Закон за местните данъци и такси в сила от 01. 01. 1998 г. Отразена деноминацията от 05. 07. 1999 г

б) за останалите случаи кк2 е равна на нула;

3. кк3 - корекция за подобрения към обектите:
кк3 = А + Б + В + Г + Д + Е

Таблица № 8
Вид	Значен	ие КК2
на подобрението	няма	има
А. Отоплителна инсталация	0,00	0,04
Б. Климатична инсталация	0,00	0,06
В. Луксозна или алуминиева дограма	0,00	0,04
Г. Шумо- или топлоизолации	0,00	0,03
Д. Покривни покрития	0,00	0,03
Е. Декоративни елем. и облицовки	0,00	0,02

а) под отоплителна инсталация се разбира локално парно отопление, подово или стенно отопление;

б) под климатична инсталация се разбира инсталация, която е трайно прикрепена към сградата;

в) под покривни покрития се разбира луксозни подобрения - специална покривна конструкция, покрития и изолации;

г) под декоративни елементи и облицовки се разбира луксозни вътрешни и фасадни декоративни елементи, мозайки, облицовки, пана и други.

Чл. 9. (1) Коефициентът за височина (Кв) се определя за търговски, производствени и селскостопански обекти, когато височината на етажа е по-голяма от четири метра, по следната формула:
Кв =(В - 3)0.05,
където В е фактическата височина на етажа в метри, с точност до половин метър.

(2) Коефициентът се изчислява с точност до третия знак след десетичната запетая.

(3) За останалите обекти коефициентът има значение единица.

Чл. 10. (1) (Изм. - ДВ, бр. 153 от 1998 г.) Коефициентът за овехтяване (Ко) се определя по следната формула:

БГ е броят години от завършването на сградата до момента на оценката (цяло число);

ПР - годишен процент на овехтяване на сградите по вид конструкция в процент:

Таблица № 9
Код конструкция	ПР - год. % на овехт.
ПН	1,0
ПМ	0,8
М1	0,7
М2	0,6
М3	0,5

(2) До петата година от завършване на сградата коефициентът има значение единица.

(3) Коефициентът за овехтяване не можеда бъде по-малък от 0,65 за сгради или части от тях с паянтови или полумасивни конструкции, по-малък от 0,75 за М1 и М2 и по-малък от 0,85 за МЗ.

Чл. 11. (1) Площта (ПЛ) (бруто площ, разгънатата застроена площ) на сграда или част от нея представлява цялата площ, ограничена от: външната повърхност на фасадните стени и/или от мислените равнини, разполовяващи дебелината на вътрешните ограничаващи стени (за помещения); външната повърхност на фасадната стена и/или на парапета (за оградено отворено пространство); хоризонталната проекция на контура на покриващия конструктивен елемент (за неоградено покрито отворено пространство); външната повърхност на фасадните стени и парапети (за етаж на сграда, блок или секция на сграда).

(2) Площта на мазетата или таваните се определя, както следва:

1. тридесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към жилищни обекти;

2. шестдесет на сто от бруто площта им, когато са прилежащи към нежилищни обекти.

(3) Определената по ал. 2 площ се прибавя към площта на обектите, към които мазетата или таваните са прилежащи.

(4) Когато мазета или тавани е необходимо да бъдат оценени като самостоятелни обекти, за площ се приема площта, определена съгласно ал. 2.

III. Данъчна оценка на незавършено строителство
Чл. 12. (1) Незавършеното строителство се оценява по завършени строително-монтажни работи в процент от данъчната оценка на сградата по проект, както следва:

1. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до нулев цикъл - 37 на сто;

2. (изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) до груб строеж - 63 на сто.

3. (отм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.)

(2) Данъчната оценка на самостоятелен обект в незавършена сграда е част от данъчната оценка на незавършената сграда, съответстваща на отношението между бруто площта на обекта (вкл. идеални части от общите части на сградата) към бруто площта на сградата по проект.
IV. Данъчна оценка на земите в строителни граници, застроените дворове и на земите извън строителните граници (без земеделските земи)
Чл. 13. (1) Данъчната оценка на земите в строителните граници, вилните зони, застроените дворове (застроени места извън строителните граници) и на земите извън строителните граници (без земеделските земи) се определя въз основа на базисната данъчна стойност за един квадратен метър, корекционни коефициенти, площта и данъчната стойност на подобренията по следната формула:
ДО = БС x Км x Ки x Ку x Кз x ПЗ + ДП,
където:

ДО е данъчната оценка в левове;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км - коефициент за местоположение съгласно табл. № 3;

Ки - коефициент за инфраструктура;

Ку - коефициент за устройствена зона;

Кз - коефициент за застроеност;

ПЗ - площта на земята, включително застроената площ в кв.м;

ДП - данъчната стойност на подобренията.

(2) Данъчната оценка на водни площи, мини, кариери, земи в горския фонд и други подобни обекти се определя като за земи според местоположението и статута им.

Чл. 14. (1) Данъчната базисна стойност за земите е 0,80 лева за един квадратен метър.

(2) Данъчната базисна стойност за 1 кв.м незастроени места в строителните граници на населените места, определени с подробен градоустройствен план, е 125 на сто от базисната данъчна стойност по ал. 1.

(3) (Изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земи в строителните граници в населените места от IV, V, VI, VII и VIII категория се увеличава, както следва:

1. при разстояние до 20 км от населеното място от нулева и първа категория - с 10 на сто;

2. при разстояние до 15 км от населеното място от втора категория - с 5 на сто.

(4) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите във вилните зони до 10 км от морската брегова ивица, националните курорти и вилните зони към тях се увеличава с 50 на сто с изключение на Варна, Бургас, курортен комплекс Боровец, курортен комплекс Дюни, курортен комплекс Елените, курортен комплекс Слънчев бряг и населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

(5) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г., изм. - ДВ, бр. 100 от 2005 г., в сила от 01.01.2006 г.) Базисната данъчна стойност на земите в курорти от местно значение и във вилните зони към тях се увеличава с 20 на сто с изключение на населените места, посочени в чл. 6, ал. 5.

Чл. 15. Коефициентът за инфраструктура (Ки) се определя, като към единица се прибавя значението на елементите по табл. № 10.

Ки = 1 + А + Б + В + Г

Таблица № 10
	Значение на елементите
Елементи	има	няма	няма в имота,
	в имота	в имота	но има в района
1	2	3	4
А. Водопровод	0,0	-0,05	-0,03
Б. Канализация	0,0	-0,05	-0,03
В. Електрификация	0,0	-0,07	-0,05
Г. Улична мрежа	0,0	-0,08	-0,08

1. под улична мрежа се разбира улици, изпълнени с трайни настилки;

2. когато имотът не е свързан с електрическата, водопроводната и канализационната мрежа, но в района е изградена съответната инфраструктура, за тези елементи се приема значението от колона 4. Под район се разбира част от населеното място (населено място е цялата територия, определена със землищната граница), ограничена от улици (пътища), включително и когато съоръженията се намират в границите на улиците (пътищата).

Чл. 16. (1) Коефициентът за устройствена зона (Ку) се определя в зависимост от предназначението на терена съгласно подробния градоустройствен план, както следва:

1. централна зона, Ку = 1,10;

2. производствени, предимно производствени и специално производствени зони, Ку = 0,90, а земи, заети от селскостопански дворове, Ку = 0,80;

3. всички останали зони (жилищни, обществено обслужване, паркове, зелени площи, за спорт и други), Ку = 1,00.

(2) Коефициентът по ал. 1 има значение единица за земи извън строителните граници на населеното място и за земи в населени места, в които не са обособени или не се обособяват такива зони.

Чл. 17. Коефициентът за застроеност (Кз) се определя по следния начин:

1. при процент на застрояване до 40 на сто, както и за незастроени земи коефициентът има значение единица. Процентът на застрояване се получава, като се раздели застроената площ на площта на имота (парцела);

2. при процент на застрояване над 40 на сто - по следната формула:

3. при процент на застрояване 100 на сто - Кз = 0,10;

4. коефициентът се изчислява с точност до втория знак след десетичната запетая.

Чл. 18. (1) Данъчната стойност на подобренията (ДП) е сума от оценките на отделните подобрения.

(2) Оценката на всяко едно подобрение се определя като произведение от количествената му характеристика и следните стойности:

1. за трайни луксозни настилки (без обикновените мозаични, бетонни и глинени и други плочи) за 1 кв.м - 35 лв.;

2. за масивни огради (тухлени, бетонни, метални, смесени) и подпорни стени за 1 кв.м (дължина по височина) - 8 лв.;

3. за спортни площадки с трайна настилка за 1 кв.м - 15 лв.;

4. за басейни, трайно прикрепени към земята, за 1 куб.м - 23 лв.;

5. за паркинги за обществено ползване за кв.м:

а) зелени и с нетрайни настилки - 8 лв.;

б) всички останали - 15 лв.

ДО е данъчната оценка в левове;

БС - базисната данъчна стойност на 1 кв.м в левове;

Км - коефициент за местоположение;

ПЗ - площта на земята в кв.м.

(2) Данъчната оценка на гори върху земеделски земи се определя като за земеделски земи с трайни насаждения.

(3) Когато се налага да се оценят земи от горския фонд, те се оценяват като гори върху земеделски земи.

(4) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2001 г., в сила от 01.01.2002 г.) Данъчната оценка на видовете земи от горския фонд се определя, като се приравнява типът месторастене на земите от горския фонд към категорията земеделска земя по следната таблица: