Законодателна основа при работа по случаи на домашно насилие ст



Дата17.07.2017
Размер269.93 Kb.
#25915
ТипЗакон





ЖЕНСКО СДРУЖЕНИЕ „ЕКАТЕРИНА КАРАВЕЛОВА”

гр.Силистра, п.к.283, тел/факс: 086 820 487

e-mail: ceta@mail.bg; www.ekaravelova.net1.cc
ЦЕНТЪР ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ - 2



НАРЪЧНИК ЗА ПРИЛАГАНЕ НА МОДЕЛ ЗА РАБОТА ПО БОРБА И ПРЕВЕЦИЯ НА ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ НА ТЕРИТОРИЯТА НА РЕГИОН СИЛИСТРА, В ПОМОЩ НА

СОЦИАЛНИ РАБОТНИЦИ
СЪДЪРЖАНИЕ:



  1. ВЪВЕДЕНИЕ – СТР.2




  1. ДОМАШНО НАСИЛИЕ – ФОРМИ, ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ЖЕРТВИТЕ, ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ - СТР.3




  1. ЗАКОНОДАТЕЛНА ОСНОВА ПРИ РАБОТА ПО СЛУЧАИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ - СТР.7




  1. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МЕСТНО И РЕГИОНАЛНО НИВО МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ИНСТИТУЦИИ И ЦКПДН – СИЛИСТРА - СТР.12




  1. ПРЕДСТАВЯНЕ НА “ЦЕНТЪР ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ” /ЦКПДН/ - СИЛИСТРА - СТР.13




  1. ВЪВЕДЕНИЕ

Подходът към домашното насиле като към въпрос, свързан с правата на човека, ни води към цялостен и многосекторен отговор, който добавя измерение, свързано с правата на човека, към работата, извършвана във всички сектори. Това ни задължава да укрепваме и да ускоряваме инициативите във всички области с цел превенция и изкореняване на насилието над жени, включително посредством съдилищата, здравеопазването, политиките за местно и регионално развитие, хуманитарна помощ и др., тъй като Домашното насилие оказва въздействие не само върху пряката жертва, но засяга и свидетелите, както и лицата, които знаят за него. То се отразява по-специално на децата, чиято емоционалност ги прави особено уязвими и може да има последици за цял живот.

Статистиките за домашното насилие не описват точно явлението и не дават възможност за отчитане на истинския мащаб на проблема. Поради това съществува спешна необходимост от уеднаквяване на критериите за регистриране на домашно насилие, така че данните да могат да бъдат съпоставими на европейско равнище.

Много е важно създаването на мултидисциплинарни пространства за подкрепа, където жертвите могат да бъдат изслушани, разбрани и думите им да бъдат посрещнати с доверие. В явлението домашно насилие взаимодействат психологически, културни и религиозни фактори и обичаи, утвърждавани с векове. То не се дължи на една единствена причина и към него не може да се подхожда само с полицейски или наказателни мерки. Един координиран и мултидисциплинарен подход, който да не допуска излагането на жертвите на повторно насилие, е основен елемент от тази битка. Необходимо е да се обърне специално внимание на жените с увреждания и на жените имигрантки, чиято уязвимост е по-голяма. Този тип подкрепа трябва да обхваща по систематичен начин и непреките жертви на насилие, най-вече децата.

Настоящият наръчник регламентира процеса на работа в насока борба и превенция на домашното насилие, в съответствие с нормативната база на Република България. Целта на наръчника е да насочи вниманието на социалните работници към проблема домашно насилие и да предложи на местно и регионално ниво инструментариум за взаимодействие, проследяване, регулиране и подобряване на тази дейност.

Наръчникът ще подпомогне специалистите да развият уменията си за предоставяне на услуги на лица жертви на домашно насилие, спазвайки основните принципи на зачитане на човешките права и достойнство.

Наръчника съдържа информация за формите на домашното насилие, последствията върху жертвите по повод създаване и поддържане взаимоотношенията с извършителя, защитните механизми на жертвата, нормативната база, фиксираща правомощията и ангажиментите на различните институции, пряко работещи по проблема, предложение за взаимодействие на регионално ниво между заинтересованите страни при работа по случаи на домашно насилие.



В наръчника е описан и механизма на услугите, предоставяни в Център за консултиране и превенция на домашно насилие - Силистра, като същевременно са формулирани специфичните права и отговорности на всички заинтересовани институции в този процес.


  1. ДОМАШНО НАСИЛИЕ – ФОРМИ, ПОСЛЕДСТВИЯ ЗА ЖЕРТВИТЕ, ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ


А) ФОРМИ ИМА НАСИЛИЕТО:

1. Изолация – това е поведение, целящо изолация и държи жертвата зависима от партньора си - сама, без възможност за помощ и подкрепа отвън. докато жертвата поддържа стабилни отношения с други хора, властта на насилника е ограничена, ето защо, той се стреми да я изолира. Той не само ще се опитва да забрани комуникацията и материалната подкрепа, но и ще се опитва да разруши емоционалните връзки на своята жертва с другите. Изолиращите тактики включват невъзможност за потърпевшата да ходи на работа, училище, църква и други, да вижда семейството и приятелите си. Това се осъществява по различени начини - изключване на телефона, докато извършителят е вън от дома, придружаване на жертвата навсякъде, отваряне на пощата й, следене на телефонните й разговори. Изолацията увеличава опасността за жертвата.

2. Финансов контрол - прилагането на финансов контрол прави жертвата зависима от партньора и изключително уязвима. Примерите включват лишаването й от достъп до парите и информация за финансите на семейството, принуждаването и да проси и да моли за пари, отнемане на парите й, забрана да работи, управляване на спестяванията й.

3. Заплашване - използва се, за да събуди страх у жертвата, че ако не се подчинява, ще се случи нещо много лошо. Страхът може да продължава с дни и седмици, дълго след като е отминало физическото насилие. Тази форма на насилие включва сплашване с жестове, премазване на вещи, чупене и късане на вещите на жертвата, нараняване или убиване на малки домашни животни, игра с огнестрелни оръжия, заплаха за убийство (на жетвата и/или децата), заплаха за самоубийство. Много хора, живеещи в постоянна заплашителна ситуация се приспособяват, без да осъзнават степента на страха и риска.

4. Емоционална злоупотреба - емоционалната злоупотреба лишава жертвата от самоувереност, кара я да раболепничи, прави я зависима и слаба. Това поведение включва унижаване и ругаене на партньора, дисквалифициране пред семейството и приятели, обвиняване за това, което самият насилник не е направил както трябва и вменяване на чувството, че жертвата е глупава.

5. Физическа злоупотреба - има за цел да накара пострадалата да направи това, което иска насилника. Той наказва жертвата за това, че е нарушила неговите правила и предизвиква у нея страх. Това поведение включва бутане, блъскане, удряне на жертвата с длан или с юмрук, душене и горене.

6.Сексуална злоупотреба - сексуалната злоупотреба е силно унизителна. Много от жертвите, които са пострадали, се чувстват неудобно, когато говорят за сексуалните злоупотреби, извършени с тях. Много от жените са открили, че след определен период от време мъж, който е злоупотребявал физически и психически, става и сексуален насилник. Сексуалното насилие включва широк репертоар от поведения, включващи принуждаването на партньорката да прави секс по време и по начин, който не желае. Това може да бъдат и действия, които насилникът предприема, за да накара жертвата да се страхува за своята сексуална безопасност или тази на децата й.

7.Използване на децата за да се контролира или наказва майката - често мъжете, които упражняват насилие заплашват, че ще навредят на децата, за да принудят майката да се подчини на изискванията им. Децата биват използвани и по други начини - например като "шпиони", които докладват на бащата къде е майка им. Понякога децата могат да бъдат принуждавани да свидетелстват или да бъдат участници в нападенията срещу майка им и те често чуват баща си да охулва майка им. Някои насилници системно подкопават авторитета на майката пред децата.

Понякога жертвата е толкова ограничена в контактите си с външни хора, че реално живее в ситуация на пленничество. В такава ситуация извършителят става най-могъщият човек в живота й, като психологията й с времето се оформя от действията и убежденията на извършителя. Методите, които позволяват на едно човешко същество да контролира друго са впечатляващо консистентни. Описанията на методи за принуда, предоставени от бити жени, на деца, с които е било злоупотребявано и жени, принудени да проституират носят необичайни сходства с тези на заложници, политически затворници и оцелели от концентрационни лагери.



8.Насаждане на ужас и безпомощност - разрушава се усещането за себе си във връзка с другите, предизвиква се патологична привързаност на жертвата към извършителя; физическо насилие; заплахи за смърт или сериозно нараняване, независимо дали към жертвата или към други; непредсказуеми изблици на насилие; непоследователно влизане в сила на тривиални изисквания и дребни правила.

9.Разрушаване на усещането за автономност у жертвата - постига се чрез контрол над тялото и телесните й нужди - лишаване от храна, сън, подслон, лична хигиена и лично и пространство.

10.Превръщане в съучастник - последната стъпка в "разбиването на защитите" на жертвата не е завършена, докато тя не бъде принудена да предаде своите най - базисни връзки на привързаност, бъдейки свидетел или участвайки в престъпления срещу други.
Освен различни форми, ДН има и различна продължителност. В зависимост от продължителността са различни и цялостните последствия върху жертвата. Най-големите промени, които могат да настъпят в резултат от ДН са в сферата на отношенията.
Б) ПОСЛЕДСТВИЯ ВЪРХУ ЖЕРТВАТА ПО ПОВАД СЪЗДАВАНЕ И ПОДДЪРЖАНЕ НА ВЗАИМООТНОШЕНИЯ

Тъй като жертвата е изолирана, тя става все по-зависима от извършителя, не само за базисни телесни нужди и такива, необходими за физическото оцеляване, но също и за информация и дори емоционално подкрепа.



1.Травматично свързване - след установяване на такова високо ниво на контрол, извършителят става източник на утеха, така както и на унижение. Капризното даряване на малки жестове на внимание подкопава психологическите съпротиви на жертвата далеч по-ефективно, отколкото непрекъснатите лишения и страх. Продължителното ограничение под страх от смърт и в изолация съответно създава връзка на идентифициране на жертвата с извършителя.

2.Проблеми с инициативността и планирането - жени, който не са били напълно "разрушени" не се отказват от възможността за активно ангажиране с обкръжаващата ги среда. Напротив, те често подхождат към дребните ежедневни задачи с изключителна изобретателност и решителност. Но областта на инициативността все повече се стеснява в ограниченията, диктувани от извършителя. Жената вече не мисли как да избяга, а как да остане жива или как да направи пленничеството по-поносимо.

3.Пасивност и безпомощност - поради ограничаването на възможността за активно ангажиране със света, хронично травмираните хора често са описвани като пасивни или безпомощни. Продължителното пленничество подронва или разрушава обичайното усещане за относително сигурна среда, в която има известен толеранс за проба и грешка. За хронично травмираните хора, всяко независимо действие е непокорство, което носи риск от ужасяващо наказание.

4.Усещането, че насилникът все още присъства след спасяването - наложеното взаимоотношение, което обсебва вниманието на жертвата по време на пленничеството, става част от вътрешния й живот и продължава да владее вниманието й след спасяването. Тази продължаваща връзка може да приеме формата на:

• всепоглъщаща свръхангажираност с криминалната кариера на определени насилници или с по - абстрактни тревоги за непроверените сили на злото по света



• двойнствено отношение - жертвата може да продължи да се страхува от бившия си похитител и да очаква, че той може да я залови, но може също да се чувства празна, объркана и безценна без него.

5.Крайности във взаимоотношенията - дори и след спасяването на жертвата, не е възможно просто да се възстановят отношенията с хората отпреди пленничеството. Точно както няма пространство за умерена ангажираност или поемане на риск за инициатива, така и няма пространство за умерена ангажираност или поемане на риск за взаимоотношение. Оцелелият подхожда към всички връзки като че ли са въпрос на живот и смърт, колебаейки се между интензивна привързаност и крайно отбягване.
В) ЗАЩИТНИ МЕХАНИЗМИ, СЛЕД ПРЕЖИВЯНО НАСИЛИЕ

Как човек се справя със ситуацията на насилие и последиците от него? –Всеки от нас прилага в нормалното си функциониране защитни механизми, за да се справи с тревожността. Те ни служат, за да съхраняваме усещането си за цялост и интегритет на Аз-а, когато сме под напрежение. Те са част от нормалното човешко развитие. Защитните механизми имат две общи черти:

  • те се проявяват на несъзнавано ниво, така че не сме наясно с тяхното присъствие и въздействие;

  • те изопачават действителността, за да я направят по-малко заплашителна.

1. Разцепване - то често се демонстрира като неспособност да се преживеят другите в тяхната цялостност. Хората се възприемат или като изцяло добри (идеализация) или като изцяло лоши (демонизация). Това се отнася както до човека, който упражнява насилие, така и до хората около жертвата, които се опитват да й помогнат, независимо дали са професионалисти от различни области, или нейни близки. Всеки, който ползва този защитен механизъм, не може да толерира представа, която да съчетава и двете страни. Когато с жертвата е злоупотребено от някой, на когото има доверие и е зависима от него, се включва механизмът на разцепване. Така личността се справя с непоносимостта на това да зависи от някой, чиито действия се възприемат като зловредни и потенциално унищожителни. Хора, с които е злоупотребено, могат да преживяват и вътрешно разцепване. Трудно е да се подържа усещане за себе си, което съчетава едновременно разрушени, насилени части и функциониращи и здрави части. Много жертви твърдят, че се колебаят между това да се възприемат като увредени и като здрави.

2. Проекция - този механизъм включва проектиране на нежеланите аспекти на Аз-а върху другите. Тези аспекти често се възприемат като "негативни" (например агресията), но могат да бъдат и "позитивни". За хората, с които е било злоупотребено, са били допустими само ограничен набор от емоции. В ситуация на насилие тъгата може да се изтълкува като мелодрама, гневът като неподчинение и т.н. В допълнение качества, които напомнят за агресора като грубост, агресия, настойчивост и др. могат да отвратят жертвите независимо, че като всеки човек и те ги притежават. Жертвите могат да проектират гнева си върху помагащите и да създадат представа, че те се държат гневно и осъдително с тях. При такива обстоятелства е важно да се прецени дали в действителност е имало гняв от страна на хората около жертвата, преди да бъде допуснато, че това е проекция от тях.

