Инвестиции и инвестиционното банкиране

162
Темата включва следните основни въпроси:
1. Инвестиционно банкиране. История на инвестиционното банкиране.
2. Регулация на пазара на ценни книжа
3. Основни функции на инвестиционните банки през ХХІ век

1. Инвестиционно банкиране. История на инвестиционното банкиране.

Инвестиционното банкиране стана особено популярно сред финансовите среди през последните десетилетия на ХХ век, достигайки своята кулминация през последните
20 години. Много експерти обвиняват именно него за някои от кризите и рецесиите, случили се през последните 50 години и все пак то остава полето на дейност на най- иновативните и нестандартно мислещи финансисти.
Функции на инвестиционното банкиране
Инвестиционните банки изпълняват различни дейности, които се включват под общия знаменател на банкирането. Лорд Ротшилд определя банкирането като дейност, която улеснява придвижването на пари от точка А, където те се намират до точка Б, където те са необходими. Финансовите институции изпълняват шест функции:
• пренос на икономически ресурси през времето, границите и между индустриите;
• управление на риска;
• уреждане на сметки и разплащания с цел улесняване на търговията;
• обединяване и сдружаване на ресурси и разделяне на собствеността в предприятията;
• осигуряване на достоверна ценова информация за ценни книжа с цел подпомагане на децентрализираното вземане на решения на пазарите за ценни книжа;
• смекчаване на ефекта от асиметричната информация при взаимодействието между страните, т.е. преодоляване на проблемите с необщодостъпната информация и скритите действия (моралната опасност).
Инвестиционните банки изпълняват тези шест функции в ролята си на посредници между емитентите на ценни книжа и инвеститорите, които ги закупуват. Тази посредническа роля предполага, че инвестиционните банки служат на двама клиенти при всяка сделка. Издател (емитент) на ценни книжа може да бъде публична (акциите й се търгуват на фондовите борси) или частна компания, както и всяка икономическа единица, която продава финансови активи под формата на акции и облигации.
Инвеститор може да бъде компания, институция или физическо лице, което купува тези активи. Погледнато от друга гледна точка, емитентът може да бъде разглеждан като купувач на капитал (т.е. той издава ценни книжа, защото се нуждае от външно генерирани парични средства), а инвеститорът може да бъде разглеждан като осигуряващ този капитал.
Въпреки, че е възможно емитентите да заобиколят услугите на инвестиционната банка и да достигнат до капиталовите пазари без посредници, големият брой и широката разпръснатост на потенциалните издатели и инвеститори прави пазара за търговия на ценни книжа силно фрагментиран. Този тип пазари функционират добре само ако

163 характеристиките на стоките, които се разменят на тях, могат лесно да се идентифицират от участниците. Но различните финансови инструменти са сложни, налице е асиметрична информация – емитентите знаят каква е истинската стойност на ценните книжа, които предлагат, а инвеститорите имат значително по-ограничена информация.
Това може да доведе до ‘враждебен подбор’ (adverse selection problem) – потенциални купувачи избягват да купят ценни книжа, защото не са сигурни какво точно представляват те и каква е стойността им. Инвестиционните банки намаляват информационната асиметрия като събират и разпространяват информация както сред търсещите капитал, така и сред предлагащите такъв. Те свързват инвеститорите и емитентите чрез извършването на транзакции. Освен това, инвестиционните банки подпомагат емитентите на ценни книжа да управляват риска чрез записване на акции или облигации, с което гарантират на издателите им, че те ще бъдат закупени на предварително определена цена преди препродаването им на по-дребни инвеститори.
Пълният набор от услуги, извършвани от инвестиционните банки включва широк спектър от дейности – финансиране, записване на ценни книжа, инвестиционни проучвания, частно инвестиране, директно от инвеститорите без търгуване на борсите, маркет мейкинг, търгуване с права на собственост, финансово инженерство, секюритизация на активи, клиъринг и сетълмент (уреждане на разплащания), управление на пари. В рамките на банката групите и отделите, които извършват тези услуги са организирани в отделни отдели, всеки изпълняващ своя специализиран набор от дейности.
В замяна на извършваните от тях услуги, инвестиционните банки получават такси и комисионни. Консултантските услуги по сливания и придобивания генерират консултантски такси; акциите, облигациите и директните инвестиции от името на частни инвеститори носят такси от вложенията в ценни книги; търговията с права на собственост и собствените инвестиции се възнаграждават с увеличение на стойността на собствения капитал на банката. Тъй като повечето системи за възнаграждение генерират приходи само при осъществяването на транзакции, инвестиционните банки имат стимул да извършат колкото се може повече транзакции по възможно най-бързия начин.

Изтегляне 1.4 Mb.

Сподели с приятели: