Законите на вавилонския цар Хамурапи
Изтегляне 356.53 Kb.
|
| (§ 107) Ако тамкарят възложи [нещо] на шамалума и шамалумът върне на своя тамкар всичко, каквото му е дал тамкарят, а тамкарят отрече пред него, че това вече му е върнато от шамалума, тоя шамалум е длъжен да изобличи тамкаря пред бога и пред свидетели; тамкарят, загдето е отричал пред своя шамалум, е длъжен да върне на шамалума в шесто-кратен размер всичко, получено от него.
(§ 108) Ако кръчмарка не приеме храни за заплащане на сикера61, приеме сребро по прекомерно голям топуз и намалява стойността на сикерата спрямо равностойността на храните, тази кръчмарка трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата. (§ 109) Ако в къщата на кръчмарка се съберат престъпници и тя не задържи тези престъпници и не ги заведе при двореца, тази кръчмарка трябва да бъде убита. (§ 110) Ако божата жена или божата сестра62, която не живее в гагум63, отвори [вратата за] кръчма или влезе в кръчма за пиене на сикера, то тази [свободна] жена трябва да бъде изгорена. (§ 111) Ако кръчмарка отпусне на кредит 60 сила пиво (?) през време на жътвата, тя трябва да получи 50 сила храни. (§ 112) Ако човек, намирайки се на път, даде другиму сребро, злато [скъпоценни] камъни или [друго] намиращо се у него движимо имущество с поръчение да го достави като пратка, [но] тоя човек не достави онова, което е трябвало да достави там, където е трябвало да го достави, [а] вземе [за себе си], стопанинът на пратката трябва да изобличи този човек, че не е дал онова, което е трябвало да бъде пратено, и този човек трябва да върне на стопанина на пратката всичко дадено му в 5-кратен размер. (§ 113) Ако човек има да получава от човек дълг в храни или в сребро и без [позволение от] стопанина на храните вземе храни от житницата или от хармана, този човек трябва да бъде изобличен, че е взел храни от житницата или от хармана без [позволение] от стопанина на храните, и той трябва да върне всичките взети от него храни и губи всичко, което е дал в [заем]. (§ 114) Ако човек, без да има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащото нему лице, за всяко взето лице той е длъжен да заплати 1/3 мина сребро. (§ 115) Ако човек, като има да взема дълг от човек в храни или сребро, вземе в залог принадлежащо нему лице, и взетият в залог умре от естествена смърт в дома на онзи, който го е взел в залог, то това съдебно дело не води до иск. (§ 116) Ако взетият в залог умре в къщата на взелия го в залог от бой или лошо отнасяне, господарят на взетия в залог трябва да изобличи своя тамкар [заемодател]; ако [взетият в залог] е син на човек, трябва да бъде убит неговият син, ако той е роб на човек, той трябва да претегли една трета мина сребро и губи всичко, каквото е дал в заем. (§ 117) Ако човек е поел дълг и даде срещу сребро или даде в дългово робство жена си, сина си или дъщеря си, те трябва да служат в къщата на техния купувач и заемодавец [само] 3 години; на 4-ата те трябва да бъдат пуснати на свобода. (§ 118) Ако той даде в дългово робство роб или робиня [и] тамкарят [го или я] предаде по-нататък, той [или тя] не може да бъде изискан [или изискана] назад по съдебен ред. (§ 119) Ако човек е поел дълг и даде срещу среброто своя робиня, която му е родила деца, и среброто, което е претеглил тамкарят, господарят на робинята му отмери, той може да освободи робинята си. (§ 120) Ако човек стоварва житото си за съхранение в къщата на друг човек и житният хамбар се подложи на взлом или стопанинът на къщата, като отвори хамбара, вземе житото или напълно отрече, че житото е стоварено в къщата му, стопанинът на житото е длъжен под клетва да посочи пред бога житото си; стопанинът на къщата е длъжен да върне на стопанина на житото взетото жито в двоен размер. (§ 121) Ако човек стовари житото си в къщата на човек, той е длъжен да даде на годината 5 сила за всеки куру жито. (§ 122) Ако човек даде на съхраняване своето сребро, злато или друга вещ, той е длъжен да предяви на свидетели всичко, което дава, да сключи договор и може да дава на съхраняване. (§ 123) Ако той даде за съхраняване без свидетели и договори [там], където е дал, почнат да отричат, това съдебно дело не води към иск. (§ 124) Ако човек даде на друг човек за съхраняване сребро, злато или друга вещ пред свидетели и другият отрече, този човек трябва да бъде изобличен и трябва да върне всичко, което е отричал, в двоен размер. (§ 125) Ако човек даде нещо за съхраняване [и там], където е дал това нещо, поради взлом или стълба се загуби нещо от това заедно с имуществото на стопанина на къщата, който е бил немарлив и е оставил да се загуби даденото му на съхранение, трябва да възмезди стопанина на имуществото за всичко, дадено му.на съхранение, в пълен размер. Стопанинът на къщата може да търси онова, което му се е загубило, и да иска [загубеното] от крадеца. (§ 126) Ако човек, комуто нищо не се е загубило, каже: „Загуби ми се нещо", и под клетва посочи загубата си, тъй като той под клетва е посочил като своя загуба онова, което не му се е загубило, той е длъжен за своята щета да даде онова, за което е предявил иск, в двоен размер. (§ 127) Ако човек, който е протегнал пръст64 срещу божия сестра или жена на човек, не докаже [обвинението си], този човек трябва да бъде повален пред съдиите и да му се обръснат слепите очи65. (§ 128) Ако човек, който вземе съпруга, не сключи с нея договор, тази жена не е съпруга. (§ 129) Ако съпругата на човек бъде заловена да лежи с друг мъж, те трябва да бъдат вързани и хвърлени във водата. Ако стопанинът на съпругата пощади живота на съпругата си, то и царят ще пощади живота на своя роб66. (§ 130) Ако човек изнасили жена на човек, която не е познала мъж и живее в къщата на баща си, и бъде заловен в леглото й, този човек трябва да бъде убит; тази жена остава свободна [от отговорност]. (§ 131) Ако съпругата на човек бъде обвинена от мъжа си под клетва, без да е заловена да лежи с друг мъж. тя е длъжна да произнесе клетва в бога и може да се завърне у дома си. (§ 132) Ако против жената на човек бъде протегнат пръст заради друг мъж, макар тя да не е била заловена да лежи с другия мъж, заради съпруга си тя е длъжна да се хвърли в реката. (§ 133) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му има средства за прехрана, неговата съпруга е длъжна [. . . и да пази] своето [имущество, а в къщата на другиго не трябва да влиза. Ако тази жена не пази имуществото си и влезе в къщата на другиго, тази жена трябва да бъде изобличена и хвърлена във водата. (§ 134) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана, а съпругата му влезе в къщата на друг , тази жена не е виновна. (§ 135) Ако човек бъде откаран в плен и в къщата му няма [средства] за прехрана и поради това жена му влезе в къщата на другиго и роди деца, [а] после нейният мъж се завърне и стигне до общината си, тая жена трябва да се върне при първия си мъж; децата следват баща си. (§ 136) Ако човек, като напусне общината си, избяга и след това съпругата му влезе в къщата на друг, то, ако този човек, след като се върне, поиска да си вземе съпругата, тъй като той е презрял общината си и е избягал, съпругата на беглеца не е длъжна да се върне при мъжа си. (§ 137) Ако човек реши да отхвърли наложница, която му е родила деца, или божия жена, която му е дала да получи деца, то трябва да се върне на тази жена нейната зестра и да й се даде част от нивата, градината и [движимото] имущество, за да може тя да отгледа децата си. Когато тя отгледа децата, трябва да й се даде от всичко, дадено на децата, и една част, равна на дела на един наследник; тя може да бъде взета [за съпруга] от любимия й мъж. (§ 138) Ако човек реши да отхвърли своята [първа] съпруга, която не му е родила деца, той е длъжен да й върне всичкото сребро от нейната откупна цена и да я обезщети за прикята, която тя е донесла от къщата на баща си, и може да я отхвърли. (§ 139) Ако не е имала откупна плата, той трябва да й даде като плащане за развода 1 мина сребро. (§ 140) Ако той е мушкенум, трябва да й даде 1/3 мина сребро. (§ 141) Ако съпругата на човек, живеейки в къщата на мъжа си, реши да го напусне, почне да постъпва разточително, почне да разорява къщата си, да позори мъжа си, тя трябва да бъде разобличена; ако мъжът й се изкаже за изгонването й, той може да я изгони [и] не е длъжен да й даде за път нищо като разводно възнаграждение. Ако мъжът й не се изкаже за изгонването й, мъжът й може да вземе друга [съдруга]; тази жена трябва да живее в къщата на мъжа си като робиня. (§ 142) Ако някоя жена намрази мъжа си и му каже: „Не. се докосвай до мене", то делото трябва да се изследва по отношение на [възможен] порок от нейна страна. Ако тя е целомъдрена и непорочна, тази жена не е виновна, а мъжът й излиза от къщи и много я позори; тя може да си вземе прикята и да се върне в къщата на баща си. (§ 143) Ако тя не е целомъдрена, излиза от къщи, разорява къщата, позори мъжа си, тая жена трябва да бъде хвърлена във водата. (§ 144) Ако човек вземе [за съпруга] божия жена, тази жена даде на мъжа си робиня и създаде [по този начин] деца, а този човек поиска да си вземе наложница, това не бива да му се позволява, той не може да вземе наложница. (§ 145) Ако човек вземе божия жена, тя не му даде деца [и] той поиска да си вземе наложница [и] да я въведе в къщата си; тази наложница не бива да се приравнява с жената. (§ 146) Ако човек си вземе божия жена, тя даде на мъжа си робиня и последната роди деца, а после тази робиня почне да се приравнява към господарката си, тъй като тя е родила деца, господарката й не може да я даде за сребро; тя може да й наложи знак за робство и да я причисли към робините. (§ 147) Ако тя не е родила деца, нейната господарка може да я даде за сребро. (§ 148) Ако човек вземе съпруга, тя бъде сполетяна от проказа (?) [и] той поиска да си вземе друга, той може да си вземе, но не бива да изгонва съпругата, която е сполетяна от проказа; тя може да живее в къщата, която той ще построи, и той е длъжен да я издържа, докато е жива. (§ 149) Ако тази жена не се съгласи да живее в къщата на мъжа си, той е длъжен да й върне прикята, която тя е донесла от къщата на баща си; тя може да си отиде. {§ 150) Ако човек подари на жена си нива, градина или къща или движимо имущество и й даде документ с печат, то след смъртта на мъжа й нейните деца не могат да искат от нея нищо по съдебен ред; майката може да даде наследството на своя любим син; на брата тя не е длъжна да дава. 67 (§ 151) Ако някоя жена, живеейки в къщата на човек, задължи с договор мъжа си да не я подлагат на задържане неговите заемодавци и го накара да й издаде документ [за това], то, ако този човек е задлъжнял, преди да вземе [за съпруга] тази жена, неговите заемодавци не могат да подлагат жена му на задържане. Също ако тази жена е задлъжняла, преди да влезе в къщата на мъжа си, нейните заемодавци не могат да задържат мъжа й. (§ 152) Ако те задлъжнеят след влизането на тази жена в къщата на човека, отговарят съвместно пред тамкаря. (§ 153) Ако съпруга на човек позволи да умъртвят съпруга й заради друг мъж, тази жена трябва да се набие на кол. (§ 154) Ако човек познае дъщеря си, този човек трябва да се изгони от общината. (§ 155) Ако човек сватоса годеница на сина си, неговият син я познае, а сетне самият той да бъде заловен, лежащ в нейното лоно, той трябва да бъде вързан и хвърлен във водата. (§ 156) Ако човек сватосва годеница на сина си и неговият син не я познае, а той самият легне в лоното й, той трябва да й претегли половин мина сребро и да й възмезди всичко, каквото е донесла от къщата на баща си; тя може да бъде взета за [съпруга] от любимия от нея мъж. (§157) Ако човек след [смъртта] на бащаси легне в прегръдките на майка си, трябва да се изгорят и двамата. (§158) Ако човек след смъртта на баща си бъде заловен в лоното на мащехата си, която е родила деца, този човек трябва да бъде изхвърлен от имуществото, на бащиния си дом. (§ 159) Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си и даде откупната плата, [но] обърне поглед към друга жена [и] каже на тъста си: „Няма да взема дъщеря ти", бащата на девойката може да вземе всичко, каквото му е донесено. (§160) Ако човек донесе брачен дар в къщата на тъста си, даде откупната плата, а после бащата на девойката каже: „Няма да ти дам дъщеря си", той трябва да върне в двоен размер всичко, което му е донесено. (§ 161) Ако човек донесе в къщата на тъста си брачен дар, даде откупна плата, [а после] неговият приятел го наклевети и тъстът каже на господаря на жената „Ти не ще вземеш дъщеря ми", той е длъжен да върне в двоен размер всичко, което му е донесено, а неговият приятел не може да се ожени за жена му. (§ 162) Ако човек вземе съпруга, тя му роди деца, а след това [тази] жена умре [буквално: отиде при съдбата си], нейният баща не може да предявява иск за прикята й — тя принадлежи [само] на децата й. (§ 163) Ако човек вземе съпруга, тази жена не му даде да получи деца и умре, то ако неговият тъст му върне откупната плата, донесена от този човек в къщата на тъста, нейният мъж не може да предяви иск за прикята на тази жена — прикята й принадлежи само на къщата на баща й. (§ 164) Ако тъстът не му върне откупната плата, той е длъжен, след като спадне от прикята й цялата откупна цена, да върне нейната прикя в къщата на баща й. (§ 165) Ако човек подари на сина си, който е приятел в неговите очи, нива, градина, къща и му даде документ с печат, а сетне бащата умре, когато братята почнат да се делят, той [любимият син] трябва да вземе подаръка, даден му от баща му, и освен това не трябва да поделят помежду си по равно имуществото в къщата на баща си. (§ 166) Ако човек вземе съпруги за синовете, които има, [а] за най-малкия не вземе съпруга, а после бащата умре, когато братята почнат да се делят, от имуществото на бащината им къща те трябва да установят за най-младия брат, който не е взел жена, освен неговата част среброто за откупна плата и да му позволят да вземе жена. (§ 167) Ако човек вземе съпруга и тя му роди деца, [а после] тази жена умре, след нейната [смърт] той си вземе друга жена и тя също роди деца, а после бащата умре, децата не трябва да се делят по майки, те трябва да вземат прикята на майките си и да поделят по равно имуществото в къщата на баща си. (§ 168) Ако човек реши да изгони сина си [и] каже на съдиите: „Ще изгоня сина си", съдиите трябва да разследват неговото дело; ако синът не е извършил тежък грях, [достатъчен] за изгонването му от наследство, бащата не може да лиши сина си от наследство. (§ 169) Ако той е извършил спрямо баща си тежък грях, [достатъчен] за изгонването му от наследството, те трябва за пръв път да му простят, ако ли пък той е извършил тежък грях за втори път, бащата може да лиши сина си от наследство. (§ 170) Ако на човек съпругата му роди деца и неговата робиня [също] роди деца, [и] бащата приживе каже на децата си, които му е родила робинята: „мои деца", причисли ги към децата на съпругата, а после бащата умре, децата на съпругата и децата на робинята трябва да поделят помежду си имуществото на баща си по равно; наследникът, син на съпругата, при подялбата трябва да избере и вземе [своята част пръв]. (§171) А ако бащата, още докато е жив, не каже на децата, родени му от робиня: „мои деца", а след това бащата умре, децата на робинята нямат право да делят с децата на съпругата имуществото в дома на бащата. Робинята и нейните деца трябва да бъдат пуснати на свобода, а децата на съпругата нямат право да предявяват искания към децата на робинята за [превръщане в] робство. Съпругата трябва да получи своята прикя и подаръка [вдовишкия дял], който й е дал и й е завещал чрез документ нейният мъж. Тя трябва да живее в жилището на своя мъж и да се ползува от [всичко това], докато е жива. Тя няма право да [го] продава за сребро; онова, което остане след нея, принадлежи само на нейните деца. (§ 172) Ако нейният мъж не й е дал подарък [вдовишки дял], то трябва да й се възстанови цялата прикя, а тя трябва да получи от имуществото на дома на своя мъж част, равна на дела на един наследник. Ако ли пък децата започнат да я притесняват с цел да я изгонят от дома на нейния мъж, то съдиите