3.Отричане - този защитен механизъм е централен в работата със случаи на злоупотреба, както по отношение на жертвата, така и по отношение на извършителя. Той се отнася до процеса на отричане на болезнено преживяване. Хората, които са били подложени на насилие, често отричат това в стремежа си да избегнат болката, свързана със злоупотребата или въздействието, което би имало знанието за насилието върху отношенията им с хората. Отричането може да се проявява по много начини.

Например клиентите отказват да чуят или постоянно забравят коментари или интервенции. Или пък с неохота определят опита си с насилие като такъв. Този механизъм е особено полезен, когато човек трябва да се справи с болезнени и непоносими преживявания. Той може да стане постоянна защита в смисъл, че клиентите започват да отричат всички прояви на злоупотреба, за да подържат илюзията, че с тях никога не са се случвали подобни ужасни неща. По този начин може да се наруши тяхната способност да се грижат за себе си, като избягват неприятни ситуации. Нарушава се чувството им за самосъхранение, което се основава на правилна преценка на реалността. Отричането се различава от подтискането, което засяга вътрешните състояния по това, че се отнася към външната реалност, която се възприема като толкова заплашителна и болезнена, че не може да бъде разпозната.



4.Потискане и забрана - подтискането е процес при който намерения или импулси, които са неприемливи за личността преминават в несъзнаваното. С други думи ние нямаме осъзната представа за тях. Сам по себе си процесът на подтискане е несъзнавана реакция. Ефектът от забраната е подобен, но тя е осъзнат акт на волята ни, целящ да съхрани живота и функционирането ни. Следователно клиентите не осъзнават подтиснатото съдържание, макар че консултантът може да започне да разпознава неговите прояви в поведението и функционирането на клиентите. За разлика от това материалът, който е забранен е по - лесно достъпен. Например клиентите могат да отбягват определени места или дейности които им напомнят за преживяното насилие, без сами да разбират, че постъпват по този начин.

5.Съпротиви - съществува колебание между приемането и отричането на психичната травма. Това може да бъде объркващо за консултанта. Често период на по - дълбинна работа може да бъде последван непосредствено от период на отричане. Клиентът изглежда недостъпен и се стреми да избегне тъгата, гневът и ужасът, които би преживял, ако допусне навлизане в територията на травматичното събитие. Това го кара да прибягва до по - стари защитни стратегии, които се описват като съпротиви. Защитните механизми често затрудняват разбирането на действията на жените.



  1. ЗАКОНОДАТЕЛНА ОСНОВА ПРИ РАБОТА ПО СЛУЧАИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ


ЗАКОН ЗА ЗАЩИТА ОТ ДОМАШНОТО НАСИЛИЕ И ПРАВИЛНИК ЗА НЕГОВОТО ПРИЛАГАНЕ

Домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. За психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.

Право да търси защита по закона, чрез внасяне на молба до съответния Районен съд, има всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от съпруг или бивш съпруг; лице, с което се намира или е било във фактическо съпружеско съжителство; лице, от което има дете; възходящ; низходящ; лице, с което се намира в родство по съребрена линия до четвърта степен включително; лице, с което се намира или е било в родство по сватовство до трета степен включително; настойник, попечител или приемен родител; възходящ или низходящ на лицето, с което се намира във фактическо съпружеско съжителство; лице, с което родителят се намира или е бил във фактическо съпружеско съжителство.

Това право на защита може да бъде упражнено и от директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

Когато има данни за опасност за живота или здравето на пострадалото лице, то може да подаде и молба до органите на Министерството на вътрешните работи за предприемане на мерки съгласно Закона за Министерството на вътрешните работи.

По искане на пострадалото лице всеки лекар е длъжен да издаде документ, в който писмено да удостовери констатираните от него увреждания или следи от насилие.

Мерките за защита от домашното насилие, които съда има право да наложи и правомощия на институците при нарушението им:

  1. Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие – за изпълнението на тази мярка следят полицейските органи. При констатирано нарушение, полицейския орган задържа извършителя и веднага уведомява прокуратурата.

  2. Отстраняване на извършителя от съвместно обитаваното жилище за срока, определен от съда – в случай, че извършителя откаже доброволно да изпълни наложената мярка, пострадалото лице подава молба до районното управление на Министерството на вътрешните работи, по местонахождението на жилището, за оказване на съдействие. При отказ да освободи жилището и да предаде ключовете извършителят се отстранява принудително от жилището.

В случай на неизпълнение на наложена мярка по  т. 1, 2 и 3,  пострадалото лице или лицето, установило нарушението /т.е. това може да бъде социалния работник по случая/, подава сигнал до съответното районно управление на Министерството на вътрешните работи.

  1. Забрана на извършителя да приближава пострадалото лице, жилището, местоработата и местата за социални контакти и отдих на пострадалото лице при условия и срок, определени от съда – за изпълнението на тази мярка следят полицейските органи

Мерките по т. 2, 3 и 4 се налагат за срок от три до 18 месеца. Във всички случаи съдът налага на извършителя глоба в размер от 200 до 1000 лв.

  1. Временно определяне местоживеенето на детето при пострадалия родител или при родителя, който не е извършил насилието, при условия и срок, определени от съда, ако това не противоречи на интересите на детето. Тази мярка не се налага при висящ съдебен спор между родителите по упражняване на родителските права, по определяне местоживеенето на детето или режима на личните отношения.

  2. Задължаване на извършителя на насилието да посещава специализирани програми - извършителят на насилието е длъжен да посещава специализирана програма за лица, извършили домашно насилие, в мястото, посочено в заповедта на съда. При неизпълнение юридическото лице, което изпълнява програмата, незабавно уведомява прокуратурата.

  3. Насочване на пострадалите лица към програми за възстановяване – насочването може да стане с направление от ДСП, с насочване от полиция, със съдебна заповед или по друг начин /насочване от, болница, личен лекар, училище и т.н./.

Дирекция "Социално подпомагане" следи за изпълнението на заповедта за защита, когато са наложении мерки по точки 4 и 6  в защита на непълнолетни, поставени под запрещение и на лица с увреждания.

Задълженията на ДСП включват:

    • създаване и поддържане на информация за лицата, на които са наложени тези мерки;

    • извършване на периодични проверки за изпълнението на наложените мерки и на всеки сигнал за неизпълнение на мерките;

    • уведомяване на настойниците и попечителите в случаите, когато в програмите са включени непълнолетни, поставени под запрещение или лица с увреждания;

    • изискване на периодична информация от юридическото лице, което изпълнява програма за възстановяване на пострадалите лица.

Законът за защита от домашно насилие предвижда, че Държавата създава условия за изпълнението на програми за превенция и защита от домашно насилие, програми осигуряващи помощ на пострадалите лица и програми за работа с извършители на насилие. Лицата, регистрирани по реда на Закона за социално подпомагане и по реда на  Закона за юридическите лица с нестопанска цел, които предлагат социални услуги и програми за възстановяване на пострадалите от домашно насилие или специализирани програми за извършителите на насилието, са длъжни да предоставят на съда списък на услугите и програмите.

Компетентен да наложи мярка за защита е районният съд по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Производството по издаване на заповедта може да се образува по молба на:

  • пострадалото лице, ако е навършило 14-годишна възраст или е поставено под ограничено запрещение;

  • брат, сестра или лице, което е в родство по права линия с пострадалото лице;

  • настойника или попечителя на пострадалото лице;

  • директора на дирекция "Социално подпомагане", когато пострадалото лице е непълнолетно, поставено е под запрещение или е с увреждания.

В производството по издаване на заповед за защита освен доказателствените средства по Гражданския процесуален кодекс са допустими и:

  • Протоколите, докладите и други актове, издадени от дирекциите "Социално подпомагане", от лекари, както и от психолози, консултирали пострадалото лице;

  • Документите, издадени от юридически лица, извършващи социални услуги и вписани в регистър към Агенцията за социално подпомагане;

  • Декларация по образец /чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН/ - когато няма други доказателства, съдът издава заповед за защита само на основание тази декларация

Когато от данните в молбата е видно, че органите на Министерството на вътрешните работи и другите държавни органи разполагат с писмени доказателства за извършено домашно насилие, те незабавно издават заверени преписи от тях, при поискване от страна на пострадалото лице, на негов представител или пълномощник, или по искане на съда /за неиздаване на такъв документ или препис от него, на лицето, което е трябвало да го издаде, съдът налага глоба в размер 100 лв./

Когато от данните по делото е видно, че е необходимо да се предприемат мерки по Закона за закрила на детето, съдът уведомява директора на дирекция "Социално подпомагане".

Взаимодействие при защита от домашно насилие

При защита от домашно насилие органите на изпълнителната власт, съдилищата, общините и юридическите лица, които работят за защита от домашното насилие, си взаимодействат. Взаимодействието се осъществява чрез:

  • Обмен на информация за случаите на молби за защита от домашно насилие, за изпълнение на мерки за защита и за създадени програми за превенция и защита от домашно насилие;

  • Извършване на съвместни действия при защита от домашно насилие.


За осъществяване на взаимодействието се създава и поддържа информация от:

    1. Министерството на правосъдието - за програмите по чл. 6, ал. 7 от закона, финансирани по реда на глава трета;

    2. Министерството на вътрешните работи - за изпълнението на наложените мерки по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от закона;

    3. Дирекция "Социално подпомагане" - за изпълнението на наложените мерки по чл. 5, т. 4 и 6 от закона;

    4. Юридическите лица, получили финансиране за изпълнението на наложените мерки по чл. 5, т. 5 от закона.

Информацията се публикува на интернет страницата на съответните администрации и на юридическите лица, получили финансиране.


Инструкция № Із-2673 от 10 ноември 2010 г. за реда за осъществяване на взаимодействието между органите на Министерството на вътрешните работи и на Министерството на труда и социалната политика при защита от домашно насилие

Взаимодействието по реда на тази инструкция не изключва съвместните действия на органите на МВР и МТСП, регулирани от други законови и подзаконови нормативни актове и споразумения, при защита от домашно насилие.

Взаимодействието се осъществява чрез:

1. Обмен на информация за постъпили молби за защита от домашно насилие; за изпълнение на мерки за защита; за създадени програми за превенция и защита от домашно насилие.

При поискване органите на МВР и структурите на АСП си предоставят взаимно информация за изпълнението на наложените мерки чрез структурите си, като органите на МВР предоставят информация за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, 2 и 3 от Закона за защита от домашно насилие (ЗЗДН), а структурите на АСП предоставят информация за мерките по чл. 5, ал. 1, т. 4 и 6 ЗЗДН. Информацията може да бъде поискана и предоставена от и на съответната структура на МВР и АСП по местоизвършването на акта на домашно насилие или опита към насилие, по постоянния или настоящия адрес на извършителя, по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице.

В началото на всяко шестмесечие РДСП предоставя на ОДМВР/СДВР информация за регистрираните доставчици на социални услуги, подходящи за лица, пострадали от домашно насилие и развиващи дейност в района на териториалната им компетентност. Когато бъде регистриран нов доставчик на социални услуги, подходящи за лица, пострадали от домашно насилие, РДСП предоставя в едномесечен срок на ОДМВР/СДВР информация за тях. Обменът на информацията се осъществява от координатори, определени със заповед на директорите на ОДМВР/СДВР и РДСП.

2. Извършване на съвместни действия при защита от домашно насилие.

Директорът на ДСП незабавно уведомява органите на МВР по местоизвършване на всеки акт на домашно насилие или нарушение, свързано с неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие.

Органите на МВР предприемат необходимите действия съгласно Наказателно-процесуалния кодекс при нарушение, свързано с неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие или при престъпление от общ характер.

Органите на МВР незабавно след получаване на сигнала /включително по телефон и факс/ уведомяват директора на ДСП, когато в структурите на МВР бъде получен сигнал за домашно насилие над непълнолетно лице, лице, поставено под запрещение или лице с увреждания, като уведомяване се извършва и при получен сигнал за домашно насилие над малолетно лице.

Органите на МВР и АСП осъществяват взаимодействието си по защита на деца от домашно насилие при постъпили сигнали непрекъснато и извън установеното работно време, като АСП осигуряват участието на социален работник към ДСП. Извършва се предварителна проверка на сигнала от социалният работник, на когото е възложен случаят, като той набелязва необходимите мерки в рамките на 24 часа. При необходимост работата по сигнала се планира съвместно с полицейски служител от РУП по местоизвършване на акта на домашно насилие. Когато полученият сигнал се отнася до дете, извършило и/или пострадало от акт на домашно насилие, в планираните действия от страна на МВР задължително участва и инспектор от Детска педагогическа стая.

Когато сигналът за извършен акт на домашно насилие над дете бъде получен от органите на МВР, те имат задължението да уведомят ДСП по настоящия адрес на детето /във всеки един отдел „Закрила на детето“ (ОЗД) при ДСП началникът на отдела определя отговорен социален работник, който извършва проверката на сигнала до 24 часа от постъпването му/.

Когато бъде издадено направление за ползване на социални услуги на лице, пострадало от домашно насилие, или заповед за настаняване по реда на Закона за закрила на детето в кризисен център или звено „Майка и бебе“, както и когато в ДСП е получена информация от доставчик на социална услуга за настанени лица, пострадали от домашно насилие, директорът на ДСП има задължението да уведоми РУП по местонахождение на кризисния център или звеното „Майка и бебе“ и РУП по постоянния или настоящия адрес на пострадалото лице. Това уведомяването се извършва незабавно, когато има данни за непосредствена опасност за живота на настанените лица или когато лицето, пострадало от домашно насилие, е бременна жена или майка на дете, ненавършило 3 години, и е в риск да изостави детето си.
НАКАЗАТЕЛЕН КОДЕКС

Чл. 296 , ал. 1 - Който попречи или осуети по какъвто и да е начин изпълнението на съдебно решение или не изпълни заповед за защита от домашното насилие, се наказва с лишаване от свобода до три години или глоба до пет хиляди лева.



  1. ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА ВЗАИМОДЕЙСТВИЕ НА МЕСТНО И РЕГИОНАЛНО НИВО МЕЖДУ ЗАИНТЕРЕСОВАНИ ИНСТИТУЦИИ И ЦКПДН – СИЛИСТРА





  1. ПРЕДСТАВЯНЕ НА “ЦЕНТЪР ЗА КОНСУЛТИРАНЕ И ПРЕВЕНЦИЯ ОТ ДОМАШНО НАСИЛИЕ” /ЦКПДН/ - СИЛИСТРА

1. Същност на услугата - „Център за консултиране и превенция на домашно насилие” е комплекс от услуги, които включват социално-правни консултации; психологическа подкрепа; оценка на потребностите на клиентите и планиране и управление на случай; посредничество с институции и социални системи; семейни консултации; изготвяне и осъществяване на индивидуални корекционни програми и програми за социално включване.

Услугата отговаря на нуждите от специализирана работа по превенция на насилието, работата в помощ и подкрепа на лица и деца, жертви на насилие, работа по специализирани програми с лица, извършители на домашно насилие в съответствие с чл. 5, ал.1, т. 5 и 6 от ЗЗДН.

Услугата предполага тясно сътрудничество с институции като ОЗД, Дирекции “Социално подпомагане”, училища, полиция – районни инспектори и инспектори ДПС, здравни заведения, общини, НПО, Съд, Прокуратура.
2. Основни принципи при предлагане на услугата:

- ЦКПДН и неговият персонал се отнасят с разбиране и уважение към възрастовите, религиозните, етническите, културните, физическите, психическите, половите и сексуалните различия на клиентите, техните близки, роднини или законни представители;

- ЦКПДН и неговият персонал зачитат правата на клиента и неговото лично достойнство;

- Акцентът на работата с клиентите се определя от неговите позитивни страни и налични ресурси. ЦКПДН и неговия персонал подпомагат и развиват силните страни и позитивните характеристики от ценностната система на клиента.

- Мотивацията на клиента е водеща;

- Всеки случай е уникален;

- Поверителността на личните данни е гарантирана в съответствие с изискванията на Закона за защита на личните данни и етичните принципи в дейността на помагащите професии. Този принцип се нарушава само в случаите, когато това е необходимо, за да се защитят живота и здравето на клиента;

- Клиентите имат право на достъп до документацията, която съдържа техни лични данни и която се пази Центъра.


3. Цели на услугата:

Основната цел на услугата „Център за консултиране и превенция от домашно насилие” е да предложи компетентна и професионална консултативна помощ на лицата, жертви на насилие, да работи с цел превенция насилието над уязвими групи, да намали насилието, чрез пряка работа с извършители на насилие.

С предоставянето на услугите се цели:

- превенция на домашното насилие;



  • помощ и подкрепа на лица, жертви на насилие

  • включване в специализирани програми на лица, извършители на домашно насилие

Услугите предполагат:



  • Предлагането им да се извършва в приемаща и стимулираща личното развитие среда, при отчитане на рисковите за развитието на човека фактори;

  • Да се предлага в оптимални условия за корекционна, интеграционна и ресоциализираща работа с клиентите на услугите;

  • Да се прилага в подходяща материална среда: подходящи помещения за индивидуална и групова работа;

  • Да се реализират комплексно индивидуални, семейни и групови дейности, както и посредничество между клиента и съществуващите социални системи при необходимост;

  • Всички интервенции в рамките на услугата да бъдат ориентирани към постигането на конкретни резултати в зависимост от наличните ресурси и необходимото за това време;

  • Ролята на всеки специалист да бъде ясно дефинирана.

  1. Целеви групи:

  • лица, жертви на домашно насилие

  • извършители на домашно насилие

  • местната общност, към която са насочени дейностите по превенция




  1. Правила и процедури при предоставяне на услугата

Най-общо дейностите по предоставяне на услуги в ЦКПДН са групирани по следния начин:



  • Дейности по регистрация на клиентите

  • Дейности по предоставяне на индивидулни услуги /юридическо, психологическо и социално консултиране на жертви на домашно насилие/

  • Дейности по предоставяне на услуги на семейства

  • Дейности по включване в специализирани програми на лица, извършители на насилие, насочени със Съдебна заповед

  • Дейности по организация и управление на услугата – работа по документация, електронно обработване на данни, мониторинг, актуализация на документи съгласно промени в законодателството и др.




Документи:

1. Заявление от потребителя или родител/настойник, когато заявката е за непълнолетен

2. Регистрационен лист, с който клиентът заявява доброволно предоставяне на личните си данни и посочва услугите, които желае да ползва. Към него се прилага копие от документ за самоличност, медицински документи, ако има такива, насочващо писмо, съдебна заовед или друг документ за насочване към услугите на Центъра. При необходимост могат да се изискват и други документи /Протоколи по чл. 56 от ЗМВР, Съдебно медицински свидетелства и др./

3. Договор за предоставяне на услуги в писмена форма.


СПЕЦИАЛИЗИРАНА ПРОГРАМА ЗА ИЗВЪРШИТЕЛИ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ

Въз основа на съдебна заповед извършителите на домашно насилие могат да бъдат задължени да посещават Център за консултиране и превенция на домашно насилие” за включване в специализирана програма за рехабилитация и интеграция. Тази програма представлява съвкупност от консултации и дейности, които имат за цел да оценят и превъзпитат качествата на извършителя, да предотвратят последващо извършване на насилие, да провокират инициатива за семейно планиране и изграждане на социални умения за интеграция в обществото.



Процедура:

  • Провежда се разговор и въвеждане на клиента в обстановката на ЦКПДН

  • Попълва се анкетен лист по образец

  • Извършва се индивидуална оценка на клиента – въз основа на анализа на оценката се правят изводи, които ще бъдат основа за изготвянето на индивидуален план за действие

  • Изготвя се индивидуален план за действие, с който се определя цел на индивидуалната специализирана програма на извършителя

  • Сключва се договор между Центъра и клиента /извършителя/

  • Изготвя се график за провеждане на консултативни сесии с клиента, който му се предоставя за спазване и участие в планираните дейности

  • Изготвя се лично досие, в което се прилагат копие от съдебната заповед, копие от лична карта, всички посочени по – горе документи, кореспонденция по случая, ако има такава и други по необходимост

  • За всяка проведена консултация с клиента консултантите изготвят протокол за проведената консултация, който се прилага към досието по случая

  • При прекратяване предоставяне на социалната услуга или при отпадане на нейната необходимост се попълва протокол, който се архивира като начална страница на личното досие.

  • Всички документи се съхраняват в личното досие на потребителя и са част от задължителната документация, която служи за проследяване на случая

  • Личните досиета се съхраняват минимум 5 години от датата на изготвянето им.

Специализираната програма е за срок на действие на съдебната заповед и включва следните услуги на „Център за консултиране и превенция на домашно насилие”:

  1. Индивидуални консултации със социален работник – индивидуалните консултации със социалният работник ще се провеждат един / два пъти в месеца, като при заявена необходимост могат да се провеждат по - често. Неговата роля е да бъде водещ на случая, което включва: да приеме заявката на клиента, да направи оценка на риска, да изготви и съгласува с клиента индивидуален план за работа по случая, да насочи клиента към съответните специалисти, да следи изпълнението заявката на клиента и при нейното изпълнение да изготви доклад по случая.

  2. Индивидуални консултации с психолог – индивидуалните консултации с психолог ще се провеждат най-много два пъти в седмицата. Основните цели на психологическите консултации са идентифициране на факторите, които отключват агресията при насилниците, превенция на психическата нестабилност, предоставяне на възможности на насилника за реална преценка на ситуацията и преценка на възможните опасни последствия от проявена агресия.

  3. Индивидуални консултации с юрист – индивидуалните консултации с юрист се провеждат минимум два пъти за 4 седмици, за да се запознае потребителят с юридическите особености при извършване на домашно насилие, както и последиците при неспазване на съдебната заповед.

  4. Фамилно консултиране – фамилните консултации ще се провеждат по преценка на психолога, най-малко един път в седмицата. Основните цели на тази услуга са консултиране на двамата партньори за преодоляване на напрежението и агресията между тях; запознаване на насилника с модела на доброто семейство и придобиване на умения за решаване на конфликти и спорове. Партньорите имат възможност да подобрят уменията си за общуване и взимане на решения.

  5. Групова работа – провеждане на групова работа с клиенти на принципа “групи за самопомощ”


Настоящият документ е разработен в рамките на проект «Разширяване и надграждане дейността на Център за консултиране и превенция на домашно насилие, чрез мобилна услуга в общините Ситово и Кайнарджа» финансиран със средства от Държавния бюджет, чрез Министерството на правосъдието на Република България по Договор за безвъзмездно финансиране №93-00-270/2012г.

При неговото съставяне бе използван метода на фокус групи, с участието на представители на Дирекции „Социално подпомагане – Силистра, Алфатар, Дулово и Тутракан.





Проектът е финансиран със средства от Държавния бюджет, чрез Министерството

на правосъдието на Република България по Договор за безвъзмездно финансиране

93-00-270/2012 г.






Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница