Заседание на двадесет и шести май през две хиляди и шестнадесета година в състав

№

гр.Левски,26.05. 2016г.

като разгледа докладваното от съдия Панчева гр.дело №6 по описа за 2014г. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Постъпила е искова молба от Мюсюлманско изповедание гр. София против Община гр. Левски , в която се твърди , че МИ е собственик на ПИ пл. № 311в кв. 47 по плана на с. Градище , община Левски , одобрен със заповед № 47 от 1968 година , представляващ Дворно място с построената в него сграда Турско училище , като този имот се владее от Община гр. Левски . Твърди се , че имота е бил завзет от общината без правно основание и без на съответната мюсюлманска вероизповедна община да е заплатено каквото и да е обезщетение. Твърди се , че имотът съществува и понастоящем. Твърди се , че са налице предпоставките за горепсочения имот на §5, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗВ във връзка със ЗВСОНИ, като твърди , че за ответника липсва правно основание да владее същия имот. Твърди се , че иматправен интерес от предявяване на иска , тъй като ответника отказва да предаде имота като твърди , че е негов собственик. Направено искане / Петитум /:1. „ Да признаете за установено по отношение на Община Левски , че Мюсюлманско изповедание гр. София е собственик на бившето турско училище с дворно място , представляващо ПИ с пл. № 311 в кв. 47 по ЗРП, одобрен със заповед № 77 / от 1968 г, както и да осъдите ответника да предаде владението на имот. / иск с правно основание чл. 124 вр .с чл. 108 от ЗС/. 2. Предявен е и иск с искане „ да обезсилите актовете за общинска и държавна собственост, издадени за процесния имот и иск по чл. 78 , ал. 1 от ГПК.Представени са доказателства : Удостоверение по ФД № 1659/2003 г на СГС ;Устав за духовното устройство и управление на МИ в РБ , Писмо с изх. № 395/05.01.1998 г. на МС Дирекция по вероизповеданията , Акт за държавна собственост № 6 Скица № 64 / 04.02.2003 г , Акт за Общинска собственост № 599/15.02. 2005 г; Ксерокс копие на скица № 20 / 24.01. 2014 г.

Производството по делото е било без движение от 02.01. 2014 год, поради констатирани нередовности по движението на исковата молба. С редица молби ищецът е допълвал претенцията си и е променял страната на ответника. Със завеждане на исковата молба ищецът прилага Решение от 03.06.2013г. по ф.д.№1659/2003г. на Софийски градски съд за проведено производство по реда на §4 от ПЗР на ЗВ, въз основа на което се установява, че Мюсюлманско изповедание е признато за правоприемник и на бившата Плевенска мюсюлманска вероизповедна общност. В исковата молбата процесуалния представител на ищеца - адв.З.М. сочи, че това решение има пряко значение за установяване активната процесуална легитимация на ищеца Мюсюлманско изповедание.

Съдът, след като е съобразил изложените в първоначалната искова молба и допълнителните молби твърдения и представеното удостоверение на СГС по Ф. д. № 1695/2003 Г. ,с Определение №248 от 11.03.2014г. постановено по реда на чл.127 и 130 от ГПК от ГПК приел, че за ищеца е налице активна процесуална легитимация ,че претенцията е допустима и е разпоредил размяна на книжата по реда на чл. 131 от ГПК.

В срокът по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника. Провеждайки своята процесуална и материално правна защита ответникът изразява становище относно активната легитимация на ищеца , така и по допустимостта на исковата претенция,така и по нейната основателност. Брани се с възражения. Твърди , че е безспорно между страните по делото и по делото, че Община Левски владее този имот.Навежда правни доводи , че владее имота на законно основание. Прави възражение , че имота не е незаконно отнет по смисъла на ЗВСОНИ, а е актуван като държавен на основание чл. 78, ал. 1 от ЗДС във връзка с чл. 2 , ал. ал. 1 т. 9 от ЗОС и актуван с АКТ № 599 от 15.04. 2004 г като публична общинска собственост. Направил е искане за привличане като трето лице помагач в процеса в лицето на Държавата представлявана от МРРБ - Областен управител Плевен. Съдът не се е произнесъл по това искане на ответника по делото .

След получаване на отговора на исковата молба и приложените към него писмени доказателства и при проверката по чл.140 от ГПК , съдът е приел че са налице преюдициални въпроси касаещи активната легитимация на ищеца по делото и от там и допустимостта на предявените претенции е разпоредил служебна проверка с определение № 464 от 11.май 20014 год .

На 28 май 2014 година по пощата в съда е постъпило писмо с № търг.д. № 964/2014 година на Софийски Апелативен съд, от което е видно,че на 14 май 2014 година в Софийски апелативен съд е образувано търговско дело № 964/2014 година по подадена от Мюсюлманско изповедание гр. София ул.” Братя Миладинови „ № 27 с ЕИК121526008, представявано от М.А.Х. въззивна жалба срещу решение от 04.06. 2013 г по Ф.Д. № 1659/2003 г.на СГС, в частта, с която е оставено без уважение искането на религиозната общност за признаване за устновено на основание §4 от ПЗР на ЗВ, че същата е правоприемник на част от мюсюлманските религиозни,религиозно-просветни и социално- благотворителни юридически лица,съществували в периода до 1949година на територията на страната.Със същото писмо Председателя на Търговско отделение уведомява съда , че по същото дело е постъпила и жалба от Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание с адрес гр. София , ул.”Княгиня Мария Луиза”№27, ет. 1, представлявано от А.Б., против решението,в частта, с която е признато за установено с решение по д.№1659/2003 г от 04.06.2013 година , че Мюсюлманско изповедание е правоприемник на посочени в заявление – искане от 26.04. 2013 година местни поделения религиозни,религиозно-просветни и социално- благотворителни юридически лица на територията на Благоевградска, Бургаска , Варненска , Великотърновска , Видинска , Врачанска, Габровска,Добричка,Кюстендилска,Кърджалийска,Ловешка,Монтанска,Пазарджишка,Плевенска Пловдивска, Разградска, Русенска,Силстренска, Сливенска,Смолянска, Софийска,Старозагорска,Търговищка,Хасковска, Шуменска и Ямболска област, като делото е висящо.

Съдът като е преценил, тези представени доказателства е намерил, че с представените от ищеца с първоначалната искова молба писмени доказателства на л. 5-11 от делото не се установява твърдяното от ищеца правоприемство и че този въпрос е преюдициален за продължаване производството по настоящето дело, е спрял производството по гр.д.№6/2014г. на Районен съд гр. Левски до разрешаване с влязло в сила решение на спора по т.д.№964/2014г. на Софийски апелативен съд.

На 19 май 2016 година, по пощата в съда е постъпило писмо № Ф.д. № 1659 /2003 година,ведно с доказателства към него по време през което съдията – докладчик е бил в отпуск. Делото с доказателствата към него са докладвани на съдията докладчик на 25.05. 2016година след завръщането му от отпуск .

От приложените към писмо № Ф.д 1659 /2003 г VІ-5 с-в се установява, че с Определение №74 от 28.01.2016г. постановено по т.д.№2451/2015г. на ВКС, ТК, ІІ о. не е допуснато касационно обжалване на Решение №966 от 12.05.2015г., поправено с Решение №1028 от 19.05.2015г. и Решение №1190 от 05.06.2015г. постановени по ф.д.№964/2014г. на Софийски апелативен съд, ТО. С обжалваното въззивно Решение №966 от 12.05.2015г. е обезсилено изцяло Решение от 04.06.2013г., поправено по реда на чл.247 от ГПК с Решение от 11.10.2013г. по ф.д.№1659/2003г. на Софийски градски съд, като е оставено без разглеждане искането на Мюсюлманско изповедание за установяване на правоприемственост между вероизповеданията и описаните местни поделения, религиозни, религиозно-просветни и социално-благотворителни юридически лица, съществували в периода до 1949 година. Решение №1028 от 19.05.2015г. и Решение №1190 от 05.06.2015г. са постановени по реда на чл.247, ал.1 от ГПК.

При така установеното искът предявен от Мюсюлманско изповедание гр. София против Община гр. Левски с правно основание чл.108 от ЗС, се явява недопустим, като предявен от страна при липсата на активна процесуална легитимация. Предявената искова претенция с правно основание чл.537, ал.2 от ГПК, като обусловена от изхода по ревандикационния спор, също се явява недопустима за разглеждане. При това положение по делото следва на основание чл. 230 от ГПК да се възобнови служебно производството по делото,тъй като пречките за движението му са отстранени, след което последното като недопустимо следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА СЛУЖЕБНО, на основание чл. 230 от ГПК спряното на основание чл. 229 , ал. 1 т. 4 от ГПК производство по гр.д. №6 по описа на Районен съд Левски за 2016 година .

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№6/2014г. по описа на Районен съд Левски за 2016 година, като недопустимо.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред ПлОС в едноседмичен срок от съобщението.