Заданието е общо и е разработено в пет раздела раздел І – Задание за „Инвентаризация на горските територии в района на дейност на горското стопанство”
Изтегляне 1.65 Mb.
|
| Глава II
Теренни проучвания 1. Измерване и картиране По време на теренните проучвания се: установява разпределението на площта в горската териториална единица по общини и землища на населените места, по вид на собствеността, както и по функции и категории съгласно чл. 5 от Закона за горите, Закона за биологичното разнообразие и Закона за защитените територии; измерват и определят лесовъдско-таксационните показатели на подотделите; определят типологичната принадлежност на подотделите, видът и групата гори съгласно приложение № 5; установява природните условия съгласно приложение № 6; установява ерозираността на почвите и наличието на свлачища; установява здравословното и санитарното състояние на насажденията съгласно приложение № 7; установява състоянието на горската пътна мрежа и условията за експлоатация и транспорт на дървесния ресурс; установява състоянието на сервитутите на енергийните обекти и на дърветата в прилежащите насаждения, които представляват потенциална опасност за енергийните обекти; определят водосборите с поройна активност, състоянието на изградените противоерозионни и противопожарни съоръженията и др.; установяват данни и за други обекти и ресурси, свързани с управлението на горите, които се изискват със заданието за извършване на инвентаризация на горските територии; установява наличието на сгради и съоръжения. При таксиране на насажденията да се прилага окомерно-табличният метод с точност до ± 15 % за дървесния запас съгласно приложение № 8. За картна основа при теренните работи да се използват топографски карти в М 1:10000, получени чрез фоторепродукция на топографска карта в М 1:5000 или карти в М 1:5000. При възможност да се ползват космически и аерофотоснимки, ортофотопланове, ортофотокарти и дешифровъчни ортофотосхеми и геодезически материали на други ведомства. За по-точно картиране на новосъздадени горски култури и просеки, както и за пътищата със стабилизирана пътна настилка да се извършат инструментални измервания. При отразяване на горскостопанската карта на горските пътища да се има предвид, че първа степен горски автомобилни пътища са с асфалтобетоново покритие, втора степен - с асфалтобетоново покритие или повърхностна обработка, трета степен с асфалтобетоново покритие, повърхностна обработка или трошенокаменна настилка и четвърта степен - пътища без настилка или със стабилизирано земно платно от местни или кариерни материали, като и четирите степени горски автомобилни пътища - внимание дали пътищата са от четвърта степен - без настилка или трябва да отговарят на основните геометрични елементи за изграждане им. Върху горскостопанската карта да се отразяват коректно различните горски пътища и връзката между тях, а в записката на горскостопанския план да се посочат пьтищата или участъците от тях, които са за ремонт или рехабилитация. При отразяването на горските пътища да се спазва класификацията от Наредба №5/31.07.2014 год. (ДВ от 15.08.2014 год.) касаеща строителство в горските територии без промяна на предназначението(Протокол от 24.09.2015 год.). Да се отразят върху горскостопанската карта каптажи, извори, чешми, паметници и др., които освен като ориентири, дават информация, с която следва да се съобразяват и планираните горскостопански дейности в насажденията около тях. За картна основа да се използва картата на възстановената собственост (КВС) или кадастралната карта за територии, за които тя е изработена и има влязла в сила заповед за нейното одобряване. При теренните работи да се ползват старата карта на горите, която да се съпостави и съгласува с картата на възстановената собственост на землищата от населените места в района на дейност на горското стопанство или с кадастралната карта на съответните землища, ако има изработени такива. В случаите, когато линията по картата на възстановената собственост или кадастралната карта е различна от тази на терена, видно и от цифровата ортофотокарта, да се има предвид:
Инвентаризираните насаждения, които притежават характеристика на гора по смисъла на Закона за горите и които не са били отразени в картата на възстановената собственост или кадастралната карта, са горски територии по силата на Закона за горите. В територии без устройствени планове, по смисъла на Закона за устройство на територията, трайното предназначението па поземлените имоти до влизането в сила на плановете се определя от фактическото им използване, в случая като горска или земеделска територия, освен ако използването противоречи на Закон. Параграф №4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите е един способ, по който да се опишат имотите, притежаващи характеристиката на гора и това да се отрази върху картата на възстановената собствености и върху кадастралната карта. Параграф №9 от Преходни и заключителни разпоредби на Законът за собствеността и ползването на земеделските земи предвижда земеделски земи, върху които е възстановено правото на собственост по реда на чл. 10 и са гори но смисъла на Закона за горите, да се подчиняват на режима на Закона за горите и на Закона за лова и опазването на дивеча. Тези имоти, дори и да не са възстановени по чл. 10, ал. 5, по презумпция следва да се управляват по същия ред. В случай, че не е приключило определянето на земите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, като гори върху земи по чл. 19, да се обособяват само насаждения, които не са отразени като горски територии, съгласно чл. 2, ал.1 т.2 (приета 11.08.2015 год.) от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, и са насаждения, създадени върху бивши земеделски земи или самозалесени върху такива след влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Към тази група не трябва да се отнасят, определените с картата на възстановената собственост високостъблени или издънкови насаждения, представляващи гори към годината на национализация на горите, както и всички горски култури, отразени в лесоустройствените карти преди влизане в сила на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. При отразяване на собствеността на горските територии да се има предвид, че много често в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта собствеността не е отразена коректно. Това в най - голяма степен се отнася за горските територии-общинска собственост. Собственост на общините са имоти придобити по реда на Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд и на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, вкл. и т.н. „земи по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи", като за тези имоти трябва да са налични влезли в сила заповед на директора на съответната областна дирекция „Земеделие”, протокол на комисия по чл. 19, ал, 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи и приложение 1 към раздел I, както и други придобивни способи: закупуване, замяна, делба, дарение и др. Имотите от приложение 1 към раздел II на протоколите по чл. 19. ал. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи са несъответствия и грешки и когато представляват гори, по силата на Закона за горите следва да се причислят към горските територии - държавна собственост. Съгласно разпоредбите на чл. 14 а от Закона за възстановяване на собствеността върху горите и земите от горския фонд държавата стопанисва и управлява горите и земите от горския фонд, останали след възстановяването на правата на собствениците, включително и за горите по чл, 2, ал. 1 от Закона за горите, които до момента на национализацията на горите - 1947 год., са представлявали гори. Същото се отнася и за другите горски територии - недържавна собственост, с изключение на имотите по чл. 19 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Да се инвентаризират всички гори, които отговарят на условията за гора (да са с площ не по-малка от един декар, склопеност не по-малка от 0.1 и височина не по-малка от 5 м.), независимо от тяхната собственост, и дали са отразени или не са отразени в съществуващата карта на горите, картата на възстановената собственост или кадастралната карта. Да се ползват и списъците, изготвени от областните комисии по § 4 от Преходни и заключителни разпоредби на Закона за горите. В самостоятелни подотдели съгласно акта им за обособяване се отделят защитните и специалните горски територии, горските територии – публична държавна и общинска собственост, горските територии по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите, както и имотите, върху които са учредени безсрочни ограничени вещни права; разсадниците, опитните и географските култури, семепроизводствените градини и насаждения В границите на общините се включват цели отдели, а в землищата на населените места – цели подотдели. Разделянето на съществуващите подотдели се извършва при установяване на различен вид собственост и/или при учредяване на безсрочни ограничени вещни права. В изпълнение на § 6 от ПЗР на Закона за горите, горските територии, включени в границите на урбанизирани територии - населени места и селищни образувания, определени със застроителен и регулационен план или околовръстен полигон, одобрени до 01.06.1973 год., да се смятат за изключени. След приключването на инвентаризацията, да се представят графични и атрбутни база данни, в подходящ формат / - *.shp/. Да не се отразяват като горски територии незалесени площи, възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи. Ако в картата на възстановената собственост или кадастралната карта са отразени като горски територии незалесени площи, които не са съществували в горския фонд при изработването на предишните лесоустройствени проекти, същите да се включат в отделен списък и да се предложат от държавното горско стопанство на общинската служба по земеделие за замяна на възстановени по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи залесени бивши земеделски земи на общината или на физически и юридически лица, които желаят да притежават земеделски земи, а не гори. Съгласно разпоредбите на чл. 83 от Закона за горите, в случаите когато в резултат на инвентаризацията на горските територии се установи, че след 1 март 1991 год. земеделски територии са придобили характеристиките на гора по смисъла на този Закон, лицата извършили инвентаризацията, представят на изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите списък на имотите по землища на населените места. В случаите, когато по двата откоса на дерета и реки, преминаващи през земеделски територии, се установи наличие на дървесна растителност, без да е отразена с площ в картата на възстановената собственост или в кадастралната карта, то нейното отразяване в горскостопанските карти да се съобрази с естеството на растителността, възможните лесовъдски дейности в тези площи и др., които биха довели до подобряване на състоянието им. Всички горски територии, върху които е извършено строителство, да се отделят в самостоятелни подотдели. В отделен списък към записката на извършената инвентаризация да се покажат незаконно завладените по отношение на Закона за горите площи. Върху горскостопанските карти да се отразят границите и номерата на имотите, собственост на физически лица, юридически лица и техни обединения, с площ на имотите до 2.0 ха, като се приложат и в отделен списък към записката, от инвентаризацията и на горскостопанския план, с отразени номера на подотделите. В отделен списък към записката за извършена инвентаризация да се опишат горските територии, които са включени в общи или подробни устройствени планове на населени места, в план за регулация или други регулационни планове, изработени, приети и влезли в сила след влизане в сила на отменения Закон за териториално и селищно устройство, и за които не е променен начинът на трайно предназначение. Към Горскостопанския план да се приложи списък по землища на поземлените имоти в земеделски територии, придобили характеристика на гора по смисъла на Закона за горите, които няма да се ползват като горски територии. Същите да се обозначат с подходящ цвят в горскостопанските карти на планираните сечи. До първо лесоустройствено съвещание да се изиска от Басейнова дирекция за управление на водите гр. Пловдив да предостави кадастър на водните обекти, съгласно Закона за водите. При не предоставяне на кадастъра, териториите да се устроят и стопанисват съгласно Закона за горите, а собствеността върху тях да бъде съгласно картата на възстановената собственост или кадастралната карта. До първо лесоустройствено съвещание ще се изиска от Агенция “Пътна инфраструктура” за община с. Кирково цифровите модели на съществуващите държавни и общински пътища в района на дейност на стопанството, които да се отразят върху картата на горите. Да се отразят горските автомобилни пътища на стопанството. Да се изработи цифрова карта за разположението на регистрираните източници за семепроизводство по райони на произход и дървесни видове и да се определи за тях нова номенклатура по подотдели. Да бъде изготвен списък по землища и собственост на земеделски територии с характер на гора по смисъла на Закона на горите. Специални изисквания от ДГС ”Кирково”: В таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия към предотделния лист за всеки отдел да се приложи и и.звадка от горскостопанската карта в Мащаб 1: 10000. (Протокол от 24.09.2015 год.). В таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия да се отразят и проектираните противопожарни мероприятия за съответния подотдел, както и просветляването на горските пътища (Протокол от 24.09.2015 год.). Таксационните описания с планираните горскостопански мероприятия да се изготвят освен общо за стопанството и по горскостопански участъци (Протокол от 24.09.2015 год.). Във връзка с необходимостта от конкретни насоки за осъществяване на практически дейности в гори, попадащи в ЗЗ по Натура 2000, в таксационното им описание да се записва и съответния горски хабитат (Протокол от 24.09.2015 год.). Фирмата изпълнител да представи на горското стопанство ZEM файл на горското стопанство с възможност за вадене на скици на отделите. Да се представи и горскостопанския план в електронен формат с възможност за вадене на различни справки.
Нови типове горски месторастения и видове, подходящи за месторастенето да се определят за отчетените с последния отчет на горския фонд 2076,9 ха поляни и обработваеми площи (в това число държавна собственост са 1441,7 ха) и на всички новоустроени насаждения и горски култури, ако се установят такива. При инвентаризацията да се извърши преоценка на дървопроизводителните незалесени горски територии (голини) на базата на процента на лесопригодност на почвите (дълбочина на почвения слой, наличие на почвени хоризонти, плътност на основната скала и др.). При определяне на границите на горскорастителните подобласти за основа да се използва изготвената от „АГРОЛЕСПРОЕКТ” ЕООД и приета от експертен съвет на Национално управление по горите цифрова карта, с установените граници на районите на произход на горските репродуктивни материали. Да се определи тип месторастене в таксационното описание на горските територии определени като недървопроизводителни земи съгласно параграф 1, т.37 от Допълнителна разпоредба на Закона за горите, за които потенциално може да се настани горскодървесна растителност (Протокол от 24.09.2014 год).
