Здравно възпитание

- Хигиена: „1. Спец. Дял от медицината, който проучва причините за болестите и условията за запазване на здравето. 2. Чистотата като условие за здраве. Поддържам добра хигиена. 3. Мерки и правила за запазване на здравето, често свързани с характера на професията. Хигиена на научния труд“.
- Профилактика: „Съвкупност от начини и лечебни средства за предпазване от определена болест“.
Профилактиката бива [8]:

първична – предотвратяване на появата на рисковите фактори;

вторична – засяга рискови категории пациенти със склонности към развитие на заболяването;

третична – предотвратяване на по-нататъшни усложнения и вторични заболявания у пациенти с вече установено заболяване.

Намирам за удачно изясняването и на други термини, имащи отношение към разглежданата тема. Според Речника на чуждите думи в българския език, те имат следните характеристики [2]:

- Психотропен: - „Фарм. Който влияе на психическите процеси, действайки главно върху висшата нервна дейност“.
- Психотропно средство – „Фарм. Лекарствен препарат, който може да влияе върху психическото състояние и върху поведението на човека и да ги регулира“.
3. Исторически корени на здравното възпитание.
Още от древни времена хората са почитали здравето като ценен дар на живота и са търсели тайните ключове към неговото съхраняване и възстановяване.
Жреци и магове, мъдреци и шамани, знахари и лечители, билкари и селски баячки са претендирали да познават тези тайни.
Античният идеал, изразяван с думи и пластика, с различни напътствия и произведения на изкуството, е вдъхновявал нашите предци да се стремят към оформянето на здраво и красиво тяло и култивирането на добродетели, придаващи устойчивост на човешката психика. Древните са възпитавали младите поколения така, че да обогатяват обществото със здрави и жизнени индивиди. Редица обреди, наричания, наздравици и пожелания с послания за крепко здраве съпътствали всички значими събития в живота на подрастващото дете. Хората съзнавали, че здравето е необходимо условие за пълноценен живот във всяко отношение – за висока трудоспособност, при изпълняването на домашните задължения и отглеждането на децата, за умствената активност и психическата устойчивост, за доброто настроение и пълноценния социален живот.
Така възникнали древни културни традиции с високо ниво на здравно възпитание, някои от които са се запазили в съответните етноси и държави и до днес.

Китайската медицина е основана на дълбока философия, хилядолетна културна история и акуратно систематизирани медицински и фармацевтични познания. Фундаменталните философски категории Ин-Ян (дуалистична концепция за взаимното допълване на противоположностите), Ци (или още Ки) – жизнената енергия и т.н. съставят сърцевината на китайските медицински практики, от които най-известни са може би акупунктурата и системата от физически упражнения за цялостно здраве и равновесие – Тай Чи Чуан, а също и познаването на здравословното влияние на различните храни върху организма.
Ориенталските етноси, от своя страна, са оставили като наследство специфични хигиенни навици – например т.нар. турска баня.
Северните народи, поради ниските средни температури, се славят с отличната си сауна с доказано благоприятен ефект върху кръвообращението, оросяването на мозъка, очистването на организма от отрови, тонуса, настроението и състоянието на кожата.
Индианските племена живеели в близък досег с природата, съобразявайки се с нейните цикли и сезони, което им носело физическо здраве и душевно равновесие.
В България също имаме своя традиция в здравното възпитание – българската народна медицина, обстойно проучена от лечителя Петър Димков, издал няколко тома с рецепти за народни лекове. Редица фразеологизми в българския език разкриват колко високо се поставя здравето в ценностната система на нашата народопсихология: Гледам си здравето. (Живея спокойно, безгрижно). Пия за твое здраве/Наздраве! (Желая ти здраве – при наздравица).
Ще имаш много здраве. (Ще очакваш напразно нещо, което няма да стане). Здраве
желаем. (Отговор на поздрав от строени войници или ученици.)
В педагогически план в България се говори за здравно възпитание още в епохата на килийното училище, където се е изучавала дисциплината
„здравословие“. Петър Берон включва в своя „Рибен буквар“ важни изисквания за съхранението на здравето, а през 1865 г. Сава Доброплодни издава „Кратко здравословие“.
По време на Освободителната руско-турска война у нас няма построена нито една болница, а здравеопазването и санитарно-хигиенната дейност на практика нямат официален и систематичен характер. Руската медицинска школа и нейните представители в годините на временното руско управление в новоосвободена България полагат тук началото на училищната хигиена, а с тяхна помощ се създават и първите 10 болници в нашата страна.
След края на Втората световна война тоталитарното българско правителство, посредством дейността на Отечествения фронт и Българския червен кръст, подема масова инициатива за постигане на висока здравна култура, хигиенизиране на битовите и обществени сгради и изграждане на санитарни съоръжения (отходни ями и канализация). Приетият Правилник за чистотата на
населените места (ДВ, бр. 79, 11.12.1966 г.) определя задълженията на учрежденията, народните съвети и гражданите относно поддържането на чистотата в селищата [5].

В детските градини и училищата се обръща специално внимание на формирането на здравни и хигиенни навици у подрастващите, като стабилна база за изграждане на личността, за нейното физическо и психическо здраве.
С това е поставена основата на здравното възпитание в България. Ала съвременните динамични процеси на урбанизация, ускорена комуникация и глобализация, появата на редица рискови фактори за здравето (висока степен на замърсяване на околната среда, трафик и предлагане на наркотици, заседнал живот) поставят нови условия и предизвикателства пред педагозите и изискват нови подходи и форми на здравно възпитание.

Изтегляне 0.51 Mb.

Сподели с приятели: