Закон за електронните съобщения
Раздел III. Сервитути (Предишен Раздел ІІ - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
Изтегляне 1.16 Mb.
|
- Навигация на страницата:
- Раздел IV. Право на ползване (Предишен Раздел ІІІ - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.)
- Глава деветнадесета. ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД
- Глава двадесета. КОНТРОЛ
Раздел III. Сервитути (Предишен Раздел ІІ - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Чл. 287. (1) При изграждане на нови и/или разширение на съществуващи въздушни и подземни електронни съобщителни мрежи и съоръжения за постигане на целите по чл. 4 и в обществен интерес, в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги възникват сервитути. Сервитутите по този закон се отразяват в кадастъра и се вписват при условията и по реда на Закона за кадастъра и имотния регистър. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Сервитутите по ал. 1 възникват за всички имоти публична и частна собственост, с изключение на тези, посочени в раздел IV на тази глава. (3) Сервитутите по ал. 1 възникват, когато: 1. има влязъл в сила подробен устройствен план, с който се определя местоположението на съответните имоти, и 2. (изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) само за имоти частна собственост, на собственика на имота е изплатено от титуляря на сервитута еднократно обезщетение. (4) (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) Определянето на размера на обезщетенията по ал. 3, т. 2 се извършва по взаимно съгласие на страните или въз основа на оценка от лицензиран оценител, а при имоти публична собственост обезщетения не се дължат. (5) Начинът на плащане на обезщетението по ал. 3, т. 2 се договаря между страните. Чл. 288. Сервитутите по този закон са: 1. право на преминаване и прокарване на мрежи в полза на предприятия, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, включително на отклонения от тези мрежи до сгради и други поземлени имоти; 2. ограничаване в ползването на поземлени имоти, където е упражнено правото на преминаване и/или правото на прокарване. Чл. 289. (1) Сервитутите по този закон са неделими права, като те могат да се упражняват изцяло в полза на всяка част от господстващия имот и тежат изцяло върху всяка част от служещия имот и в случаите, когато този имот е обект на разпореждане по всякакъв законен начин след възникване на сервитута. (2) Промяната на собствеността на служещия имот не прекратява и/или променя действието на сервитутите нито по отношение на господстващия, нито на служещия имот. (3) Сервитутът се използва само за нуждите на господстващия имот. (4) Собственикът на служещия имот няма право да премества сервитута, освен ако лицата не са договорили друго. Чл. 290. (1) При упражняване на сервитутите: 1. предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, придобива право негови представители да влизат и преминават през служещите имоти и да извършват в тях дейности, свързани с изграждането, развитието, поддръжката и експлоатацията на електронната съобщителна мрежа, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура, включително право на преминаване на техника през служещите поземлени имоти във връзка с изграждането и обслужването на мрежата; 2. в служещите поземлени имоти не се допуска: а) извършване на застрояване или трайни насаждения в сервитутната ивица, определена в наредбата по чл. 292, освен ако собственикът и предприятието не договорят друго; б) прокарване на проводи на други мрежи на техническата инфраструктура, с изключение на случаите, когато това е допуснато с нормативен акт, при спазване на съответните технически изисквания и след писмено съгласуване с предприятието, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги. (2) Упражняването на правата по ал. 1, т. 1 се извършва по реда на чл. 299 при спазване на правилата за обществения ред. (3) Титулярят на сервитута е длъжен да осигурява съвместно ползване на сервитутната ивица при обосновано искане от друго предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, когато е налице техническа и физическа възможност и срещу възнаграждение. (4) Възнаграждението по ал. 3 не може да превишава общата стойност на обезщетението по чл. 287, ал. 3, т. 2. Чл. 291. (1) Упражняването на сервитута се извършва от предприятието, осъществяващо електронни съобщения съобразно този закон и техническите изисквания, посочени в наредбата по чл. 292. (2) В случай че сервитутната ивица попада в имот, за който се учредява право на строеж, сервитутът върху имота се посочва в акта за учредяване на право на строеж. Чл. 292. (Изм. - ДВ, бр. 36 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г.) Размерите, разположението и специалният режим за упражняване на сервитутите са индивидуални за различните видове електронни съобщителни мрежи и съоръжения и се определят по ред и начин, определени в наредба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, министъра на земеделието и храните и министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията. Чл. 293. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Размерът на обезщетението по чл. 287, ал. 3, т. 2 се определя при прилагане на следните критерии: 1. площ на служещия поземлен имот, включена в границите на сервитута; 2. видове ограничения на ползването на служещия имот; 3. срок на ограничението; 4. пазарна оценка на имота или на частта от него, която попада в границите на сервитута. (2) Независимо от обезщетението по ал. 1 предприятието, осъществяващо електронни съобщения, дължи на собственика на поземления имот по споразумение възстановяване на всички причинени вреди в имота или съответно парично обезщетение. Чл. 294. Когато собственикът, ползвателят или наемателят на служещия имот извърши неразрешено застрояване, заграждение, засаждане или друго нарушение на режима за упражняване на сервитута, предприятието, осъществяващо електронни съобщения, има право да сезира компетентните органи с искане за премахване на незаконните строежи за сметка на собственика, ползвателя или наемателя, ако той не ги отстрани в срока, даден му от предприятието, осъществяващо електронни съобщения. Раздел IV. Право на ползване (Предишен Раздел ІІІ - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Чл. 295. (1) (Доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Предприятията, осъществяващи обществени електронни съобщения, имат право на специално ползване по смисъла на Закона за пътищата и/или на право на ползване на линейни инженерни мрежи на транспорта, водоснабдяването и канализацията, електроснабдяването, електроразпределението, газоснабдяването, хидромелиорациите по смисъла на § 5, т. 31 от Закона за устройство на територията, включително техните сервитутни зони, на водни и напоителни съоръжения и естествени водни басейни - публична собственост. (2) Правото на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се предоставя за изграждане, разширение, поддържане и експлоатация на електронни съобщителни мрежи и съоръжения при спазване на изискванията за безопасност и опазване на околната среда в съответствие с подробните устройствени планове. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Когато имотът по ал. 1 е държавна собственост и е предоставен на държавно предприятие по чл. 62, ал. 3 от Търговския закон, право на специално ползване и/или правото на ползване по ал. 1 се учредява възмездно от ръководителя на държавното предприятие след решение на колективния орган на управление и разрешение от съответния министър или ръководител на ведомството, упражняващ правата на собственост на държавата в предприятието, като обезщетението е еднократно. (4) В случаите по ал. 3 приходите от учреденото право на ползване и/или правото на специално ползване по ал. 1, заедно с режийните разноски, постъпват по разплащателната сметка на държавното предприятие. (5) При прехвърляне на собствеността върху електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура правото на ползване и/или правото на специално ползване по ал. 1 и 2 се прехвърля автоматично в полза на новия собственик - приобретател. (6) Правото по ал. 1 се упражнява възмездно въз основа на разрешение от органите или лицата, които стопанисват съответната техническа инфраструктура или имоти, като обезщетението е еднократно. При прехвърляне на правото на ползване и/или правото на специално ползване съгласно ал. 3 приобретателят на електронни съобщителни мрежи, съоръжения и свързаната с тях инфраструктура не заплаща ново възнаграждение или такса. (7) (Нова - ДВ, бр. 17 от 2009 г., доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Използването на мостове, пътища, улици, тротоари и други имоти - публична общинска собственост, за прокарване, преминаване и поддържане на електронни съобщителни мрежи на предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, е безвъзмездно, включително на ведомствата по чл. 3. Чл. 296. (Изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г.) (1) При подаване на заявление от предприятие, осъществяващо обществени електронни съобщения, органите или лицата, които стопанисват техническата инфраструктура, в 14-дневен срок от получаване на заявлението обявяват намерението си да предоставят право на ползване върху техническата инфраструктура на страницата си в интернет и в национален всекидневник или по друг подходящ начин, като определят 30-дневен срок за подаване на заявления от заинтересовани лица. (2) Заявленията се подават по образец, утвърден от съответните органи или лица по ал. 1. (3) Органите или лицата, които стопанисват техническата инфраструктура, предоставят на предприятията по ал. 1 право на ползване върху техническата инфраструктура при липса на обстоятелства, застрашаващи безопасността и сигурността, и при наличие на техническа възможност. Чл. 297. Разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават по реда на подаване на заявленията, в случай че възможностите за ползването на техническата инфраструктура не са ограничени. Чл. 298. (1) В случай че възможностите за ползване на техническата инфраструктура са ограничени и заявителите за право на ползване са повече от един, разрешенията по чл. 295, ал. 6 се издават при спазване на следния ред: 1. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с национален обхват; 2. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с регионален обхват; 3. на предприятие, предоставящо обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги с обхват едно населено място; 4. на предприятие, осъществяващо електронни съобщения за собствени нужди. (2) В случай че заявителите по ал. 1 са от един и същи ред и възможностите за реализиране на правото на ползване са ограничени, разрешението по чл. 295, ал. 6 се издава след провеждане на търг, освен ако заявителите не постигнат споразумение за съвместно ползване на съоръженията. Чл. 299. (1) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, или упълномощени от тях длъжностни лица имат право на достъп и преминаване в имоти за извършване на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения. (2) Предприятието или лицата, извършващи дейностите по ал. 1, са длъжни да уведомяват собствениците или ползвателите на имотите най-малко 7 дни преди започването на дейностите по изграждане и поддръжка на електронните съобщителни мрежи и съоръжения. (3) В случай на прекъсване в работата на електронните съобщителни мрежи или в съоръженията към тези мрежи, причинено от непредвидими и непреодолими събития, когато се налага предприемане на незабавни действия и срокът по ал. 2 не може да бъде спазен, уведомяването се извършва във възможно най-кратък срок преди или веднага след отстраняването на аварията или прекъсването. (4) Предприятието по ал. 1 обезщетява собственика или ползвателя на имот или възстановява имота в първоначалния му вид след извършване на дейностите по ал. 1. Глава осемнадесета. ОСИГУРЯВАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ ПРИ БЕДСТВИЯ, ПРИ ОБЯВЯВАНЕ НА РЕЖИМ "ВОЕННО ПОЛОЖЕНИЕ", РЕЖИМ "ПОЛОЖЕНИЕ НА ВОЙНА" ИЛИ РЕЖИМ "ИЗВЪНРЕДНО ПОЛОЖЕНИЕ" (ЗАГЛ. ИЗМ. - ДВ, БР. 35 ОТ 2009 Г., В СИЛА ОТ 12.05.2009 Г.) Чл. 300. (1) (Отм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) (2) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г.) Условията и редът за осигуряване на електронни съобщения при обявяване на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България се определят от Министерския съвет по предложение на министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията съгласувано със съответните компетентни органи. Чл. 301. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за осъществяване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия и при обявяване на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (2) За осигуряване на националната сигурност предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, в случай на необходимост осигуряват на компетентните органи достъп до мрежата и/или предоставяните услуги, както и възможност за безвъзмездно ползване на електронни съобщения чрез мрежата в случай на непосредствена опасност от заплаха за националната сигурност. (3) (Доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г.) За осъществяване на дейностите по чл. 14, ал. 2, т. 8 и чл. 89, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи, по чл. 42, ал. 1, т. 5 и 6 от Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и по чл. 3 - 6 от Правилника за устройството и дейността на Националната служба за охрана при президента на Република България (обн., ДВ, бр. 66 от 1992 г.; изм., бр. 82 от 1992 г., бр. 5 от 1995 г., бр. 13, 16, 22, 63 и 83 от 1996 г., бр. 25, 36 и 41 от 1997 г., бр. 13 от 1999 г., бр. 111 от 2001 г., бр. 7 от 2003 г., бр. 56 и 83 от 2005 г., бр. 78 от 2006 г., бр. 70 от 2007 г.), както и при непосредствена заплаха за националната сигурност, компетентните органи на Министерството на вътрешните работи, на Държавна агенция "Национална сигурност" и на Националната служба за охрана може да блокират с технически средства ползването на електронни съобщителни услуги. Чл. 302. (1) При обявяване на режим "военно положение" или режим "положение на война" комисията по решение на компетентен орган спира временно действието на издадени разрешения за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. (2) Комисията забранява ползването на радиосъоръжения и радиочестотен спектър за граждански нужди при решение на компетентния орган в случаите по ал. 1. Чл. 303. (1) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) При осъществяването на правомощията си по чл. 17 министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията използва, модернизира и поддържа в готовност за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България съобщителните обекти със специално предназначение и инсталираните мощности за военно време. (2) (Изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги и имащи военновременни задачи, използват и поддържат в готовност електронните съобщителни мрежи за осигуряване на електронни съобщения при бедствия по смисъла на Закона за защита при бедствия и при въвеждане на режим "военно положение", режим "положение на война" или режим "извънредно положение" по смисъла на Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. (3) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Съобщителните обекти по ал. 1 и земята, върху която са построени, могат да се отчуждават, да се отдават под наем или да се обременяват с вещни права с решение на Министерския съвет. (4) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Съобщителните обекти, инсталираните мощности и електронната съобщителна мрежа по чл. 17 могат да се използват и развиват за нуждите на държавното управление по ред, определен от Министерския съвет. (5) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Средствата за изграждане, поддържане, реконструкция и модернизация на инфраструктурата по ал. 4 се осигуряват от държавния бюджет и от други източници по ред, определен от Министерския съвет. Глава деветнадесета. ОСИГУРЯВАНЕ НА УСЛОВИЯ ЗА ПРИХВАЩАНЕ НА ЕЛЕКТРОННИ СЪОБЩЕНИЯ, СВЪРЗАНИ СЪС ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ И ОПАЗВАНЕ НА ОБЩЕСТВЕНИЯ РЕД Чл. 304. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, осигуряват възможност за прихващане на електронни съобщения в реално време, възможност за непрекъснато наблюдение, както и достъп в реално време до данни, свързани с дадено повикване. Когато тези данни не могат да бъдат предоставени в реално време, те се предоставят на Държавна агенция "Технически операции" и на Държавна агенция "Национална сигурност" във възможно най-кратък срок след приключването на разговора. Възможностите за прихващане, непрекъснато наблюдение и достъп до данни, свързани с дадено повикване в реално време, се осъществяват само по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 305. (1) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят, въвеждат в експлоатация и поддържат за своя сметка прихващащи интерфейси, от които прихванатите електронни съобщения могат да бъдат предавани към съоръженията на Държавна агенция "Технически операции" и на Държавна агенция "Национална сигурност". (2) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 17 от 2010 г., в сила от 10.05.2010 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Техническите параметри, конфигурацията и условията за поддръжка на прихващащите интерфейси, осигурявани от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, се съгласуват с Държавна агенция "Технически операции" и се утвърждават от председателя й. Чл. 306. Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предоставят данни, свързани с конкретно повикване и със съдържанието на това повикване, по начин, позволяващ установяване на точно съответствие между данните за повикването и съдържанието на повикването. Чл. 307. (Изм. - ДВ, 109 от 2007 г.) В случай че предприятията, предоставящи електронни съобщителни мрежи и/или услуги, предприемат кодиране, компресиране или криптиране на прихванатите електронни съобщения, те ги предоставят на Държавна агенция "Национална сигурност" в първоначалния им вид. Чл. 308. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, са длъжни да осигуряват възможност за предаване на прихванатите електронни услуги към съоръженията на Държавна агенция "Технически операции" и на Държавна агенция "Национална сигурност" чрез фиксирани или комутируеми линии. Чл. 309. (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Прихващането се осъществява по начин, който изключва възможност за незаконна намеса и осигурява защита на информацията, свързана с прихващането. Прихващаните електронни съобщения се получават само от "Държавна агенция "Технически операции" и от Държавна агенция "Национална сигурност" по реда на Закона за специалните разузнавателни средства. Чл. 310. (Изм. и доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) Преди осъществяване на прихващане на законно основание Държавна агенция "Технически операции" и Държавна агенция "Национална сигурност" изискват от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги: 1. данни за установяване самоличността на абоната, номер или друг идентификационен признак на електронната съобщителна услуга; 2. информация за услугата и характеристиките на електронната съобщителна система, използвани от обекта на прихващане и предоставяни от предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги; 3. (изм. - ДВ, бр. 69 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 70 от 2013 г., в сила от 09.08.2013 г.) информация за техническите параметри на преноса до съоръженията на Държавна агенция "Технически операции". Глава двадесета. КОНТРОЛ Чл. 311. (1) Контролът върху осъществяването на електронните съобщения се извършва от комисията. (2) Контролът за пускане в действие на радиосъоръжения по чл. 267 и 268 се осъществява от комисията. (3) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията съвместно с Държавната агенция за метрологичен и технически надзор осъществява надзор на пуснатите на пазара съгласно чл. 263 и 269 крайни електронни съобщителни устройства и радиосъоръжения. (4) (Доп. - ДВ, бр. 109 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г., в сила от 16.10.2009 г., изм. - ДВ, бр. 89 от 2009 г., в сила от 10.11.2009 г., изм. - ДВ, бр. 66 от 2013 г., в сила от 26.07.2013 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., изм. - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) При осъществяване на контрола по ал. 1, 2 и 3 комисията взаимодейства с Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията, Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната, Държавна агенция "Национална сигурност", Министерството на икономиката - Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, и с Министерството на регионалното развитие и благоустройството - Дирекцията за национален строителен контрол, в съответствие със съвместно издадена инструкция, предложена от комисията. (5) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) За осъществяване на надзора на пазара по ал. 3 комисията и Държавната агенция за метрологичен и технически надзор изготвят правилник за съвместната си дейност. Чл. 312. (1) За осъществяване на контрола върху електронните съобщения председателят на комисията оправомощава със заповед служители от администрацията. (2) Комисията задължително застрахова служителите по ал. 1 срещу злополука, настъпила при или по повод изпълнение на служебните им задължения, със средства от бюджета на комисията. Чл. 313. (1) В изпълнение на своите функции оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители на комисията имат право: 1. да извършват проверки и да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания при констатиране на нарушения; 2. на свободен достъп в подлежащите на контрол обекти, в които се намират електронните съобщителни мрежи, съоръжения и технически средства; 3. да установяват наличието на документите, издавани от комисията, доказващи правоспособността на лицата в контролираните обекти; 4. (изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) да получават достъп до оригинални документи, данни, сведения, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола, от проверяваните лица, както и да изземват заверени копия от документи във връзка с осъществяването на електронни съобщения и/или с установяването на административни нарушения по този закон; 5. да проверяват счетоводни, търговски или други книги или документи и носители на информация, както и други документи, свързани с осъществяването на електронни съобщения и/или с установяването на административни нарушения по този закон; 6. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за извършване на насрещни проверки във връзка с осъществяването на контрол по този закон и/или с установяването на административни нарушения по този закон; 7. да контролират параметрите за качество на електронните съобщителни услуги, като извършват документални и технически проверки; 8. да проверяват по реда, предвиден в Наказателно-процесуалния кодекс, помещения, използвани от лицата за осъществяване на електронни съобщения, както и помещения, в които се намират доказателства за извършване на административни нарушения; 9. да дават предписание на предприятията за отстраняване в определен от тях срок на несъответствия по този закон по отношение на отклонения на технически параметри на електронните съобщителни мрежи и съоръжения от зададени стойности във връзка с осъществяването на дейността им; неизпълнението на предписанията в предвидения срок е административно нарушение по смисъла на Закона за административните нарушения и наказания. (2) В случаите на проверка в помещения по ал. 1, т. 8, служещи за жилище, проверките се извършват от оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители съвместно с органите на Министерството на вътрешните работи. Чл. 314. (1) При установяване на нарушения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители изземват и задържат веществени доказателства, свързани с установяване на нарушението, по реда на чл. 41 от Закона за административните нарушения и наказания. (2) Иззетите веществени доказателства подлежат на отнемане в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания, когато са осъществени съставите на нарушения по този закон. (3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в помещения, специално предвидени за това, до изтичането на една година от влизането в сила на резолюцията, наказателното постановление или на съдебното решение, с което наказателното постановление е потвърдено. (4) При отпадане на основанието за изземване на веществените доказателства по ал. 2 те се връщат на собствениците им след направено искане за това до председателя на комисията. Чл. 315. (1) След изтичането на срока по чл. 314, ал. 3 отнетите вещи подлежат на: 1. безвъзмездно предоставяне изцяло или на части от тях, които могат да бъдат използвани, без да се нарушават законите и действащите стандарти в страната, на органи на държавната власт и на местното самоуправление, на учебни заведения с учебна цел, на болници или други организации със социално предназначение; 2. унищожаване. (2) Редът за предоставяне и унищожаване на отнетите в полза на държавата вещи се определя с наредба на Министерския съвет, предложена от комисията. Чл. 316. При изпълнение на служебните си задължения оправомощените по чл. 312, ал. 1 служители са длъжни да: 1. се легитимират чрез служебна карта; 2. не разгласяват обстоятелствата и фактите, които са им станали известни при или по повод изпълнение на служебните им задължения. Чл. 317. (1) Редът и начинът за използване и съхраняване на иззетите документи и материали по чл. 314, както и организацията на работа при осъществяване на контрола върху електронните съобщителни дейности се определят с решение на комисията. (2) Председателят на комисията определя служителите от администрацията, които са отговорни за съхранението на иззетите документи и материали. (3) Служителите по ал. 2 и по чл. 316 подписват декларация по образец във връзка със задълженията си, в която изрично се посочва и отговорността им при неизпълнение на тези задължения. Чл. 318. (1) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може с решение да спира осъществяването на електронни съобщения в случаите по чл. 78а до отстраняване на нарушенията. (2) (Изм. - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) С решението по ал. 1 може да се налага и принудителна административна мярка - запечатване на обекти и/или съоръжения, послужили при осъществяване на електронни съобщения до отстраняване на нарушенията. (3) (Нова - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Комисията може с решение да спре или отложи предоставянето на услуга или пакет услуги, когато това би довело до съществено нарушение на конкуренцията, докато не бъде осигурено спазване на задълженията за достъп, наложени с влязло в сила решение след анализ на съответния пазар. Чл. 319. (1) Комисията ежегодно изготвя план за контрол на предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, за изпълнение на приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфични задължения, или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. (2) Комисията извършва проверки по писмени сигнали за нарушения на закона, подзаконовите нормативни актове, приложимите изисквания по чл. 73 и/или специфичните задължения или разрешенията за ползване на индивидуално определен ограничен ресурс. Чл. 320. Комисията в годишния си доклад по чл. 38, ал. 1 изготвя анализ на резултатите от извършвания контрол и предлага в съответствие с най-добрата европейска практика мерки за повишаване ефективността на контрола и превантивни мерки за намаляване на потенциалните нарушения при осъществяването на електронни съобщения. Чл. 321. (Изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г., изм. - ДВ, бр. 93 от 2009 г.) Контролът по чл. 274, ал. 1 се осъществява от служителите на дирекция "Технически операции" на Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 322. Служителите по чл. 321 имат право: 1. да извършват проверки и при установяване на нарушения да съставят актове по реда на Закона за административните нарушения и наказания; 2. на свободен достъп в обектите, в които се намират радиосъоръжения или устройства по чл. 274, ал. 1; 3. да изискват от проверяваните лица оригинали на документи, данни, справки и други носители на информация, свързани с осъществяването на контрола; 4. да изискват от трети лица сведения, извлечения и други документи, необходими за осъществяване на контрола. Чл. 323. (1) При установяване на нарушение по чл. 335 служителите по чл. 321 могат да изземват и да задържат веществените доказателства, свързани с установяване на нарушението. (2) Иззетите веществени доказателства се отнемат в полза на държавата с наказателно постановление по реда на чл. 20 и 21 от Закона за административните нарушения и наказания. (3) Отнетите в полза на държавата вещи се съхраняват в специални помещения до влизането в сила на акта, с който е постановено отнемането, или на съдебното решение, с което той е потвърден. (4) При отмяна на наказателното постановление, с което са иззети веществените доказателства, те се връщат на собствениците им. (5) След влизането в сила на акта или на съдебното решение по ал. 3 отнетите вещи се: 1. (доп. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) ползват безвъзмездно от органите на Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Държавна агенция "Национална сигурност" по тяхно искане; 2. (изм. - ДВ, бр. 43 от 2008 г.) унищожават въз основа на заповед на председателя на Държавна агенция "Национална сигурност". Чл. 323а. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) (1) Контролът по чл. 261в и контролът за изпълнение на инструкциите и препоръките по чл. 261г се осъществяват от председателя и членовете на Комисията за защита на личните данни или от упълномощени от нея длъжностни лица от администрацията й, като административните наказания се налагат по реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни. (2) По реда на чл. 43 от Закона за защита на личните данни се налага и имуществената санкция, предвидена в чл. 327, ал. 3. Чл. 323б. (Нов - ДВ, бр. 105 от 2011 г., в сила от 29.12.2011 г.) Контролът по изпълнение на изискванията на чл. 286, установяването на нарушенията по този член и издаването на наказателни постановления се извършват от компетентните органи по Закона за устройство на територията, като размерът на глобите се определя в съответствие с чл. 332. Изтегляне 1.16 Mb. Сподели с приятели:
|