Да се даде информация за налични картирания и проучвания на растителността в района на обекта на инвентаризация. Посочва се методиките, по които да се извърши определянето, инвентаризацията и оценката на благоприятното природозащитно състояние (БПС) на горските природни местообитания от Приложение №1 на Закона за биологичното разнообразие в зоните по Натура 2000. 5. Проучвания за здравословното състояние по насаждения Проучванията върху здравословното състояние на насажденията да се извърши в съответствие с изискванията, заложени в Приложение № 7 чл. 22, ал.1, т.6 на Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.) и в Приложение № 8 от Наредба №12/16.12.2011 год. за Защита на горските територии от болести, вредители и други повреди. Тези проучвания да съдържат описание на повредите за всеки подотдел при инвентаризацията, като включват тяхната оценка по вид, процент и интензивност. При оценката на здравословното състояние на горите, при необходимост да се привлекат и специалисти от Лесозащитна станция гр. Пловдив. Въз основа на горните проучвания да се планират и съответните лесозащитни мероприятия. Към записката за извършената инвентаризация да се приложи списък на насажденията, засегнати от вредители и болести. За установените при теренните проучвания повреди, причинени от биотични и/или абиотични въздействия, изпълнителят на дейностите по инвентаризация на горските територии уведомява в 14-дневен срок възложителя на инвентаризацията за установените обстоятелства за предприемане на необходимите действия по усвояване на повредената дървесина. 6. Разделяне на горските територии на отдели При предстоящата инвентаризация да се запазят досегашните граници и номерация на отделите, а при възможност и на подотделите. Горските територии да се инвентаризират по землища и вид собственост, като не се допуска един подотдел да попада в две землища или да включва различни по вид собствености. Отбелязването на границите и номерирането на отделите на терена да се извърши от изпълнителя на инвентаризацията. Ако се установят новоустроени насаждения и горски култури, същите да се причислят към най-близките отдели. Окончателната номерация на отделите да се установи с протокола от първото лесоустройствено съвещание.
Изключения се допускат за: горите с изкуствен произход, чиято цел на стопанисване е различна от тази на основното насаждение -минималната площ на подотдела е 0,5 ха; незалесените площи - минималната площ на подотдела e 0,1 ха; поземлените имоти в горските територии, граничещи от всички страни с поземлени имоти от друг вид собственост; горски територии по чл. 88, ал. 5 от Закона за горите; горските територии, разположени между или заобиколени от друг вид територии; горски територии с редки и защитени видове и популации. В таксационните описания на защитните и специалните горски територии, както и на горските територии, върху които са учредени ограничени вещни права, се записват и номерата на отдела и подотдела по акта за обявяването им. При таксирането на насажденията се попълват таксационни описания по образец от приложение №4 от Наредба №18 за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.), в които да се записват реалните основни таксационни показатели – височина, диаметър и пълнота. В случаите, когато в резултат от провеждането на голи, котловинни или други възобновителни сечи, са образувани отделни малки площи или са установени подобни площи, отделени при предходната лесоустройствена ревизия като самостоятелни подотдели, но условията на месторастене и състоянието на насажденията и възобновяването са сходни, същите да се обединяват в по-големи по площ подотдели. При теренните работи да се ограничат с хоризонтална ивица бяла блажна боя всички сечнозрели насаждения, предвидени за възобновителни сечи. Границите на насажденията за семепроизводство да се ограничат на терена с кръстчета жълта боя от външната страна на насажденията, а на характерни места да се постави знак “СБ” съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.). Границите на подотделите, които са специални горски територии - природна забележителност да се ограничат на терена от външна страна с ивици червена и бяла блажна боя и на характерни места надписи ПЗ съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.). Границите на подотделите, които са специални горски територии – защитена местност да се ограничат на терена от външна страна с ивици червена и бяла блажна боя и на характерни места надписи ЗМ съгласно приложение № 3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.). Запасът на всички насаждения и горски култури със средна височина 3 м и повече, да се определя по окомерно-таблични методи. По същия начин да се определя и запаса на подлеса, ако е достигнал необходимата средна височина. В таксационните описания на насажденията и културите да се посочи запаса с клони и без клони за цялата площ. При инвентаризация на горските култури, при наличие на данни, в таксационното описание да се отбележи произхода на фиданките или на семенния материал, от който са създадени. При таксиране по метода на Битерлих да се залагат необходимия брой пробни площадки за определяне па кръговата площ, съобразено с формата и големината на отделните насаждения, и то само при добра видимост, като върху гърба на работното таксационно описание да се посочат броя на площадките, кръговата площ по дървесни видове за всяка от тях и измерени по три височини от средния диаметър за насаждението и за двете съседни степени на дебелина. В таксационните описания да се записва в числител “окомерната пълнота”, а в знаменател на насажденията, за които е възможно да се определи - пълнота, определена по кръгова площ. Изчисляването на запаса и на размера на ползване да се определя въз основа на определената по кръгова площ пълнота. Върху таксационните описания да се отбележат кодовете на защитените зони по Закона за биологичното разнообразие и на типовете горски местообитания, а върху горскостопанската карта да се покажат границите на горските територии, попадащи в зоните по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие ( НАТУРА 2000 ). Да се отразят в горскостопанския план горите с висока консервационна стойност, съгласно Национално ръководство за определяне на гори с висока консервационна стойност. За всеки тип горски местообитания, установени по време на инвентаризацията на горските територии, на относително недостъпни места, неефективни за провеждане на горскостопанска дейност, да се определят подходящи насаждения за ”гори във фаза на старост”. Определените насаждения да се отразят по подходящ начин и върху горскостопанската карта. Да се отделят 10% от площта на ДГФ за всяко местообитание в защитените зони по Натура 2000 за защита на хабитатите. В Приложенията- Списъци да се даде списък на подотделите във фаза на старост, попадащи в Натура 2000. На изпълнителя на инвентаризацията да се предостави списък-предложение за насаждения с висока консервационна стойност по отдели и подотдели и ГСУ и списък за гори във фаза на старост. Към записката да се приложи списък на всички залесени и самозалесили се след предишната инвентаризация земеделски територии, придобили характера на гора по смисъла на Закона за горите. Списъкът да се изготви по имоти, вид собственост и по землища на населените места. Към записката да се приложи списък на насажденията, които съгласно чл. 88, ал. 5 от Закона за горите няма да се стопанисват като гори. Да се запазят подотделите, предоставени за ползване на други ведомства като самостоятелни подотдели и по възможност без да се променя буквирането им. Да не се счита за приключила работа по инвентаризацията и/или за изработване на горскостопанския план в отдели, за които не са попълнени всички данни в работните описания, които трябва да се попълват по време на теренно-проучвателните работи, за които липсва скица за отдела или в скицата не са отразени правилно границите на подотделите и не са в синхрон с таксационните описания (да е отразено кое от описанията съответства за даден подотдел от скицата). При завършване на срока по договора, при предаване в чернови вид на инвентаризацията и горскостопанския план на съответното държавно горско стопанство, да се предават работните описания от извършените теренно-проучвателни работи от инвентаризацията заедно със скиците към всеки отдел. Ако на същите не са отразени предвидените горскостопански мероприятия за съответния план, то тази информация следва да се представи на хартиен или електронен носител. След извършването на проверка и съставянето на протокол, в който са описани пропуски и неточности за същите да се посочва срок за отстраняването им. Отговорниците за цялостната дейност по инвентаризацията и изработването на плановете, следва писмено да уведомят възложителя (регионалната дирекция по горите и държавните предприятия ), че грешките и пропуските са отстранени от изпълнителя, с което се приема дадения етап от работата му. Протоколите за извършени проверки следва да бъдат ежемесечни и да не са обвързани само със залегналите условия за плащане в договора, сключен между изпълнителя и възложителите. В протоколите за цялостното приемане на възложените дейности (крайния срок залегнал в договора за предаване на инвентаризацията и горскостопанския план в чернови вид), подробно да се описват предадените на възложителите данни от инвентаризацията: обяснителна записка; таксационни описания; изработените горскостопански карти, карти за сечите, карти за противопожарни дейности, карти за ловностопански дейности, карти по видове собственост, карти по функционално зониране, сборни карти и др.); план за ловностопански дейности, план за дейностите за опазването от пожари, горскостопански план, извадка за проектираните дейности в зоната по директивата за опазването на хабитатите и картен материал към тях; отчетни форми 1-7 ГФ общо по видове собственост; сметка за обема и стойността на видовете дейности, извършени от изпълнителя (дължими от бюджета и дължими от дьржавните предприятия, както и всичко изискуемо, съгласно заданието, протоколите от първо лесоустройствено съвещание и протоколите от експертен съвет на Изпълнителна агенция но горите, като се посочи и носителя на тази информация (хартиен или електронен носител). За всички извършвани проверки, констатирани неточности и възникнали проблеми да се уведомява Изпълнителната агенция по горите. При представяне на материалите за извършване на теренните проверки, при попълване на таксационните описания на насаждения, да се изисква от изпълнителите: Да се посочват проведените през десетилетието мероприятия; Да посочват вида на планираната възобновителна, отгледна и санитарна сеч, както и сечите за трансформация. За зрелите високостъблени и издънкови насаждения да се посочват: -процент на възобновяването им и процент на срещаемост на подраста (възобновяването се определя на 50, 60, 70 %, а срещаемост може да е по цялата площ-100 % или по-малко от 100% - възобновяване върху част от площта на подотдела ); -за строежа на насажденията да се записват две стойности за пълнотата - склоп на насаждението (от 0,1 до 1,0 в зависимост от допирането на короните на дърветата - показател за определянето на интензивността на възобновителната сеч и пълнота (масова пълнота) на насаждението в зависимост от брой дървета на единица площ, което е от съществено значение за определянето на запаса на насажденията, а от там и за размера на ползването; - за зрелите издънкови насаждения, в зависимост от хода и степента на възобновяването, е целесъобразно при наличието на достатъчно количество укрепнал подраст(семенен), да се предвижда за десетгодишния период провеждането на осветителна и окончателна фаза на възобновителните сечи, както и отглеждането на подраста (осветление) с оглед на постигането на положителни резултати по отношение на основната цел за тези насаждения - превръщането им в семенни. Младите насаждения, в които през последните 20 години са проведени осветителна и окончателна фаза на възобновителната сеч и са проведени отгледни сечи, имащи достатъчен брой семенни екземпляри на единица площ, да се описват като семенни (преобладаващ произход 1/3) и да се стопанисват за в бъдеще като високостъблени. Особено внимание да се обърне при описанието на склопа на тези насаждения (честа практика е да се описва склоп 0,8 продиктувано от проведените през ревизионния период отгледни сечи, а на практика той е 1,0). По отношение на височината и диаметъра да се изисква записване на действителните стойности, а не да се занижават с оглед на факта, че при реално посочените височини, бонитетът на насажденията е първи или втори. Независимо от това, че насажденията са високобонитетни, ако състоянието на дървостоите не отговарят на критериите за постигането на поставената по нормативи производствена „цел" за високобонитетните насаждения, същите да се причисляват към средно и нискобонитетните стопански класове, в случаите когато не са налични достатъчно екземпляри на единица площ с голям процент строителна дървесина (правостъбленост), особено за дозряващите и зрели дървостои. Наличното естествено възобновяване да се описва по отношение на възраст, разположение, състав но дървесни видове, вертикален строеж, което ще доведе до по-правилно определяне на стопанския клас, и вида и интензивността на възобновителните сечи. Подробна информация да се дава и за дървесните и храстови видове, които биха довели до затруднено естествено възобновяване, включително и затревяването на почвата. Да се отбелязва и вида на проведената през ревизионния период сеч, вкл. дали с частично проведена или върху цялата площ дали е подпомагано естественото възобновяване и др. горскостопански дейности, проведени в насаждението. Към експлоатационния запас на насажденията да се причислява само запаса на зрялата гора, а за останалите поколения да се планират отгледни сечи, ако това е необходимо за гората. В обяснителната записка на горскостопанския план и в таблиците за размера на годишното ползване по площ, запас и вид на сечта, да се посочват и площите на сечите без материален добив, Видовете, подходящи за месторастенията за всеки подотдел да- се съобразят с наличното естествено възобновяване. 8. Пробни площи С цел проследяване на растежа и производителността на насажденията, и влиянието на интензивността на сечите, на територията на стопанството са заложени две постоянни пробни площи. ппп № 1 -заложена в издънково буково насаждение , подотдел № 185 “б”. ппп № 2 - бялборова култура, създадена след реконструкция и почвоподготовка ръчни тераси в схема 1,5х1,0 м, устроена като подотдел № 349 “л”. При извършването на настоящата инвентаризация същите да бъдат подновени и измерени. За решаване на специфични задачи, свързани с изследване на сортиментната структура, се ползват данни от временни пробни площи и се отсичат дървета за стъблен анализ в различни по вид, възраст и производителност насаждения. Пробните площи да се залагат в насаждения, от условни стопански класове с голяма разлика между добитите и планираните сортименти. При отгледните сечи (пробирка и прореждане) временни пробни площи да се заложат в бялборовите и черборовите култури. За възобновителните сечи да се заложат временни пробни площи за широколистните високостъблени букови и зимендъбови насаждения и също за издънковите букови и зимендъбови за превръщане в семенни. Дърветата за сеч се определят от лицата, изработващи горскостопанския план, а собственикът или ползвателят на горската територия организира маркирането и отсичането на отбелязаните дървета по реда на наредбата по чл. 101, ал. 3 от Закона за горите. Отсечената дървесина се измерва и сортиментира от лицата, изработващи горскостопанския план. Списъкът и карнетите на заложените временни пробни площи да се представят при предлагане на стопанските класове и размера на годишното ползване. Към записката на плана да се изработи и отделна таблица за добивите по видове сортименти, видове сечи и дървесни видове за горите в достъпните басейни.
При устройството от 2006 год./2007 г.са били обособени следните 14 стопански класове: Бялборови култури (ББК); Черборови култури (ЧБК); Смесени иглолистно-широколистни култури (СмИШК); Буков високобонитетен (БВ); Буков среднобонитетен (БСр); Дъбов Средно и нискобонитетен (ДСрН); Тополов (Т); Буков високобонитетен за превръщане (БВП); Буков средно и нискобонитетен за превръщане (БСрНП); Зимендъбов средно и нискобонитетен за превръщане (ЗдСрНП); Благунов средно и нискобонитетен за превръщане (БлСрНП); Нискостъблен (Н); Акациев (А); За реконструкция (Р) и група гори със Защитни и рекреационни функции и защитени територии. Съобразно разпределението на залесената площ на горските територии, по видове насаждения и по бонитети, и наличието на площи, включени в защитените зони по чл. 3, ал. 1, т. 1 от Закона за биологичното разнообразие да се определят условни стопански класове за различните по своята характеристика насаждения, съгласно изискванията на Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии ( ДВ брой: 82, от дата 23.10.2015 г. ),наричана накратко Наредба №18 и дадените преди настоящата инвентаризация указания за стопанисване на горите, като се следи за тяхната приемственост. (в това число указание от проведена среща на 09 и 10.07.2014 год. в гр. Велико Търново).
Всички широколистни насаждения, растящи на много бедни и сухи месторастения, да се стопанисват с оглед запазване и подобряване на тяхната устойчивост, а тези от тях, които растат на месторастения с нелесопригодност от 30 до 60 % да се отнесат към категорията защитни гори - гори на ерозирани земи. Да се обособят следните примерни условни стопански класове: Условен стопански клас Бялборови култури (ББК) Да се обособи от чисти и смесени с и без преобладание бялборови култури и насаждения от първи до четвърти бонитет, при средно до добро санитарно състояние, разположени извън естествения ареал на разпространение на белия бор. Културите са разположени на много бедни, бедни, среднобогати, и богати месторастения. Към този условен стопански клас да се отнесат културите с преобладание на дуглазка, смърч и лиственица. Условен стопански клас Черборови култури (ЧБК) Да се обособи от чисти и смесени с и без преобладание черборови култури от всички бонитети, при средно до добро санитарно състояние, разположени извън естествения ареал на разпространение на черния бор. Тук да се отнесат и черборовите самосеви. Насажденията и културите са разположени на много бедни, бедни и среднобогати месторастения. Условен Стопански клас Смесени иглолистно-широколистни култури - (СмИШК) Този условен стопанския клас е съставен от смесени иглолистно-широколистни насаждения и култури без преобладание на дървесен вид, поне с две десети участие на широколистни издънкови дървесни видове - благун, зимен дъб, цер и други от първи до четвърти бонитет, при средно до добро санитарно състояние. Насажденията и културите са разположени на среднобогати и богати месторастения. Условен Буков високобонитетен стопански клас (БВ) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на бук широколистни високостъблени насаждения от първи и втори бонитет в добро санитарно състояние на типични букови среднобогати и богати месторастения. Условен Буков среднобонитетен стопански клас (БСр) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на бук или без преобладание, но с участие в състава на насажденията на 5 десети бук широколистни високостъблени насаждения на трети до пети бонитет с добро до средно санитарно състояние на типични букови среднобогати и богати месторастения. Към този условен стопански клас да се отнесат насажденията от всички бонитети с преобладание на други широколистни видове: кестен, трепетлика, черна елша, кестен, бреза, габър и др. Условен Дъбов средно и нискобонитетен стопански клас (ДСрН) Да се обособи от чисти и смесени широколистни високостъблени насаждения или култури с преобладание на зимен дъб, благун и цер или смесени благуново-зимендъбови насаждения без преобладание от трети до пети бонитет на типични зимендъбови среднобогати месторастения. Условен Тополов стопански клас (Т) Да се обособи от тополови широколистни високостъблени насаждения или култури от всички бонитети на среднобогати, среднобогати до богати и богати месторастения. Условен Буков високобонитетен стопански клас за превръщане в семенни (БВП) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на бук или без преобладание, но с участие в състава на дендроценозите 5 десети на бука издънкови насаждения от първи, втори и част от трети бонитет в добро санитарно състояние на типични букови среднобогати и богати месторастения. Условен Буков средно и нискобонитетен стопански клас за превръщане в семенни (БСрНП) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на бук, габър, воден габър издънкови насаждения на част от трети, четвърти и пети бонитет разположени на среднобогати и богати букови месторастения. Към този стопански клас да се отнесат и смесените издънкови насаждения без преобладание с участие в състава на бук, габър, воден габър и др. Условен Дъбов средно и нискобонитетен стопански клас за превръщане в семенни (ДСрНП) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на зимен дъб и благун или без преобладание, но с участие в състава 5 десети на зимен дъб и благун издънкови насаждения на част от трети, четвърти и пети бонитет, разположени на среднобогати дъбови месторастения. Условен Акациев стопански клас (А) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на акация или без преобладание, но с участие в състава на 5 десети акация насаждения и култури от всички бонитети, разположени на много бедни, бедни и среднобогати месторастения. Условен Нискостъблен стопански клас (Н) Да се обособи от чисти и смесени с преобладание на келяв габър издънкови насаждения с намалена продуктивност и лошо санитарно състояние на четвърти и пети бонитет, разположени на много бедни, бедни, сухи и сухи до свежи месторастения, част от тях ерозирани; и на среднобогати, среднобогати до богати месторастения. 9.2.Цел на стопанството и турнуси на сеч по условни стопански класове Предвид особените функции на гората като природен ресурс, стопанисването на гората да се насочи към запазване на естествения й облик, към подобряване на нейната устойчивост и санитарно състояние и към възстановяване на засегнатите от пожари, вредители и болести насаждения. Турнусът на сеч на насажденията от всеки условен стопански клас (производствена група) се определя въз основа на функционалното предназначение, възрастовата структура, здравословното състояние и прилагания до момента турнус съгласно приложение № 5, както следва: Условен стопански клас Бялборови култури Целта на производство е добив на едра и средна строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см. при турнус на сеч 50 год. За бялборовите самосеви и културите, разположени над 500 м.н.в. целта е добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см и минимален турнус на сеч 80 год. Условен стопански клас Черборови култури Целта на производство е добив на едра и средна строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см. при турнус на сеч 50 год. За черборовите самосеви и културите, разположени над 500 м.н.в. целта е добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см и минимален турнус на сеч 80 год. Условен стопански клас Смесени иглолистно-широколистни култури Целта на производство е добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см и минимален турнус на сеч 80 год. Условен Буков високобонитетен стопански клас Целта на стопанския клас е производство и добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 50 см. при минимален турнус на сеч 140 год. Условен Буков среднобонитетен стопански клас Целта на стопанския клас е производство и добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 30 см. при минимален турнус на сеч 120 год за насажденията от трети и четвърти бонитет. Целта на стопанския клас е производство и добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см. при минимален турнус на сеч 60 год за брезата и черната елша; 40 години за трепетликата. За кестеновите насаждения не поставя цел на производство. Условен Дъбов средно и нискобонитетен стопански клас Целта на стопанския клас е производство и добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 30 см. при минимален турнус на сеч 120 год. Условен Тополов стопански клас Целта на производство при тополовите култури е добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 30 см при минимален турнус на сеч 15 год. за типичните тополови месторастения и производство и добив на средна строителна дървесина и турнус на сеч 12 год. за тополовите култури, разположени на нетипични тополови месторастения. Условен Буков високобонитетен стопански клас за превръщане Целта на стопанския клас е превръщане на издънковите насаждения във високостъблени и производство и добив на едра строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 18 см. при минимален турнус на сеч 80 год. за насажденията, които са първи и втори бонитет. Условен Буков средно и нискобонитетен стопански клас за превръщане Целта на стопанския клас е превръщане на издънковите насаждения във високостъблени и производство и добив на средна строителна дървесина при минимален турнус на сеч 60 год. Условен Дъбов средно и нискобонитетен стопански клас за превръщане Целта на стопанския клас е превръщане на издънковите насаждения във високостъблени и производство и добив на средна строителна дървесина при минимален турнус на сеч 50 год. При обособяването на този стопански клас да се обръща особено внимание и на сортиментната структура на насажденията. Условен Акациев стопански клас Целта на стопанския клас е добив на средна строителна дървесина с диаметър на тънкия край над 8 см. при турнус на сеч 20 год. , а за тези, растящи на бедни и ерозирани месторастения, целта на стопанския клас е добив на дребна строителна дървесина при минимален турнус на сеч 15 год. Условен Нискостъблен стопански клас Целта на стопанския клас е издънково възобновяване на насажденията с цел на производство добив на дърва за горене при минимален турнус на сеч 40 год. Насажденията от групата гори със защитни и специални функции да се устроят по видове гори (вътре в тях – условни стопански класове): иглолистни; широколистни високостъблени; нискостъблени и издънкови за превръщане в семенни. Целта с приоритет ще бъде задачата за запазване на съответните им защитни и специални функции и след това добив на дървесина. За защитните и специалните гори турнусът на сеч се съобразява с конкретните функции, които изпълнява всяко насаждение. 10. Видове гори, насоки за стопанисване 10.1. Видове гори Освен в условни стопански класове, насажденията да се обособят и по видове гори ( Приложение №5 от Наредба №18(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.) както следва: Култури от бял бор извън естествената зона на разпространение на вида Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи насочени към подобряване на механичната устойчивост на насажденията и подпомагане на процесите на възстановяване на коренната растителност чрез прилагане на сечи за трансформация. б) Видът на възобновителната сеч е в зависимост от възобновителните процеси и коренните видове, които се възстановяват. Култури от черен бор извън естествената зона на разпространение на вида Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи насочени към подобряване на механичната устойчивост на насажденията и подпомагане на процесите на възстановяване на коренната растителност чрез прилагане на сечи за трансформация. б) Видът на възобновителната сеч е в зависимост от възобновителните процеси и коренните видове, които се възстановяват. Смесени иглолистни и иглолистно-широколистни гори а) Отгледните сечи са насочени към подържане на смесения състав на насажденията. б) Подходящи възобновителни сечи са групово-постепенна,групово- изборна, единично-изборна и неравномерно-постепенна сечи. За трансформация на структурата и преминаване от сечищна в изборна форма с настоящата растителна генерация се прилага изборно прореждане. Когато трансформацията ще се извърши със следващата растителна генерация се прилагат посочените по-горе дългосрочно-постепенни сечи. Семенни букови гори Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледните сечи целят подържане на естествения видов състав и разновъзрастни структури в рамките на определени териториални единици (отдел, водосбор и др.). С провеждането на отгледните сечи се цели насочване на мероприятията към отделното дърво. б) Възобновителните сечи са с възобновителен период над 40 години - групово-постепенна, неравномерно-постепенна и групово-изборна сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Семенни термофилни букови гори Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледните сечи целят подържане на естествения видов състав и разновъзрастни структури в рамките на определени териториални единици (отдел, водосбор и др.), като не се допуска смяна на бука от съпътстващите го видове (обикновен и воден габър, липи и др.). С провеждането на отгледните сечи се цели насочване на мероприятията към отделното дърво. б) Подходящите възобновителните сечи са с групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Естествени семенни смесени дъбови гори Видът гори да се обособи благун, цер, зимен дъб или смес от трите вида, с общо участие равно или по-голямо от 5/10 и надморска височина по-малка или равна на 800 метра, и при следните насоки на стопанисване: а) Отгледните сечи целят подържане на смесен състав и недопускане на превръщането им в чисти церови гори или замяна на дъбовете видове от съпътстващи видове (габър, мъждрян, кленове и др. ). б) Подходящите възобновителните сечи са постепенно-котловинната и неравномерно-постепенната сечи. Естествените или изкуствено създадените насаждения от габър, липа, планински и американски ясен, кестен, орех, сребролистна липа, бреза, топола и трепетлика и други, да се отнесат към семенните букови или дъбови гори, в зависимост от условията на месторастене. Гори от обикновен габър а) Отгледните сечи са насочени към запазване на смесения състав и семенен произход на насажденията. б) Подходящи възобновителни сечи са - постепенно-котловинна и неравномерно-постепенна сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Култури от хибридни тополи и други бързорастящи видове Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Горите имат дървопроизводствени функции и се възобновяват чрез провеждане на гола сеч, при спазване на изискванията за подържане на брегоукрепителните им функции. Гори от бреза а) Пионерни съобщества. При решение за стопанисване на горите да се следват естествените сукцесионни процеси . б)Подходящи възобновителни сечи са неравномерно-постепенната и постепенно-котловинна сечи. Поради честотата на големи природни нарушения – ветровали и пожари в районите на разпространение да се подържат групи от пионерни съобщества, които да подпомагат по-бързото възстановяване на горската растителност. Култури от бреза а)Отгледни сечи насочени към подобряване на механичната устойчивост и качествените параметри на насажденията. б)Възобновителни сечи както при естествените брезови гори. Естествени трепетликови гори Пионерни съобщества. При стопанисване на горите да се следват естествените процеси на смяна на дървесните видове. а) Предвид потенциала за поява на коренови издънки, при отсичане на трепетликовите екземпляри при решение за смяна на дървесния вид, подходящи са дългосрочно-постепенните възобновителни сечи. б) При решение за запазване на трепетликата като доминиращ вид в състава на насаждението, подходяща е групово-изборната сеч. Издънкови термофилни букови гори Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) При извеждане на отгледните сечи да се подържа естествения видов състав, като не се допуска смяна на бука от съпътстващите го видове (обикновен и воден габър, липи и др.) Отгледни сечи да се провеждат с цел подпомагане на семенните екземпляри, подобряване на механичната устойчивост и качествените параметри на насажденията. б) Подходящите възобновителните сечи са групово-постепенната, неравномерно-постепенната и групово-изборната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Издънкови букови гори Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи да се провеждат с цел подпомагане на семенните екземпляри, подобряване на механичната устойчивост и качествените параметри на насажденията. б) Подходящите възобновителните сечи са групово-постепенната и неравномерно-постепенната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Издънкови гори от зимен дъб Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи да се провеждат с цел осигуряване на преобладаващо участие на зимния дъб в състава на насажденията, подпомагане на екземпляри със семенен произход и предотвратяване на възможностите за замяната му с бук и обикновен габър. б) Подходящите възобновителните сечи са постепенно-котловинната и неравномерно-постепенната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Поради сходните екологични изисквания към този вид гори да се причислят насажденията от издънков благун. Издънкови смесени дъбови гори Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи да се провеждат с цел осигуряване на семенния произход, подобряване на видовия състав и качеството на дървостоите. Да се провеждат интензивни отгледни мероприятия, насочени към превръщане на горите в семенни. б) Подходящите възобновителните сечи са постепенно-котловинната и неравномерно-постепенната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Издънкови гори от цер Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) Отгледни сечи да се провеждат с цел осигуряване на семенния произход, подобряване на видовия състав и качеството на дървостоите. Да се провеждат интензивни отгледни мероприятия, насочени към превръщане на горите в семенни. б) Подходящите възобновителните сечи са постепенно-котловинната и неравномерно-постепенната сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Култури и издънкови акациеви насаждения Видът гори да се обособи при следните насоки на стопанисване: а) За насажденията с дървопроизводствени цели - гола сеч. б) За насажденията с противоерозионни и защитни функции - мероприятията са насочени към осигуряване изпълнението на тези функции. В тези случаи се допуска гола сеч на малки площи с цел физиологично подмладяване. Издънкови гори от обикновен габър а) Отгледните сечи са насочени към толериране на екземпляри със семенен произход и запазване на смесен състав на насажденията. б) Подходящи възобновителни сечи са - постепенно-котловинна и неравномерно-постепенна сечи. При отсъствие на специални ограничения се допуска провеждането на краткосрочно-постепенна сеч. Издънкови гори от келяв габър а) За автохтонните съобщества - без стопанска дейност.Възстановяване на естествения видов състав при съобщества, възникнали в резултат на вторична сукцесия. 10.2. Основни насоки на организация на стопанството С лесоустройственият проект от 2006 год./2007 год. стопанството е било разделено на 459 броя отдели с номера от №№1-459 групирани в следните три горскостопански участъка: 1 ГСУ “Бенковски” - включва следните 136 отдели : №№ 1-135; 456; с площ от 10415,7 ха. Седалището на участъка е в с. Бенковски. Площта е разделена на 13 горскостопански карти ( от №1 до №13) в М 1:10000 и на 3 броя в М 1:25000 (от №1 до №3). 2 ГСУ “Чакаларово” - включва следните 157 отдели: №№ 136-29; 457; с площ от 11685,0 ха. Седалището на участъка е в с. Чакаларово. Площта е разделена на 10 горскостопански карти ( от №14 до №23) в М 1:10000 и на 2 броя в М 1:25000 ( №4 и №5). 3 ГСУ “Чорбаджийско” - включва следните 166 отдели: №№ 292-455;458;459; с площ от 11454,2 ха. Седалището на участъка е в с. Чорбаджийско. Площта е разделена на 11 горскостопански карти ( от №24 до №34) в М 1:10000 и на 2 броя в М 1:25000 ( №6 и №7). С настоящото задание се предлага разпределението на общата площ на ДГС ”Кирково” да остане на три ГСУ. На първо лесоустройствено съвещание да се представи на извършителя на инвентаризацията Протокол (Заповед на директора на ДГС) в който(която) е дадено разпределението на общата площ на ТП ДГС ”Кирково” на ГСУ и ОУ. 11. Други дейности, допустими по Наредбата 11.1. Проучване на биологичното разнообразие В защитените зони по Закона за биологичното разнообразие се отразяват типовете горски природни местообитания от приложение № 1 към Закона и се проучва и определя количеството мъртва дървесина и биотопни дървета по методика, утвърдена от изпълнителния директор на Изпълнителната агенция по горите. Посочват се обобщени данни за: площ и относителен дял на естествените, полуестествените и изкуствените горски екосистеми; находища на редки, застрашени от изчезване, защитени и ендемични видове гъби, растения и животни; относителен дял на насажденията, стопанисвани с цел запазване и използване на генетичните горски ресурси, от общата залесена площ; относителен дял на местни и интродуцирани дървесни видове от общата залесена площ; относителен дял на смесените насаждения спрямо общата залесена площ; количество на стоящата и лежащата мъртва дървесина и процент спрямо запаса на насаждението; находища на лечебни растения. При инвентаризацията на горските територии да се опише видовото разнообразие, редките и застрашени от изчезване растителни и животински видове, като се ползва информация и от Регионална инспекция по околната среда гр. Хасково, общинските администрации, неправителствени организации и др. Да се опишат номерата на отделите и подотделите с площите им, където има наблюдавани видове от Приложение 1 на ръководството за ГВКС (растения и животни) - да се посочи само името на наблюдавания вид и в кой подотдел/отдел се среща. При инвентаризацията се отразяват определените горски типове местообитания от приложение № 1 на Закона за биологичното разнообразие. Във връзка с необходимостта от конкретни насоки за осъществяване на практически дейности в гори, попадащи в защитените зони по Натура 2000, в таксационното им описание да се записва и съответния горски хабитат. (Протокол от 24.09.2014 год).
Определяне на природните условия е съгласно Приложение №6 от Наредба №18 (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.). 11.2.1. Климат За характеризиране на климата в района на стопанството и неговото влияние върху горскодървесната растителност да се използват издания на Българската академия на науките и данни от близките метеорологични станции. Да се съпоставят климатичното и горскорастителното райониране. 11.2.2. Геоложки строеж и петрографски състав Да се определят основните скални породи на територията на стопанството, техния произход, строеж, териториално разположение, влиянието им върху почвообразуващите процеси и формирането на типове месторастения. 11.2.3. Хидрология Да се опишат основните водни течения в района, техния характер, влиянието им при формиране на водния режим, както и изградените напоителни канали и изкуствени водоеми, ако те са налични, и се отразят на горскостопанската карта. Върху горскостопанската карта да се отразят и отделни извори и каптажи за питейна вода. 11.2.4. Релеф Да се направи характеристика на релефа и влиянието му при формиране на почвите, типовете месторастения и растителността. Да се опишат преобладаващите релефни форми и изложения на терена. 11.2.5. Ерозия В района на стопанството се наблюдават ерозионни процеси - за целта е имало разработен технически проект за борба с ерозията. Ерозираните горски територии на твърде плитки и плитки почви, на много стръмни и урвести терени да се отнесат към категорията защитни горски територии, за защита на почвите. Ерозионните процеси да се проучат и опишат по вид и степен, като оценката им се извърши съгласно възприетата методика в Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии (притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.). Да се посочат необходимите мероприятия за тяхното овладяване. Противоерозионните мероприятия да се планират съгласно Наредба № 4 от 19.02.2013 г. за защита на горските територии срещу ерозия и порои и строеж на укрепителни съоръжения. Да се определят водосборите с поройна активност с отдели и подотдели (Протокол от 24.09.2014 год).
Съдържание В резултат от инвентаризацията на горските територии в района на дейност на Държавно горско стопанство “Кирково” да се представят следните документи: Част I - Обяснителна записка на извършената инвентаризация, вкл. установяване, актуализиране и картиране на типовете горски месторастения и определяне на видовете, подходящи за месторастенето. Част ІІ-таксационни описания с отразени планирани горскостопански мероприятия от горскостопанския план за Държавно горско стопанство “Кирково ”. Част ІІI - Приложения към записката-таблици за таксационна характеристика, протоколи, списъци, ведомост за противопожарните дялове и др. описани подробно в Раздел IV. Към записката да се приложат: -карта на местообитанията от европейска значимост в България -почвена карта в М 1:25 000; -петрографска карта в М 1:25 000; -карти на планираните сечи от горскостопанския план за Държавно горско стопанство “Кирково”- М 1:10 000. Картите за ДГС да бъдат ламинирани. -карти по видове собственост в М 1 : 10 000; с нанесени контурите и номерата на всички имоти недържавна собственост. -карти на планираните мерки и мероприятия за опазване на горските територии от пожари - М 1: 25 000; -отчет на горските територии - 1 - 7 ГФ, общо и по собственост; -10 комплекта чернобели карти в М 1:10000 за нуждите на ДГС ”Кирково”. (Протокол от 24.09.2014 год). Картите към горскостопанския план са съгласно Приложение № 9 към чл. 29, ал.1, чл. 30, ал.1 и чл. 145, ал.3 от Наредба № 18 от 7 октомври 2015 г. за инвентаризация и планиране в горските територии(притурка към ДВ, бр.82/23.10.2015 год.).
Каталог: uploads -> 1673 uploads -> Програма на Португалски културен и езиков център „Камойнш София" 03 Sábado / събота Celebração da "Martenitza" Честита Баба Марта! 1673 -> I 1 задание за инвентаризация на горските територии Изтегляне 1.65 Mb. Сподели с приятели:
|