Закон за бнб. Закон за банките. Разрешения (лиценз) за банкова дейност
Изтегляне 1.4 Mb. Pdf просмотр
|
- Навигация на страницата:
- Материални и нематериални активи
| Форфетирането представлява сдедка по придобиване на права по средносрочни вземания без право на регрес (обратен иск), оформени чрез търговски ефекти и поемане на риска по събиране на тези вземания. Участието на банката в тези операции е в ролята на: форфетьор; гарант, или авалист, доколкото наличието на банкова гаранция, или авал най-често е едно от изискванията при сключване на споразумение за форфетиране. При тези сделки се финансира експортът на стоки с производствено предназначение, т.к. става въпрос за средносрочни вземания от 6 месеца до 5-6 години. Лизингът е от една страна форма на инвестиция, а от друга страна форма на кредит, предоставен в стокова форма, т.е. под формата на производителен, функциониращ капитал, банките всъщност предоставят кредити на своите клиенти само че не в парична форма. По този начин банките участват в образуването на един от източниците за финансиране на дълготрайните инвестиции на предприятията По своята ликвидност тези операции са близки до кредитните. Затова при изчисляването на един от основните показатели за ликвидност на банките - нормата на кредитиране (дял на заемите в активите), към кредитите трябва да се прибавя и авансираният капитал в лизинговите операции. Лизингът има две основни форми: оперативен (краткосрочен от 6 месеца до 3 години, и обикновено не покрива икономическия живот на актива) и финансов (при него правото на собственост преминава върху потребителя след изтичане на лизинговия срок, ако имуществото се закупи). Лизингът е сделка, по силата на която лизингодателя се задължава да предостави за ползване вещ срещу възнаграждение. Материални и нематериални активи Банките авансират капитал и в дълготрайни материални активи – сгради, оборудване и други. ДМА заемат неголям дял в активите. Те са най-малко ликвидния актив, защото са в натурално-веществена форма. Превръщането им в пари съдържа значителен риск. Директното участие на банките в собствеността на нефинансови институции е ограничено по закон. Общият размер на вложенията на банката в недвижими имоти и други ДМА не може да надвишава 50% от СК, а заедно с дяловите участия в дружества, които не са банки – 100 % от СК. Изтегляне 1.4 Mb. Сподели с приятели:
|