321
нас непрекъснато ни хока.
Сякаш е заклет пушач, който днес е оставал цигарите. Толкова е изнервен. Като че е настъпил фаталният му ден.
Джемал хвърли бесен поглед към Синята Метреса и маникюристката, които непрестанно се кискаха. От страх, че отново ще бъде наруган, помощникът приготви четири ленти от алуминиевото фолио.
— Момче, подавай ми ги една по една — избухна Джемал,
намерил повод да скастри помощника. Точно в този момент усети ръка на рамото си.
— Ще дойдеш ли за малко в кухнята? —
попита Джелал,
стараейки се да говори тихо, за да не го чуят клиентките.
Влязоха в кухнята и застанаха от двете страни на вечно къкрещия самовар. Джелал погледна състрадателно мъжа, който днес приличаше повече на себе си, отколкото на своя близнак. Бе внушителен и малко вдървен с красивата си зелена риза, която му стоеше доста добре.
— Предавам се — каза с усмивка. — За Бога, дръж се както искаш. Бъди какъвто си беше.
Когато си сериозен, си просто нетърпим.
Като видя, че Джемал се разстрои, бащински го потупа по рамото:
— Скъпи, братко, когато не говориш с тези жени и не ги караш да се превиват от смях, салонът става досадно място.
Двамата хванаха пердето, което отделяше малката кухня от салона, и го дръпнаха. Десет глави мигом се обърнаха и се разнесе шум на мушами с леопардов десен.
Сякаш даваше кураж на актьор,
който се страхува да излезе на сцената, Джелал погали брат си по гърба и леко го избута напред. След това намигна на помощника без пъпки:
— Момче, хайде да направиш по едно хубаво кафе, та да си го изпием с лице към светеца.
Джемал се обърна и смаян изгледа близнака си. После се отпусна и дари всички с усмивката, която цяла сутрин потискаше.