Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове

Проектът на Закон за изменение и допълнение на Закона за акцизите и данъчните складове в по-голямата си част е изготвен във връзка с реализацията на концепцията за контрол на течните горива чрез изграждане на Информационна система на Агенция „Митници” и Информационна система за „Контрол на горивата” на Националната агенция за приходите (НАП). Създаването на тези системи е продиктувано от необходимостта за подобряване на административния контрол и за въвеждане на облекчени процедури за икономическите оператори. Целта е да се разработи интегрирана информационна система, която да обхваща всички акцизни стоки, т.нар. Българска акцизна централизирана информационна система (БАЦИС). По този начин ще се автоматизира процесът по обмен на информация и контрол на цялостната верига при реализацията на акцизни стоки, както и обменът на информация по електронен път между двете приходни агенции. Също така ще се създаде реална възможност за обмен на данни между информационните системи на НАП и Агенция „Митници” за намаляване до минимум на риска от злоупотреби. Въвеждането на постоянен контрол върху движението на акцизните стоки на територията на страната ще допринесе за решаването до голяма степен на проблема с установяване на реалните получатели на акцизните стоки и за осъществяването на по-качествен контрол върху документално отчетените и фактически реализираните количества акцизни стоки по цялата верига от търговците до крайния потребител. Изграждането на информационна система между двете ведомства ще даде възможност за по-ефективно противодействие на евентуалното укриване на реализирани приходи и незаплащане на дължими публични държавни вземания (акциз, мита, ДДС и др.). С предложените промени в Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) се създава механизъм за своевременно проследяване на документално отчетените с фактически потребените количества горива.

Предложенията за промени в ЗАДС са свързани със създаването на възможност за данъчно задължените лица да подават по електронен път заявления, искания, уведомления, отчети за бандероли и др. Въвежда се задължение за лицата да подават по електронен път акцизните данъчни документи, известията към тях и документите, свързани с доказване предназначението на акцизните продукти, за които се прилагат намалени акцизни ставки. Включени са допълнителни полета в задължителните реквизити на акцизния данъчен документ, което от своя страна ще даде възможност на органите по приходите да проследяват предназначението и мястото на доставка на освободените за потребление акцизни стоки. Предвидено е данъчните документи да се издават на хартиен носител само в случаите, когато поради извънредни обстоятелства информационната система на Агенция „Митници” не функционира, като е определен срок, в който лицата да подадат по електронен път издадените през този период документи.

Предложенията за промени в ЗДДС предвиждат задължение за всяко данъчно задължено лице - доставчик или получател по доставка на течни горива, да подава в НАП данни по електронен път за доставеното/полученото количество течно гориво. Получената информация в НАП ще се предава на Агенция „Митници”, като целта е да се създаде работещ механизъм за осъществяване на ефективен административен контрол по цялата верига на доставки на течни горива на територията на страната до крайната им реализация в бензиностанции и др.

От задължението за подаване на данни са изключени лицата, извършващи доставки/продажби чрез издаване на фискална касова бележка, както и лицата доставчици, издаващи данъчен документ по смисъла на ЗАДС.

Въвежда се задължение за лицата, които за целите на независимата си икономическа дейност извършват зареждане на превозни средства за собствени нужди с течни горива, чрез средства за измерване на разход да регистрират и отчитат зареждането чрез фискална касова бележка, както и да предават данни дистанционно на НАП. Целта на тази промяна е създаването на механизъм за своевременно проследяване и установяване на съответствието между документално получените, наличните към всеки момент и фактически потребените количества горива.

Във връзка с въведената положителна акцизна ставка върху природния газ (в сила от 1 юни 2012 г.) е разширен кръгът на лицата, които подлежат на задължителна регистрация по закона, а именно лицата, които извършват продажби на природен газ за моторно гориво. Посочени са изискванията, на които лицата трябва да отговарят за издаване на удостоверението за регистрация. С оглед на въведените различни акцизни ставки в зависимост от предназначението на природния газ са предложени определения на понятията „битови нужди” и „стопански нужди”.

С определението за „металургични процеси” се отстранява липсата на легална дефиниция за този вид процеси, което към настоящия момент създава предпоставка за по-широко тълкуване и противоречива съдебна практика.

Прецизирано е определението за „частни развлекателни полети и плаване”, като е уточнено, че използването на плавателен съд или въздухоплавателно средство за спортни и развлекателни цели и за лични нужди също попада в обхвата на чл. 4, т. 15. Промяната цели уеднаквяване на терминологията в закона.

Предлага се редът за издаване на удостоверение за освободени от акциз крайни потребители, както и за издаване на удостоверение за регистрация на независими малки пивоварни да бъде регламентиран в закона. Досега редът беше определен с правилника за прилагане на закона, поради което промяната няма да доведе до затруднения за лицата.

Предложено е смесването на енергийни продукти с цел получаване на корабни горива да се включи в обичайните операции, които могат да се извършват в данъчен склад, като тези операции ще се извършват след предварително писмено уведомление до компетентното митническо учреждение.

Направено е предложение да се разшири обхватът в административно-наказателните разпоредби, като се включат всички деяния, които са обект на изрична забрана. По този начин се постига яснота и безспорност при прилагането на закона както за контролните органи, така и за лицата.

Разширен е съставът на чл. 123, ал. 6 от ЗАДС, с който се определят наказанията за нарушенията, свързани с алкохолни напитки или тютюневи изделия, облепени с надпис DUTY FREE. Към момента нормата определя като административно нарушение само случаите на продажба и съхранение на посочените стоки извън търговско помещение, предназначено за безмитна търговия. На практика митническите органи констатират наличието на такива акцизни стоки в превозни средства, у самите физически лица, в частни домове и т.н. Във връзка с това се разширява обхватът на деянията, както и размерът на глобите за лицата, които държат, пренасят, превозват, предлагат или продават.

С предложената нова ал. 2 на чл. 126б се дава определение за „маловажни случаи” – случаи, при които двойният размер на акциза за стоките – предмет на нарушението, не надвишава 50 лв. Досега дали едно деяние е маловажен случай или не, следва от тълкуването на разпоредбата на чл. 28 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), което от своя страна е причина за постановяването на противоречиви съдебни решения от съдилищата за идентични казуси. Целта е да се внесе яснота за административнонаказващия орган с оглед издаването на законосъобразни наказателни постановления.

С промяната в ал. 3 на чл. 128 се предлага да се въведе задължение, а не както досега възможност на полицейските органи при установяване на нарушение да образуват административнонаказателно производство. Промяната е в съответствие с чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и е продиктувана от съществуващата съдебна практика, при която съдебният състав счита, че актът за установяване на административното нарушение следва да се състави от оправомощения орган, който е установил или е присъствал при извършване на нарушението. Практиката от началото на 2012 г. показва, че действащата разпоредба се прилага рядко и случаите обикновено се предават на митническите органи за съставяне на актове за нарушение.

Изменението в Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) се налага поради констатирано несъответствие от службите на Европейската комисия по запитване № 2667/11/TAXU между чл. 63 от Договора за функциониране на Европейския съюз и чл. 40 от Споразумението за Европейското икономическо пространство във връзка със свободното движение на капитали, от една страна, и разпоредбите на чл. 33, ал. 1 от действащия ЗМДТ, от друга. Несъответствието касае различното облагане с данък върху наследството на недвижими имоти, които се намират в България, и тези в друга държава членка. Съгласно действащите разпоредби на ЗМДТ с данък върху наследството се облагат наследените или завещаните недвижими имоти в страната и в чужбина. Недвижимите имоти се оценяват в левове към момента на откриване на наследството върху данъчна оценка, която се определя от общинската администрация в зависимост от местонахождението на имота в съответствие с определените в ЗМДТ показатели. Режимът за определяне и оценка на имотите за целите на данъка върху наследството е приложим за недвижимите имоти на територията на страната. Наследените недвижими имоти в чужбина се облагат на базата на пазарната им стойност, т.е. цената без начислените данъци и такси, която би била платена при същите условия за подобен недвижим имот или друга вещ между лица, които не са свързани. С това различно третиране на недвижимите имоти на територията на страната и тези на територията на друга държава при определяне на данъка върху наследството се нарушава свободното движение на капитали.

Във връзка с отстраняването на проблеми, възникнали при прилагането на закона, са направени предложения с редакционен и правно-технически характер, които целят единствено прецизиране на законовите разпоредби.