Закон за адвокатурата, внесен в Народното събрание на 4 юли 2003 г от Камелия Касабова заместник-председател на Народното събрание, и народните представители Валери Димитров, Нина Чилова и Снежина Чипева
Изтегляне 0.97 Mb.
|
| Силно влияние върху този въпрос оказват няколкото приети Директиви на Европейския Съюз, касаещи свободата на упражняване на адвокатската професия в друга страна. Кодексът за професионално поведение на адвокатите в Европейския съюз, приет от Съвета на адвокатските колегии на Европейския съюз, не съдържа унифицирани правила за рекламата, а само дава насоки за определяне на приложимото право. Кодексът постановява, че адвокатът не може да рекламира в страна, в която това не е позволено, а ако това е възможно, той трябва да спазва всички местни правила. Подготвяната промяна на Кодекса, най-вече в отговор на приетата през 2000г. Директива за електронната търговия, най-вероятно ще доведе до създаването на по-детайлни и либерални разпоредби, отнасящи се до рекламата.
Към настоящия момент европейските страни позволяват рекламата главно с оглед на нуждата от по-доброто информиране на широката публика, като стриктно забраняват самопредлагането. Като цяло страни като Великобритания, Шотландия и Ирландия са по-либерални. Така например, последното изменение на Етичния кодекс на Англия и Уелс позволява рекламирането на адвокатската професия, стига рекламните съобщения да са верни и да не въвеждат в заблуждение, няма вероятност да се подрони доверието в адвокатската професия и рекламата не се основава на директно сравняване или критика на други адвокати (barristers). Франция
Германия
Италия
Централна и Източна Европа
6. Рекламиране на адвокатската дейност в България 6.1. Настояща правна уредба Нека през призмата на горния сравнителен анализ да направим преглед на правилата за рекламиране на адвокатската дейност в България. Настоящият Закон за адвокатурата изрично постановява в чл. 28: “Адвокатът не може да използва за своята дейност търговска реклама”. Свързан с по-широкото понятие за рекламиране е текстът на чл. 27: “Адвокатът не може да си служи с посредник или с друго лице за привличане на клиенти. Той не може да използва и други средства, несъвместими с адвокатската професия за привличане на клиенти.” По пътя на тълкуването може да заключим, че само търговската реклама е забранена, а нетърговската е позволена. Но нито ЗА, нито друг нормативен акт дават определение било то за “реклама” или за “търговска реклама”. Речникът на чуждите думи в българския език, издание на БАН дава следното определение за реклама: 1. Мероприятие, което има за цел да създаде голяма известност за нещо, за да привлече купувачи, зрители и под.; 2. Разпространение на сведения за някого, за да му създаде известност популярност.; 3. Обява, афиш, плакат и други като средство за това. Наредба № 2 на ВАС за Правила за упражняване на адвокатската професия и за професионалната отговорност повтаря в т. 2.9 горните разпоредби на ЗА. А след това дава предписания за съдържанието на адвокатската табела, визитни карти, бланки и други печатни принадлежности, като изрично забранява реклама чрез вестници, списания и други средства за информация. В т. 2.9.4 се изброява какво поведение може да бъде охарактеризирано като недопустимо привличане на клиенти, например чрез посредник, самопредлагане, отнемане на клиент от друг адвокат и др. От тази сравнително оскъдна правна регламентация може да се направи извода, че по отношение на рекламирането България се придържа към по-рестриктивния подход на европейските страни и то в неговия краен израз - всъщност налице е абсолютна забрана за реклама, макар и законът да говори само за търговска реклама, тъй като липсата на определение за нетърговска реклама прави рисковано използването на действия, които според личната преценка на адвоката биха представлявали такава разрешена нетърговска реклама. Крайността на българската позиция се потвърждава и от категоричната забрана за използване на средствата за масова комуникация с изключение на обява във вестник за установяване на бюро или за промяна на адреса. Използването на понятието търговска реклама най-вероятно е израз да се пресекат всякакви действия, които могат да доведат до накърняване престижа и призванието на адвокатската професия и които водят до илюзията за традиционната реклама на стоки и услуги за бита. Но какво толкова неприемливо има в това част от адвокатската дейност или вид адвокатска практика да се разглежда именно като предоставяне на специализирани услуги, каквито, например са счетоводните или финансовите услуги. С оглед на съвременния етап от развитието на правната професия и обществените отношения се налага, без това непременно да се отразява на спецификата на адвокатското призвание, да се гледа на адвокатската дейност и като вид услуга, която се предоставя на широката публика. Следователно клиентите имат право да бъдат информирани, за да направят правилния избор, включително и със средствата на рекламата. 6.2. Проект за нов Закон за адвокатурата Проектът за нов ЗА отново изрично забранява рекламата, като постановява, че адвокатът не може да рекламира своята дейност и да използва средства за привличане на клиенти, несъвместими с разпоредбите на този закон и с правилата на адвокатската професия. Все пак с оглед нуждата от информация вече е разрешено на адвоката да уточни в коя област на правото практикува, както и да посочва правните организации, в които членува, образованието си и професионалния опит, както и чуждите езици, които владее. Адвокатът може да поддържа интернет страница, съдържаща професионална информация, доколкото тя не противоречи на разпоредбите на закона и на Етичния кодекс. 6.3. Проект за Етичен кодекс Накрая нека да видим какво разрешение на въпроса за рекламирането на адвокатската дейност предлага проектът за Етичен кодекс. Като цяло Етичният кодекс се придържа към последните тенденции в европейските страни, т.е рекламата не е забранена, а само ограничавана. Възприетото правило е, че рекламата на адвокатската дейност е позволена, но нейната единствена цел е да се даде възможност на клиента да избере най-подходящия адвокат. На базата на това принципно положение кодексът предвижда шест ограничения, които отразяват спецификата на адвокатската дейност. Рекламата не трябва: - по вид и съдържание да противоречи на основните принципи на Кодекса или на задълженията на адвоката, определени с този кодекс или по друг начин да изразява неуважение към адвокатската професия; - да съдържа лъжлива, неточна или подвеждаща информация или факти, които не могат да бъдат проверени; - да прави сравнение с други адвокати или да ги критикува, в частност по отношение на хонорари или по отношение на професионалната им практика; - да включва изявления относно качеството на адвокатската работа, размерите или успеха на практиката, размери на адвокатските възнаграждения; - да включва изявлението, че адвокатът е специалист в някоя област на правото; - да споменава отделен клиент, без предварителното му съгласие. След тези ограничения кодексът дава указание каква информация може да се съдържа в рекламата. Изброяването не е изчерпателно, за разлика от ограниченията, т.е. може да се съдържа и друга информация, стига да не се нарушава някоя забрана. Рекламата може да съдържа информация за: - в кои области на правото практикува адвоката; - информация относно образованието и професионалния му опит; - информация относно владеене на чужди езици; и - всяка друга информация, която не противоречи на закона или разпоредбите на този Кодекс. Няма ограничения за средствата, които могат да бъдат използвани за рекламиране на адвокатската дейност, стига да не се нарушават забраните т.е. оставено е на адвоката да прецени доколко е уместно да се използва един или друг начин т.