Earthen Vessels



Дата18.06.2022
Размер45.42 Kb.
#114668
Лекция - Шест часа да бъдеш спасен

От историите на Авраам и Сара до блудницата Раав и накрая разбойника на кръста, Бил Пинто показва какво има да каже Библията относно праведността чрез вяра.

Earthen Vessels


[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7

Заглавието е „Шест часа да бъдеш спасен“. Това е изследване относно праведността чрез вяра – как да я получим, за вярата и всички тези неща, като в края ще видим библейски пример за нея. Както казвах, това ще бъде най-голямата илюстрация на праведността чрез вяра, която можете да намерите в Библията. Онова, което обичам във връзка с нея, е колко проста е тя. Както знаем, това е тема, върху която е проповядвано толкова много и върху която са писани книги, и т.н. Първият ни текст се намира в Римляни 3:23 – стих, който ни е добре известен. Библията казва, че „всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“.


Какво означава да сме лишени от Божията слава? Разбира се, освен други неща, Божията слава е характерът на Бога. Припомнете си, че на планината Синай Мойсей поиска: „Боже, покажи ми славата Си.“ Бог каза: „Ще направя цялата Ми слава да премине пред теб,“ като изрече името Си – „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност“ (Изход 34:6).


Така че с „Божията слава“ се описва самият характер на Бога. Всички ние сме лишени от това, защото сме съгрешили. Знаем, че „грехът е беззаконие“ (1 Йоаново 3:4), нарушение на Десетте Божии заповеди.


Именно те посочват греха ни. Десетте заповеди са също така и препис на Божия характер.


Бог е свят, праведен и добър. В Десетте заповеди се казва, че не бива да лъжесвидетелстваш. Библията казва, че е невъзможно за Бога да лъже. Така че можете да видите, че те са изградени въз основа на съвършения нравствен стандарт на самия Бог, на Неговия характер. Така че когато съгрешим против заповедите, когато престъпим заповедите ние се лишаваме от Божията слава (или от Неговия характер). А какъв е резултатът от греха? „Заплатата на греха е смърт“ (Римляни 6:23). Приятели, такъв е статутът на всяко човешко същество, на всяко човешко същество. Всички сме съгрешили, всички сме лишени и законът изисква осъждането ни, смъртта ни – т.е. вечна смърт. Още един важен принцип, който да разберем в това изследване, е че Божият закон, за който казахме, че е свят, е също така и съвършен. Той изисква съвършенство. Изисква съвършена праведност. Няма значение в каква степен даден човек може да промени живота си, колко добро е започнал да върши и доколко е изоставил миналото си и е поправил нещата и т.н., никое от тези неща не е от значение. Законът все още изисква смъртта ви понеже сте съгрешили и сте го престъпили. Онова, което се опитвам да ви кажа, е че няма нищо, което вие, аз или което и да е човешко същество можем да извършим, за да бъдем спасени, от само себе си. Невъзможно е. По тази причина в Писанието се казва – Ефесяни 2:8, 9: „Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от самите вас...“ Забележете: „...това е дар от Бога...“ Спасението е дар. Благодатта се предлага даром. Получаваме тази благодат чрез вяра, като така може да бъдем спасени. Отново обърнете внимание, че в продължение той казва: „...не чрез дела, за да не се похвали никой.“ Няма нещо, което да можем да сторим.

Колко благодат ни се предлага? Пак в Ефесяни и там 4 гл. има един прекрасен текст. Ето колко благодат е на разположение на всяко човешко същество. Трудно е да се повярва на този стих, на това, което Библията казва в него:


„А на всеки от нас се даде благодат според [какво?] мярката на Христовия дар“ (Ефесяни 4:7).


Може ли някой да измери Христовия дар? Той е безграничен, приятели. Ето колко благодат ни се предлага. Зачудвате се как може някой да бъде изгубен, когато благодатта е безгранична. Причината, поради която мнозинството ще бъдат изгубени, е понеже те отхвърлят благодатта. Не че тя не е била на разположение или не е била предложена даром, или не е била безгранична, а че те я отхвърлят. Следователно, как може някой да бъде счетен за праведен, ако е грешник, а делата му нямат нищо общо с това? Римляни 4:5 – много важен текст, като към края ще видим колко важен е този стих:


„...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).


Приятели, ако не бъдете счетени за праведни, няма да отидете на небето. А в този стих ви се казва, че това става чрез вярата ви, чрез онова, в което вярвате, което изповядвате. Бивате считани за праведни пред Бога. Не можете да получите праведност по друг начин понеже всички сме лишени от Божията слава, всички сме съгрешили. Тук се намесва благата вест на евангелието. Исус става наш заместник – 2 Коринтяни 5:21.


Отново, дори по отношение на казаното току-що има още много по темата. Няма да се впускам в нея, всъщност сме изследвали това в миналото, разполагаме с книги по темата. Но за да бъде кратко, 2 Коринтяни 5:21: „Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21). Така че Исус получи нашите грехове, а ние получаваме Неговата праведност – чрез вяра, ние вярваме в това и го изповядваме, и биваме счетени за праведни пред Бога. А какво става с греховете ни? Михей 7 гл.: „Кой е Бог като Теб, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини“ (Михей 7:18, 19). Приятели, точно това означава кръщението. Когато човекът се спуска във водния гроб, старият човек, извършил греховете, остава там, той умира – старият човек, заедно с делата му. От водата излиза нов живот, ново създание, или поне се очаква да е така. „Старото премина,“ казва Библията, „ето, всичко стана ново“.


Сега съм ново създание, погребан с Христос в кръщението и възкресено за нов живот, както ни се казва в Римляни 6 гл.


Очаква се греховете ни да остават на дъното на морето, отмити. Отново, всичко това става възможно за нас чрез вяра в Божието слово. Ако не вярвате в това, Бог никога не може да ви счете за праведен. Ако не вярвате в това, никога няма да победите. Старият човек и неговите дела ще продължават да бъдат изживявани в живота ви. Ще видим колко мощно е Божието слово в това. Как да получим вярата, за да имаме това преживяване? Следният текст също е много важен, както ще видим в хода на изследването. Римляни 10:17:


„И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие“ (Римляни 10:17).)




Докато изучаваме Божието слово и го прилагаме в живота си, вярата ни ще нараства и ще укрепва. Ние живеем чрез Неговото слово. Често вярата на даден човек е пропорционална на големите изпитания, които трябва да преживее. Несъмнено всички ние сме чели книги за различни християни, за някои от реформаторите или за пионерите – за различни хора през различни фази от историята на църквата, за велики Божии мъже и жени. Вярата им била пропорционална именно на изпитанията, които щели да преживеят. Точно това имам предвид като казвам, че вярата идва от слушане на Божието слово, от прилагането му в живота ви, което в последствие докарва изпитание. Виждате ли, винаги, когато приемете истина от Божието слово, тя ще представлява предизвикателство за вас. Понеже сме паднали в грях, аз-ът иска да владее, а Бог се опитва да унищожи това в нас. Той желае да бъдем себеотрицателни, да живеем за другите. Така че това донася предизвикателство в живота ви. Това предизвикателство ще бъде съпроводено и от изпитание. Ще бъде съпроводено от изпитание да направите компромис с онова, което Бог се опитва да ви каже. Бихме могли да употребим много примери. Възможно е това да се отнася за здравето, за въздържанието, за истина, която ще ви навлече неприятности в църквата ви, а може би сте проповедник. Възможно е тя да ви струва работата. Може това да е съботата. Съботата може да е голямо изпитание за някои хора. Затова ви се представя компромис, или изкушението да направите компромис. Бихте могли да заявите:

„Има милиони християни, а те не пазят това“ или „не правят онова“. Точно това имам предвид като казвам, че започвате да правите компромиси понеже се боите от изпитанието, до което би се стигнало. Но ако даденият човек остане верен на Божието слово и го прилага в живота си, изпитанието няма да изчезне. Всъщност то може да бъде много тежко. Но вярата му укрепва – той получава победата. И той ще продължи оттам, както казва Библията, от вяра към вяра, ще продължи оттам, за да се изправи пред по-големи изпитания. Докато научава още от Божието слово и го прилага в живота си, ще възникват по-големи изпитания. Но и вярата му ще бъде по-голяма, за да се изправи пред това предизвикателство. Нека ви дам пример. За повечето от тук присъстващите, ако попитам дали съботата е изпитание за вас, вие ще отговорите: „Определено не.“ Съботата е най-прекрасното нещо, което очакваме с нетърпение. Не знам за вас, но при мен е така. Тя е най-голямото благословение в живота ми. Но ако ви попитам дали тя е била някога изпитание за вас, някои от вас биха казали: „Да.“ Тук присъства един човек, който изгуби брака си заради съботата, поне един. Знаем колко голямо изпитание може да бъде това. Но днес този човек не би се отказал от нея за нищо на света. Точно това имам предвид като говоря за преминаване от вяра към вяра. Това вече не е изкушение за човека, не е повод на компромис. Той вече се е справил със ситуацията и е готов за настъпването на по-големи изпитания. Погледнете някои примери за хора, преживели големи изпитания. Можем да научим чудесни уроци от тях. Евреи 11:17. Като говори за Авраам, Библията казва:


„С вяра Авраам, когато беше изпитван [забелязвате ли? Когато беше изпитан], принесе Исаак в жертва...“




Обърнете внимание на следващата част: „...онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син...“ (Евреи 11:17). Приятели, това е едно от най-големите изпитания, което е искано от човек да претърпи, в цялата Библия. Бог заповяда на Авраам да стори това, да принесе сина си, да пожертва Исаак. Бог беше и обещал на Авраам... Припомнете си, в Битие 22 гл. Той каза: „Аврааме, вземи сина си, единствения си син, когото обичаш, и Ми го принеси във всеизгаряне на хълма, който ще ти покажа.“


Това му каза Бог. Този човек трябваше да започне тридневно пътуване, заедно със сина, когото толкова много обичаше, за да го принесе в жертва. Как е могъл да понесе това? Как е могъл да се покори на това? Могъл е да се покори именно заради това. Бог му беше дал още едно обещание – обещание, което можеше да укрепи Авраам да изпълни даже онова, което Бог беше поискал от него да стори. Евреи 11:18. Забелязвате ли, че се казва „онзи, който беше получил обещанията, принесе единородния си син“?

Следващият стих гласи:


„...онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство...““ (Евреи 11:18),




Преди това Бог беше обещал на Авраам. Исаак вече беше чудо, беше роден по чудо. Бог вече му беше обещал, че чрез Исаак ще произлезе велик народ. Следователно, причината Авраам да получи силата да изпълни най-трудното нещо, което Бог можеше да поиска от един баща, беше, че преди това му беше обещано, че именно чрез този син, когото сега се изисква от него да принесе в жертва, ще произлезе велик народ. Важно е да разберем, че Авраам трябваше да бъде верен и да се покори на Бога. А единственият начин да стори това беше да погледне отвъд настоящите обстоятелства, иначе щеше да се е отдръпнал и нито едно от обещанията нямаше да се изпълни. Трябваше да погледне отвъд обстоятелствата. Точно това се има предвид с 18 ст.: „...онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство...““ (Евреи 11:18). Виждате ли, точно по време на изпитание ще бъде изпитана вярата ви, както казвах преди. Казано ни е, че в последните дни, когато църквата бъде постигната от преследване, каквото не е имало никога преди – скръб, каквато не е имало откакто е съществувал народ, вие ще бъдете мразени от собствените си братя, отлъчени от църквата и т.н. Казва ни се, че мнозина ще изоставят становището си и ще се присъединят към редиците на неприятеля. Причината, поради която ще стане това, е защото те не са си създали навик да се уповават на Бога чрез упражняване на вяра. И когато обстоятелствата се променят, именно християни ще изоставят братята си. Казано ни е, че това ще стане. Исус ни казва, че това ще стане, в Матей 24 гл. Виждате ли, Авраам знаеше, Бог му беше казал, че чрез Исак ще произлезе такъв народ, че Бог каза:

„Погледни нагоре, към небесните звезди, ако можеш да ги изброиш, или погледни пясъка по морския бряг – ето такова множество ще произлезе от сина ти Исаак.“ Както и обещания Потомък, заветното обещание, което Той даде на Авраам и след това поднови към Исаак и към Яков. Самият Месия щеше да дойде чрез Исаак. Така че даже ако се наложеше Авраам да заколи собствения си син, той знаеше, че Бог ще го възкреси от мъртвите, ако е нужно. Всъщност в следващия стих ни се казва точно това. Именно то даде на Авраам вярата да се покори. Още един хубав пример е съпругата му – Сара. Отново Евреи 11 гл., Главата на вярата. Казва се:


„С вяра и самата Сара получи сила да зачене...“ Забележете как получи тя силата – чрез вяра:


„...и роди в преминала възраст...“ Как получи тя силата да се покори на Бога, да повярва на обещанието? Както се казва там – чрез вяра. На какво се основаваше вярата й? Какво й даде силата, или смелостта, да повярва на Бога? Забележете какво се казва: „...понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието“ (Евреи 11:11). Това също е важен принцип, защото в мига, в който Бог обеща това за първи път на Авраам и Сара, те не повярваха. Беше нужно доста време докато повярват. Тя дори се засмя. Но обещанието беше действително. Силата се съдържаше в обещанието, но тя нямаше да бъде осъществена докато не повярваха в него. Много важно е. Обещанията в Библията са истински, приятели, и силата се съдържа в тях, но вярата ви е тази, която „отключва“ силата и я превръща в действителност във вашия живот. Ако си спомняте историята, Сара беше при входа на шатъра и Исус казваше на Авраам, че ще имат син, че Сара ще му роди син. Тя беше при входа на шатъра и се засмя. Но тогава тя чу Исус да казва: „В определеното време... Сара ще има син.“




Тогава тя престана да се смее и започна да вярва. Всъщност ако прочетете доклада, е наистина интересно, защото Господ всъщност каза: „Защо се засмя?“, а тя отвърна: „Не, не съм се смяла.“ Той каза: „Не, ти се засмя.“ Тя беше изобличена, знаеше, че Бог не се шегува. Жена, неплодна по рождение и сега на 90-годишна възраст, като съпругът й беше на 100-годишна възраст, имаше син – обещания син. Това имам предвид като казвам, че силата няма да се осъществи докато не повярваме в обещанието, чрез вяра. В Юда 24 ст. се съдържа прекрасното обещание:

„А на Онзи, който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост...“ (Юда 24 ст.).




Това обещание е налице вече 2000 години. То несъмнено е било вдъхновение и е давало голяма сила на милиони християни. Силата се съдържа в това обещание днес толкова, колкото и в деня, когато беше записано. Мнозина четат това обещание, но то не се осъществява в живота им понеже не го приемат чрез вяра. Те не желаят да предадат себе си, за да бъдат пазени от препъване. Обещанието и вярата трябва да вървят заедно. Не можете да имате едното без другото, това няма да свърши работа. Точно това казва тук апостол Павел по отношение на евреите, когато се изгубиха в пустинята. Въпреки че Бог беше показал доказателство след доказателство в избавлението им и в това как ги пазеше и бдеше над тях, те непрекъснато проявяваха непокорство. Библията казва, че го правели поради неверие. Апостолът казва: „Защото на нас бе донесено едно благовестие, както и на тях; но словото, което те чуха, не ги ползва...“ Защо? „...понеже не се съедини чрез вяра в онези, които го чуха“ (Евреи 4:2). В Евреи 11:1 ни се казва, че...

„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1).




Иначе казано, да вярвате в онова, което все още не виждате. Такова е разбирането ми за значението на стиха. Авраам трябва да пожертва сина си, но той вижда сина си жив, вижда го като прародител на велик народ и на обещания Потомък. Ето това вижда той чрез вяра. Сара е на 90 години и е неплодна, но тя вярва на Божието слово и вярва, че ще роди син. Доказателството е Божието слово, а не онова, което виждате. Това е моя парафраза: вярата вижда нещата преди да се случат и именно вярата прави така, че да се случат. Това е особено важно по отношение на кръщението – приемането на евангелието и кръщението. При кръщението вие вярвате, че Бог ще прости греховете ви и ще ги отмие. Вярвате също и че при излизането си от водата вие сте ново създание и ще ходите в нов живот, и ще следвате Христос.

„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен...“ (Галатяни 2:20).




Забележете какво казва Господ Исус в Марк 11:24. Точно онова, за което говоря – ако не вярвате в даденото нещо, то няма да стане.

„Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:24).


Забележете как силата зависи от това да вярвате. Тогава получаваме още един пример за голямо изпитание. Всъщност можем да погледнем доста в тази сфера, но избрах само един – мое любимо. Става дума за цар Аса, Юдов цар, който поради верността си бе изправен пред огромно изпитание. Всъщност (ако не се бъркам) това вероятно е най-голямата войска, събирана някога, за която е записано в Писанието, излязла да посрещне Аса. Казва се:

„И етиопецът Зара излезе против тях с войска от хиляда пъти по хиляда мъже [един милион мъже] и триста колесници и стигна до Мариса“ (2 Летописи 14:9).




Това е войската, която пристига, за да посрещне Аса, за да унищожи него и Ерусалим. Бихте помислили, че при такова изпитание сърцето на този човек би примряло. Ще видим как се помоли този човек. Онова, което ми харесва във връзка с тези доклади, е че тези буквални истории в Стария завет предоставят чудесни духовни уроци. Сърцето на царя не примря, когато го постигна това, когато дойде неприятелят с това огромно множество. Обърнете внимание на прекрасната му молитва:

„Тогава Аса извика към Господа, своя Бог, и каза: Господи, за Теб е безразлично да помагаш на мощния или на онзи, който няма никаква сила; помогни ни, Господи, Боже наш, защото на Теб уповаваме и в Твоето име идваме против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Теб“ (2 Летописи 14:11).


Обърнете внимание на някои интересни моменти в тази молитва. Посочвам само три, но първо той признава удивителната мощ на Бога да помага. Казва : „....за Теб е безразлично да помагаш...“ Казва: „...в Твоето име“ излизаме против това множество. Той заявява, че не са сами в битката, че Бог ги съпровожда. Това имам предвид под това да се молим чрез вяра. Това е изказване на вяра. В края той казва следното: „...да не надделее човек против Теб.“ В полето се казва: „Да не надделее смъртен човек против Теб.“


Още нещо, което казва там, е че е той с прави заявява, че неприятелят – тази огромна войска – всъщност се борел против Бога, а не против него и мъжете му. Когато се молите така, това наистина ви укрепява. Много пъти съм отправял такава молитва и съм се молил така. Като станете от колене вие наистина се чувствате укрепен. Понякога съм се молил така, когато съм бил в изпитание поради онова, в което съм вярвал или което съм поучавал, и съм бил постиган от преследването или от съпътстващите това неща. Казвам: „Господи, това е Твоята истина, Твоята вест. Това е Твоя битка.“ И начинът, по който Той благославя нещата, които ви показва и отклика, който получавате от хората, които казват: „Братко, продължавай все напред понеже тази вест е от небето!“, това просто е чудесен начин да се моли някой. Както той се молеше там. Интересното по отношение на тази молитва обаче (умишлено пропуснах предишния текст)... Виждате ли където пише, че Аса извикал към Господа? Погледнете предишния стих. Искам да го прочетем заедно:


„Аса излезе против него [против етиопеца Зара]; и се опълчиха за бой в долината Сефата, при Мариса“ (2 Летописи 4:10).


