Закон за адвокатурата, внесен в Народното събрание на 4 юли 2003 г от Камелия Касабова заместник-председател на Народното събрание, и народните представители Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева

Изтегляне 0.97 Mb.

страница	3/5
Дата	11.01.2018
Размер	0.97 Mb.
	#43198
Тип	Закон

1 2 3 4 5

1) При нов строеж, пристрояване и надстрояване – възложителят (инвеститорът), собствениците на поземления имот и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, както и лицата, които имат право да строят в чужд имот по силата на специален закон (вж. чл. 193, ал. 1 и 3 – изм. вр. чл. 182, ал. 2 – нова и чл. 161)
2) При преустройство и промяна на заварени строежи по чл. 38, ал. 3 и 4 – доп. и изм., както и при промяна на предназначението на части от сграда или на цяла сграда в жилищно или вилни зони – чл. 39, ал. 2.
3) При обща сграда или сграда етажна собственост (ЕС) – при случаите по чл. 185, ал. 1 и 2 (във връзка с преустройство на общи инсталации: а) собствениците или носителите на ограничени вещни права в поземления имот, в който е изградена сградата и б) собствениците на обекти в ЕС.
14.1. Според чл. 154, ал. 1 – изм. при промяна на инвестиционните намерения след издаване разрешението за строеж (казано по-просто – при отклонение от строителните книжа) се допускат само несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Това са отклоненията извън тези по ал. 2 на чл. 154 – изм. В тази ал. 2 са изброени подробно в 8 точки съществените отклонения от инвестиционните проекти.
14.2. След издаване на разрешението за строеж не се допускат изобщо нарушенията, предвидени в т.т.1 – 4 на чл. 154, ал. 2 – изм., а именно
- нарушаване предвижданията на ПУП
- нарушаване на изискванията за строеж в територии със специален режим
- обща несъвместимост с предназначението на територията
- нарушение на строителните правила и нормативи, на санитарно-хигиенните, екологичните и противопожарните изисквания – чл. 154, ал. 4.
14.3. Допускат се изменения в инвестиционния проект със съгласие на заинтересованите лица по чл. 149, ал. 2 в случаите по т.т. 5 – 8 на чл. 154, ал. 2 – изм., а именно:
- промяна на строителната конструкция
- промяна на предназначението на обекта, отнемане или съществено изменение на общи части на строежа
- промяна на вида и местоположението на общи инсталации
- промяна на вида, нивото, местоположението и трасето на преносни и довеждащи проводи.
15. При достигане на проектните нива преди засипването на новоизградени или преустановени проводи, лицето, упражняващо контрол на строежа, е длъжно да упражни надзор преди да разреши да се засипят тези проводи – чл. 159, ал. 1- изм.
16.1. Взаимоотношенията между участниците в строителството се уреждат с писмени договори – чл. 160, ал. 2 – изм.
16.2. Гаранционните срокове за извършеното строителство текат от деня на въвеждане на обекта в експлоатация – чл. 160, ал. 5 – изм.
17. Възложител (инвеститор) е:
а) собственик на поземления имот
б) лицето, на което е учредено право на строеж
в) лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон (чл. 182, ал. 2 и чл. 193, ал. 1 и 3) (спр. чл. 161, ал. 1 – изм.)
18. Строежите трябва да бъдат проектирани, изпълнени и поддържани в съответствие с изисквания за достъпна среда.
Във връзка с това изменение е премахнато изискването в отменената т. 5 на ал. 1 на чл. 169 за улеснен достъп на лица с физически увреждания.
Министерският съвет ежегодно приема списък на обектите, които трябва да се приведат в съответствие с изисквания за достъпна среда. (спр. чл. 169, ал. 2 – изм. И ал. 4 – нова).
19. С изменение на текстовете на чл. 171 – 174 се оптимизира максимално режима за застраховане в проектирането и строителството.
20. След завършване на строежа се изготвя екзекутивна (за изпълнение) документация, отразяваща несъществените отклонения от съгласуваните инвестиционни проекти – чл. 175, ал. 1 – изм.
21. Важно! Възстановява се полезната разпоредба на чл. 44 ЗТСУ – отм. – вменява се в задължение на собствениците или лицата, упражняващи строежите, да ги поддържат в добро състояние и вид.
Кметът на общината (района) може да предписва със заповед да бъдат премахнати, преобразувани или ремонтирани неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали сгради и постройки.
Заповедта подлежи на обжалване по реда на чл. 215 (спр. чл. 179, ал. 1, 2, 3 – изм.)
22. С чл. 182, ал. 2 – изм. Е налице специален закон, който дава възможност за строеж под повърхността на земята на лице-несобственик на поземления имот или на което не е учредено право на строеж по реда на чл. 180.
Достатъчно е това лице да е постигнало съгласие със собственика на земя или в негова полза да е издадена заповед по чл. 193, ал. 3 и 4, за да се счита то като суперфициар за изграждане на отклонения от техническата инфраструктура. На тези лица се издава разрешение за строеж на общо основание по реда на чл. 148.
23. Основно е променена системата за учредяване на право на строеж при провеждане на благоустройствените мероприятия.
Отпада възможността правото на строеж да се учредява със заявление или декларация до началника на ТСУ с нотариално заверени подписи и вписване.
По аргумент от измененията в чл. 183, ал. 1 – 3 от 26.07.2003 г. нататък се изисква учредяването да става “с писмен договор в нотариална форма”, т.е. с нотариален акт с всички произхождащи от това последици. От тук следва недопустимостта на отклоненията от строгата форма на нотариалния акт по отношение спазване на изискванията на акт “ад солемнитатем” (акт в тържествена форма) за разлика от предишните заявления и декларации с нотариално заверени подписи и вписване, съставляващи акт “ад пробационем” (акт, доказващ извършването на определени действия, с които се свързва настъпването на определени последици).
Тук обаче възниква сериозен въпрос каква ще е съдбата на заявленията и декларациите, упоменати по-горе, заварени към 26.07.2003 г., по които още не е взето решение от Общинската администрация
Мисля, че тези актове запазват действието си и от тях произтичат правните последици, заявени от страните в съответните заявления и декларации, тъй като разпоредбите на чл. 180 – чл. 183 са от материалноправен характер, а материалният закон няма обратно действие.
24.1. В сграда етажна собственост е възможно с проект за преустройство да се осъществи присъединяване на обща част към самостоятелен обект в ЕС (срв. Чл. 38, ал. 2 ЗС) или в сградата ЕС да се създаде самостоятелен обект от обща част.
Тук се изисква сключване на нотариален акт за това присъединяване или обособяване с всички собственици в ЕС.
Въз основа на одобрения проект и нотариалния акт (“писмен договор в нотариална форма”) се издава разрешение за строеж 2. (спр. чл. 185, ал. 3 и 4 – нови)
24.2. Преустройствата по чл. 185, ал. 3 се отбелязват в кадастъра, а тези по чл. 185, ал. 4 и 5 подлежат на вписване и в имотния регистър. (спр. чл. 185, ал. 7 – нова).
25. Отменени са:
- чл. 187 (за уредбата по изграждане на паркинги в двор на ЕС)
- чл. 188 (за груповия строеж). Уледбата на груповия строеж датира от 1. 06.1973 г. с влизането в сила на ЗТСУ – съотв. Чл. 192 ЗТСУ – отм. Практиката ще покаже доколко е уместно това отменяване на текста, тъй като по материята за груповия строеж имаше сериозни разногласия в доктрината. При сегашното положение груповия строеж ще се урежда по общия ред – с договор по чл. 9 ЗЗД.
- чл. 189 (за ЖСК). Съображенията за това се свеждат вероятно до това, за кооперативното жилищно строителство има специален закон – ЗЖСК.
26. Правото на преминаване, уредено с разпоредбата на чл. 192, се усъвършенства и допълва с изменения текст (текстът до изменението е с 5 алинеи, новата редакция на текста включва 8 алинеи).
Ал. 1 допуска споразумение с писмен договор с нотариална заверка на подписите между двата съседни УПИ.
При непостигане на споразумение и когато друго техническо решение е явно нецелесъобразно и икономически неизгодно, правото на преминаване през чужд имот се учредява със заповед на кмета на общината – чл. 192, ал. 2
При същите условия преминаването през държавен или общински имот се учредява със заповед на Областния управител, съответно със заповед на кмета – ал. 3
Горните учредявания на право на преминаване са недопустими, ако се влошават условията за застрояване на обременения имот, освен при постигане на споразумение по ал. 1 при съгласие на собственика, изрично вписано в договора.
При липса на друга техническа възможност може да се учреди право на преминаване, влошаващо условията за застрояване, само с разрешение на Министерството на РРБ, съответно с решение на Общинския съвет – ал. 5.
Цената на правото на преминаване, определена по реда на чл. 210 ЗУТ, се заплаща предварително (спр. ал. 6)
Договорите по ал. 1 и заповедите по ал. 2 подлежат на вписване, както и на отразяване в имотния регистър – ал. 7
Заповедта по ал. 3 се вписва в имотния регистър по партидата на имота, който се обслужва от учреденото право на преминаване и по партидата на държавния или общински имот, върху които е учредено това право. Тази заповед се вписва и в актовете за държавна или общинска собственост (спр. – ал. 8)
27. В чл. 193, ал. 1 – 12 (основно изменен, предишният текст е с 3 алинеи) подробно е регламентирано учредяването на право на строеж при прокарване на подземни отклонения от техническата инфраструктура. Това става с договор по ал. 1 или със заповед по ал. 2 на същия текст.
28.1. Относно делбата на поземлени имоти в чл. 201 е направено уточнение относно това кои УПИ се считат неподеляеми – ал. 2.
Това са тези, за които не може да се изготви проект за поделяне на две или повече части без да се създава недопустимо по закон разположение на съществуващите сгради, както и без да се създават УПИ с лице и повърхност под минимално установените по закон за определените с плана за застрояване на разделения имот характер или начин на застрояване (съответно свободно или сключено застрояване и съответната етажност на сградите).
Съгласно ал. 3 при поделяемост на делбения имот Главния архитект на общината (района) с мотивирано предписание нарежда на страните да внесат проект за изменение на действащия план за регулация. Заповедта за изменение на ПР влиза в сила по реда на чл. 15, ал. 6, т.е. с издаването й, но се съобщава на съделителите. Тази заповед обаче може да се прилага едва от влизане в сила на решението за извършване на делбата.
По аргумент от чл. 15, ал. 7 (изм.) се налага извод, че горната заповед за изменение на плана за регулация може да бъде атакувана по реда на чл. 215, ако не хармонира с характера и начина на застрояване на разделения имот.
При становище на Главния архитект за неподеляемост същият изпраща становището си на съда – ал. 4
Ако съдът прецени, че това становище е необосновано и не са наличе пречки по чл. 201, ал. 2 за разделяне на делбения имот, той дава с определение задължителни указания до Общинската администрация за изменение на плана по реда на ал. 3 от закона (спр. чл. 201, ал. 5)
28.2. Чл. 20 ЗУТ третира изрично само въпросите около делбата на УПИ – урегулирани поземлени имоти или урегулирани имоти, упоменати в т. 11 от § 5 на допълнителните разпоредби към ЗУТ.
Означава ли това, че поземлените имоти извън тези по горната т. 11 не подлежат на делба като неделими?
ЗУТ не познава понятие “неурегулирани поземлени имоти, включени в чертите на ПУП” – в т. 2 на § 5 от цитираните допълнителни разпоредби се говори най-общо за “поземлени имоти”, а със ЗИДЗУТ – ДВ, бр. 65/22.07.2003 г., считано от 49 нататък терминът “урегулирани” се заличава и остава само означението “поземлени имоти”.
Чл. 54а ППЗТСУ, който е в сила доколкото не противоречи на ЗУТ и не са издадени съответни нови подзаконови актове (§ 20, ал. 2 от Заключителните разпоредби на ЗУТ) предвижда допустимост на делбата на неурегулирани имоти при спазване разпоредбите за лице и повърхност по чл. 54, ал. 1 – 3 ППЗТСУ. Допустимо е и застрояването на образувани дялове от имоти по цитирания текст 54а при спазване строителните правила и норми без отклонения 3 аналогично на чл. 137, ал. 3 (изм.).
Строителната практика познава и така нареченото “безпарцелно застрояване” (срв. Чл. 110, ал. 1, т. 2 ЗУТ).
Всичко това ни дава основание да поддържаме възможността за извършване на делба и на поземлените имоти въобще при горните условия, без да се изисква непременно качеството на урегулирани по смисъла на т. 11 от § 5 на допълнителните разпоредби на ЗУТ.
29.1. Към основанията за отчуждаване по чл. 205 е създадено ново с допълването на т. 1, а именно – за нуждите и реконструкцията на транспортната и техническа инфраструктура.
29.2. Допълнен е чл. 208 в случаите, когато се касае за мероприятия, отнасящи се до изграждане елементи на техническата инфраструктура – държавна или публична собственост, срокът за започване на отчуждителната процедура по текста се удължава на 10 години.
30. С новата редакция на ал. 4 на чл. 216 е допуснато единствено изключение от основното правило при обжалване на административни актове по ЗУТ пред съда (пряк и косвен контрол), а именно от правилото по чл. 217, ал. 1 според което обжалването не спира изпълнението на акта. В този конкретен случай обжалването спира изпълнението на обжалвания акт.
Касае се до актовете на Главните архитекти на общината (района), отнасящи се до откази за съгласуване и одобряване на инвестиционни проекти и на разрешения за строеж ведно със съгласуваните и одобрени инвестиционни проекти, какот и отказите за издаването им.
Това са актове, които се обжалват по реда на непрекия съдебен контрол, а именно – пред Началника на РДНСК, чиито съответни актове се обжалват пред съда.
31. Незаконните строежи са обект на преуреждане в преходни и заключителни разпоредби на ЗИДЗУТ.
Текстът на чл. 225 предвижда поголовно премахване на всички незаконни строежи (извън описаните в § 16 от преходните правила на ЗУТ), а чл. 226, който практически откриваше неограничени възможности за узаконяване на такива строежи, е отменен. Последният обаче е възпроизведен в § 184 на ЗИДЗУТ, според който в шестмесечен срок от влизане в сила на закона като поредна последна амнистия се дават подробни указания (в 12 алинеи) за евентуално узаконяване на заварените към 26.07.2003 г. незаконни строежи. Дали това наистина ще е “последна амнистия” ще покаже практиката.
32. В преходна и заключителна разпоредба - § 187 на ЗИДЗУТ, е предвидено потвърждаване от страна на Общинските съвети на заповедите по чл. 6, т. 6 и 7 ЗТСУ (отм.) за периода 11.11.1991 – 31.12.2001 г., издадени от Главните архитекти на Общините и от районните кметове в нарушение на чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.).
Като условие за горното потвърждаване е въведено изискването тези заповеди по чл. 6, т.6 и 7 ЗТСУ (отм.) да не са отменени като незаконосъобразни. Действието на горната преходна разпоредба се простира в шестмесечен срок от влизане на ЗУДЗУТ, т.е. до 26.01.2003 г.
Тази преходна разпоредба следва да се разбира в смисъл, че горната възможност за саниране на упоменатите заповеди съществува само за случаите, които не са били отнесени до съда и отменени от последния. Прак7тиката сочи на редица случаи на отменяване такива заповеди като нищожни, поради издаването им от горепосочените лица при неспазване на изискванията за съгласуване и оправомощаване по чл. 184, ал. 1 ЗТСУ (отм.), при което изобщо не е било обсъждано дали има допуснати нарушения по същество, касаещи материалноправната законосъобраност на въпросните заповеди.

Прихващане на данъчни задължения - Любомир Владикин, адвокат от София

I. Определение. Обратно действие на прихващането (ретроактивно действие)
Прихващането на насрещни данъчни задължения представлява погасяването на двете насрещни задължения до размера на по-малкото. Това прихващане в данъчния процес може да стане по инициатива на данъчния орган или по писмено искане на данъчния субект (чл.112, ал.2 от ДПК). Данъчните правоотношения са от държавно-властнически характер, поради което правната норма на чл.105 от ЗЗД, предвижда, че компенсация с данъци може да стане със съгласие на данъчната администрация. Ето защо при прихващане и връщане на недължимо платени данъци в данъчния процес, доколкото друго не е установено, намират пряко приложение общите правила за прихващане посочени в 103 – 104 от ЗЗД. Нещо повече, през периода от време, от който се прогласи компенсацията до момента на погасяване на вземанията се смята, че “никакви действия на прихванатите отпосле задължения не са настъпвали, т.е. не са текли никакви лихви, не е имало забава, не е осъществен искът за наказателна клауза. Приема се даже нещо повече: ако в този междинен период длъжникът е платил своя дълг при незнание на възможността да иска погасяване чрез прихващане, приема се отпосле, когато последното настъпи, че същото има обратна сила, поради което в момента, когато длъжникът е плащал задължението си, последното вече не е съществувало и поради това му е била давана кондикция.
Тази система се възприе и в германския BGB. По силата на § 389 от с.з. погасяването на двете вземания се счита да е настанало от момента, в който те са стояли едно срещу друго готови за компенсиране. Описаният ефект на компенсацията е резултат на легалната фикция предвидена в цитирания параграф.” (Диков, Л. Курс по българско гражданско право, том III, Облигационно право II издание)
Прекратяването на данъчните задължения не възниква ipso iure (по право), то е резултат на упражняване на субективно потестативно право, което е насочено едновременно срещу данъчния длъжник, който е и данъчен кредитор. Тъй като прихващането поражда промяна в патримониума на прихващащия, насрещните задължения се погасяват до размера на по-малкото. “Действието на прихващането е обратно – от деня, в които прихващането е могло да се извърши”(чл.104, ал. 2 от ЗЗД, Калайджиев, А. Облигационно право – обща част).
Насрещните данъчни дългове се погасяват в монета на реализиране на предпоставките, при които настъпва компенсацията, т.е еx tunc (с обратна сила) “Ако задълженията са лихвоносни, лихвите престават да текат от този момент. Забавата е изключена...”***(Апостолов, И. Общо учение за облигацията. С., 1990). Прихващането е сурогат на реалното изпълнение, тъй като в действителност няма движение на парични знаци, т.е налице е погасяване вместо изпълнение. Прихващането има конститутивно действие, води до прекратяване на двете насрещни вземания до размера на по-малкото с ретроактивно действие. С погасяване на главния данъчен дълг се погасяват всички акцесорни права- обезпечения, лихви и т.н. Когато данъчният субект има няколко задължения, вземането му не е достатъчно да покрие всичките, и той не заяви кое прихваща, прилага се чл.139 от ДПК: “
„(1) Публичните вземания се погасяват в следната последователност: разноски, лихви, главница.
(2) Вземанията, отнасящи се за различни години, се погасяват по поредността на възникването им.
(3) При наличие на различни по вид данъчни вземания, отнасящи се за една и съща година, които длъжникът не е в състояние да погаси едновременно до започване на принудителното им събиране, той може с писмена молба до съответния орган да посочи поредността на погасяването им.”
Режимът на прихващане на данъчни задължения е уреден в чл.112, чл.156 и чл.185 от ДПК. Посочените норми са специални по отношение нормите в ЗЗД, които са общи. Тъй като съгласно чл. 60, ал. 1 от Конституцията данъци и такси се определят със закон, вкл. всички елементи, “които формират данъка като данъчен обект (предмет на облагането, данъчна основа, данъчна единица, данъчна ставка и пр., а не само за някои от тях, важи посоченото конституционно изискване (решение № 9 от 20.VI.1996 г. на КС на РБ по конст. д. № 9/96 г.), то липсата на правило за действие на компенсацията в данъчния процес не означава, че данъчната администрация, може да си “измисли” такова абсурдно указание- “№ 24-00-194 от 7.05.2002 г. относно прихващане между недължимо платени данъчни вземания и изискуеми данъчни задължения и санкции, наложени от данъчния орган”.
Данъчните закони не могат да се тълкуват разширително- решение № 603 от 23.01.2002 на ВАС по адм.дело №5560 от 2001, Решение № 1371 от 18.02.2002 г. на ВАС по адм. д. № 3852/2001 г., I о. Следователно по отношение на проблемите относно обратния ефект (ретроактивното действие) на компенсацията ще намерят пряко приложение общите правила на ЗЗД- чл.103 и чл.104
II. Предпоставки за прихващане
1. Съществуване на два данъчни дълга между идентични страни.
Компенсацията предполага съществуването на две насрещни данъчни задължения. Безразлично е правното основание за възникването им- това може да е дължима сума по справка декларация с деклариран от данъчния субект в кл.80 ДДС за възстановяване, с попълнено приложение № 5 от ППЗДДС и дължима сума по влязъл в сила данъчно ревизионен акт, или обратния случай.
2. Наличие на два насрещни парични дълга
Тъй като данъчните вземания винаги са парични то компенсация в данъчното право може да се прави единствено с парични знаци, а не в натура.
3. Ликвидност и изискуемост на данъчните вземания
Необходимо условие е насрещните задължения да бъдат установени по основание и по размер, т.е да са ликвидни. Данъчните задължения са установени по основание, когато тяхното съществуване е безспорно или поне доказуемо, а по размер, когато същото не трябва тепърва да се доказва в един процес. Задълженията са изискуеми, когато изпълнението им може да бъде поискано от кредитора.
4. Изискуемост на вземането на държавата (носителят на компенсационното изявление)
Разпоредбата на чл. 105 от ЗЗД установява факултативната компенсация, по която носител на компенсационното право е само държавата като кредитор, а не и като данъчен длъжник. Единствено данъчния орган като носител на потестативното право за прихващане може да направи волеизявление за него. Текстът на чл. 105 е специален по отношение на текстовете на чл. 103 и 104 от ЗЗД, но единствено по отношение на данъчния субект легитимиран да осъществи компенсационното изявление. Ако волеизявлението изхожда от данъчния субект, данъчния орган трябва да даде съгласие за прихващане, което е условие за неговото осъществяване. “ Нещо повече съгласието трябва да се разглежда като едностранно властническо волеизявление направено по повод искане, сезиране на данъчния орган, а не съгласие по смисъла на гражданското право, когато съвпадението на двете насрещни волеизявления е договор... Двете насрещни задължения се погасяват от деня, в който прихващането е могло да се извърши, защото волеизявлението има декларативно действие. Погасителния ефект настъпва от момента, когато и двете насрещни задължения са били годни за изпълнение. За това прихващане се допуска и след като вземането е погасено по давност, ако е могло да бъде извършено преди изтичане на давността” (Петканов, Г. Данъчен процес. С.:, 1996). В случая данъчния орган е сезиран и съгласието може да се даде само изрично от него (чл. 112, ал. 3 от ДПК), тъй като мълчаливия отказ в данъчния процес е потвърждение на данъчния акт (чл. 26 от ДПК). Следва да се отбележи, че компенсационното изявление на държавата в лицето на данъчната администрация, може да стане във всеки един момент следващ възникването на условия за прихващане. Данъчно ревизионния акт за прихващане може да следва с месеци датата на възникване на условията за прихващане, поради което в него следва да се сочи датата на погасяване на двете насрещни задължения
III. Задължение за лихви.
Лихвата е акцесорно задължение, което предполага съществуване на главен дълг. Режимът на действие по отношение на лихвата зависи от съществуването на главния дълг. Погасяването с обратна сила на главния дълг, поради компенсационно изявление, води до погасяване на претенцията за лихва. Т.е при прихващане на данъчни задължения, компенсацията възниква не от момнета на издаване на ДРА за прихващане, а от момента на изпълнение на предпоставките. Това е така, защото данъчната администрация може да не спази сроковете посочени в данъчния закон и да се произнесе с ДРА за прихващане, напр. След 2 г., това означавали, че тогава настъпва погасителния ефект на компенсацията? Разбира се, че не.
IV. Съдебна практика
В Решение № 2941 от 04.06.1999 г. на ВАС по адм. дело № 76/99, I о., съдия докладчик Наталия Марчева е застъпено следното становище” Компенсаторното изявление има тази последица, че двете насрещни вземания се считат погасени до размера на по-малкото от тях не от деня на изявлението, а от деня, в който прихващането е могло да бъде извършено т.е. от момента, когато двете вземания са били противопоставими – тодини за компенсиране. Така погледнато, изявлението наред с конститутивния си погасителен ефект още и едно декларативно действие – обява, че насрещните вземания всъщност са погасени вече от момента, в който са били противопоставими – годни за компенсиране”.
V. Начален момент на погасяване на насрещните задължения.
От кои момент възниква погасяването на насрещните данъчни задължения? От момента в който са възникнали предпоставките за компенсация; от момента на издаване на данъчно ревизионния акт за прихващане; от момента определен от данъчния орган в издадения данъчно ревизионен акт.
Съобразно чл. 6 от ДПК данъчните органи са длъжни в пределите на своята компетентност да установят обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорността на данъчните субекти. Този принцип обявен в данъчното производство означава, че данъчния орган е длъжен да изследва не само фактите и обстоятелствата водещи до възникване на данъчното задължение, но и тези, които водят до неговото погасяване. Тъй като съобразно ДПК прихващане на данъчни задължения става с данъчен акт за прихващане (чл. 112 от ДПК), то последният задължително във фактическите и правните основания- мотиви (чл. 108, ал. 1, т. 6 от ДПК) за неговото издаване следва да съдържа началния момент, от които насрещните задължения за били годни за компенсиране. Липсата на подобен текст в данъчния акт го прави немотивиран, непълен и съответно изцяло незаконосъобразен, поради допуснати съществени процесуални нарушения в данъчното производство. Именно този момент е определящ при погасяване на данъчното правоотношение, а не момента за издаване на ДРАП (данъчно ревизионен акт за прихващане). Тъй като ДРАП винаги ще следва началния момент за прихващане на насрещните вземания, ДРАП действа с ретроактивна сила. Поради което, можем да направим следния извод: Лихви в периода между възникване на условията за компенсиране на насрещните задължения, до издаване на ДРАП не се дължат.

Закон за адвокатурата (проект)

На 4.07 2003 г. е внесен в Народното събрание законопроект за адвокатурата от народната представителка Камелия Методиева Касабова и други народни представители. “Адвокатски преглед” обнародва този законопроект с оглед на даване на мнения от колегите.

ВХ.№ 354-01-61/4.07.2003 г. Проект

Закон за адвокатурата

Глава първа
Общи положения

Чл. 1. Този закон урежда организацията и реда на дейността на адвокатурата.

Чл. 2. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се общност на адвокатите в Р България.
Чл. 3 /1/ Адвокат е физическо лице - член на адвокатска колегия в Р България, което упражнява свободна професия, като въз основа на договор оказва съдействие и защита на правата, свободите и законните интереси на физически и юридически лица.
/2/ Адвокатът упражнява дейността си самостоятелно или в съдружие по този закон.
/3/ Само лице по ал. 1 има право да използва наименованието адвокат.
/4/ При упражняване на адвокатска дейност, адвокатът се ръководи от интересите на клиента си, които в рамките на закона е длъжен да защитава по най-добрия начин.
/5/ Правният ред на Република България и държавните органи гарантират независимостта на адвоката при упражняване на адвокатската дейност и го защитават срещу каквото и да е въздействие от страна на държавни и общински органи, лица и организации, насочено към това да го принуди или склони да действа в разрез с професионалните си задължения и етика, включително да приеме или не защитата на определени интереси. Защита се осигурява и срещу въздействие, което може да се разглежда като последица от това, че адвокатът е защитавал или защитава определен интерес.

Глава втора

Придобиване права на адвокат

Чл. 4. /1/ Всеки дееспособен български гражданин може да стане адвокат, ако отговаря на следните условия:

1. да има завършено висше юридическо образование;
2. да има придобита юридическа правоспособност по законите на Р България;
3. да има най-малко две години юридически стаж;
/2/ Придобилият юридическа правоспособност, който няма две години юридически стаж, може да упражнява дейност като помощник-адвокат при условията на този закон.
Чл. 5. Не може да бъде адвокат:
1. осъденият като пълнолетен на лишаване от свобода за умишлено престъпление от общ характер;
2. лице, страдащо от душевна болест, която представлява трайна пречка за упражняване на адвокатска дейност.
Чл. 6. /1/ Не може да бъде вписано като адвокат лице, което:
1. е търговец
2. е държавен служител
3. работи по трудово правоотношение, освен като преподавател по правни науки във висшите училища или научен сътрудник по правни науки в научен институт;
4. е дисциплинарно уволнено от длъжност съдия, прокурор, следовател, съдия по вписвания, съдия-изпълнител, и юрисконсулт, ако не са изтекли две години от датата на освобождаване от длъжност;
5. е лишено от правоспособност като нотариус – за срока на лишаването;
/2/ Лицата по ал. 1 могат да подават молба за вписване и преди да са отпаднали пречките по ал. 1, но вписването се извършва след отпадането им.
/3/ Народните представители, преподавателите по правни науки във висшите училища и научните сътрудници по правни науки в научните институти се вписват и упражняват адвокатска дейност без да напускат работата или длъжността си.
Чл. 7./1/ Кандидатът за адвокат подава молба до адвокатския съвет за приемане в съответната адвокатска колегия, като прилага документите определени с решение на Висшия адвокатски съвет.
/2/ Адвокатския съвет проверява дали са налице законните предпоставки за придобиване права на адвокат съгласно чл. 4., дали са налице пречки по чл.5 и чл. 6 и в четиринадесет дневен срок от подаване на молбата се произнася с мотивирано решение за вписване или за допускане до изпит.
/3/ Без полагане на изпит се вписват кандидатите с научна степен по правни науки и тези, които имат юридически стаж повече от пет години.
Чл.8 /1/ Решението на Адвокатския съвет се съобщава писмено на кандидата и на Контролния съвет на Адвокатската колегия. Решението може да се обжалва от кандидата и от Контролния съвет чрез Адвокатския съвет пред Висшия адвокатски съвет в четиринадесет дневен срок от съобщението.
/2/ Жалбата се изпраща от Адвокатския съвет на Висшия адвокатски съвет в три дневен срок от подаването й.
/4/ Висшият адвокатски съвет разглежда жалбата по същество и се произнася с решение в месечен срок от постъпването й.
/5/ Решението на Висшия адвокатски съвет подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок от получаване на съобщението пред Върховния касационен съд чрез Висшия адвокатски съвет.
/6/ В производството пред Върховният касационен съд се призовава кандидатът и Висшият адвокатски съвет. Върховният касационен съд се произнася с решение, което е окончателно.
Чл. 9. /1/ Изпитът за вписване се провежда на две сесии годишно пред комисия назначена от Висшия адвокатски съвет.
/2/ Изпитът е писмен и устен с оценка “издържал” или “неиздържал”.
/3/ Редът за провеждане на изпита се определя с наредба на Висшия адвокатски съвет.
Чл.10. /1/ Успешно издържалите изпита и лицата по чл. 7, ал.3 се вписват след полагане на клетва със следното съдържание: “Заклевам се да изпълнявам добросъвестно задълженията си като адвокат в съответствие с Конституцията, законите на Република България и морала, и да бъда достоен за необходимите за професията доверие и уважение и чрез поведението си при нейното упражняване и в обществото да проявявам уважение към съда и органите на властта, да защитавам с всички законни средства правата и законните интереси на моите клиенти и да не издавам тайните им.”
/2/ Адвокатът подписва клетвен лист за положената клетва.
/3/ В четиринадесет дневен срок след полагане на клетвата адвокатът се вписва в списъка на съответната адвокатска колегия и в Единния регистър за адвокатите при Висшия адвокатски съвет.
/4/ В срока по предходната алинея Адвокатския съвет издава на всеки положил клетва адвокат карта по образец, установен с решение на Висшия адвокатски съвет.
/5/ Адвокатската карта подлежи на ежегодна заверка до 15 февруари на текущата година.
/6/ Отказът за вписване и неиздаването на адвокатска карта подлежат на обжалване по реда на чл. 8.

Глава трета

Чуждестранни адвокати

Чл. 11. /1/ Гражданин на чужда държава, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на страната си, може да се яви пред органите на съдебната власт на Република България като защитник или повереник на гражданин на своята държава по определено дело заедно с български адвокат в случаите, когато това е предвидено в договор между българската и съответната чужда държава, или на основата на взаимност, като предварително направи искане за това пред председателя на Висшия адвокатски съвет.

/2/ Държавите, спрямо които има взаимност, се определят от министъра на правосъдието по искане на председателя на Висшия адвокатски съвет.
/3/ Чуждият адвокат подава молба до Председателя на Висшия адвокатски съвет, в която посочва името на лицето, което ще представлява, делото и пред кой орган на съдебната власт ще го представлява, името на българският адвокат, с който ще се яви, като прилага удостоверение за адвокатска правоспособност съгласно законодателството на своята държава.
/4/ Председателят на Висшия адвокатски съвет се произнася с мотивирано решение в седемдневен срок от постъпване на молбата.
/5/ Решението, с което се отказва молителят да бъде допуснат като защитник или повереник на свой съгражданин пред орган на съдебната власт, може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от узнаването пред Върховния касационен съд.
Чл.12. Чужди граждани, придобили адвокатска правоспособност съгласно законодателството на държава – член на Европейския съюз, могат да упражняват адвокатска дейност на територията на Република България под формата на еднократно оказване на съдействие и защита или при трайно установяване на територията на Република България.
Чл.13./1/ При еднократно оказване на съдействие и защита чуждестранният адвокат е равнопоставен на българските адвокати и е длъжен да използва наименованието, под което упражнява адвокатска дейност в държавата по произход.
/2/ За осъществяване на представителство пред орган на съдебната власт чуждестранният адвокат е длъжен да представи удостоверение от Висшия адвокатски съвет за наличие на адвокатска правоспособност в държавата на произход. Удостоверението се издава след предоставяне на доказателства за придобита правоспособност в държавата по произход и посочване на съдебен адрес и представител за връчване на съобщения и призовки на територията на Република България.
/3/ В случаите, когато съгласно българското законодателство процесуално представителство се осъществява задължително от адвокат, чуждестранният адвокат може да предприема действия по процесуално представителство само съвместно с български адвокат.
/4/ Чуждестранният адвокат може да използва кантора на територията на Р България, само доколкото тя е необходима за осъществяване на конкретна еднократна адвокатска услуга. При създаването на кантората чуждестранният адвокат е длъжен да уведоми писмено Висшия адвокатски съвет и адвокатския съвет на адвокатската колегия, на чиято територия се намира кантората.
Чл. 14. Трайно установяване на чуждестранни адвокати на територията на Република България е допустимо под наименованието, под което упражняват адвокатска дейност в държавата по произход, или след вписване в адвокатска колегия в Република България.
Чл. 15./1/ Чуждестранните адвокати могат да се установяват трайно на територията на Република България за упражняване на адвокатска дейност под наименованието в държаната по произход след вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати.
/2/ Кандидатът за вписване по ал. 1 подава молба до Висшия адвокатски съвет, към която прилага:
1. документ за придобита адвокатска правоспособност в съответната държава – член на Европейския съюз;
2. документ за издържан изпит по български език по Наредба, издадена от Министерство на образованието и науката за установяване владеенето на български език в случаите, когато се явява пред български съд;
3. писмено съгласие от български адвокат, който ще придружава кандидата в случай на осъществяване на процесуално представителство.
/2/ Висшият адвокатски съвет се произнася по молбата с мотивирано решение .
/3/ Решението на Висшия адвокатски съвет, с което се отказва вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати, подлежи на обжалване по реда на предвидения в чл. 8 ал. 5 и ал. 6 ред.
/4/ Висшият адвокатски съвет извършва вписването в Регистъра на чуждестранните адвокати, упражняващи адвокатска дейност под наименованието по произход на територията на адвокатската колегия, в четиринадесетдневен срок от влизане в сила на Решението за вписването.
Чл.16. Чуждестранният адвокат, практикуващ под наименованието на държавата по произход може да извършва дейността по чл. 26, ал. 1 , т. 3 само съвместно с български адвокат.
Чл. 17. След тригодишно ефективно и непрекъснато упражняване на адвокатска дейност под наименованието на държавата по произход или след успешно полагане на приравнителен изпит, чуждестранният адвокат има право да поиска вписване в адвокатска колегия в Република България. Вписването в адвокатска колегия дава на чуждестранния адвокат права на адвокат по българското право.
Чл. 18. За вписване в адвокатска колегия в Република България чуждестранния адвокат подава молба, към която прилага следните документи:
1. доказателства за придобита адвокатска правоспособност в държавата по произход;
2. документ за успешно положен изпит по български език;
3. документ за успешно положен изпит по българско право или документи, които доказват тригодишната му непрекъсната адвокатска практика на територията на Република България.
Чл. 19. /1/ За вписване на основание тригодишно ефективно и непрекъснато упражняване на адвокатска дейност на територията на Република България чуждестранният кандидат представя на Адвокатския съвет при колегията, пред която кандидатства, доказателства за броя и вида на делата, по които е работил в областта на българското право.
/2/ Адвокатският съвет извършва проверка за действителния и непрекъснат характер на упражняваната дейност и при необходимост може да поиска от кандидата допълнителна писмена или устна информация и пояснения при спазване изискванията за поверителност на информацията.
/3/ След събеседване с кандидата Адвокатският съвет прави оценка на неговата действителна и непрекъсната практика в Република България и на способността му да я продължи и се произнася с мотивирано решение. Решението може да се обжалва по реда на чл. 8
/4/ При постановяване на Решение за вписване в адвокатската колегия, кандидатът полага клетвата по чл. 9 ал. 1 и Адвокатски съвет извършва вписването, като изпраща препис до Висшия адвокатски съвет за вписване в Единния регистър на българските адвокати.
/5/ За вписване на основание приравнителен изпит по българското право, кандидатите представят документ за резултатите от него, издаден от Комисията по чл. 20 ал. 3.
Чл. 20. /1/ Право да се явят на приравнителен изпит по българското право имат чужди адвокати, притежаващи диплома за висше юридическо образование, придобита по законодателството на държава – член на Европейския съюз след минимум тригодишен период на обучение.
/2/ Целта на изпита е проверка на познанията на чуждестранния адвокат в областта на българското право и преценка на способността му да упражнява адвокатска професия в Република България.
/3/ Приравнителният изпит по българско право се полага пред нарочна комисия в състав: председател - председателят на Висшия адвокатски съвет или определен от него член на Висшия адвокатски съвет и членове: съдия във Върховния касационен съд, съдия във Върховния административен съд, член на Висшия контролен съвет и един университетски преподавател по правни науки. Членовете на комисията се назначават със заповед на Председателя на Висшия адвокатски съвет.
/4/ Приравнителният изпит е с оценка “издържал” “не издаръжал”, провежда се на български език и се състои от писмена и устна част.
/5/ За полагане на приравнителния изпит се заплаща такса в размер, определен от Висшия адвокатски съвет.
/6/ Молбата за полагане на приравнителен изпит по българското право се подава до Комисията чрез Висшия адвокатски съвет, като към нея се прилагат следните документи:
1. копие от легализиран превод на документ за самоличност;
2. копие от легализиран превод на дипломата или свидетелството за завършено висше юридически образование;
3. копие и легализиран превод на документ, удостоверяващ адвокатска правоспособност в държавата по произход;
4. мотивационно писмо на български език;
5. документ за платена такса за явяване на изпит.
Чл.21./1/ Временното или окончателно отнемане на документа за правоспособност на чуждестранния адвокат от компетентния орган в държавата, където той е придобил адвокатска правоспособност, автоматично води до лишаване на чуждестранния адвокат от правото да упражнява адвокатска дейност в Република Блъгария.
/2/ Чуждестранният адвокат е длъжен да представя ежегодно до месец март актуализиран документ, удостоверяващ качеството му адвокат в страната по произход.

Глава четвърта

Помощник – адвокат и адвокатски сътрудник

Чл. 22. /1/ Правоспособен юрист с юридически стаж под две години, който отговаря на изискванията по чл. 4 ал. 1 т. 1.,2. и 4., спрямо когото не съществуват пречки по чл. 5 и 6 , може да бъде вписан като помощник-адвокат въз основа на решение на Адвокатския съвет.

/2/ Помощник-адвокатът упражнява адвокатска дейност под ръководството на патрон с повече от пет години адвокатска практика или в адвокатско дружество, в което поне един от съдружниците е с адвокатска практика повече от пет години .
/3/ Помощник-адвокатът може да се явява пред орган на съдебната власт само заедно с патрона си или с адвокат от дружеството с повече от пет години адвокатска практика.
/4/ Стажът като помощник-адвокат се признава за адвокатски стаж, ако помощник-адвокатът бъде вписан като адвокат, по реда на чл. 7.
/5/ Помощник-адвокатът няма право да подписва самостоятелно документи.
/6/ Към адвокатските колегии се създава и поддържа регистър на помощник-адвокатите. Вписването на помощник-адвокат се извършва по молба на патрона, към която се прилага писмена молба на кандидата и документите по чл. 7, ал. 1. След вписване в регистъра на помощник-адвокатите Адвокатският съвет издава карта на помощник-адвоката .
/7/ Един адвокат или в едно адвокатско дружество може да има повече от един помощник-адвокат.
Чл. 23. /1/ Назначените по трудов договор от адвокатите и адвокатските дружества сътрудници имат право на достъп до досиетата на делата и преписките, образувани от органите на съдебната власт, по които техните работодатели са упълномощени да представляват интересите на клиентите си. Те могат да си водят бележки по досиетата и да изискват да им бъдат направени копия от представените по делата документи и доказателства.
/2/ Адвокатските сътрудници се вписват в специален регистър за към адвокатската колегия. Вписването се прави по молба на адвоката или адвокатското дружество до Адвокатският съвет. След вписване им в регистъра Адвокатския съвет издава карта на адвокатските сътрудници.
/3/ Органите на съдебната власт и административните органи са длъжни да оказват съдействие на адвокатските сътрудници при изпълнение на техните задължения срещу представяне на картата по предходната алинея.
/4/ Адвокатските сътрудници нямат право да преупълномощават трети лица с правата си по този закон.

Глава пета

Отписване и временно преустановяване упражняването на адвокатска дейност

Чл. 24. /1/ Адвокатът се отписва от адвокатската колегия:

1. по негова молба;
2. при наличие или настъпване на обстоятелство, което съставлява пречка по смисъла на чл. 5;
3. при лишаване от право да упражнява адвокатска професия:
4. при поставяне под запрещение;
5. при смърт.
/2/ В случаите по т. 2 отписването става с решение на Адвокатския съвет след събиране на доказателства и изслушване на адвоката.
/3/ Решението за отписване по ал. 1, т. 2, 3 и 4 подлежи на обжалване по реда на чл. 8.
Чл. 25. /1/ Адвокатът временно преустановява упражняването на адвокатска дейност, когато бъде избран на длъжност, която е несъвместима с упражняването на адвокатска дейност, както и поради болест или друга основателна причина. При временно преустановяване упражняването на адвокатска дейност адвокатът заплаща вноските към Адвокатския съвет и Висшия адвокатски съвет, освен в случай на преустановяване поради болест.
/2/ Временното преустановяване на упражняването на адвокатска дейност, както и възобновяването й при напускане на длъжността се вписват в Списъка на адвокатската колегия и в Единния регистър на адвокатите въз основа на заявление на адвоката.

Глава шеста

Упражняване на адвокатска дейност

Чл. 26. /1/Упражняването на адвокатска дейност включва:

1. устни и писмени консултации и становище по въпроси от всички области на правото;
2. изготвяне на всякакви книжа - молби, тъжби, заявления, жалби и др., свързани с възложената от клиента работа;
3. представителство на доверителите и подзащитни и защита на правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт, държавните и общински органи и служби, както и пред физически и юридически лица;
/2/ Пред Върховния касационен съд страните могат да бъдат представлявани и защитавани от адвокати с минимум петгодишен юридически стаж.
Чл. 27. /1/ Адвокатите представляват своите клиенти въз основа на писмено пълномощно.
/2/ Упълномощаването пред съд може да бъде извършено и устно в съдебното заседание. В този случай упълномощаването се вписва в протокола от съдебното заседание.
/3/ Адвокат може въз основа на устно упълномощаване да извърши неотложни действия, когато това се налага с оглед запазването на правата и законните интереси на клиента. Тези действия следва да бъдат потвърдени писмено от упълномощителя.
/4/ Адвокатът има право да преупълномощава друг адвокат с правата по първоначалното пълномощно със съгласието на клиента.
/5/ Адвокатът има право да заверява преписи от даденото му пълномощно.
Чл. 28. /1/ Клиентът може по всяко време да оттегли пълномощията си от адвоката.
/2/ При неоснователно оттегляне на пълномощията адвокатът има право на възнаграждение в пълен размер, а при основателно оттегляне се дължи възнаграждение само за положения труд.

Глава седма

Квалификация

Чл.29. Адвокатите са длъжни да поддържат и повишават квалификацията си.

Чл. 30. /1/ За поддържане и повишаване квалификацията на адвокатите Висшият адвокатски съвет организира център за обучение на адвокати.
/2/ Структурата, организацията, условията, програмите за обучение и финансирането се определят с Наредба на Висшия адвокатски съвет чрез.

Глава осма

Права на адвоката

Чл. 31. /1/ Пред съда, органите на досъдебното производство, административните и други служби в страната адвокатът е приравнен със съдията по отношение на дължимото му уважение и му се дължи съдействие като на съдия.

/2/ Ако на адвокат при или по повод упражняване на професията не е оказано дължимото съдействие и уважение, Адвокатският съвет по негово искане или по свой почин оправомощава един от членовете на колегията да извърши проверка по случая заедно с представител на орган на съдебната власт или на административния орган или служба.
/3/ Адвокатският съвет уведомява писмено ръководителя на органа на съдебната власт или на административния орган или служба за случая и за определяне на представител, който да участва в проверката. Ръководителят е длъжен в 7-дневен срок да посочи своя представител.
/4/ Ако в срока по предходната алинея не е определен представител, Адвокатският съвет извършва проверка само чрез своя представител.
Чл. 32. /1/ Въз основа на доклада от проверката Адвокатския съвет, ако прецени, че е налице виновно поведение, прави предложение за образуване на дисциплинарно производство срещу органа на съдебната власт или за налагане на дисциплинарно наказание на длъжностното лице от ръководителя на административния орган или служба.
/2/ Налагането или отказът да се наложи дисциплинарно наказание не е пречка адвокатът да търси отговорност по общия ред.
Чл. 33. Адвокатът има свободен достъп и може да прави справки по дела, да получава копия от книжа и сведения с предимство в съда, органите на досъдебното производство, административните и други служби в страната и навсякъде, където е необходимо, само въз основа на качеството си на адвокат, което удостоверява чрез представяне на адвокатска карта.
Чл.34. Адвокатът в кръга на работата си има право да заверява документи, които са му предоставени във връзка или по повод защитата на правата и интересите на негов клиент. Заверените от адвокат преписи от писмени доказателства имат силата на заверени от страната документи.
Чл. 35. /1/ Адвокатските книжа, досиета, електронни документи, компютърна техника и други носители на информация са неприкосновени и не подлежат на преглеждане, копиране, проверка и изземване.
/2/ Кореспонденцията между адвоката и неговия клиент е неприкосновена, не подлежи на проверка и не може да бъде използвана като доказателствено средство.
/3/ Разговорите между адвокат и негов клиент не могат да се подслушват и записват. Евентуално направените записи не могат да се използват като доказателствени средства и подлежат на незабавно унищожаване.
/4/ Адвокатът не може да бъде разпитван относно разговорите и кореспонденцията му с клиент, относно разговорите и кореспонденцията му с друг адвокат относно делата на клиент и относно факти и обстоятелства, които е узнал във връзка с осъществяваната защита и съдействие.
/5/ Предходните алинеи се прилагат и по отношение на помощник-адвокатите и адвокатските сътрудници.
Чл. 36. /1/ Адвокатът има право да се среща насаме с клиента си когато той е задържан.
/2/ По време на срещите адвокатът има право да предава и получава писмени материали във връзка с делото, съдържанието на които не подлежи на проверка.
/3/ Разговорите по време на срещите не могат да се подслушват или записват, но срещите могат да бъдат наблюдавани.
Чл. 37. /1/ Адвокатът не може да откаже поета защита, освен в случай на невъзможност да изпълнява задълженията си по независещи от него причини. В този случай той е длъжен да уведоми своевременно клиента си, за да може той да организира защитата си.
/2/ Когато съдебното производството бъде прекратено по вина на адвоката, без да може производството да продължи пред съд, друг орган или арбитраж, адвокатът дължи връщане на изплатеното възнаграждение независимо от другите последици.
/3/ Когато се постигне доброволно уреждане на спора или делото приключи със спогодба, помирение или споразумение между страните, се дължи уговореното възнаграждение.
Чл. 38. /1/ Адвокатът има право на възнаграждение за своя труд.
/2/ Размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката и клиента, като той трябва да бъде справедлив и обоснован. Размерът на адвокатското възнаграждение не може да бъде по-нисък от предвидения в Наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
/3/ При липса на договор по искане на адвоката или клиента Адвокатският съвет определя възнаграждение съгласно Наредбата на Висшия адвокатски съвет.
/4/ Възнаграждение може да се уговори в абсолютна сума и/или процент върху определен интерес с оглед изхода на делото, с изключение на възнаграждения по наказателни дела и по граждански дела с нематериален интерес.
Чл. 39. /1/ За вземанията си, произтичащи от неизплатени възнаграждения и разноски, адвокатът може да се снабди с изпълнителен лист.
/2/ Изпълнителният лист се издава въз основа на решение на Адвокатския съвет, препис от сключения договор, заверен от съвета, и писмена покана до клиента за доброволно изплащане на вземането.
/3/ Оспорване на вземането по изпълнителния лист може да стане по предвидения в Гражданския процесуален кодекс ред за оспорване на изпълнителни листове, издадени въз основа на несъдебни актове.
Чл. 40. /1/ Адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и съдействие на:
1. лица, които имат право на издръжка;
2. на материално затруднени лица;
3. на роднини, близки и на друг юрист.
/2/ В случаите на ал. 1, ако в съответното производство се присъждат разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 38, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати.
Чл. 41. /1/ Паричните средства, които клиентът предоставя за разходване от адвоката могат да се внесат в банка по клиентска сметка. Клиентска сметка може да разкрива както адвокат, така и адвокатско дружество. Сумите по клиентската сметка не са част от имуществото на адвоката или адвокатското дружество и не подлежат на запор.
/2/ Адвокатът има право да удържи от постъпилите от или за неговия клиент средства, сумата за своите разходи, доколкото те не са покрити от получени аванси, но е длъжен да представи отчет на клиента.
/3/ По клиентската сметка могат да се превеждат суми за:
1. заплащане на разноски, държавни такси и данъци на клиента;
2. заплащане на хонорари на лица, различни от адвоката;
3. извършване на сделки и действия от името на и за сметка на клиента съобразно сключения договор между клиента и адвоката;
4. други цели, предвидени в договора между адвоката и клиента.
/4/ За внесените по клиентската сметка средства от всеки клиент се води отделна партида. До 31 януари на годината, следваща извършването на превод от клиент, адвокатът е длъжен да представи на клиента отчет за изразходваните средства, освен ако в договора не е предвидена по-ранна дата.

Глава девета

Задължения на адвоката

Чл. 42. /1/ Адвокатът е длъжен да упражнява съвестно своята дейност и чрез своето поведение при нейното упражняване и извън нея да бъде достоен за необходимите за професията доверие и уважение.

/2/ Адвокатът се ръководи от върховенството на закона и е длъжен да защитава интересите на клиента си по най-добрия начин.
/3/ Адвокатът е длъжен да влиза в съдебната зала облечен с тога, изискванията за която се определят с решение на Висшия адвокатски съвет.
/4/ Адвокатът е длъжен да има кантора в населено място в района на адвокатската колегия, чийто член е. Адресът на кантората се заявява за вписване в Адвокатския съвет.
Чл. 43. Адвокатът не може да привлича клиенти чрез използването на платени посредници.
Чл. 44. /1/ Адвокатът не може да поема работа, за изпълнението на която знае или е бил длъжен да знае, че не притежава необходимите знания и подготовка.
/2/ Адвокатът е длъжен точно да осведоми своя клиент за неговите права и задължения.
/3/ Адвокатът не може да представлява или защитава едновременно и двете срани по делото, както и да приема едно и също дело от едната и от другата страна последователно, освен когато страните нямат противоречиви интереси и са дали своето съгласие. Той не може да представлява или защитава една от страните и тогава, когато по същото дело е давал съвети на другата страна.
/4/ Съдружниците адвокати не могат да представляват или да защитават и двете страни. По наказателни дела те не могат да защитават подсъдими с противоречиви интереси.
/5/ Представителство и правни съвети на свързани лица може да се осъществява само с предварителното им съгласие.
Чл. 45. За всяко виновно неизпълнение на задълженията си по този закон, по Етичния кодекс и наредбите на Висшия адвокатски съвет, адвокатът отговаря за причинените вреди на клиента.
Чл. 46. /1/ Адвокатът е длъжен да поеме защитата и представителството на клиент при служебното му назначаване от Адвокатския съвет по реда, определен от този закон, освен в случаите на чл. 44, ал. 1, 3, 4 и 5. Адвокатът е длъжен да води възложеното дело със същата грижа, както ако е бил упълномощен от клиента.
/2/ Определението на съда или постановлението в досъдебното производство за назначаване на служебен защитник или повереник се съобщава на Адвокатския съвет. Определението трябва да съдържа предмета на делото, цената на иска, разпоредбата на закона, по която е обвинението, името на клиента, датата на разглеждане на делото и размера на определеното възнаграждение, който не може да бъде по-нисък от минимума по Наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 38, ал. 2.
Чл. 47. /1/ Адвокатът е длъжен да пази тайната на своя клиент без ограничение във времето.
/2/ Адвокатът няма право като свидетел да разкрива обстоятелства, които са му били поверени в качеството му на адвокат от негов клиент или от друг адвокат относно клиент.
Чл. 48. Адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската етика.
Чл.49. /1/ Адвокатът има право да уточнява в коя област на правото практикува.
/2/ Адвокатът може да посочва правните организации, в които членува, образованието и професионалния си опит, както и чуждите езици, които владее.
/3/ Адвокатът може да поддържа собствена интернет-страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на този закон и на правилата на Етичния кодекс.
Чл.50. /1/ Адвокатът е длъжен да пази книжата по делата, по които е бил повереник или защитник в продължение на три години от приключването им.
/2/ Адвокатът е длъжен да върне на клиента оригиналните документи, които е получил във връзка с изпълнението на възложената му работа, както при приключване на делото, така и във всички случаи, при които отношенията между тях се преустановят, или клиентът поиска това.
Чл. 51. При напускане на колегията адвокатът е длъжен да уведоми писмено адвокатския съвет, за да бъде заличен от списъка след внасяне на дължимите вноски към адвокатската колегия и Висшия адвокатски съвет, както и да обяви начина, по който е приключил изпълнението на задълженията си по поверените му дела. Едновременно с уведомлението адвокатът връща адвокатската си карта.
Чл. 52. /1/ Адвокатът е длъжен ежемесечно да заплаща дължимите вноски към адвокатския съвет и към Висшия адвокатски съвет.
/2/ Адвокатите, които не са изпълнили задължения по ал. 1 за месеца, предхождащ изборите за органи на адвокатурата, не могат да участват в тези избори и да бъдат избирани в тези органи.
Чл. 53. /1/ Адвокатът се застрахова за времето на своята професионална дейност за вредите, които могат да настъпят вследствие на виновно неизпълнение на неговите задължения. Адвокатското дружество е длъжно да застрахова поотделно всеки от съдружниците си.
/2/ Минималното задължително застрахователно покритие по застраховките се определя от Висшия адвокатски съвет.
/3/ Висшият адвокатски съвет може да договаря с една или повече застрахователни компании на конкурсна основа общи условия за застраховане на риска “Професионална отговорност”. Договорените общи условия се свеждат до знанието на членовете на адвокатските колегии в 14-дневен срок от договарянето им.
/4/ Сключените от адвокати и адвокатски дружества застрахователни договори по ал. 1 със застрахователи, различни от тези по ал. 3, трябва да осигуряват покритие не по-малко от това по ал.2.

Глава единадесета

Съвместно упражняване на адвокатска професия

Раздел І

Адвокатски дружества

Чл. 54. /1/ Адвокатите могат да се сдружават за трайно съвместно упражняване на адвокатска дейност чрез договор за дружество по чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите или като учредят адвокатско дружество юридическо лице - адвокатско събирателно дружество, адвокатско командитно дружество, адвокатско дружество с ограничена отговорност, адвокатско акционерно дружество и адвокатско командитно дружество с акции.

/2/ Адвокатските дружества юридически лица могат да откриват клонове в други населени места извън седалището на дружеството.
/3/ Адвокатските дружества не са търговци и не могат да осъществяват друга дейност, освен дейността по глава шеста.
Чл.55. /1/ Съдружник или акционер в адвокатско дружество може да бъде само адвокат. Един адвокат може да бъде съдружник или акционер само в едно адвокатско дружество.
/2/ Акциите в адвокатските дружества са само поименни и могат да се прехвърлят на лица, които не са акционери, само с разрешение на Съвета на директорите, съответно Надзорния съвет на дружеството. В устава могат да бъдат предвидени и други изисквания и ограничения за прехвърляне на акциите.
/3/ Съдружник с ограничена отговорност в адвокатско командитно дружество и адвокатско дружество с ограничена отговорност може да бъде и адвокат, който не упражнява адвокатска професия, но е бил вписан като адвокат и е бил съдружник в адвокатското дружество повече от 10 години.
/4/ Акционер в адвокатско акционерно дружество или в адвокатско командитно дружество с акции може да бъде и адвокат, който не упражнява адвокатска професия, но е бил вписан като адвокат и е бил съдружник в адвокатското дружество повече от 10 години.
/5/ Съдружниците и акционерите в адвокатските дружества могат да упражняват и самостоятелно адвокатска дейност, освен ако не е предвидено друго в дружествения договор или устава.
Чл.56. /1/ Адвокатско дружество, образувано по реда на чл.357 от Закона за задълженията и договорите задължително включва в наименованието си имената на поне двама от съдружниците и думите “адвокатско дружество”.
/2/ Фирмата на адвокатско събирателно дружество задължително включва името на поне двама от съдружниците и думите “адвокатско събирателно дружество” или съкратено “АСД”.
/3/ Фирмата на адвокатско командитно дружество задължително включва името на поне един неограничено отговорен съдружник и думите “адвокатско командитно дружество” или съкратено “АКД”.
/4/ Фирмата на адвокатско дружество с ограничена отговорност задължително включва името на поне един съдружник и думите “адвокатско дружество с ограничена отговорност” или съкратено “АООД”, съответно “адвокатско еднолично дружество с ограничена отговорност” или съкратено “АЕООД”.
/5/ Фирмата на адвокатско акционерно дружество задължително включва името на поне един съдружник и думите “адвокатско акционерно дружество” или съкратено “ААД”, съответно “адвокатско еднолично акционерно дружество с ограничена отговорност” или съкратено “АЕАД”.
/6/ Фирмата на адвокатско командитно дружество с акции задължително включва името на поне един неограничено отговорен съдружник и думите “адвокатско командитно дружество с акции” или съкратено “АКДА”.
Чл.57. Управител или член на съвет на адвокатско дружество или негов клон може да бъде само адвокат, който е съдружник или акционер в това дружество.
Чл.58. Седалището на адвокатското дружество е населеното място в района на колегията, чиито членове са съдружниците. Когато съдружници в адвокатското дружество са адвокати, вписани в различни адвокатски колегии, седалището се определя в населеното място по района на адвокатската колегия, където е вписан като адвокат поне един от съдружниците в дружеството.
Чл.59. /1/ В срок от четиринадесет дни от сключване на договора за дружество по чл.357 от Закона за задълженията и договорите или от датата на вписване на адвокатските дружества юридически лица в търговския регистър на съда съдружниците, съответно дружеството юридическо лице, са длъжни да заявят в съответната адвокатска колегия по седалището на адвокатското дружество учредяването, съответно вписването на дружеството.
/2/ В заявлението се посочват:
1. наименованието или фирмата на дружество;
2. седалището и адреса на дружество;
3. управителят на дружество, когато има такъв, съответно членовете на съветите;
4. имената на съдружниците или акционерите;
5. капиталът на дружеството, ако има такъв, и разпределението между съдружниците или акционерите;
6. срокът на дружеството, ако има такъв;
7. клоновете на дружеството.
/3/ В срока по ал. 1 трябва да бъде заявена и всяка промяна в обстоятелства по предходната алинея.
Чл. 60. За неуредените отношения с настоящия раздел се прилагат разпоредбите на чл. 357 – 364 от Закона за задълженията и договорите и глава единадесета, дванадесета, тринадесета, четиринадесета и петнадесета от Търговския закон, доколкото те не противоречат на разпоредбите на този закон.
Чл. 61. /1/ Отношенията между адвокатско дружество и негов клиент се уреждат с договор за правна помощ.
/2/ Когато договорът по ал. 1 предвижда явяване пред съд, упълномощаването на адвокат в адвокатско дружество е лично.

Раздел ІІ

Договори между адвокати и адвокатски дружества

Чл. 62. Адвокат или адвокатско дружество могат да сключат договор с друг адвокат или адвокатско дружество, с който му възлагат извършването на определена правна работа, или с който поемат заедно работа по определени дела – договор за сътрудничество.

Чл. 63. /1/ Адвокат или адвокатско дружество могат да сключат писмен срочен или безсрочен договор с друг адвокат за постоянна работа срещу определено възнаграждение. Ако друго не е уговорено в договора възнаграждението се дължи месечно.
/2/ В случаите, когато договорът предвижда и явяване пред съд, упълномощаването на адвоката се извършва от сключилия с него договор адвокат или адвокатско дружество. В този случай възложителят извършва преупълномощаване при условие, че е предизвестил клиента за това.
/3/ За договора по ал. 1 намират приложение разпоредбите на договора за поръчка.
/4/ Във всички случаи договорът по ал. 1 се прекратява с едномесечно писмено предизвестие.

Глава дванадесета

Адвокатска колегия

Раздел І

Общи разпоредби

Чл. 64. /1/ Адвокатите членуват в адвокатска колегия.

/2/ Адвокатската колегия е юридическо лице и се състои от вписаните в списъка й адвокати.
/3/ Районите и седалищата на адвокатските колегии се определят от Висшия адвокатски съвет, преобразуването и закриването им се извършва с негово решение. В съдебния район на един окръжен съд има една адвокатска колегия.
/4/ По изключение с решение на Висшия адвокатски съвет в района на един окръжен съд може да се определи седалище и на повече от една адвокатска колегия.
Чл. 65. Органи на адвокатската колегия са: Общо събрание, Адвокатски съвет, Контролен съвет, Дисциплинарен съд и Председател на адвокатската колегия.

Раздел ІІ

Общо събрание на адвокатската колегия

Чл.66. /1/ Общото събрание се състои от адвокатите, вписани в регистъра на адвокатската колегия.

/2/ Общите събрания са редовни и извънредни.
Чл. 67. /1/ Редовното общо събрание на колегията се свиква ежегодно в последната събота и неделя на месец януари.
/2/ Общото събрание се свиква от адвокатския съвет чрез покана, публикувана в Държавен вестник, в която е обявен дневния ред, часът и мястото на провеждане на събранието. Поканата се публикува най-малко един месец преди провеждане на събранието.
/3/ В дневния ред на Общото събрание задължително се включват въпроси по писмено искане поне на 1/3 от членовете на колегията, направено най-малко 20 дни преди датата на общото събрание.
/4/ Общото събрание се провежда, ако присъстват лично или са представлявани 2/3 от членовете на колегията. При липса на кворум събранието се отлага за един час по-късно и се провежда колкото и адвокати да присъстват.
/5/ Решенията се вземат с обикновено мнозинство.
/6/ Гласуването е лично или чрез пълномощншк-адвокат, вписан в същата адвокатска колегия.
/7/ Един адвокат не може да представлява повече от трима членове на колегията. Пълномощното се представя от упълномощителя в адвокатския съвет в деня преди събранието или от упълномощения при регистрацията му в деня на събранието. Списъкът на упълномощителите и на упълномощените се обявява на мястото на общото събрание.
/8/ Гласуването е явно освен за избор на органи на адвокатска колегия.
Чл. 68. Редовното общо събрание:
1. разглежда отчета за дейността на адвокатския съвет през отчетната година и взема решения по него;
2. разглежда доклада на контролния съвет;
3. разглежда отчета на дисциплинарния съд;
4. приема бюджет на съвета на колегията за следващата финансова година;
5. определя броя на членовете на адвокатския съвет, контролния съвет, дисциплинарния съд и избира адвокатски съвет, председател на адвокатския съвет, контролен съвет, дисциплинарен съд и председател на дисциплинарния съд;
6. Избира делегати за общо събрание на адвокатите в страната;
7. Взема решение за разпореждане с недвижими имоти на адвокатската колегия.
Чл. 69. /1/ Извънредно общо събрание се свиква по решение на адвокатския съвет, на контролния съвет или по писмено искане на 1/3 от членовете на колегията.
/2/ Ако адвокатският съвет не свика извънредно общо събрание в 14-дневен срок от постъпването на искането, то се свиква задължително от Висшия адвокатски съвет.
/3/ Извънредно общо събрание се свиква от адвокатския съвет и се провежда по реда определен за свикване и провеждане на редовно общо събрание.
Чл. 70. Всеки член на адвокатската колегия има право да се запознае с проекто-решенията и мотивите към тях, с решенията и протоколите от общото събрание.
Чл. 71. /1/ Решенията на общото събрание могат да се обжалват от всеки член на колегията пред Висшия адвокатски съвет в четиринадесетдневен срок.
/2/ Към жалбата по ал. 1 може да се присъедини всеки адвокат - член на същата колегия и да я поддържа, включително и ако подателят я оттегли.
/3/ До произнасяне по жалбата Висшият адвокатски съвет може да спре изпълнението на решението на общото събрание.

Раздел ІІІ

Адвокатски съвет

Чл. 72. /1/ Адвокатският съвет се състои от:

1. при колегии до 100 адвокати – не по-малко от 5 основни и 2 резервни членове;
2. при колегии над 100 адвокати – не по-малко от 7 основни и 2 резервни членове, а за София – не по-малко то 11 основни и 6 резервни членове;
/2/ В броя на основните членове се включва и председателят на адвокатския съвет.
/3/ За членове на адвокатския съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатска практика, а за председател – 15 години адвокатска практика.
/4/ При невъзможност да се изберат председател и членове, отговарящи на изискванията по ал. 3, е допустимо избирането на членове на адвокатски съвет с най-малко 5 години адвокатска практика и за председател - 10 години адвокатска практика.
Чл. 73. /1/ Резервните членове участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.
/2/ При напускане или отсъствие в продължение на три месеца на редовен член на адвокатския съвет той се замества с всички права от резервен член, получил най-голям брой гласове при избора.
Чл. 74. /1/ Адвокатският съвет има редовно заседание най-малко веднъж в месеца.
/2/ Извънредни заседания се свикват по решение на адвокатския съвет от председателя на адвокатския съвет или по писмено искане на 1/3 от основните членове на съвета отправено до председателя на съвета. В последния случай заседанието се свиква в седмодневен срок от председателя, а при отказ на председателя да свика извънредно заседание на съвета, то се свиква от председателя на Висшия адвокатски съвет и се председателства от негов член.
/3/ Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на адвокатския съвет. Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите основни членове.
/4/ Адвокатският съвет се произнася с решения, които обявява пред адвокатската колегия.
/5/ Решенията на адвокатския съвет могат да се обжалват в четиринадесетдневен срок от узнаването им по реда на чл. 8 .
Чл. 75. Адвокатският съвет:
1. ръководи работата на адвокатската колегия, свиква общите събрания и изпълнява техните решения;
2. изпълнява бюджета на адвокатската колегия;
3. допуска кандидатите за адвокати до изпит и вписва адвокатите и помощник-адвокати;
4. води регистрите на адвокатите, помощник-адвокатите, адвокатските дружества, на адвокатските сътрудници и на чуждестранните адвокати, допуснати до упражняват адвокатска дейност в Р България под наименованието на държавата по произход;
5. защитава професионалните права, честта и достойнството на членовете на колегията;
6. следи за изпълнение на задълженията на членовете на колегията;
7. възбужда и поддържа дисциплинарно преследване срещу членове на колегията, като определя за всеки случай обвинител от списък, приет от него;
8. следи за извършване на адвокатска дейност от лица, които не са адвокати;
9. посредничи за решаване на спорове между адвокати и между адвокати и клиенти;
10. управлява и стопанисва имуществото на адвокатската колегия и се разпорежда с движими вещи;
11. ръководи и осъществява дейността за повишаване професионалната квалификация на адвокатите;
12. утвърждава щата на служителите към адвокатския съвет и определя техните възнаграждения;
13. определя комисии в помощ на дейността си;
14. приема кандидатурите за членове и председател на адвокатския съвет, за членове и председател на дисциплинарен съд и членове на контролния съвети и обявява списъка им не по-късно от две седмици преди датата на общото събрание. Председателят определя комисия от членове на адвокатския съвет, която съгласно изискванията на закона изготвя окончателен списък на кандидатите, който се поставя на 15. видно място в адвокатския съвет не по-късно от две седмици преди датата на общото събрание;
15. организира служебна защита;
16. свиква и организира общото събрание на колегията;
17 определя размера на месечната вноска, дължима от адвокатите към колегията;
18. води регистър на неизправните към касата на колегията нейни членове;
19 .осъществява и други функции определени от закона.
Чл. 76. Секретарят на Адвокатския съвет:
1. ръководи дейността по непосредствено изпълнение на решенията на адвокатския съвет и финансово-стопанската дейност;
2. организира заседанията на адвокатския съвет и подготвя материалите за него;
3. ръководи и организира работата на щатните служители и на помощния персонал;
4. координира дейността на помощните органи на адвокатския съвет;
5. осигурява технически и административно цялата дейност на адвокатската колегия.

Раздел ІV

Председател на адвокатския съвет

Чл. 77./1/ За председател на адвокатския съвет се избира адвокат, който има най-малко 15 години адвокатска практика.

/2/ Ако няма кандидат отговарящ на изискването по алинея първа, за председател може да бъде избран и адвокат с не по-малко от 10 години адвокатска практика.
Чл. 78. Председателят на адвокатския съвет:
1. представлява адвокатската колегия;
2. организира и ръководи цялостната дейност на адвокатския съвет;
3. свиква и председателства заседанията на адвокатския съвет;
Чл. 79. /1/ При отсъствие на председателя той се замества от заместник-председателят. Заместник-председателят или секретарят се заместват по избор от членовете на адвокатския съвет.
/2/ Ако председателят напусне адвокатския съвет, нов председател се избира в едномесечен срок от извънредно общо събрание.

Раздел VІ

Контролен съвет

Чл. 80. /1/ Контролният съвет се състои от:

1. при колегия до 100 адвокати – не по-малко от 3 членове;
2. при колегия над 100 адвокати – не по-малко от 5 членове.
/2/ За членове на контролния съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатска практика, а за председател – най-малко 15 години адвокатска практика.
/3/ Членовете на контролния съвет избират помежду си председател.
Чл.81. /1/ Контролният съвет следи за правилното упражняване на бюджета и стопанисването на имуществото на адвокатската колегия, за което изготвя и изнася доклад пред общото събрание.
/2/ Контролният съвет има право да упражнява и текущ контрол, като при констатирани нарушения изготвя доклад до Висшия адвокатски съвет.
/3/ Членовете на контролния съвет могат да участват в заседанията на адвокатския съвет със съвещателен глас.

Раздел VІІ

Дисциплинарен съд

Чл. 82./1/ Дисциплинарният съд се състои от:

1. при колегия до 100 адвокати – не по-малко от 5 членове;
2. при колегия ад 100 адвокати – не по-малко от 7 членове, а за София – не по-малко от 9 членове.
/2/ За членове на Дисциплинарния съд могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 10 години адвокатска практика, а за председател – най-малко 15 години адвокатска практика.
/3/ При невъзможност да се изберат членове, отговарящи на изискването на ал. 2, е допустимо избирането на членове на дисциплинарен съд с най-малко 5 години адвокатска практика и за председател на съда – с 10 години адвокатска практика.
Чл.83. На Дисциплинарния съд като първа инстанция са подсъдни дисциплинарните дела, образувани срещу членовете на адвокатската колегия.
Чл. 84. Дисциплинарният съд се произнася с решения, взети с мнозинство от списъчния състав на членовете му.

Раздел VІІІ

Избори за органи на адвокатската колегия

Чл. 85. Изборът на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и на неговия председател се извършва от членовете на редовното общо събрание при тайно гласуване с мнозинство повече от половината от присъстващите членове на адвокатската колегия.

Чл. 86./1/ Членовете на адвокатския съвет и неговия председател, на контролния съвет, на дисциплинарния съд и неговия председател се избират за срок от три години.
/2/ Никой не може да бъде избиран за член или председател на адвокатския съвет, на контролния съвет или на дисциплинарния съд за повече от два последователни мандата в един орган.
Чл. 87. /1/ Изборът на органи се провежда от избирателна комисия в състав – председател, двама членове. Съставът на избирателната комисия се определя съвместно от адвокатския съвет, контролния съвет и дисциплинарния съд не по-късно от два месеца преди деня на избора.
/2/ В своята работа избирателната комисия се подпомага от избирателни бюра в състав трима членове, чийто брой и състав се определя от адвокатския съвет.
Чл. 88. /1/ Избирателната комисия извършва подготовка на изборите, разглежда постъпилите жалби във връзка с провеждането на избора, като се произнася незабавно по тях с решение, което не подлежи на обжалване.
/2/ Избирателната комисия регистрира и обявява кандидатите за членове на органите на адвокатската колегия и провежда самия избор.
Чл. 89. /1/ Всеки член на адвокатската колегия може да предложи писмено до избирателната комисия кандидатури за председател на адвокатския съвет и дисциплинарния съд и за членове на органите на колегията дванадесет дни преди датата на избора.
/2/ Избирателната комисия в срок от седем дни след изтичане на срока по предшестващата алинея се произнася по допустимостта на постъпилите кандидатури и с решението си обявява списъка на кандидатурите. Всеки член на колегията в тридневен срок може да обжалва това решение пред Висшия адвокатски съвет. Висшият адвокатски съвет се произнася в тридневен срок от постъпване на жалбата и решението му е окончателно.
/3/ Избирателната комисия се произнася с решение за съставяне на окончателен списък на кандидатите. Решението подлежи на обжалване в тридневен срок от обявяването му в канцеларията на адвокатския съвет. Жалбата се разглежда от адвокатския съвет, който се произнася незабавно и решението му е окончателно.
/4/ Окончателният списък на кандидатите се обявява най-късно 15 дни преди датата на избора.
Чл. 90. Избирателната комисия изготвя бюлетини, съдържащи трите имена на кандидатите, тяхното седалище и адвокатския им стаж.
Чл. 91. /1/ Изборът е таен. Бюлетината се поставя в непрозрачен плик, който се пуска в избирателна кутия от гласуващия адвокат.
/2/ Действителни са бюлетините, в които са останали незачеркнати необходимия брой или по-малко кандидати за съответния орган, като и само едно име за председател.
Чл. 92. /1/ След приключване на избора избирателната комисия разпечатва избирателните кутии в присъствието на двама адвокати, неангажирани в избирателния процес и избрани предварително от Общото събрание. Преброяването на бюлетините е публично и се извършва от съответните избирателни бюра.
/2/ За резултата от избора се съставя протокол в два екземпляра, в който се обявяват окончателните резултати.
/3/ В протокола се вписва общият брой на гласувалите, на действителните и недействителните бюлетини, бюлетините подадени поименно за всеки кандидат, имената на избраните председател на адвокатския съвет, членове на адвокатския съвет, членовете на контролния съвет, председател и членове на дисциплинарния съд, както и броя на гласовете, с които са избрани. Протоколът се подписва от председателя и членовете на избирателната комисия, след което с нарочно решение на избирателната комисия се произнася за резултата от избора. Решението и протоколът се обявяват на публично място в адвокатския съвет в първия работен ден, следващ деня на избора.
/4/ Решението на избирателната комисия, с което се обявява резултатът от избора, подлежи на обжалване по реда на чл. 8 в седемдневен срок от обявяването му.
/5/ Бюлетините, пълномощните и другите книжа се подреждат и запечатват в избирателните кутии. Те се съхраняват до влизане в сила на решението , с което избирателната комисия се произнася за резултата от избора, и се унищожават с решение на новоизбрания адвокатски съвет.
/6/ Протоколите на избирателната комисия и избирателните бюра се пазят 5 години от деня на избора.
Чл. 93. За избрани се считат кандидатите, получили повече от половината от гласовете от действителните бюлетини.
Чл. 94. /1/ Ако въпреки проведения избор не е попълнен някой от органите на адвокатската колегия, допълнителен избор се провежда в първата неделя на месец февруари. Часът и мястото на допълнителния избор се определят и съобщават на членовете на колегията преди закриване на общото събрание.
/2/ Допълнителният избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
Чл. 95. /1/ Ако изборът за органи на адвокатския съвет бъде обявен за незаконосъобразен по реда на чл. 8, нов избор се провежда не по-късно от два месеца.
/2/ Дата на избора се насрочва от адвокатския съвет и се съобщава на членовете на адвокатската колегия по реда за свикване на общо събрание.
/3/ Новият избор се провежда по правилата, предвидени за редовния избор.
/4/ До решаването на повдигнатите спорове по редовността на избора досегашния адвокатски съвет продължава да изпълнява задълженията си.
Чл. 96. Новоизбраните органи на адвокатската колегия встъпват в задълженията си в седмодневен срок от датата на избора, ако решението на избирателната комисия за обявяване на резултата от избора не е обжалвано, съответно седемдневен срок от окончателното решение, с което жалбите не са уважени.

Глава тринадесета

Висши органи на адвокатурата

Раздел І

Общо събрание на адвокатите от страната

Чл. 97. /1/ Общото събрание на адвокатите от страната се свиква ежегодно от Висшия адвокатски съвет с писмена покана, която се изпраща до 15 януари на адвокатските колегии. В поканата се посочват дневният ред, часът и мястото на провеждане на събранието.

/2/ Адвокатските съвети са длъжни да уведомят избраните от общите събрания на колегиите делегати за свикването на Общото събрание на адвокатите от страната .
/3/ Общото събрание на адвокатите от страната се провежда през последната събота и неделя на месец февруари и се счита за редовно, ако присъстват 2/3 от делегатите. При липса на кворум събранието се отлага с един час и се провежда, колкото и делегати да присъстват.
/4/ Решенията се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите адвокати. Гласуването е явно, освен за избор на Висш адвокатски съвет и на негов председател, на Висш контролен съвет и на Висш дисциплинарен съд и негов председател.
/5/ Възможно е гласуване по пълномощие, като един адвокат може да представлява само още един адвокат. Упълномощеният представя изрично пълномощно при регистрацията си за участие в общото събрание на адвокатите от страната.
Чл. 98. /1/ Общото събрание на адвокатите от страната се състои от представители на адвокатските колегии при норма на представителство един делегат на 40 адвокати.
/2/ Ако колегията е с по-малко от 40 членове, тя се представлява от един делегат.
/3/ Когато броят на членовете на колегията е повече от 40, но не съответства на установената норма на представителство, на повече от 20 членове се избира един делегат.
/4/ В общото събрание на адвокатите от страната участват по право без право на глас и председателите и секретарите на адвокатските съвети, както и членовете на висшите органи на адвокатурата.
/5/ Делегатите, избрани на общото събрание, запазват мандата си до следващото общо събрание.
Чл. 99. Общото събрание на адвокатите от страната:
1. разглежда и приема отчета на Висшия адвокатски съвет, на Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд;
2. избира председател и членове на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, както и членове на Висшия контролен съвет.
Чл. 100. /1/ Доколкото в този раздел няма други правила, изборът на членове и председател на Висш адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съвет, както и на членове на Висшия контролен съвет се извършва от общото събрание на адвокатите от страната по правилата, предвидени за избор на органи на адвокатската колегия.
/2/ Членовете и председателите на висшите органи на адвокатурата се избират за срок от четири години.
/3/ Предложенията за кандидатите за членове на съответните органи, включително за председател на Висшия адвокатски съвет и на Висшия дисциплинарен съд, трябва да бъдат направени във Висшия адвокатски съвет в двадесет дневен срок преди датата на общото събрание.
/4/ В петнадесетдневен срок преди деня на избора избирателната комисия изпраща на адвокатките съвети предложените кандидатури, които незабавно ги обявяват.
Чл. 101. /1/ Никой не може да бъде избиран за повече от два последователни мандата.
/2/ Не може да бъде избиран за член на Висшия адвокатски съвет, Висшия контролен съвет и на Висшия дисциплинарен съд адвокат, който е избран в адвокатски съвет, контролен съвет или дисциплинарен съд на адвокатска колегия.
Чл. 102. /1/ Адвокатите-делегати на общото събрание на адвокатите в страната могат да оспорват законосъобразността на избора пред Върховния касационен съд в седемдневен срок от деня на обявяването им.
/2/ Върховният касационен съд разглежда жалбите в четиринадесет дневен срок от получаването им в открито заседание и се произнася с решение в четиринадесет дневен срок.
/3/ Ако Върховният касационен съд се произнесе, че изборът е незаконосъобразен, той предписва на Висшия адвокатски съвет провеждане на нов избор. Общото събрание на адвокатите от страната в този случай се свиква в едномесечен срок от съобщаването на решението на Върховния касационен съд за провеждане на нов избор.
/4/ До избора на нови органи предишните продължават да изпълняват задълженията си.
Раздел ІІ
Висш адвокатски съвет

Чл.103. Висшият адвокатски съвет е юридическо лице със седалище град София.

Чл.104. /1/ / Висшият адвокатски съвет се състои от 15 членове и 10 резервни членове.
/2/ Резервните членове участват в заседанията на съвета със съвещателен глас.
/3/ За членове на Висшия адвокатски съвет могат да бъдат избирани адвокати, които имат най-малко 15 години адвокатска практика.
/4/ При напускане или отсъствие в продължение на повече от 3 месеца на редовен член той се замества с всички права от резервния член, получил най-много гласове при избора.
Чл.105. /1/ Висшият адвокатски съвет избира от основните си членове двама Заместник - председатели и Секретар.
/2/ Висшият адвокатски съвет определя помощни органи, които се ръководят от членове на съвета.
Чл.106. /1/ Висшият адвокатски съвет заседава най-малко веднъж в месеца. Съветът може да бъде свикан на извънредно заседание от председателя или поне 1/3 от членовете с писмена покана да останалите в 15 дневен срок.
/2/ Заседанието е редовно, ако присъстват 2/3 от членовете на Висшия адвокатски съвет. Решенията се вземат с мнозинство на присъстващите членове.
Чл. 107. /1/ Висшият адвокатски съвет издава наредбите, предвидени в закона и приема Етичния кодекс на адвокатите.
/2/ По въпроси от текущата си дейност, както и в случаите, предвидени в този закон, Висшият адвокатски съвет се произнася с Решение.
Чл. 108. Висшият адвокатски съвет:
1. свиква и провежда общо събрание на адвокатите в страната и подготвя и изнася отчет пред него;
2. определя встъпителните вноски и годишни вноски на адвокатите за бюджета на Висшия адвокатски съвет въз основа продължителността на адвокатската практика;
3. издава наредбите, възложени му с този закон;
4. приема Етичен кодекс на адвокатите;
5. произнася се по жалби срещу избори на органи на адвокатски съвети;
6. произнася се по жалби срещу решения на общи събрания на адвокатската колегия и срещу решения на адвокатски съвети;
7. произнася се по жалби срещу решения на адвокатските съвети относно допускането до изпит на адвокати и приема на помощник-адвокати и срещу отказа за вписване на единните регистри;
8. изготвя образци за документи и книжата на адвокатските колегии и адвокатските съвети, които се водят от адвокатските съвети, и образци на протоколите на избирателната комисия и изборното бюро;
9. поддържа Единните ре

Конгрес на Международния адвокатски съюз UIA в Лисабон

От 30 август до 3 септември 2003 г. В Лисабон се проведе 47-мият конгрес на Международния адвокатски съюз UIA под мотото “Адвокатите – посланици на мира”.
Участваха повече от 1050 адвокати от целия свят. От българска страна в конгреса се включиха адвокатите Ваньо Новкиришки от София и Емилия Недева от Пловдив.
Конгресът бе открит с речи на президента на UIA Антоан Акл, на президента на 47-ия конгрес на UIA Аугусто Лопес Кардозо и ръководителя на научната програма на конгреса Мария де Йесус Сера Лопес. Приветствие към участниците поднесе президентът на Република Португалия Жорж Сампайо.
Трите основни теми на конгреса бяха “Миграцията и правата на човека”, “Корпоративното управление и юридическата практика”, “Глобализация на правото и юридическата професия: възможности и ограничения”.
След изслушване на докладите и разискванията по главните теми се състоява и множество сесии на отделните комисии и работни групи на UIA, посветени на актуални проблеми в адвокатската практика – бъдещето на професията, функциите на адвоката в медиацията и превантивната дейност по избягване на конфликти и съдебни спорове. Разгледани бяха и различни аспекти на определянето на адвокатските възнаграждения.
Отделни работни сесии се проведоха по въпроси на правото на опазване на околната среда, правния режим на чуждестранните инвестиции, право на телекомуникациите и медиите, международната търговска продажба, банковото и застрахователното право.
Следващият 48-ми конгрес ще се проведе в Женева през септември 2004 година.

В правните списания

Представляват интерес следните статии от последните книжки на юридическите списания:
-

Изтегляне 0.97 Mb.

Сподели с приятели:

1 2 3 4 5