е. възможно е използване на различни средства, като телефонни и правни указатели, вестници и други периодични издания, външна реклама, радио или телевизионна реклама, писмена реклама или реклама на запис, интернет. Разбира се, той ще носи определена дисциплинарна отговорност, ако наруши разпоредбите на кодекса. Идеята е да се даде възможност на добросъвестните адвокати да се развиват, а не заради потенциалната възможност от злоупотреби рекламата да се забранява изобщо. Следователно Етичният кодекс предлага един по-либерален и съвременен подход към рекламата, отколкото досега съществуващата правна уредба, като позволява активното търсене на клиенти. Считам, че по този начин ще се отговори по-точно на нуждите на адвокатската професия от по-голям професионализъм и лоялна конкуренция и същевременно ще се осигури по-добър достъп до правосъдие, особено в страна като в България с почти липсваща система на правна помощ. По отношение на самопредлагането като форма на рекламиране на адвокатската дейност Етичният кодекс е ограничителен и го забранява, каквото е и досегашното положение. Такава форма на директен контакт с потенциален клиент е забранена, защото оставя лице, нямащо опит, изцяло на настойчивостта на опитния адвокат. По аргумент за противното възможно е тъй нареченото рекламиране чрез изпращане на писмени информационни материали до неограничен кръг лица или до специфична група от лица т.е. адвоката няма директен контакт. Би могло да се помисли върху такива материали, каквото е практиката в САЩ, изрично да се отбелязва, че това е “рекламен материал”. Позволен е директният контакт с лица, с които адвокатът вече има семейна или предишна професионална връзка. При всички случаи адвокатът не трябва да дава никакви ценности или пари другиму, за да препоръчва неговите услуги, с изключение на обичайната стойност за изработване на рекламните материали. 7. Заключение Безспорно е, че за да отговорят на високото си конституционно призвание и да заслужат доверието на обществото българските адвокати се нуждаят от приемането и отстояването на собствени правила на адвокатска етика. Самоуправлението на адвокатската професия преминава първо през нейното саморегулиране. Целта на Етичния кодекс на адвоката е да доразвие и детайлизира основните етично-професионални правила, залегнали в Закона за адвокатурата, като допринесе за по-качественото и достойно упражняване на адвокатската професия. Приемането на модерен Етичен кодекс е важна предпоставка за интегрирането на българската адвокатура в международната правна общност. В частност, възприемането на един балансиран подход към въпроса за рекламирането на адвокатската дейност би подпомогнало достъпа до правосъдие чрез разширяване възможностите за избор на най-добра професионална защита. В този смисъл изработеният под егидата на Американската асоциация на юристите, Правна инициатива за Централна Европа и Евразия проект за Етичен кодекс би могъл да стимулира по-активното обсъждане и приемане на окончателен вариант за Етичен кодекс на българския адвокат. Помощни материали за участниците: 1. Проект за Етичен кодекс. 2. Наредба № 2 на ВАС за Правила за упражняване на адвокатската професия и за професионалната отговорност. Полезни Интсрнет страници: 1. Висш адвокатски съвет www.vas.lex.bg 2. Американска асоциация на юристите (АВА) www.abanet.org 3. Правна инициатива за Централна Европа и Евразия (АВА СЕЕLI) www.abanet.org/ceeli 4. Съвет на адвокатските колегии на Европейския съюз www.ccbe.org 5. Международна асоциация на юристите (IBA) www.ibanet.org 6. Българският правен портал www.lex.bg Основни изменения и допълнения в Закона за устройство на територията” - Асен Запрянов, адвокат от Пловдив Законът за устройство на територията (обн. ДВ, бр. 1/2.01.2001 г., в сила от 31.03.2001 г.) претърпя няколко изменения и допълнения до 22.07.2003 г. със сравнително ограничен характер. Това са измененията и допълненията в ДВ, бр. 41/21.04.2001 г., бр. 111/22.12.2001 г., бр. 43/26.04.2002 г. и бр. 20/20.03.2003 г. Те имаха предимно уточнителен и корекционен характер, както и съгласуване с измененията на други закони след приемането на ЗУТ. Единствено изменението на § 6, ал. 3 на преходните разпоредби има принципно значение, тъй като с него се създаде възможност до 31.05.2001 г. (т.е. до 2 месеца от влизане в сила на ЗУТ) при действащ вече ЗУТ внесените за обявяване проекти за териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени и кадастрални планове да се съобщават, съгласуват и одобряват, обжалват и влизат в сила по досегашния ред, а именно по реда на ЗТСУ. Предвидено бе в тези случаи актовете за одобряване на такива проекти да се издадат до 31.12.2001 г., който срок едва ли е било възможно да се спази. Последното изменение и допълнение на ЗУТ с ЗИДЗУТГ(ДВ, бр. 65/ 22.07.2003 г.) обаче съставлява истински генерален ремонт на Закона. Поместено е на 31 страници в цитирания Държавен вестник. Това налага един кратък коментар на най-съществените изменения и допълнения на Закона, без да претендираме за изчерпателност. 1. С новата ал. 5 на чл. 9 ЗУТ е допуснато обжалването по съдебен ред (съгл. чл. 215) на допуснатата или отказана промяна на предназначението на озеленени площи или части от тях, съставляващи публична държавна или общинска собственост, както и на такива озеленени площи, предназначени за широко обществено ползуване, извън публичната собственост. 2. За територии с особена териториалноустройствена защита може да се създават специални правила и нормативи в отклонение от Наредба № 5/2001 г. за ПНУТ – чл. 13, ал. 2 (изм)1. 3. Предварителният писмен договор с нотариална заверка на подписите между съседи на поземлени имоти за промяна на границите на урегулиран поземлен имот (УПИ) е основание за издаване на заповед за промяна на регулацията. Тази заповед се съобщава на страните, но не подлежи на обжалване. Строителство в така променените УПИ (в нови граници) се допуска само след като предварителният договор се обяви за окончателно сключен. Едва тогава се уведомява и Агенцията по кадастъра за промяната. (спр. чл. 15, ал. 3 - изм., ал. 6 и ал. 7 - нови, чл. 17 - изм.) Във връзка с това ново положение за регулационния план възниква въпросът не се ли налага задължително вписване на горецитирания предварителен договор? 4. Когато вътрешните регулационни линии са разположени към река, може да не се спазят нормативите за отстояния по чл. 31 Линията на застрояване към реката се съобразява с противопожарните, санитарно-хигиенните, геозащитните и др. ПНУТ (спр. чл. 31, ал. 3 – нова). Уместно би било същото правило да се прилага и в случаите, когато вътрешните регулационни линии опират на края на регулацията, неподлежаща на разширяване, но този въпрос не е изрично уреден. 5. Преустройствата на обекти в сграда – етажна собственост, когато се касае до нежилищни помещения, става по общия ред, без да се изисква съгласието на другите собственици на обекти в сградата. Единственото условие, което трябва да се спази, е да не се допуска наднормено шумово и друго замърсяване Към всички преустройства на жилищни и нежилищни помещения се изисква мотивирано становище на инженер-конструктор (т.н. конструктивен протокол), че не се засягат конструктивни елементи и не се натоварват натоварванията извън допустимото (спр. чл. 38, ал. 5 – изм. и ал. 7 бивша ал. 6 – изм.). В практиката е установено, че натоварвания са: до 150 кг. на кв. м. за жилищни обекти и до 450 кг. на кв.м. за нежилищни обекти с обслужващо-производствено предназначение. 6. Допуска се оградата на поземлен имот в чертите на плана да се разполага изцяло в площта на имота – чл. 48, ал. 3 – допълнена. Извън границите на урбанизираните имоти (тези извън селищата и селищните образувания) ограждането на поземлените имоти (ПИ) става само с леки огради, разположени изцяло в мястото на възложителя (инвеститора) – чл. 48, ал. 7 – нова (срв. чл. 246, ал. 2 ППЗТСУ, вж. и чл. 58 ЗУТ – изм.) 7. 1. При временните строежи в съсобствен терен се прилага разпоредбата на чл. 183 (разрешаване строителството с нотариален акт). Общата застроена площ на разрешените временни постройки по чл. 50 не може да надвишава 30 % от площта на терена – чл. 51, ал. 2 – изм. 7. 2. При разрешаване на временен строеш се премахват заварените в терена строежи, които не са включени в режима на застрояване на терена – чл. 53-а – нов. Текстът има общо с разпоредбата на чл. 319 ППЗТСУ. Доколкото разрешените временни строежи не могат да бъдат интегрирани в предвиденото по одобрения застроителен план, прилагането на последния предпоставя премахването им. 8. 1. При прокарване на мрежи и съоръжения на техническата инфраструктура, когато не е налице възможност за целесъобразно застрояване на засегнатия поземлен имот или когато сервитутните ивици за инфраструктурата заемат повече от 1/3 от площта на имота, този имот се отчуждава с подробен устройствен план за съответната мрежа. (спр. чл. 67, ал. 2 – изм.) Отчуждаването е за сметка на съответния собственик на мрежата или съоръжението и се извършва по реда на чл. 206. Избягването на отчуждаването може да стане с учредяване право на строеж от страна на собственика на поземления имот, което той да учреди в полза на държавата или общината по реда на чл. 205 – изм. Този начин на запазване на собствеността върху терена предполага все пак възможност собственикът на имота да се ползва от него с известни ограничения. Отчуждаването обаче е задължително в горния случай, когато се касае до необходимост от изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 (транспортна, преносна, разпределителна – публична собственост на държавата и общините) (спр. чл. 207 – изм.). 8.2. Разходите за преструктуриране на промишлени и курортни зони и селищни образувания се понасят от собствениците на поземлените имоти. Това важи за всички благоустройствени мероприятия, включително и за озеленяването – чл. 69 – изм. 8.3. При наличие на съществуващи проводи или съоръжения на техническата инфраструктура – публична държавна и общинска собственост, които е невъзможно да бъдат изместени във връзка с осъществяване на плана, се допуска запазването им с изготвяне на подробен устройствен план (ПУП) чрез съответно отреждане. (спр. чл. 70, ал. 1, и 3 – нови). 8.4. В случай на неприложена улична регулация при изграждането на нови проводи или съоръжения на техническата инфраструктура или при реконструкция на съществуващите такива, може да се допусне като временно положение захранването да става по съществуващите проводи и съоръжения. Такова захранване не се допуска при преносими проводи – чл. 73, ал. 2 – нова. 8.5. В нерегулирани територии далекосъобщителните мрежи се изграждат въз основа на парцелен план (план за техническата инфраструктура извън границите на урбанизираните територии). По този план се извършва отчуждаването на необходимите площи за елементите на техническата инфраструктура. Парцелният план се одобрява от Министъра на РРБ (спр. чл. 93, ал. 2 – нова, чл. 110, ал. 1, т. 5 – нова, чл. 126, ал. 6 – нова, чл. 129, ал. 4 – нова). 9. При необжалване на части от ПУП те влизат в сила и планът може да се прилага по отношение на тях, независимо от подадените жалби задруги части на плана – чл. 132, ал. 2 – нова. 10.1 Като повод за изменение на ПУП към основанията за изменение “поради възникнали нови държавни и общински нужди” се включва и основание “възникването на нови нужди за обекти, собственост на експлоатационни дружества” – чл. 134, ал. 1, т. 2 – изм. 10.2. Предвиден е десетгодишен срок от влизане в сила на плана за запознаването на процедура по отчуждаване на поземлени имоти, отредени за елементи на техническата инфраструктура по чл. 65 (спр. чл. 1342, ал. 2, т. 1 – изм.). 10.3. Като нов повод за изменение на влязъл в сила ПУП се предвижда и възстановяването на поземлен имот по реституция или придобиването на поземлен имот по приватизационна сделка (спр. чл. 134, ал. 2, т. 8 – нова). 10.4. При изменение на влязъл в сила ПУП първо се изменя общия устройствен план (ОУП). Възможно е и едновременно изменяване на ОУП и ПУП – чл. 134, ал. 3 – нова. 10.5. Не се допуска изменение на ПУП за узаконяване на незаконни строежи, дори и за това да има съгласие на собствениците на съседните поземлени имоти. За този конкретен случай е неприложима разпоредбата на чл. 15, ал. 3, ал. 6 и ал. 7 – нови и чл. 17 – изм. (спр. чл. 134, ал. 4 бивша ал. 3 – изм.) 10.6. При изменение на ПУП на основание чл. 134, ал. 2 в обхват до 3 квартала не се прилагат изискванията за съгласуване по чл. 121, ал. 2 (спр. чл. 136, ал. 2 – нова) 11. Строежите по ЗУТ се категоризират по низходящ ред общо в 6 категории – чл. 137, ал. 1 – изм. 12. Съгласуването на идеен инвестиционен проект може да бъде отказано от Главния архитект на общината само по съображения на законосъобразност – чл. 141, ал. 3 – изм., чл. 145, ал. 1 – изм. 13.1. Издаването на разрешение за строеж, както и отказът да се издаде такова, са от компетентност на Главния архитект на общината (района). Те се съобщават на заинтересованите лица по реда на ГПК. Отказът може да се прави само по съображения на законосъобразност, с указване на конкретни мотиви – чл. 149, ал. 1 – изм., чл. 182, ал. 2 – изм. 13.2 Заинтересовани лица по чл. 149, ал. 1 са: Изтегляне 0.97 Mb. Сподели с приятели:
|