Тогава той отправя тази чудесна молитва. Това не е лична молитва. Той извиква към Бога пред цялата си войска. Те са строени за битка. Как според вас се чувстват войниците, когато чуват царя си да се моли така? Когато упражните вяра, това е такова благословение и то вдъхновява другите. Той им казва, че Бог е с тях. Казва им, че това е Господната битка. Казва им, че неприятелят няма да надделее против Господа. Това са евреи, приятели, юдеи – те познават Бога. Но въпросът ми е: откъде Аса получи вярата да се помоли така? Погледнете как започва 2 Летописи 14 гл. – това са само няколко текста. Ето откъде той получи вярата да се помоли така – той познаваше своя Бог. И когато изпитанието настъпи, той знаеше, че Бог ще го благослови, че Бог ще защити него и неговия народ. Понеже когато баща му умрял и Аса се възцарил, се казва: „Аса върши това, което беше добро и право пред Господа, своя Бог...“ (2 Летописи 14:2). Това е по време, когато беше налице толкова голямо отстъпление в Израил и Юда, нечестиви царе, идолопоклонство (и т.н.). Но този човек извърши толкова реформи в Ерусалимското царство и в Юдовото царство. Той „върши това, което беше добро и право пред Господа“. Той махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите. Той заповяда на юдеите да търсят Господа, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му. Махна още от всички Юдейски градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.


Забележете какво става, когато сте верни – мирът и благословението, които донася тази вярност да домашните ви, на църквата ви, на неговия народ. Затова той можа да отправи тази чудесна молитва – понеже беше в правилни отношения с Бога, имаше чиста съвест, имаше мир пред Господа. И когато настъпи изпитанието, поради верността си той знаеше, че това е Божия битка, а не негова. И войската му знаеше това. И все пак трябва да бъдем внимателни, тъй като ако постоянно живеем в бунт и непокорство към разкритата Божия воля и ни се прииска да извикаме към Него, когато сме в беда, Бог допълва следното – Исая 59:1-3. В този момент Израил преживява всякакви гонения, глад и всичко останало, и той извиква към Бога, но чрез своя пророк Бог казва:


„Ето, ръката на Господа не се е скъсила, за да не може да спаси, нито ухото Му е затъпяло, за да не може да чува...“

Чудеха се защо Бог не може да ги чуе, макар да постеха и т.н. Бог ги чуваше, но каза:


„...но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува.“ Можете да продължите да четете следващите 15 стиха. Всичко, което се казва там, е такива неща.


„Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви - с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие“ (Исая 59:1-3).


Стих след стих. Нищо чудно, че Той не можеше да чуе молитвите им, когато бяха в изпитание. Не ме разбирайте погрешно, приятели, защото една молитва, която Бог винаги чува, е молитвата на каещия се грешник. Всъщност Той вдъхновява тази молитва. Той ви изобличава за грях, правда и съд, за да можете да дойдете при Него, както молитвата на Давид. Духовните уроци, които можем да получим от конфликта на Аса... Всъщност забележете какво беше продължението, забравих да спомена това. Той отправи тази прекрасна молитва и се казва: „И Господ порази етиопците пред Аса и пред Юдея; и етиопците побегнаха.“ Бог не само ни избавя, когато помолим с вяра, но в края на това има и голяма награда. „А Аса и народът, който беше с него, ги преследваха до Герар; и от етиопците паднаха толкова много, че не можаха вече да се съвземат, защото бяха смазани пред Господа и пред Неговото множество.И Юдейските мъже взеха твърде много плячка...“ 14 ст.: „...и ограбиха всички градове, защото в тях имаше много плячка.“ Тези хора бяха дошли да победят тях, да унищожат тях и да вземат от тях плячка, но Бог беше с тях. И това е наградаата. Отново, 15 ст.:

„...и като взеха много овце и камили, се върнаха в Йерусалим“ (2 Летописи 14:12-15).


Така че когато даден човек е верен християнин и изпитанието настъпи, той може да се моли към Бога с вяра, може да изиска обещанията. Бог ще ви избави сред изпитанието. Всички можем да засвидетелстваме за това и в края има голяма награда – не физически награди, а по-чист, по-благороден характер. Тази сутрин Крис прочете от Йов: „...когато ме изпита, ще изляза като злато.“


Така че изпитанията са важни – именно те ни пречистват. И все пак има още нещо – не искам да се отклонявам от темата, а да внеса друг аспект. Обикновено сме склонни да свързваме голяма вяра с велики мъже и жени, както Авраам и както този цар, Аса, както толкова много пророци, които можете да назовете – Павел и други, или хора от времето на Реформацията и т.н. Винаги свързваме голяма вяра с велики Божии мъже и жени. Сега ще видим два доклада за най-недостойните хора, които вероятно дори не са имали правото да се молят на Бога, но са упражнили вярата си възможно най-много, според както можете да преживеете това. Погледнете какво казва Исус – много интересно е, по отношение на децата, на влизането в небето. Матей 18:3 и Лука 18 гл. Господ каза:


„Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3).


И отново:


„Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.“


Той пак казва:


„Истина ви казвам: Който не приеме като дете Божието царство, той няма да влезе в него“ (Лука 18:16, 17).


Видяхме, че на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.




Чрез вяра ние вярваме, че ни е простено, чрез вяра ние вярваме, че сме счетени за праведни пред Бога. И чрез вяра ние вярваме, че Той ни дава сила да водим благочестив живот. Защо Исус използва илюстрацията на малки деца, за да направи сравнение с онези, които ще влязат в небето? Приятели, децата са твърде малки, за да се страхуват. Те още не знаят какво е страх. Твърде малки са, за да се съмняват. Те вярват на всичко, което им кажат родителите им. Те имат такова чудесно, невинно, доверяващо се естество. Имам предвид съвършено доверие. За съжаление, някои родители злоупотребяват с това. Трябва да внимаваме в тази сфера. Но те имат такова съвършено доверие в баща си и са напълно невинни. Такава вяра иска Бог да имаме ние – абсолютна, съвършена, доверяваща се вяра в Него като наш Отец, и никак да не се съмняваме. По тази причина ако не започнем да преживяваме тази вяра и това упование като децата, когато изпитанията настъпят, ние ще се свием. Точно това имам предвид като казвам, че не е нужно вярата да бъде упражнявана само от някого, който има голямо служение или голям опит с Бога.


В Исус Навин 2 гл. ... Сега ще погледнем един категоричен пример за жена, която даже не беше израилтянка, като освен това беше голяма грешница, имаше презирана професия и беше езичница. А тя упражни най-голяма вяра, според Библията. Всъщност тя е спомената в Главата на вярата в Евреи. Контекстът е в Исус Навин 2 гл. Израилевите войски, водени от Исус Навин, са победили двамата аморейски царе оттатък Йордан – велики, мощни царе, мощни народи, и възнамеряват да прекосят Йордан. Това е новият Израил, новото поколение. Другите погинаха в пустинята. Сега Исус Навин е водачът на Израил и те възнамеряват да прекосят Йордан, да навлязат в Обещаната земя както Бог им бе казал. Ще се изправят пред укрепени градове, великани и всичко останало, за което (ако си спомняте) 40 години по-рано съгледвачите бяха ужасени – от онова, което видяха. Те дадоха лош доклад и вкараха целия стан в паника. Между другото, това също е важно. Когато изказвате вяра, вие вдъхновявате хората. Когато изказвате съмнение и страх, вие разрушавате живота на хората, както сториха тези съгледвачи. Първият град, до който ще стигнат те, е град на име Ерихон, който е прочут с укрепленията си, с бойниците си, с високите си, непревземаеми стени. Имайте предвид, че Израилевата войска не разполага с обсадни машини или кули. Не разполага със стенобойни машини в своя подкрепа. Невъзможно е във военен план такава войска да нападне града, поне не без да изгубите половината от войската си, в най-добрия случай. Вие просто сте неподготвени. Затова и 40 години по-рано съгледвачите бяха върнали доклада:

„Видяхме укрепените градове. Не можем да превземем тези народи, тези хора.“




Затова Исус Навин изпраща двама мъже, за да съгледат земята и града, за да върнат доклад, според който да може да се започне стратегическото планиране на тактиките. Докато става това, до царя на Ерихон достига съобщение, че тези Израилеви съгледвачи са в града. Разбира се, той иска да се добере до тях, да ги арестува и т.н. Те се озовават в къщата на жена на име Раав. Библията казва, че тя е блудница. В Новия завет също се казва, два пъти, че тя е блудница. Понеже на някои им се иска да кажат, че това не означавало буквално „блудница“. Не, тя е блудница – Библията ви го казва, на гръцки и на еврейски. Чрез трима различни боговдъхновени пророци ви се казва, че тя е блудница. Те се озовават в нейния дом. Тя има къща на стената на града. Без да отварям текста, за да четем целия доклад, ще кажа, че тя ги защитава и всъщност спасява живота им като ги скрива и тогава ги пуска да излязат през покрива на дома си, откъдето успяват да избегнат пленяване. Тя пуска червена връв и те й обещават, че щом остави тази връв и те дойдат, тя ще бъде избавена, че те ще пощадят живота й. Докато тя защитава тези мъже, искам да забележите заедно с мен какво им казва тя. Имайте предвид, че тя е голяма грешница. Тя е блудница, езичница. Но погледнете какво казва тя.
„...и им каза: Зная, че Господ ви даде тази земя...“ Тя каза: „Господ ви даде тази земя.“ „...и страх от вас ни е обзел, и всичките жители на тази земя примряха от страх пред вас...“ (Исус Навин 2:9). Как узна тя това? Припомнете си, че вярата идва от слушане. Какво беше чула тя?

Погледнете:




„...понеже чухме как Господ е пресушил водата на Червеното море пред вас, когато сте излезли от Египет, и какво сте направили на двамата аморейски царе, които бяха оттатък Йордан - на Сион и на Ог, които сте изтребили. Като чухме, сърцата ни примряха и падна духът на всички поради слуха за вас...“


Забележете какво казва тя сега. Знаете, че първите две букви на името „Раав“ са „Ра“ и идват от египетския бог-слънце. Това са езичници. Но тя знае кой е небесният Бог.


„...защото Господ, вашият Бог, Той е Бог на небето горе и на земята долу. И сега, моля ви, закълнете ми се в Господа, че както аз показах милост към вас, ще покажете и вие милост към бащиния ми дом; и ми дайте някакъв знак в уверение на това, че ще запазите живота на баща ми, на майка ми, на братята ми и на сестрите ми, и всичко, което имат, и че ще избавите живота ни от смърт“ (Исус Навин 2:10-13). Ето защо за нея пише в Евреи 11 гл. – Главата на вярата. Виждате ли, всички те бяха чули. Тя казва „чухме“. Но не всички повярваха. Погледнете Евреи 11:31:


„С вяра блудницата Раав не загина заедно с неверниците, като прие благосклонно съгледвачите...“ (Евреи 11:31).


Виждате ли, тя чу доклада, чу истината за това, че Бог избавил Израил, знаеше, че Той е Бог на небето горе и на земята долу, и знаеше, че Израил ще превземе този град. С вяра тя постъпи според това знание като защити съгледвачите. Всички те чуха, но не всички повярваха. Раав вярваше, че Бог е извел израилтяните от Египет, че са прекосили Червеното море. Тя вярваше, че Бог е победил аморейските царе и Го нарече „Бог на небето и земята“. Тя знаеше, че Бог ще унищожи Ерихон и всичките му жители.

„...вярата е даване на твърда увереност в онези неща... които не се виждат“ (Евреи 11:1).




Тя представлява да вярате в онова, което все още не виждате. Раав вижда Ерихон, заедно с всичките му жители и големите му стени унищожени, но тя вижда това докато градът все още е непокътнат. Една езичница, блудница, имаше по-голяма вяра от тази на някои от самите израилеви съгледвачи 40 години по-рано, които бяха ужасени от стените на Ерихон. Градът бе обречен на унищожение, заедно със своя народ, но упражняването на вяра в Божието слово от нейна страна промени живота им – не само на нея, но и на цялото й семейство. Когато упражним вяра, това се превръща в благословение не само за нас, но и за много други, и особено за любимите ни хора. Удивително! Това беше блудница, грешница, езичница, изправена пред смърт за този живот и за вечния. Но вярата й ги спаси. В допълнение... Това е достатъчно хубаво, но тя също така се омъжи за Юдовия цар на име Салмон и им се роди син на име Вооз. Раав и Салмон имаха син на име Вооз. Той се ожени за моавка на име Рут и им се роди син на име Овид. На Овид се роди син на име Есей. На Есей се роди син на име Давид. Чрез този род дойде Месия – Син на Давид, Израилевия цар. Жена, която бе обречена на погубление, като упражни вяра и повярва в небесния Бог, спаси живота на себе си и на семейството си, спаси себе си за вечен живот. Или по-скоро Бог го стори. Тя стана предтеча на самия Господ Исус. Между другото, още един момент, на който да обърнем внимание, погледнете какво се казва в Исус Навин 2:1:


„Тогава Исус, Навиновият син, изпрати от Ситим двама мъже да огледат тайно и им каза: Идете, огледайте земята и Йерихон. И те отидоха и като влязоха в къщата на една блудница на име Раав, престояха там“ (Исус Навин 2:1).


Според вас това съвпадение ли е? Това става преди тя да упражни каквато и да е вяра. Просто стана така, че те престояха в нейния дом. Дали според вас Бог не е знаел? Когато Бог се старае да ви привлече, както привличаше Раав, когато Той ви внушава мисли и ви представя вести за Своя народ и т.н., и вие не се съпротивите, а започнете да бъдете привлечени към Него, Той ще открие възможности за вас, ще постави на пътя ви неща, чрез които да ви напътства дори още повече. Затова Бог изпрати съгледвачите там. Тогава тя можа да сключи завет с тях, че ще пощадят живота й, и този на семейството й, и тя си нямаше и на представа още колко много неща беше приготвил Бог за нея. Спомняте ли си какво каза тя?

„Зная, че Господ ви даде тази земя...“ (Исус Навин 2:9).




Когато започнете да упражнявате вяра в Бога, Той ще отвори път за вас и наистина ще ви благослови. Сега стигаме до последната част от изследването – още един пример за това как голяма вяра може да бъде упражнявана от най-недостойния човек, подобно на Раав. Но лично за мен това несъмнено е най-добрият пример за праведност чрез вяра в цялата Библия. Нищо не може да се сравни с това. Този пример ви показва как Бог може да прости на някого и да го оправдае, и да счете този човек за напълно праведен в мига, в който този човек повярва и изповяда вярата си, в същия миг. Исус умря в рамките на шест часа. Това ви се казва в евангелието на Марк. Марк 15:25:


„А беше третият час, когато Го разпънаха“ (Марк 15:25).


В девет часа сутринта Го приковаха на кръста. В 34 и 37 ст. ви се казва:


„И на деветия час Исус извика със силен глас...“ (Марк 15:34).
И 37 ст.:

„А Исус, като издаде силен вик, издъхна“ (Марк 15:37).




Деветият час е три часа следобед, така че в рамките на шест часа Исус умря на кръста. Докато Исус виси на кръста, забележете какво казва Писанието за двамата разбойници,, и за двамата разбойници. Марк 15:32. Хората се подиграват и викат. Нечестивците казват:

„Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха“ (Марк 15:32).


„Подобно и главните свещеници с книжниците и старейшините Го ругаеха, казвайки: Други е избавил, а пък Себе Си не може да избави!“ Забележете подиграването им. Те наистина чувстваха, че са удържали победа.
„Той е Израилевият Цар! нека слезе сега от кръста, и ще повярваме в Него.“


Също и 44 ст.:

„Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници“ (Матей 27:41-44).


Писанието ни казва, че и двамата разбойници Го ругаели.


Този разбойник на кръста разполага с по-малко от шест часа, за да бъде спасен, а се подиграва на Исус, като същевременно умира като осъден престъпник. Приятели, питам ви: какво трябва да стане с този човек, за да бъде спасен? Раав беше проститутка в езически град и упражни вяра, променила съдбата й за вечността. Този пример е много по-значим от този с Раав понеже тя можеше да предприеме действие според вярата си, можеше да помогне на съгледвачите и т.н., а този човек не може да стори нищо. Той е на кръста, умира. Той с право е осъден както от гражданския закон, така и от Божия нравствен закон. Изправен е както пред временна, така и пред вечна смърт. Той виси на кръста, приятели. Онова, до което се опитвам да стигна, е следното: той не може да слезе. Не може да върне откраднатото. Не може да преобрази живота си и да започне да бъде добър гражданин. Той не може да стори нищо. Не може да помръдне ръцете си и умира. Спомняте ли си Римляни 4:5?


„...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).


Този човек ще бъде счетен праведен за миг, с една изповед. Спомняте ли си Ефесяни 2:8?

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас - това е дар от Бога...“ (Ефесяни 2:8).


Разбойникът разполага с по-малко от шест часа, за да премине от осъден престъпник към съвършено праведен човек. Всичко, което може да стори той, е да повярва в сърцето си и да изповяда с устата си. Но как може той да изповяда вярата си в Исус, когато наблюдава как Той умира до него? Това е частта, която искам наистина да разберете заедно с мен. Припомнете си, когато заговорих за обстоятелствата: всички може да заявяваме, че имаме голяма вяра. Но когато обстоятелствата се променят, тогава виждате от какво е съставена вярата ви. Знаете ли кога несъмнено е било най-трудно да се вярва в Исус? В Стария завет преди кръста. Вярващите очаквали, чрез службата в светилището, чрез жертването на агне, като изповядвали греховете си. Те очаквали... В боговдъхновените писания се казва, че кървящата жертва върху жертвения олтар свидетелствала за идещия Изкупител. Те разбирали службата в светилището, разбирали жертвата за грях и очаквали идещия Изкупител. С вяра щяло да им бъде простено. Като новозаветни християни ние поглеждаме назад. У нас няма и сянка на съмнение, че Исус е умрял на голготския кръст. Поглеждаме назад с вяра. Но, приятели, в онзи ден, в онзи миг, никой не вярваше в Него, почти никой не вярваше в Него. Тогава, по онова време, беше най-трудно да се вярва кой е Исус. А ще видим каква изповед прави този разбойник. Знаете ли, учениците... Спомняте ли си за голямото множество, което следваше Исус навсякъде? Всички те бяха готови да признаят и наистина признаха, че Исус е Месия, многократно – че Той е Божият Син, Израилевият цар, Давидовият Син. Когато виждаха как Той лекува болните, очиства прокажените, възкресява мъртвите, обърква фарисеите, никой не се съмняваше. Но когато видяха как бива арестуван и разпнат, вярата им рухна Спомняте ли си Петър през онази нощ? В горницата през онази нощ той обяви:


„Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма“ (Марк 14:29). Това каза той. А знаем какво стана малко след това, три пъти. Казано ни е, че дори майката на Исус, която беше чула пророчеството на Симеон, че меч ще прониже сърцето й, дори тя се усъмни. Приятели, всички те се усъмниха. Всички се съмняваха в Неговата божественост, в онзи момент. Спомняте ли си какво каза Тома?


„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“ (Йоан 20:25) – това каза той.


И сега, когато им казват, че тялото го няма, те все още не искат да повярват. Ясен пасаж: по пътя за Емаус двамата ученика, спомняте ли си какво казаха те?


„А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля“ (Лука 24:21).


Никой от тях не вярваше. Дори и след това никой от тях не вярваше. Най-близките Му ученици, които бяха свидетели на чудесата и ученията Му в продължение на три години и половина, при кръста всичките се усъмниха. Какво стана с този умиращ престъпник, който упражни вяра в Бога? Точно това имах предвид като казвах, че не е нужно вярата ви да е като на Авраам, за да бъде от сърцето ви, една най-скромна вяра. Вярата ви трябва да бъде като на малко дете и така ще е прекрасна. Не е нужно да е като на Авраам или Мойсей, приятели. Затова Господ каза: „Ако не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“


Децата вярват в онова, което им каже техният баща. А Господ многократно им беше казвал:


„Нека това попие в ушите ви: Човешкият Син ще бъде отведен, ще бъде разпънат и на третия ден ще възкръсне.“


Каза им го многократно, а те никак не повярваха. И когато обстоятелствата се промениха, както казах, вярата им рухна. Виждате, че учениците се влияели от настоящите обстоятелства и точно те заслепяваха вярата им. Когато те най-много се нуждаеха от нея, точно това ги заслепяваше. Те видяха как Господарят им бива арестуван, видяха как неприятелите Му ликуват над Него и как Той умря. Не можеха да проникнат с поглед отвъд това. Те толкова пъти бяха виждали как Той избягва смъртта, но сега всичките им надежди бяха надвити. Когато обстоятелствата се промениха и видяха как Той бива арестуван и т.н., те се отрекоха от него. Никой не вярваше в Него. По тази причина при онова, което ще видим при първата изповед, трябва да я разберете в контекста на случващото се в онзи момент. Погледнете какво казва разбойникът, погледнете какво казва. Нарича Го „Господи“.


Думата е „Кириос“. Тази дума е използвана за Исус хиляди пъти – „Господ“. Тя означава „Бог“, „върховен“. Така биваше наричан Той, когато лекуваше болните, възкресяваше мъртвите и т.н. Винаги Го наричаха „Господ“. А сега, когато всички отричат Неговата божественост, разбойникът Го нарича „Господи“. Разбойникът признава, че Той е Месия, Божият Син. Точно това признава той, такова е значението на думата. Тогава той казва... Погледнете вярата му, погледнете какво казва той: „...спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“


Докато Исус умира и неприятелите Му се подиграват с Него, разбойникът казва: „Спомни си за мене.“ Той признава, че Исус ще победи смъртта, и не само че ще победи смъртта, но и че Исус притежава властта да прощава грехове, понеже казва: „Спомни си за мене.“ Каза „когато“, „когато“. Сега погледнете това – погледнете какво казва той: „...когато дойдеш в Царството Си...“ Знаете ли кое нещо унищожи вярата на учениците по онова време, защо тя бе унищожена, защо всичко се обърка? Знаем, че имаха погрешно разбиране за пророчествата и т.н. Те мислеха, че Исус ще установи земно царство тук. Всъщност затова и спореха кой ще седне отляво и кой – отдясно, и т.н. Но умиращият разбойник, който нямаше право да знае това, все пак каза: „...спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“ Той знаеше, че Царството Му е в бъдещето, а не в този свят. Той признава, че Царството на Господа е в бъдещето. Това трябваше да казват учениците. Виждате ли, приятели, вярата е даване на твърда увереност в онези неща, които не се виждат.


Този човек видя как Господ се завръща като Цар победител, прощаващ грехове и установява Своето Царство, макар че в момента умира до него. Тази чудна жалост! Той вижда Господа, Месия, да побеждава смъртта, да прощава грехове и да се завръща, за да обяви народа Си за Свой. Вижда всичко това чрез вяра. Божиите човеци в последните дни, когато всичко изглежда абсолютно безнадеждно и изгубено и техните неприятели ликуват над тях, могат само чрез вяра да видят избавлението си от Господа и да прозрат отвъд това. Но видяхме, че вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово. Какво чу той, което го направи способен да има нужната вяра, за да каже това, когато всички се съмняваха? Този човек стои на ръба на вечността, също както Раав. Той ще бъде изгубен – ще умре и ще бъде изгубен. На ръба на вечността той прави тази изповед. Той трябва да е чул нещо, приятели. Трябва да е чул, за да каже това, понеже оттук произлезе вярата му. Погледнете Йоан 18:33. Обърнете внимание. Погледнете къде са Пилат и Исус:


„И така, Пилат пак влезе в преторията, повика Исус и Го попита: Ти Юдейският Цар ли си?“ (Йоан 18:33).

През онази нощ Исус преживя пет или шест съдебни заседания. Той не нито спа един миг. Отвеждаха Го от едно място на друго – от Анна до Ирод, до Пилат и т.н., като през целия път Му се подиграваха. Искам да спомена нещо встрани от темата: имаше причина за това. Времето, когато е най-вероятно да изгубите вяра или търпение и да кажете или сторите нещо нередно е когато сте наистина уморен. През онази нощ при цялото малтретиране, бичуването и всичко останало, хората се стремяха да изцедят силите на Исус, за да изгуби контрол и да каже нещо, но Библията казва, че не го сторил. Той остана търпелив, остана спокоен, остана ведър. Самият Му изглед ги изобличаваше. Но онова, към което съм се запътил, е че през онази нощ Исус не изговори почти никакви думи. Като прочетете текстовете, Той говореше много малко. Това е един от малкото пъти, през които Той проговори. В Исая 53 гл. се казва, че Той бил потискан и угнетяван, но не отворил устата си.


Но когато Пилат Му зададе този въпрос, погледнете какво отговори Господ Исус, в 36 ст. Погледнете какво каза Той. Припомнете си какво беше казал разбойникът: „...спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си.“ Това е един от малкото пъти, когато Исус проговори през онази нощ, но Той три пъти спомена това.


„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но царството Ми не е оттук“ (Йоан 18:36).


Три пъти. А това се състои в съдебната зала, както видяхме току-що. Вярата идва от слушане. Познайте кой още бил в съдебната зала. Трябвало да бъде там. Как иначе би могъл да каже онова, което каза? Следното е от „Копнежът на вековете“. Ако някой желае да има тази книга, там има от нея. Лично за мен това несъмнено е най-силната книга, написана някога относно живота на Христос. Тя не проповядва някаква деноминация, а просто е една чудесна книга относно Христовия живот. Ето какво се заявява в нея относно разбойника:


„В разгара на голямата агония на кръста до Исус дойде лъч на утеха. Това бе молитвата на каещия се разбойник... В съдебната зала и по пътя към Голгота бе близо до Исус. Чу Пилат да заявява: „Не намирам никаква вина у Него“ (Йоан 19:4)“ („Копнежът на вековете“, стр. 749).


Той беше там, в съдебната зала, приятели. Нямам нужда от „Копнежът на вековете“, за да ви покажа това – очевидно е, ако погледнете текстовете заедно. Трябваше да е бил там, понеже точно оттам получи тази вяра. Три пъти Господ каза: „Моето царство не е оттук.“ А разбойникът казва: „Господи... спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“


Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово.


Спомняте ли си как видяхме, че когато упражнявате вяра в най-дълбоките си изпитания има награда? Знаем каква беше неговата награда.


„А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43).


По тази причина казах, че това е най-големият пример в Библията за праведността чрез вяра. Човекът не можеше да стори нищо. Не можеше да възстанови щетите, не можеше да започне да бъде добър. Всичко, което можеше да направи, беше да повярва в сърцето си и да изповяда с устата си, че Исус е Господ и Спасител. В този миг пред Бога греховете на този човек бяха хвърлени в морските дълбочини, пред Бога този човек застана оправдан. Господ казва това, а не аз – че той ще бъде в рая. Чрез вяра той преминава от това да бъде осъден престъпник до това да бъде праведен човек, който ще отиде на небето.


„...на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).


В мига, в който изговори тези думи, неговата вяра му се счете за правда. Сега ще изпеем химн – прекрасен химн, в който се казва, че и най-долен престъпник, който повярва истински, в същия миг получава опрощение от Исус. Точно това стана тогава – бе получено опрощение, в мига, в който този най-долен престъпник повярва. Последен текст. Нищо чудно, че Писанието казва следното... Какъв удивителен спасителен план, който Бог е съставил за нас. Павел казва:


„...то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение...“ (Евреи 2:3).


Какво още може да стори Бог? Той ви дава вяра според мярката на дара на Христос. Предлага ви я даром, независимо колко грехове сте извършили. Как можете да избегнете, ако пренебрегвате един толкова велик спасителен план?


Като имаме предвид това, приятели, едно нещо, което според мен трябва да имаме предвид, е че това не е „евтино“ евангелие, не е само изповед, не означава, че просто заявявате с вяра, започвате да вярвате и греховете ви биват простени, и продължавате да живеете както преди. Това не значи нищо. Бог не е за подиграване. Бог познава сърцето. Той знае дали изповедта ви е истинска. Вярата и животът ви ще покажат дали е такава. Ако този разбойник не бе умрял в същия ден, а беше продължил да живее, той щеше да бъде себепожертвувателен ученик. Бог знае това. Затова Господ му каза тези думи. Той упражни вяра, каквато никой нямаше в онзи миг. Той повярва в Господа. Нека завършим с молитва, след което ще изпеем последния си химн.


Любящи, милостиви, вечни небесни Татко, в името на Исус, Твоя Единороден Син, идваме пред Теб, толкова признателни за благодатта, която си предложил на всекиго от нас. Благодарни сме, че можем да бъдем тук, като християни, като вярваме, че Исус умря за нашите грехове и че Той изживява Своя живот в нас. Благодарни сме, че можем да бъдем тук днес, като двама братя също направиха посвещение, Господи, и желаят да последват своя Спасител. Господи, искаме да се помолим особено за тях докато си тръгваме оттук, за да отидем при водите за кръщение. Като си ги привлякъл дотук и ще бъдеш с тях, наистина старият човек с делата му да останат погребан във водите, Господи, и от тях да излезе ново създание, като им дадеш сила да живеят в служба на своя Спасител. Помогни ни да бъдем на тяхно разположение, да бъдем за тях братя, да ги насърчаваме, да бъдем до тях. Молим се те да продължат да преминават от вяра към вяра, да бъдат свидетели за Теб, да споделят това велико евангелие, Господи, което е така безгранично, неизмеримо за нас. Благодарим Ти за изповедта на онзи умиращ разбойник и за това как тя вдъхновява вяра в нас, и за милостивите думи на Господ Исус даже когато умира и страда, когато всички са се отрекли от Него или са се усъмнили в Него, силата Му да прощава и благодатта Му все пак се предлагат изобилно на всички, които желаят да ги приемат. Затова Те молим, Отче, да ни помогнеш да се поучим от тези неща и да ги приложим в своя живот, и когато изпитанията настъпят да си спомним като малко дете безусловно да се доверим на Теб, за да прозрем отвъд обстоятелствата и чрез вяра да видим онова, което си приготвил за Своя народ, и обещанията, които си ни дал. Благодарим Ти и завършваме това богослужение в името на Исус. Амин.


Earthen Vessels


[„Пръстени съдове“]
2 Коринтяни 4:7

Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница