Вътрешните фактори са свързани с политиката на банката за управление на портфейлите от активи и пасиви. Свързани са до голяма степен с мащаба на извършваната от банката трансформация на падежите, допустимия разрив между сроковете на активите, изискуемостта на пасивите и задбалансовите позиции. Тези фактори се обуславят от: ➢ Структурата на активите, пасивите и задбалансовите позиции; ➢ Структурата и качеството на кредитния портфейл (в това число от мащаба на диверсификация на кредитната ангажираност и от качеството на притежаваните от банката обезпечения в случай на непогасяване на кредити); ➢ Големината и структурата на портфейла с ценни книжа (в т.ч. и големината на леснореализуемите активи); ➢ Структурата на депозитите, притежавани от банката; ➢ Възможността за рефинансиране на банката на пазара; ➢ Лихвените проценти на банковите продукти и размера на комисионите; ➢ Процедурите по мониторинг, лимитирането на равнището на ликвидност и на системата за предварително предпазване от излишен ликвиден риск, както и квалификацията на служителите; ➢ Асортимента от продукти и техните финансови характеристики. Основна причина за възникване на недостиг на ликвидност за банките е неплащане на вноските по кредитите. Такива явления, осъществени в големи мащаби придружени с разпространението на слухове и невярна информация биха могли да предизвикат паника сред клиентите на банката, неочаквано теглене на депозити и в крайна сметка да станат причина за фалит. Ако финансовата институция не разполага с необходимите резерви, или наличности по сметки в кореспондентски банки тя има два основни начина да се справи с недостига от средства: Да заеме краткосрочни ресурси по действащи пазарни лихвени проценти; Да продаде ценни книжа. Мерките за преодоляване на ликвидна криза носят определни последствия. Например: ➢ В случай на неликвидност, принудителната продажба на активи носи загуба; ➢ Поддържането на голям неадекватен обем ликвидни активи като превантивна мярка е причина за намаляване на дохода; ➢ Търсенето на допълнителни средства на паричния пазар увеличава разходите за заплащане на лихви; ➢ Трансформацията на срокове благоприятства нарастването на приходите, но застрашава ликвидността;