са длъжни да разгледат нейното дело и да накажат децата, [а] тази жена не е длъжна да напусне дома на своя мъж. Ако тази жена реши да го остави, тя трябва да остави подаръка [вдовишкия дял], даден й от мъжа й, на своите деца, [а за себе си] да вземе прикята от бащиния си дом и нея може да получи обичният й мъж.. . (§ 173) Ако тази жена [там], където се омъжи, роди на своя втори мъж деца, а след това умре, то прикята й трябва да поделят помежду си децата й от първия и от втория й мъж. (§ 174) Ако тя не роди деца на втория си мъж, нейната зестра следва да получат само децата й [от първия й] съпруг. (§ 175—176) Ако някой било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек [и] тя роди деца, [то] господарят на роба няма право да предявява към децата на човека иск за [обръщането] им в робство. И ако някой било дворцов роб, било пък роб на мушкенум се ожени за дъщеря на човек и тя, когато той се ожени за нея, влезе в дома на дворцовия роб или на роба на мушкенума с прикята от своя бащин дом [и] след като са заживели съвместно, те създадат дом и придобият движимо имущество, а по-късно било дворцовият роб, било робът на мушкенума умре, [то] дъщерята на човека трябва да получи своята прикя, а всичко онова, което нейният мъж и тя са придобили от момента, в който те са заживели съвместно, трябва да се раздели на две части: половината трябва да вземе господарят на роба, а другата половина — дъщерята на човека за своите деца. Ако дъщерята на човека е нямала прикя, всичко онова, което нейният мъж и самата тя са придобили от момента, в който са заживели съвместно, трябва да бъде разделено на две части: половината получава господарят на роба, а другата половина — дъщерята на човека за своите деца. (§ 177) Ако вдовица, която яма малолетни деца, реши да влезе в дома на другиго, тя няма право да влезе без [позволението] на съдиите. Когато тя влезе в дома на другиго, съдиите са длъжни да разследват делото на дома на първия й мъж, да предадат дома на първия й мъж да бъде стопанисван от втория й мъж и от тази жена и да вземат от тях необходимия за това документ. Те са длъжни да пазят дома, да възпитават малолетните деца, като нямат право да продават съдовете за сребро. Купувачът, който е купил съдовете на децата на вдовицата, загубва своето сребро, като имуществото трябва да се върне на неговите стопани. (§ 178) Ако на божията сестра, на божията жена или на храмовата блудница, на която баща й е дал прикя и е написал съответен документ, но не запише в написания от него документ, че тя има право да продава своето наследство, където пожелае, не й предостави свободно разпореждане, а след това баща й умре, то нейните братя получават нейната нива и градина и са длъжни да й дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна. Ако нейните братя не й дават съобразно с нейния дял жито, масло и вълна и [по този начин] да я снабдяват с храна, тя има право да предаде своята нива и градина на онзи земеделец, който тя намери за добре, и нейният земеделец е длъжен да я издържа. Тя може да ползува от нивата, градината и от всичко, което й е дадено от нейния баща, докато е жива, [но], не може да го продава за сребро, нито да плаща с него дълговете на другиго; нейното наследство принадлежи само на братята й. (§ 179) Ако на божията сестра, божията жена или блудница, на която баща й е дал прикята и е написал документ с печат, той отбележи в написания от него документ, че тя може да продаде своето наследство, където пожелае, като й предостави свободно разпореждане с имуществото, а след това баща й умре, тя може да продаде своето имущество, където пожелае, а нейните братя не могат да искат [нищо] от нея. (§ 180) Ако бащата не е дал на своята дъщеря, на божията жена, живееща в обител, или блудница прикята, а след това баща й умре, тя получава, от имуществото в дома на баща си частта, която е равна на дела на един наследник, и получава от нея, докато е жива. Нейното наследство (?) принадлежи само на нейните братя. (§ 181) Ако бащата посвети [дъщеря си] на бога като божия жена, храмова блудница или храмова мома и не й даде прикя, а след това баща й умре, тя трябва да отдели от имуществото в дома на баща си една трета от своята наследствена част и да се ползува от нея, докато е жива; нейното наследство принадлежи само на нейните братя. (§ 182) Ако бащата не даде на своята дъщеря прикята, а тя е божия жена на Мардук Вавилонски, не й напише документ с печат, а след това баща й умре, тя получава при делбата с братята си от имуществото в бащиния си дом една трета от своя наследствен дял; тя не е длъжна да носи повинност; божията жена на Мардук е свободна да предаде своето наследство, където пожелае. (§ 183) Ако бащата даде на своята дъщеря, родена от наложница, прикя, омъжи я и й даде документ с печат, а след това бащата умре, тя няма дял в имуществото в дома на своя баща. (§ 184) Ако бащата не даде на своята дъщеря, родена от наложницата, прикя и нея омъжи, след това умре, нейните братя са длъжни да й дадат прикята съобразно е възможностите на бащата в дома и да я омъжат. (§ 185) Ако бащата осинови малолетен на свое име и го отгледа, това осиновено дете не може да бъде искано обратно. (§ 186) Ако човек осинови малолетен и когато последният бъде приет, той нанесе обида (?) на своя [приемен] баща или майка [или той намери своя баща или майка], това осиновено дете трябва да бъде върнато в дома на своя баща. (§ 187) [Приемният] син на евнух (?), който служи в двореца, и синът на блудница не могат да бъдат изискани обратно. (§ 188) Ако един занаятчия си вземе малолетен осиновен син и го изучи на своя занаят, осиновеният син не може да бъде изискан обратно. (§ 189) Ако той не го научи на своя занаят, този осиновен син може да се завърне обратно в дома на своя [роден] баща. (§ 190). Ако някой човек осинови малолетен и го отгледа, но не го причисли към своите деца, този осиновен син може да се завърне в дома на своя роден баща. (§ 191) Ако човек отгледа осиновен малолетен син, [но] след това създаде дом, има деца и реши да изгони осиновения син, този син не бива да си отива с празни ръце; приемният баща е длъжен да му даде от своето движимо имущество 1/3 от наследствения му дял [и само тогава] той ще си отиде; от нивите, градините и къщата бащата не е длъжен да му дава нищо. (§ 192) Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на.блудница каже на своя приемен баща или приемната си майка: „Ти не си ми баща" [или] „Ти не си ми майка", трябва да му се отреже езикът. (§ 193). Ако [осиновеният] син на евнух (?) или на блудница узнае за дома на своя [естествен] баща и намрази своя приемен баща или приемната си майка и си отиде в дома на своя баща, трябва да му се извади окото. (§ 194) Ако човек предаде своето дете на кърмачка и това дете умре в ръцете на кърмачката, а кърмачката без знанието на неговия баща или майка го подмени с друго дете, то тя трябва да бъде изобличена и за това, че без знанието на неговия баща или майка го е подменила с друго дете, трябва да й се отрежат гърдите. (§ 195) Ако синът удари своя баща, трябва да му бъдат отрязани пръстите. (§ 196) Ако някой човек повреди окото на сина на човек, трябва да бъде повредено и неговото око. (§ 197) Ато той строши кост [на сина] на човек, трябва да бъде строшена и неговата кост. (§ 198) Ако той повреди окото на мушкенум или строши кост на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро. (§ 199) Ако повреди окото на роб на човек или строши костта на роб на човек, той е длъжен да заплати половината от покупната му стойност. (§ 200) Ако човек избие зъб на равен на себе си човек, трябва и нему да бъде избит зъб. (§ 201) Ако той избие зъб на мушкенум, той трябва да претегли 2/3 мина сребро. (§ 202) Ако човек удари плесница на някое лице, по-високо [по обществено положение], отколкото е неговото лично положение, трябва да му бъдат нанесени в събранието [публично] 60 удара с бич от говежда кожа. (§ 203) Ако синът на човек удари плесница на равен на себе си син на човек, той трябва да претегли 1 мина сребро. Изтегляне 356.53 Kb. Сподели с приятели:
|