303
Държеше се с тях, все едно че ги няма и очакваше същото в замяна.
Седнали една до друга на
пейките в тясната съблекалня, момичетата се пръскаха дезодоранти и докато обуваха чорапогащниците си, се споглеждаха многозначително, говореха закодирано, за да покажат на
Су, че не е желана. Момчетата обаче не бяха такива. Смятаха въшлясването за нещо обикновено.
Надвеси се от прозореца и се изплези на териера. Но тъкмо преди да седне на мястото си, съзря мъж с дълга коса и брада, който обикаляше около кофата за смет недалеч от тях. Ловко вадеше тенекиени кутии и ги слагаше в дисагите, които бе преметнал през рамо. От време на време спираше, сякаш чуваше странен глас от кофата, който му
задаваше трудни въпроси, и се почесваше по главата.
Беше облечен със скъсан гащеризон с петролен цвят, а на главата си носеше виненочервена барета. През дупките на гащеризона се виждаха мръсните му крака.
— Клошаря! Клошаря! — извика Су.
Момчето, което пое поста до прозореца, нагласи леблебиите и духна с всичка сила в хартиената тръба. Ала мъжът заряза боклуците и с инстинкт на животно, досущ като жертвите, които,
преди да бъдат застреляни, се смеят в очите на убийците си, отвори уста, улови във въздуха леблебиите, които летяха към него, и ги погълна. Сложи ръка на сърцето си все едно благодареше и отново зяпна за втора порция куршуми.
Като видя, че леблебиите закъсняват, нетърпеливо потрака с пожълтелите си зъби. Момчето, което седеше до прозореца, ужасено се отдръпна и скри пистолета. През това време Су стоеше залепена за стъклото и с ококорени очи гледаше странния мъж, който никак не приличаше на хората, които познаваше.