи в това отношение китайската държава постигнала през време на династията Чжоу, която управлявала от XII до VIII в. пр. н. е. За по-лесно управление страната била разделена на административни области. За нейното по-пълно стопанско и географско опознаване били натоварени специални чиновници, които трябвало да изготвят доклади за състоянието на отделните области във връзка с облагането на населението с данъци. В един такъв документ от VIII в. пр. н. е., запазен до днес, се прави географско описание на китайската държава, която по това време била разделена на девет административни области. В него се дават ценни сведения за орографията, хидрографията, а така също и за налаганите данъци в отделните области съобразно с плодородието на земята. Такива доклади-отчети с географски характер за китайската страна се срещат и в по-късно време.
В продължение на няколко века преди настъпването на нашата ера китайците се придвижили на изток — в Източнокитайската равнина, и достигнали окрайните морета на Тихи океан. Плавайки в Жълтото море, те открили полустровите Шандун, Ляодун и Корея. По-нататък те преплавали Корейския проток и достигнали японските острови— Кюсю, Сикоку и Хондо (Хонсю). Китайците се отправили по море в южна посока и открили цялото източнокитайско крайбрежие, остров Тайван, Южнокитайско море с Тонкински залив, проникнали в Североизточен Индокитай, опознали остров Хайнан,. а през II в. пр. н. е. завоювали и Виетнам. В западно направление древните китайци проникнали до североизточната и източната окрайнина на Тибетското плато. Така до III в. пр. н. е. китайците опознали средното и долното течение на всички реки, вливащи се в Тихи океан, върху една обширна територия, като се започне от Корея и се стигне до р. Меконг в Индокитай. Малко били познати земите, разположени северно от Голямата китайска равнина. Оттам в продължение на много столетия китайците често били обезпокоявани от нападенията на номадските племена. За да се защитят от тях, китайците построили от IV до II в. пр. н. е. Великата китайска стена, която ограждала китайската държава откъм север на едно голямо протежение — от Жълто море на запад до източните разклонения на Тяншан. Това грандиозно мероприятие за тогавашната епоха е могло да се осъществи само след предварително географско и топографско опознаване на местностите, в които е трябвало да бъде издигната стената. Въпреки това укрепление варварските племена пак нахлували. Особено опасни били нападенията на хуните в края на III в. пр. н. е. За защита срещу тях и прогонването им далеч от северната граница на Китай е трябвало да се търсят за съюзници враждебните на хуните номадски племена. Китайският император изпратил на запад към Централна Азия въоръжен отряд от 100 души начело с Чжан-Цян със специална задача да намери прогонените от хуните съседни номадски племена (юечжи) и да сключи с тях съюз за борба против общия враг.
Едновременно с изпълнение на поставената задача Чжан-Цян допринесъл значително за разширяване на географските познания на китайците. Неговото пътуване траяло 13 години— от 138 до 126 г. пр. н. е. Чжан-Цян преминал през Централен Тяншан, покрай езерото Исъккул и се спуснал във Ферганската долина, където два века преди него минала армията на Александър Македонски. След това пресякъл със своя отред р. Сърдаря, преминал през Самарканд, достигнал р. Аму-даря и обхождайки от север Памир, се отправил обратно за Китай. По-нататък той минал по Алайската долина, след това през древните селища Кашгар, Яркенд и Хотан. Преминавайки постепенно от оазис към оазис през южната окрайнина на пустинята Такламакан, Чжан-Цян достигнал до безотточното езеро Лобнор и оттам благополучно се завърнал в Китай.
Китайците предпочитали да използуват западния път като по-сигурен за керваните, отколкото по-краткия, но труднопроходим, обрасъл с тропически гори източен път. Така до I в. пр. н. е. географските познания на китайците били разширени значително. Придвижването им в западна и в южна посока обаче било прекратено за около два века, докато затихнали бушуващите, маеово избухващи селски въстания против земевладелците.
|
По-късно, счед успешните борби на китайците против западните хуни, бил усвоен и северният клон — от Дуанхуан през Турфан по р. Или се стигало в Кашгар, където отново се съединява с главния Копринен път. Чрез този път се установявали керванските търговски връзки между Източен Китай и страните от Средна и Западна Азия. За господството върху този път с цел да се поддържат търговски връзки с далекоизточните народи по-късно, през средновековието, западноевропейските владетели начело с папата водели продължителни борби с арабите. По-късно по указаните от Чжан-Цян маршрути били прокарани два важни пътя, които свързвали Китай с Южна Азия. Единият — западен, чрез заобикаляне на Тибет и спускане по долината на р. Инд водел в Северозападна Индия, а другият — източен, по долината на р. Яндзъ и след това по долината на р. Иравади през Западен Индокитай достигал в Североизточна Индия. Китайците предпочитали да използуват западния път като по-сигурен за керваните, отколкото по-краткия, но труднопроходим, обрасъл с тропически гори източен път.
|
Индуси, малайци и перси
|
Древните робовладелски индийски държавици заемали територията на днешна Индия и по-точно плодородните низини на Инд и Ганг.
|
За разширяване на индийското влияние господствуващата робовладелска класа през последните 2—3 века пр. н. е. използувала разпространението на будизма като едно от средствата за установяване и поддържане на своята власт. Така през III в. пр. н. е. будистките монаси-мисионери, както и специалните правителствени пратеници били използувани от индийските владетели за установяване на връзки с по-далечни страни — Сирия, Египет, Либия, Гърция. Някои от съседните земи и острови в кратко време станали жертва на будизма — Индокитай, Цейлон. Индийските будистки мисионери проникнали в Хималаите и Тибет. Открили изворните области на реките Инд, Брамапутра и др. На североизток индусите достигнали р. Меконг, южно от която китайците все още не били проникнали. Още от незапомнени времена индусите открили и колонизирали остров Цейлон, полуостров Малака и многобройните островчета от Малайския архипелаг. От големите острови на Индонезия те открили най-близко разположения остров Суматра, а не по-късно от I в. пр. н. е.—и остров Ява. Индусите основали свои селища в Западна и Централна Индонезия, като разпространили сред местното население влиянието на индийската култура. Обаче по отношение на изкуството в мореплаването индусите били надминати от някои индонезийски племена. Така например малайците с устойчивите си гребни кораби проникнали на изток и открили всички острови в Централна и Източна Индонезия. Те колонизирали богатите Молукски острови, о-в Целебес, крайбрежието на о-в Борнео и др. На север, много преди испанците и португалците, малайците достигнали Филипинските острови, а на изток се предполага, че те са достигнали Нова Гвинея. Още през I в. на нашата ера малайците от о-в Суматра успешно прекосили на югозапад Индийския океан, като открили и колонизирали о-в Мадагаскар. Така смесването на малайските заселници с местните жители впоследствие дало днешното коренно население на Мадагаскар, което носи името малгаши.
Обширни географски познания имали и персите. През VI и V в. вр. н. е. персите разширили значително земите на персийската империя. Те познавали добре Каспийско море и правилно схванали, че то е отделно, огромно езеро. Гръцкият историк и географ Херодот черпел достоверни сведения от персийските културни източници. В своите завоевания персите стигнали до средните течения на Амударя и Сърдаря, заели оазиса Хорезъм, проникнали във Ферганската долина, а на изток— до р. Инд. В края на VI в. пр. н. е. били организирани две морски експедиции. Първата от тях — западната, пропътувала югоизточното крайбрежие на Европа от Черно море през Проливите до бреговете на Южна Италия, наричана тогава Велика Гърция, а втората—източната, се спуснала по р. Инд през Арабско море, покрай бреговете на Арабския п-ов, проникнала в Червено море до Суецкия залив. По такъв начин практически било доказано, че е възможно да се извършват морски съобщения между западната и източната част на широко разпрострялата се персийска империя.
|
Още през първото хилядолетие пр. н. е. те имали макар и слаби търговски връзки по суша и море с Персия, Месопотамия и с други страни от Югоизточна Азия.
|
Задача 2.
Дайте вашето мнение за възможностите за приложение на показания метод.
Откроете основните задачи в темата, които откривате.
Приложеният метод, който ни е показан е методът учебният лабиринт. Този лабиринт е като рефлексия на целите, концепцията и визията на учебната програма в IV клас. Универсален начин за проверка и контрол на способностите на изпитвания, за решаване и преминаване през лабиринта, както и стигането до изхода.
В методиката на обучението по география е представено кратко описание на географския лабиринт. Всяка стъпка в лабиринта „включва твърдения по изучавана тема, като всяко е записано в правоъгълник с фиксирана буква. Твърденията са верни или неверни. Стрелките оказват посоката на придвижване. При вярно „преминаване” през лабиринта се получава система от букви. Прочетена отдясно наляво тя формира географско понятие”.
Възможностите за прилагане на географския лабиринт в обучението по география в хода на урока са много – от организиране в началото на урока, за въведение, за повишаване вниманието на учениците, за проверка на знанията от предходен урок или уроци, за преходи, в хода на урока, за заключение, за домашна работа и др. Чрез интерактивността и активността при прилагане на географския лабиринт се постига по-задълбочено, смислено и бързо проверяване на усвоеното учебно съдържание, провокира се любознателността и интереса на учениците. Разшифроването на думата в географския лабиринт е част от игровите технологии, което развива интелектуалните и практическите умения на учениците, алгоритмичното и логичното мислене, независимото навигиране в географска информация, въображението, пространствената ориентация и формирането на нагледно-схематичното мислене, вниманието, наблюдателността, съобразителността и мотивацията.
Основните задачи в темата са:
Позициониране на учебния предмет в учебния план.
Специфични географски методи и форми:
Учебният лабиринт и географското познание:
Технологии на четене на географския лабиринт;
Инструкции за работа;
Варианти на пространствени конфигурации, геометрични модели и маршрути на географския лабиринт.
Задача 3. Към всеки един от методите на географското познание, дайте по един ваш подходящ пример.
Описателно-ориентировъчен метод - информационни табели за туристически маршрути покрай Паметник „Създатели на българската държава“ в град Шумен.
Умозрителен метод – Софийският планетариум, в който малки и големи могат да се потопят в дигиталният свят на планетити.
Умозрително-митологичен метод – бога на морето в гръцката митология Посейдон.
Първично-научен метод – съзвездие Голямата мечка.
Картографски метод – графични променливи.
Хипотетично-експедиционен метод – експедиция до Северният полюс.
Държавно-експанзионистичен метод – автономна станция „Северен полюс – 1“.
Научен метод – опознаване на Слънчевата система и планетите.
Експедиционно-теренният метод – Добив на сол в България.
Исторически метод и сравнителният метод - Преброяване на населението за определен период от време.
Космически метод – мониторинг на Земята и GPS сателити.
Задача 4. Можете ли да определите, според вас и периодизацията, кой е шестият етап от развитие на географското познание и какво ново съдържа в себе си?
От края на 20 век до края на 21 век.
За да се изучат задълбочено различните географски обекти и явления се стига до разделянето на географията на отделни направления. Съвременната география се дели на: природна(физическа) и обществена (социалноикономическа). Природната география изучава системата от взаимодействия, процеси и явления в природната среда на планетата Земя – атмосфера, хидросфера, биосфера и литосфера и възможностите за рационалното използване. Предметът на физическата география се състои в разбирането и обясняването на физическите закономерности, характерни за Земята, както и проявленията на времето, флората и фауната.
Социално-икономическата география се занимава със системата от взаимодействия, процеси и явления, породени от човешката дейност в контекста на географското пространство, а също с антроположките, политическите, културните, социалните и икономическите аспекти на планетата Земя и нейните региони. Този дял на географията няма връзка с природната среда директно освен направленията, свързани с опазването на природата, които се явяват мост между двата основни клона на географската наука.
От средата на 20 век настъпват значителни изменения в развитието на географията. От наука занимаваща се с описание, сравнение и класифициране на факти, тя еволюира в наука, прогнозираща изменението и развитието на природните и социално-икономическите териториални системи.[7] Съвременният облик на географската наука е силно повлиян и обвързан с използването на географските информационни системи (ГИС) и дистанционните методи на изследване.
Задача 5. В предходните слайдове има подчертани думи. Извадете ги и напишете срещу тях значението им. Дайте ваш пример за употреба на това понятие, в контекста на географията.
Статут - е юридическата регламентация, т.е. устав, правила, които определят правомощията и процедурите на всяка една организация. Политически статут на Антарктида.
Приложна(приложен) - Който се прилага в практиката. Приложна лингвистика. Приложни методи.
Картографски (картография) - Наука за методите за съставяне на географски карти. Изработване на географски карти.
Колонии - Колония се нарича зависима в политическо и икономическо отношението на територия на земното кълбо, владение на чужда държава. Това е един от инструментите на империализма за разширяване на влиянието и териториите си. Колониите нямат независимо интернационално представителство и се управляват от малка прослойка, представители на колониализиралата територията държава. Филипините са колония на САЩ от 1946г.
Географско познание – наука География на съвременното познание.
Естествознание - Естествени, природни науки (за явленията и закономерностите в природата). Системно наблюдение на някой природен обект или организъм.
Описание - Описване. Съчинение, в което се излагат качествата на предмет или лице. Направи точно описание на местността.
Идеологически ресурси – Идеологията е организирана система от възгледи и идеи, характерна за определена социална група, класа или политическа партия и изразяваща нейните интереси. Идеологията обединява символично натоварени възгледи и ценности, които дават обяснение и оценка за света и обществото и които целят да мотивират определен тип обществени действия и да ги направляват. Всяка идеология е консервативна форма на обществено съзнание, задържаща отвореното развитие на културната среда. Например как да използваме ресурсите на една страна?
Идентичност – Думата означава еднаквост. Има идентичност по различни признаци - полова, национална, личностна и други.
Култура - Съвкупност от духовни и материални ценности, създадени от човечеството през историческото му минало. Духовна култура. Материална култура. Древна култура. Образованост, знания, възпитание. Висока култура. Ниска култура. Имам богата култура. Състояние на обществения, стопанския и духовния живот в една или друга епоха, в една или друга страна. Растения, които изискват обработка. Житни култури. Маслодайни култури. Бактерии, които се развъждат в лаборатория. Висока степен на развитие на нещо, умение. Култура на производство.
Еклектична - Механично обединяване на разнородни възгледи, теории, стилове в една работа (творба, изследване).
Социален ред - Който се отнася до живота на хората в група, в общество; обществен. Който се отнася до отделните групи в обществото. Социална класа. Който се отнася до общуване между хората. Социални кантакти. Социални клубове.
Популяризира – популяризирам, Правя популярен някого, нещо.
Етнически пейзаж - изглед, гледка на местност, част от природата – виж ландшафт
рисунка, картина, художествено изображение – виж пейзажна живопис
художествено словесно описание на етническа група. Например картина, на която са изобразени древни славяни.
Компетенции - Знания, осведоменост в някоя област. Един учител трябва да има знаният=, за да е компетентен.
Елит - Отбрана част от дадена социална група, среда, професия и др. Подбрани екземпляри от растения, животни, семена при селекция. Елитни растения. Елитни войски. Елитни кръгове.
Преработка - Процес на преработване. Продукт на преработване.
Европейската - Който е свързан с Европа, който се отнася до народите и държавите в Европа. Който се е утвърдил в цяла Европа, който важи, който има значение за цяла Европа. Европейска раса. Книж. Европеидна раса.
Азиатска - Който се отнася до Азия, който е свързан с Азия.
Границите - Разделителна линия между териториите на две държави, две области, местности и др. Държавна граница. В границите на града. Русе е граничен пункт между България и Румъния.
Деление - Разделяне на части. Деление на литературата по жанрове. Разстоянието между две черти от скалата на измервателен уред. Температурата се повиши с още две деления. Аритметично действие, при което се установява колко пъти една величина се съдържа в друга. Безполово размножаване на простите организми.
Империя - Монархическа държава с върховен глава император. Римска империя. Група от държави под обща върховна власт. Британска империя.
Период - Промеждутък от време, в който се извършва нещо. Инкубационен период на заболяване.
Щрихи - Тънка и къса линия, черта. Характерен момент, особеност, детайл. Картината се допълва от още няколко щрихи.
Било – Най-високата част на планина; гребен, рът. Най-високата част, ръбът на покрив. съюз. Било – било. За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват различни възможности. Било в града, било на село – животът е еднакъв вече. Било – или. За съотнасяне на еднородни части или на прости изречения, които показват взаимноизключващи се възможности. Било с автобус, или с влак – с друго не може да се отиде до там. Връх Мусала е най-високата точка в България и на Балканския полуостров.
Разклонения - разклонения, Клон, отклонение. РАЗКЛОНЕНИЕ на жп. Линия
Надписи - Кратък текст, поставен върху предмет. Старинен текст върху каменни плочи и колони. Прабългарски надписи. Надпис на монета.
Места - Част от пространството, която заема един предмет. Определено пространство, където се намира винаги един предмет. Кой премести вазата от мястото и? Пространство, където се извършва някакво действие. От мястото на събитието. Работно място. Място за пушене. Част от земната повърхност, местност. Живописни места. Положение, заемано от някого. Първо място в състезанието. Заема важно място. Определена част от книга или друго произведение. Стигнал съм до интересно място в романа. Определен стол в кинозала, театър и др. Трети ред, пето място. Периферни организации или учреждения. Политически организации по места. Болно/Слабо място. Най-чувствителна, най-уязвима страна на някого. На място. Какъвто трябва да бъде, подходящ, уместен. Убит на място. Веднага, бързо, без мъчение. Слагам на мястото (някого). Вразумявам го, наказвам го. Не мога да си намеря място. Много съм развълнуван, не мога да се успокоя.
Мрежа - Вид тъкан от преплетени и завързани нишки, между които се образуват отвори. Изработено от такава тъкан приспособление, опънато на обръчи, за ловене на риба. Торба, чанта от подобна тъкан за пазаруване. Приспособление за ограда, изработено от преплетена тел. Система от обекти, обединени от еднаква дейност или предназначение. Железопътна мрежа. Водопроводна мрежа. Търговска мрежа. Плета си мрежата. Върша нещо тайно с користни цели. Оплитам в мрежите си. С хитрост въвличам някого в непочтени дела. мрежиш, мин. св. мрежих и мрежих, мин. прич. мрежил и мрежил, несв.; какво. Преплитам нишки под формата на мрежа; замрежвам.
Стоки - Продукт на човешка дейност, предназначен за продажба или за размяна. Хранителни стоки. Промишлени стоки. Добитък. Отгледали са хубава стока. Стокова борса. Една стока. За две сравнявани неща – еднакви са. Не съм стока. Разг. Не може да се разчита на мен, лош и безотговорен съм.
Сподели с приятели: |
