Законите на вавилонския цар Хамурапи
§ 204) Ако мушкенум удари плесница на друг мушкенум, той трябва да плати 10 сикли сребро
Изтегляне 356.53 Kb.
|
| (§ 204) Ако мушкенум удари плесница на друг мушкенум, той трябва да плати 10 сикли сребро.
(§ 205) Ако някой роб удари плесница на сина на човек, трябва да му бъде отрязано ухото. (§ 206) Ако човек по време на сбиване удари човек и му причини телесна повреда, този човек трябва да се закълне „Аз не го ударих умишлено" и да плати възнаграждението на лекаря. (§ 207) Ако онзи човек умре от побой, този трябва да се закълне и ако потърпевшият е син на човек, трябва да претегли половин мина сребро. (§ 208) Ако [потърпевшият] е син на мушкенум, той трябва да претегли една мина сребро. (§ 209) Ако човек удари дъщерята на човек и причиня помятане на плода, който тя носи в утробата си, той трябва да й заплати за плода 10 сикли сребро. (§ 210) Ако тази жена умре, то и неговата дъщеря трябва да бъде убита. (§ 211) Ако той чрез побой причини помятане на плода на дъщеря на мушкенум, той е длъжен да претегли 5 сикли сребро. (§212) Ако тази жена умре, той трябва да претегли половин мина сребро. (§213) Ако някой е ударил робинята на човек и й е причинил помятане, то той е длъжен да отмери 2 сикли сребро. (§214) Ако тази робиня е умре, то той трябва да отмери 1/3 мина сребро. (§215) Ако лекар е извърши на човек тежка операция с бронзов нож и е спасил човека или пък отстрани белмо [?, перде или по друг превод - тумор] на човек с бронзов нож и спаси окото на човека, то той може да получи 10 сикли сребро. (§216) Ако този е син на мушкенум, то лекаря може да получи 5 сикли сребро. (§217) Ако това е роб на човек, то стопанина на роба е длъжен да даде на лекаря 2 сикли сребро. (§218) Ако лекар е направи на човек с бронзов нож тежка операция и причини смърт на този човек или пък отстрани белмо [?, перде или по друг превод - тумор] на човек с бронзов нож и повреди окото на човека, но на него трябва да се отрежат [дланите на] ръцете. (§219) Ако лекар е направи с бронзов нож тежка операция на роб на мушкетум и причини смъртта му, то той е длъжен да замести роба с роб. (§220) Ако той му е отстрани белмо [?, перде или по друг превод - тумор] с бронзов нож и му повреди окото, то той е длъжен да отмери сребро [равняващо се на] половината от цената, за която е купен. (§ 221) Ако лекар оправи строшената кост на човек или пък му излекува болезнен оток (?), [болният] трябва да претегли на лекаря 5 сикли сребро. (§ 222) Ако [болният] е син на мушкенум, той трябва да претегли З сикли сребро. (§ 223) Ако болният е роб на човек, господарят на роба трябва да претегли 2 сикли сребро. (§ 224) Ако лекарят на воловете или на овцете направи тежък прорез на вол и на овца и излекува [животното], стопанинът на вола или овцата е длъжен да заплати като възнаграждение 1/6 сакли сребро. (§ 225) Ако той направи тежък прорез на вола или овцата и причина смъртта на животното, трябва да заплати на стопанина на вола или на овцата 1/4 или 1/5 от покупната цена. ( 226) Ако някой бръснар без [позволението на] господаря на роба обръсне (?) [или: постави] знак на роб, който не се продава (?), на този бръснар трябва да се отрежат пръстите. (§ 227) Ако някой човек измами бръснаря [и] той обръсне (?) [или постави] знак на роб, който не се продава, такъв човек трябва да бъде убит и закопан пред вратата на къщата си, а бръснарят трябва да се закълне: „Аз обръснах (или: поставих) знак ,,неумишлено.”, и да бъде освободен [от отговорност]. (§ 228) Ако някой строител построи на човек дом и го завърши, той [стопанинът на дома] трябва да му даде подарък в размер от 2 сикли сребро за всеки сар [площ] от дома. (§ 229) Ако някой строител построи дом на човек и при това извърши своята работа нетрайно, тъй че построената от него къща се срути и причина смъртта на стопанина на къщата, такъв строител трябва да бъде убит. (§ 230) Ако причини смъртта на сина на стопанина на къщата, трябва да бъде убит синът на строителя. (§231) Ако той причини смъртта на роба на стопанина на къщата, той трябва да върне на стопанина на къщата роб за роб. ( 232) Ако той унищожи имуществото на стопанина, длъжен е да възстанови всичко, което е унищожено от него; а затова пък, че е построил дома нетрайно, тъй че се е срутил, той трябва да построи срутилия се дом за своя сметка. (§ 233) Ако строителят, като строи дом на човек, не укрепи работата си, тъй че стената се срути, той е длъжен да подпре стената на свои разноски. (§ 234) Ако един майстор-корабостроител стъкми кораб на човек с [вместимост] от 60 куру, стопанинът на кораба трябва да му даде като възнаграждение 2 сикли сребро. ( 235) Ако майстор-корабостроител, който е стъкмил кораб за един човек, е извършил своята работа недобросъвестно, тъй че корабът започне да тече (?) и получи дефекти още през първата година, майсторът-корабостроител трябва да разруши тази кораб, да изработи за своя сметка един траен кораб и да предаде трайния кораб на стопанина на кораба. (§ 236) Ако някой човек даде своя кораб под наем на някой корабостроител, а този последният бъде небрежен и потопи или остави онова, което се намира на кораба, да пропадне, корабостроителят е длъжен да плати обезщетение за кораба на стопанина на кораба. (§ 237) Ако човек наеме майстор-корабостроител и кораб и го натовари с жито, вълна, масло, фурми или друг товар, а този майстор-корабостроител бъде небрежен и потопи кораба или унищожи онова, което се намира на кораба, майсторът-корабостроител е длъжен да плати обезщетение за потопения кораб и за всичко, което е загинало. (§ 238) Ако майсторът-корабостроител потопи кораба, но го изтегли [от водата, той е длъжен да върне в сребро половината от неговата покупна стойност. (§ 239) Ако чо [век наеме] майстор-корабостроител, той е длъжен да му дава 6 [куру жито] всяка година. (§ 240) Ако корабът, който плава срещу течението [т. е. движи се с платна], се сблъска с кораб, който се движи по течението, и го потопи, стопанинът на кораба, който бил потопен, е длъжен да декларира с клетва пред бога всичко онова, което е загинало на неговия кораб, а стопанинът на кораба, който се е движел срещу течението и който е потопил кораба, движещ се по течението, е длъжен да му плати обезщетение за кораба и за всичко онова, което е загинало. (§ 241) Ако човек вземе под наем вол, той трябва да заплати една трета мина сребро. (§ 242—243) Ако човек вземе под наем [животно] за една година, той трябва да заплати: наем за работния вол 4 куру зърнени храни, а наем за охранена крава първо качество — 3 куру зърнени храни на неговия [или на нейния] стопанин. (§ 244) Ако човек вземе под наем вол или магаре и те бъдат умъртвени от лъв в степта, щетите се «осят единствено от неговия стопанин. (§ 245) Ако човек наеме вол и му причини смърт вследствие на небрежност или побой, той трябва да върне на стопанина вол срещу вола. (§ 246) Ако човек наеме вол и му строши крака или му пререже кръвоносен съд, намиращ се зад тила му, той трябва да върне на стопанина за вола вол. (§ 247) Ако човек наеме вол и му повреди окото, той трябва да претегли на стопанина на вола сребро в размер на половината от покупната цена на животното. (§ 248) Ако човек наеме вол и му отреже рог, отреже му опашката или му повреди ноздрите (?), той трябва да заплати в сребро 1/5 от покупната му стойност. (§ 249) Ако човек наеме вол и го порази бог, тъй че той падне, онзи, който го е взел под наем, трябва да се закълне пред бога и да бъде освободен [от отговорност]. (§ 250) Ако волът, който се движи по улицата, набоде човек и причини смъртта му, това съдебно дело не води към иск. (§ 251) Ако волът на човек е бодлив, на него [на стопанина] бъде съобщено за този порок [на вола], [а именно], че е бодлив, а стопанинът не му притъпи рогата и не спъне своя вол и този вол набоде сина на човек и му причини смърт, той трябва да заплати половин мина сребро. (§ 252) [Ако онзи, който загине] е роб на човек, той трябва да заплати 1/3 мина сребро. (§ 253) Ако човек наеме човек, който да стопанисва нивите му, предостави му жито, което е необходимо за стопанството, повери му добитъка и с договор го обвърже да обработва нивите, то ако този човек открадне семената или кърмата и тези неща бъдат намерени у него, трябва да му бъдат отрязани пръстите. (§ 254) Ако той, след като си присвои зърнодобива, който е необходим за стопанството, изтощи добитъка, той е длъжен да възстанови съответното количество (?) зърно, което е получил. (§ 255) Ако той даде добитъка на човек под наем или открадне семената и не отгледа жито на нивата, този човек трябва да бъде изобличен и той трябва да претегли по време на жътва 60 куру жито за всеки 10 ику. (§ 256) Ако той не е в състояние да плати онова, за което отговаря, той трябва да бъде разчекнат на тази нива с помощта на добитъка. (§ 257) Ако човек наеме орач (?), той е длъжен да му дава в годината 8 куру жито. (§ 258) Ако човек наеме воловар, той е длъжен да му дава в годината 6 куру жито. (§ 259) Ако човек открадне плуг от обработваема земя, той трябва да заплати на собственика на плуга 5 сикли сребро. (§ 260) Ако той открадне плуг-сеялка (?) или брана, тряб-ва да заплати 3 сикли сребро. (§ 261) Ако човек наеме пастир, който да пасе едрия или дребния добитък, той трябва да му дава 8 куру жито в годината. (§ 262) [повреден текст]. (§ 263) Ако той погуби дадения му [вол] или [овца], длъжен е да обезщети стопанина, като му върне срещу вола вол и срещу овцата [овца]. (§ 264) Ако пастирът, комуто са поверени да извежда на паша едър или дребен [добитък], получи цялата си работна заплата и [с нея] бъде задоволен, [но въпреки това] започне да намалява броят на едрия и дребния добитък или пък да намалява неговият прираст, то той е длъжен да предаде прираста и дохода съобразно със своя договор. (§ 265) Ако пастирът, комуто е поверен за паша едър яли дребен добитък, бъде непочтен, промени клеймото и продаде добитъка за сребро, той трябва да бъде изобличен и трябва да заплати обезщетение за откраднатия от него едър и дребен добитък на стопанина в десеторен размер. (§ 266) Ако в кошарите се появи божие прикосновение [т. е. настъпи мор] или пък лъв умъртви [някое животно], пастирът е длъжен да се очисти пред бога, а стопанинът на стадото трябва да прости мора в кошарата. (§ 267) Ако пастирът бъде небрежен и допусне да се появи сред добитъка в кошарата белокръвие (?), пастирът е длъжен да обезщети стопанина заради причинените му в кошарата щети от белокръвието (?) посредством едър или дребен добитък. (§ 268) Ако човек наеме вол за вършитба, наемът за него е 20 сила жито. (§ 269) Ако той наеме за вършитба магаре, наемът за него е 10 сила жито. (§ 270) Ако той наеме за вършитба козле (?), наемът за него е 1 сила жито. (§ 271) Ако човек наеме волове, кола и колар, той трябва да даде 180 сила жито на ден. (§ 272) Ако този човек наеме само кола, той трябва да дава 40 сила жито на ден. (§ 273) Ако човек наеме работник, той трябва да плаща от началото на годината до петия месец 6 ше сребро на ден, а от шестия месец до края на годината той трябва да плаща 5 ше сребро на ден. (§ 274) Ако човек вземе занаятчия, то заплатата. . . 5 [ще] сребро, заплата... [. .. ше] сребро, [заплата на каменоделеца — [... ше] сребро, [заплата... ше] сребро, заплата на ковача [. . . ше] сребро, [заплата] на дърводелеца 4 ше сребро, заплата на кожаря [. . . ше сребро], заплата на корабостроителя [. . . ше сребро], [заплата] на строителя [. . . ше сребро] на ден той трябва да дава. (§ 275) Ако човек наеме дъ [лъг] кораб [т. е. кораб, който се движи с въже], той е длъжен да плаща за него 3 ше сребро на ден като наем. (§ 276) Ако човек наеме кораб, който се движи срещу течението, [кораб с платна], той е длъжен да дава за него по 2 1/2 ше сребро на ден като наем. (§ 277) Ако човек наеме кораб [с вместимост] 60 куру, той е длъжен да дава за него 1/6 [сикла] сребро на ден като наем. (§ 278) Ако човек купи роб или робиня и след това измине един месец, той получи епилептичен припадък, купувачът може да го върне обратно на неговия продавач и да получи обратно претегленото от него сребро. (§ 279) Ако човек купи роб [или] робиня и срещу него бъде насочен [виндикационен, т. е. за освобождаване] иск, по иска отговаря само продавачът. (§ 280) Ако човек купи в неприятелска страна роб или робиня на човек и когато се завърне в страната, стопанинът на роба или робинята признае своя роб или робиня, то ако този роб или робиня са деца на страната [т. е. на Вавилония], те трябва да бъдат пуснати на свобода без [възнаграждение във вид] на сребро. (§ 281) Ако те са деца на друга страна, купувачът е длъжен да назове пред бога претегленото от него сребро, [а] стопанинът на роба или робинята може да предаде на тамкаря претегленото от него србро и да освободи за [себе си] своя роб или робиня. (§ 282) Ако робът каже на своя стопанин: „Ти не си ми господар", то той е длъжен да го изобличи като свой роб, а след това господарят може да му отреже ухото. Ето справедливите закони, утвърдени от Хамурапи, победоносния цар, който въдвори истинско благоденствие и добро управление в страната. . . --------------------------------------- 1. Или: „Когато великият Ану[м] (бог на небето) ... и Енлил". 2. Боговете на земята. 3. За Еялил вж. заб. 2 към Реформите на Урукагина, стр. 23. 4. Бог и покровител на Вавилон. Когато този град станал столица на страната, Мардук бил обявен за цар на боговете. На негово име е наречена планетата Юпитер, която била смятана за въплъщение на този бог. 5. Семитското име на Енки, бог на реките, моретата и подземните води. 6. Небесни богове. 7. Бог на слънцето, светлината и правосъдието. Главни центрове на неговия култ са градовете Сипар Акад (дн. Абу Хаба, първоначално Сипар и Акад са съществували като два отделни града, които впоследствие са се слели) и Ларса (вж. по-долу заб. 16). 8. Т. е. жителите на Акад (т. е. семитите). 9. Вж. заб. 14 към „Реформите на Урукагина". 10. Название на храм в Нипур. 11. Град на брега на Персийския залив (дн. Абу Шахрейн). 12. Храм в гр. Ериду. По-нататък също след всяко название на град се споменава местният храм. 13. Бог на луната (отговаря на шумерийския Нанару). Главен център на култа е гр. Ур. 14. Град в Южна Вавилония (дн. Ел Мукаяр). 15. Съпруга на Шамаш. 16. Град в Южна Вавилония (дн. Сенкере). Малко време преди съставянето на дадения кодекс Хамурапи завладял на 30-та година от царуването си след ожесточени войни Ларса. Оттук може да се разбере изразът „който пощади Ларса". 17. Град в Южна Вавилония (дн. Варка). 18. Град, разположен на север от Нипур. 19. Бог на войната. Главен център на култа му е град Киш. 20. Град в Северна Вавилония (дн. Тел ел Охеймир). 21. Бог на чумата и смъртта. Център на култа му е град Кута. Другото му название е Нергел. 22. Град в Северна Вавилония (дн. Тел Ибрахим). 23. Туту, или Набу — бог на мъдростта. Главен култов център е Борсипа. 24.Предградие на Вавилон (на десния бряг на р. Ефрат). 25. Град, разположен на юг от Вавилон (дн. Тел Делем). 26. Бог на земеделието. Център на култа му е гр. Дилбат. 27. Богинята-майка, явява се в митовете като създателка на хората. 28. Град в Северна Вавилония край р. Тигър (дн. Так-и-Кисра), близо до Багдад. 29. Богиня на раждането и на съдбата, майка на боговете. 30. Епитет на богинята Ищар. 31. Навярно се има пред вид гр. Алепо в Северна Сирия. 32. Бог на гръмотевицата, светкавицата, дъжда и наводнението. 33. Град в Южна Вавилония (дн. Бисмайя). 34. Град в Северна Вавилония в областта Малгум (вж. по-долу заб. 35). 35. Област в северната част на Вавилония, граничеща с държавата Мари, (вж. по-долу заб. 38). 36. Съпруга на бог Еа (другото й име е Дамкина). 37. Древен аморейски бог; след затвърдяването на аморейската династия във Вавилон той бил включен във вавилонския пантеон. 38. Мера, или Мари — название на мощна държава (с едноименна столица, дн. Тел Харири) на северозапад от Вавилон. В 35-та година от цар-ствуването си Хамурапи разгромил Мари, за което загатва, като говори за помилването на хората на Мера. В същност Хамурапи се разправил жестоко с победения град. 39. Точното местоположение е неизвестно. 40. Бог на подземния свят. 41. Древна столица на Асирия (дн. Калат Шеркат). 42. Асирийски град, който сетне станал столица (дн. Куюнджик). 43. Втори цар от I вавилонска династия (1880— 1845 г. пр. н. е.). 44. Вавилонски цар (1812—1793 г. пр. н. е.), баща на Хамурапи. 45. Буквално богът-река. Има се пред вид свещената за вавилонците р. Ефрат, която в качеството си на съдия се е смятала за бог. Подробностите за организацията на божия съд не ни са известни. 46. Употребява се терминът „пурху", производен от глагола „пурху" — събирам се. Навярно се има пред вид събрание на народа. 47. Тъй се наричали жителите на покорените области (специално на шумерийските градове на Южна Вавилония), ограничени в правата си в сравнение с коренните вавилонци, наречени „синове на човек". 48. Не е ясно дали вън от портата на двореца, или вън от градската порта. 49. Старейшина. 50. Две категории военни чинове, отговарящи приблизително на нашите съвременни понятия редник и интендант. 51. Едър търговец, водещ работата си лично или чрез дребни търговци, пътуващи из страната с дадените им стоки. 52. Командни длъжности във войската, нещо като офицер и капитан. 53. Категория жрици. 54. Мярка за зърнени храни. 55. Мярка за повърхнина. 56. Вж. по-горе заб. 32. 57. Т. е. намокря глинената плочка, за да изличи посочения падеж на плащането, да впише нов падеж. 58. Навярно става дума за подялба на поземления участък, а не на добива. 59. Финиковите палми изискват специално изкуствено оплодяване. 60. Амбулантен търговец, намиращ се на служба при тамкар (търговец). 61. Спиртно питие. 62. Категория жрици. 63. Обител за жрици-пустиннички 64. Т. е. набеди я. 65. В знак на безчестие. Дългата коса, бакенбардите и брадата, заплетени на пръстенчета и намазани с ароматно масло, били гордостта на вавилонянина. 66. Роб трябва да се разбира тук в преносен смисъл. Всеки вавилонец се смятал за роб на царя. 67. За да не мине имотът на семейството на мъжа й в нейното родно семейство. Изтегляне 356.53 Kb. Сподели с приятели:
|