Задание за обхват и съдържание на екологичната оценка
Изтегляне 0.9 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- 2.1.9. Състояние на материалните активи
- 2.1.10. Културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследство
2.1.8. Състояние на ландшафтаСъгласно регионалното ландшафтно райониране на България, ландшафтите в община Царево се отнасят към Факийско-Велекски ландшафтен район на Странжанската подобласт на Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини (Петров, 1997). Според типологичното ландшафтно райониране на България общината попада в следната ландшафтна структура:
Голямата хоризонтална и вертикална разчлененост на територията допринася за възприемане на голямо разнообразие от форми и цветове през различните сезони. Ландшафтите, в които участват съобществата на странджански дъб, се отличават с разнообразен състав, сложна структура и уникалност. Степента на уязвимост на естествените ландшафти в общината се оценява като средна. Устойчивостта на тяхната структура се определя от процесите на самоорганизация на ландшафта. Няма основание да се счита, че промените в основните компоненти - релефът, като преразпределящ абиотичните фактори на средата и растителността, ще се променят по начин и посока, която да намали устойчивостта на ландшафтите. Причини, които могат да нарушат устойчивостта на природните ландшафти в общината са различни видове природни бедствия, като наводнения, пожари и други.
Ландшафтите в община Царево се отнасят към Факийско-Велекски ландшафтен район на Странжанската подобласт на Междупланинската зонална област на южнобългарските низини и ниски планини. 2.1.9. Състояние на материалните активиКато материални активи на територията на общината в ЕО ще бъде анализирано текущото състояние на земите и изградените обекти и съоръжения. 2.1.10. Културно-историческо наследство, включително архитектурно и археологическо наследствоОбщина Царево е наситена с културно-исторически обекти, включително архитектурни и археологически. Интерес представлява специфичната странджанска архитектура, запазена в селата Кости, Българи и Кондолово със старите къщи, уникални със своя архитектурен стил. Те са строени от гърците, живели по тези земи преди своето преселване.
Значителна част от тях са разположени извън границите на населените места. В обхвата на извънселищната територия най-значими са археологическите обекти край Бродилово, Синеморец и храма „Св. Успение Богородично”, кв. Василико, гр. Царево, които имат голям научен и туристически потенциал. Таблица 2.1.13-1 Недвижими културни ценности в обхвата на извънселищната територия от община Царево
Недвижими културни ценности в населените места: Град Ахтопол: В акваторията на удобния му залив са открити каменни (от тракийската древност и датирани от началото на І-вото хилядолетие пр. Хр.), оловни (от периода на древногръцката колонизация) и железни (от римската епоха и Средновековието) котви. Късноантичният, а по-късно и средновековният град, се е намирал на най-високото място на полуострова, където и до днес са запазени части от крепостната стена (на места достигащи 8 m височина и 3.5 m ширина). В Ахтопол е църквата „Възнесение Господне”, изградена в източната покрайнина на града, на височината до самия морски бряг. Тя е еднокорабна, иззидана от ломен камък с широки измазани с хоросан фуги. Няма точни сведения за годината на построяване, освен отбелязаната в олтара дата – 1796. На брега, близо до рибарския пристан е античната крепостна стена, чиито останки са запазени до днес. Каменните, оловни и железни котви, открити в Ахтополския залив, свидетелстват за активно мореплаване още от времето на траките. Историческите данни свидетелстват, че през античността тук е функционирала монетарница. Наричали Ахтопол „Малката Света гора” – заради десетките храмове, издигнати там. През 1918 г. голям пожар изпепелил града. Той погълнал църквите, параклисите, красивите къщи, дюкяни, работилници и рибарски колиби. От стария Ахтопол останали само църквата „Възнесение Господне” от 1796 г. и част от манастирската църква „Свети Яни” („Свети Иван Предтеча”), чийто най-ранен строителен етап се датира през ХІІ век. Село Българи: Околността на село Българи е била обитавана от дълбока древност, за това говорят многобройните следи от човешка дейност. Тракийски могили има в местността „Църквището“, в местностите „Ечмите“ и „Бялата пръст“ (на 3.5 km югозападно от Българи). Голяма могила, наречена „Тумбата”, с диаметър 35 m се намира в местността „Шумяка“ (южно от с. Българи). Северно от село Българи, в местността „Градището”, се намира тракийската, късноантична и средновековна крепост „Ургури”. Разположена е на висок хълм със стръмни скатове, спускащи се към река Караагач. Заграденото пространство заема около 11 dka. Крепостта има почти правоъгълна форма. Изградена е от недодялани камъни, на места споени с бял хоросан, а на места без спойка. От византийския период на крепостта е намиращата се в най-високата ѝ точка, едноапсидна раннохристиянска базилика. Крепостта е съществувала и през Средновековието. Друга интересна старина в землището на селото се намира в местността „Калдъръма”, запазена е отсечка от древен път с дължина между 50 и 100 m. Направлението е от морето към Малко Търново. Днес Българи е единственото нестинарско селище в България. В него се спазва стародавната дата на изпълнение на целия обред и танцът върху жарава – 3 срещу 4 юни, денят на Св. Св. Константин и Елена по стар стил. Специалната церемония се изпълнява под звуците на нестинарска мелодия, изпълнявана на гайда при съпровод на „свещения” тъпан. В огъня могат да играят само „посветените”. Езическият ритуал, предаван от дълбока древност, е преплетен с християнството чрез легендата за двамата светци. Пряката културна приемственост, осъществена в Странджа, е причина този действащ от тракийско време ритуал да запази основните си черти и до днес. Нестинарите от с. Българи са обявени за живо човешко наследство на ЮНЕСКО през 2010 г. Пряко свързано с нестинарския ритуал е коначето – храм на нестинарите. Селската църква „Св. Св. Константин и Елена” се намирав центъра на селото. Каменната църква е строена през втората половина на ХІХ век. През 1903 г. по време на Илинденско-Преображенското въстание е опожарена заедно с цялото село. Възстановена е през 1910 г., днес е паметник на културата. Село Българи е обградено от параклиси от всички страни, закрилящи сакралното му пространство. Това са: „Св. Костадин” – на 1 km от селото в западна посока; „Св. Елена” – подновена столнина в западния край на селото; „Св. Илия” – на 1.5 km източно от Българи; „Св. Богородица” – на около 3 km северно от селото - един от най-големите параклиси в Странджа с две аязми. Непосредствено до „Св. Богородица” се намира параклиса „Св. Троица”. Забележителност, както за село Българи, така и за Странджанския край, е частната етнографска сбирка. Разположена е в стара странджанска къща, собственост на Мара Шонкова. Запознава с жилищната уредба от края на ХІХ и началото на ХХ век, с бита на големите селски семейства, традиционното облекло, автентични ръчно изработени тъкани и много от примитивните сечива, използвани тогава. В околностите на село Бродилово има останки от три крепости – в местностите Певтич, Калето и Плаката, три могилни некропола и следи от металургична дейност. Югоизточно от селото са руините от стара църква, дала името на местността Палеокльос (стара църква). През древността и Средновековието връх Голяма Папия е бил ограден с кале (крепостна стена). Църква „Св. Пантелеймон” е строена през 1911 г. Днес тя е паметник на културата. В момента е затворена поради лошото си състояние. В нея се намира един от последните резбовани иконостаси в Странджа, шедьовър на местния резбар, учителя Янис. В околностите на Бродилово са запазени параклисите: „Св. Пантелеймон” (в северния край на селото); „Св. Богородица” (в гориста местност на 3 km южно от селото); „Св. Петка” – одърче с аязма, 1 km западно от селото; „Св. Константин” – столнина на висок хълм в края на Бродилово, в западна посока; „Св. Яни” – одърче с аязмо в гора, на около 1.5 km от селото в северна посока. Село Варвара: До средата на XIX в. на мястото, където е разположено днес селото, се е намирал само малък параклис „Св. Варвара”, почитан от жителите на Царево (тогава Василико), Ахтопол, Кости и Бродилово. Новото село приема името на светицата-патрон на параклиса. Село Кондолово: Североизточно от селото, в м. Влахово, има останки от малка тракийска и късноантична крепост – „Мързовското кале”, с площ около 1 dka и стена от ломен камък без спойка. Непосредствено до нея се намират останки от тракийско селище. На отсрещния югоизточен бряг на реката са руините на друга крепост. В землището на Кондолово са известни 3 могилни некропола (в местностите Писан камък и Камила) и стар, вероятно римски, път в североизточна посока. Счита се, че първите му заселници са бежанци от средновековната крепост Урдовиза (дн. Китен); напуснали я, поради непрестанните набези на кавказките пирати (лази) по крайбрежието. Това е едно от малкото села със запазена типична странджанска архитектура от средата на ХІХ век. Село Кости: В края на 40-те и началото на 50-те на XX в. селото е крайна гара на теснолинейката Ахтопол – Бродилово – Кости, превозваща дървен материал до морския бряг, която е свързвала с. Кости с гр. Ахтопол. Демонтирана е през 50-те години, тъй като е била неефективна. Все още се обсъжда възстановяването й, най-вече като туристическа атракция, която ще свързва плажуващите с вътрешността на планината. На юг от с. Кости се намира голям могилен некропол, както и няколко самостоятелни тракийски могили. В околностите на селото са пръснати много параклиси: „Св. Петка” – одърче с аязма на 1 km северно от селото; „Св. Костадин” – на около 1.5 km западно от селото; „Св. Георги” – подновен дървен параклис с аязма на 4 km южно от селото, в м. „Одерето“; „Св. Димитър” – 1 km западно от селото; „Св. Илия” – на около 2 km западно от селото; „Св. Богородица” – на 3 km в югоизточна посока. На югоизток от Кости, над м. „Св. Богородица“, се намира най-старият бук в Странджа, на възраст около 800 г. Все още в Кости могат да се видят някои от старите дървени къщи на предишните му жители, които го правят така привлекателно за туристите. Този стил жилищна архитектура е познат само в трите села: Кости, Бродилово и днешния Синеморец. Сградите са просторни, двукатни – отдолу с обор, обковани с груби дъбови дъски, с широки одъри, но без прозорци, затова са тъмни и нехигиенични. Оскъдното осветление се е осигурявало от покрива с „подвижна керемида”. Най-красивата селска църква в Странджа е църквата „Св. св. Кирил и Методий”, разположена малко встрани от площада. Строена е от майстор Яни през XIX век. Наричала се е „Св. св. Константин и Елена” до изселването на гърците от селото. Почти разрушена по време на Преображенското въстание, през 1909 г. е наново възстановена и осветена. Забележителни в нея са дърворезбования иконостас, дело на един от последните странджански резбари – Пандил. Църквата „Св.св. Кирил и Методий” е трикорабна, триабсидна псевдобазилика с притвор, излизащ встрани от общата ширина на сградата. Дървената камбанария се издига над южната част на притвора (1918 г). Сградата е построена от дялан камък и хоросан. Вътре централният свод и страничните тавани са дървени. Иконостасът е украсен богато с ажурна, апликирана върху по-светъл фон резба. Тронът, амвонът и парапетът също са резбовани. Село Резово: Названието на селото се свързва с името на тракийския цар Резос, участник в Троянската война. В м. „Селски дол“, на 3-4 km западно от селото има тракийски могилен некропол. На нос Кастрич, отстоящ на 3 km северно от Резово, се намират останките на малка крепост с правоъгълен план (20 на 30 m). Вероятно това е известната средновековна крепост Кастрицион. В този район има надгробни могили. В миналото селището често е сменяло местоположението си, заради непрекъснатите нападения от кавказките пирати (лази). Днешното Резово е заселено в 1903 г. и веднага е построена новата църква „Св. Св. Константин и Елена”. Град Царево: На 3 km северно от Царево, в акваторията на къмпинг „Арапя”, са открити археологични останки от късната античност. При подводни проучвания са намерени амфори от IV - VI в. и вносна червенолакова керамика от Северна Африка, Сирия, Константинопол. В самия град, на южния полуостров, има останки от средновековна крепост. Късноантична и средновековна крепост има и на близкия странджански връх „Папия”. Село Синеморец: За историята на Синеморец свидетелстват откритите в залива котви, оловни обкови от древен кораб и други археологически находки от Средновековието. На самия полуостров има малка крепост. В края на месец август 2006 г. в могила в покрайнините на селото археолозите откриват множество бижута (над 160 златни и сребърни украшения) и керамични съдове. Според специалистите е разкрит гроб на тракийска жрица с високо обществено положение. Находките се съхраняват в Националния исторически музей в София, а техни реплики в Общинския исторически музей в Царево. През 2012 г. край Синеморец в резултат от археологически разкопки е открит домът на богатия владетел на Странджа Кортодзунтос, намерен е керамичен съд с около двеста антични монети от вида Лизимах, Антиох, Селевкт и Никатор. Те са приблизително от III век пр. Хр. Църквата на селото е много стара. Тя е посветена на Свети Георги и в нея се съхраняват старинни икони. Изводи: Територията на община Царево е наситена с културни ценности, датирани от Праисторията, Античността и Средновековието, някои от които са с регионално и национално значение. Хилядолетната човешка цивилизация по тези земи е оставила тук множество долмени, тракийски светилища и жертвеници, надгробни могили и могилни некрополи, параклиси и свещени извори (аязми). Каталог: docs docs -> Провеждане на общинските състезания от ученически игри – 2015 г. Гр. Стара загора docs -> Опит в група чрез психодрама, социометрия и групова терапия docs -> Дв бр. 103 от 2 Декември 2008г., изм дв бр. 24 от 31 Март 2009г docs -> Фондация «Гъривер клиринг хауз» (c/o Център за култура и дебат „Червената къща”) docs -> Иван (Ванчо) Флоров и м а г и н е р н о с т а docs -> Соу „СВ. Св. Кирил и методий docs -> Рискови фактори на тютюнопушенето Изтегляне 0.9 Mb. Сподели с приятели:
|