Earthen Vessels

Earthen Vessels

Заглавието е „Шест часа да бъдеш спасен“. Това е изследване относно праведността чрез вяра – как да я получим, за вярата и всички тези неща, като в края ще видим библейски пример за нея. Както казвах, това ще бъде най-голямата илюстрация на праведността чрез вяра, която можете да намерите в Библията. Онова, което обичам във връзка с нея, е колко проста е тя. Както знаем, това е тема, върху която е проповядвано толкова много и върху която са писани книги, и т.н. Първият ни текст се намира в Римляни 3:23 – стих, който ни е добре известен. Библията казва, че „всички съгрешиха и са лишени от Божията слава“.

Какво означава да сме лишени от Божията слава? Разбира се, освен други неща, Божията слава е характерът на Бога. Припомнете си, че на планината Синай Мойсей поиска: „Боже, покажи ми славата Си.“ Бог каза: „Ще направя цялата Ми слава да премине пред теб,“ като изрече името Си – „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърд, дълготърпелив, Който изобилва с милост и с вярност“ (Изход 34:6).

Така че с „Божията слава“ се описва самият характер на Бога. Всички ние сме лишени от това, защото сме съгрешили. Знаем, че „грехът е беззаконие“ (1 Йоаново 3:4), нарушение на Десетте Божии заповеди.

Именно те посочват греха ни. Десетте заповеди са също така и препис на Божия характер.

Колко благодат ни се предлага? Пак в Ефесяни и там 4 гл. има един прекрасен текст. Ето колко благодат е на разположение на всяко човешко същество. Трудно е да се повярва на този стих, на това, което Библията казва в него:

„А на всеки от нас се даде благодат според [какво?] мярката на Христовия дар“ (Ефесяни 4:7).

Може ли някой да измери Христовия дар? Той е безграничен, приятели. Ето колко благодат ни се предлага. Зачудвате се как може някой да бъде изгубен, когато благодатта е безгранична. Причината, поради която мнозинството ще бъдат изгубени, е понеже те отхвърлят благодатта. Не че тя не е била на разположение или не е била предложена даром, или не е била безгранична, а че те я отхвърлят. Следователно, как може някой да бъде счетен за праведен, ако е грешник, а делата му нямат нищо общо с това? Римляни 4:5 – много важен текст, като към края ще видим колко важен е този стих:

„...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).

Приятели, ако не бъдете счетени за праведни, няма да отидете на небето. А в този стих ви се казва, че това става чрез вярата ви, чрез онова, в което вярвате, което изповядвате. Бивате считани за праведни пред Бога. Не можете да получите праведност по друг начин понеже всички сме лишени от Божията слава, всички сме съгрешили. Тук се намесва благата вест на евангелието. Исус става наш заместник – 2 Коринтяни 5:21.

Отново, дори по отношение на казаното току-що има още много по темата. Няма да се впускам в нея, всъщност сме изследвали това в миналото, разполагаме с книги по темата. Но за да бъде кратко, 2 Коринтяни 5:21: „Защото Оногова, Който не знаеше грях, Той за нас Го грях направи, та да станем чрез Него праведни пред Бога“ (2 Коринтяни 5:21). Така че Исус получи нашите грехове, а ние получаваме Неговата праведност – чрез вяра, ние вярваме в това и го изповядваме, и биваме счетени за праведни пред Бога. А какво става с греховете ни? Михей 7 гл.: „Кой е Бог като Теб, Който прощава беззаконие и не се взира в престъплението на останалите от наследството Си? Не държи гнева Си винаги, защото Му е угодно да показва милост. Отново Той ще се смили над нас, ще стъпче беззаконията ни; и Ти ще хвърлиш всичките им грехове в морските дълбочини“ (Михей 7:18, 19). Приятели, точно това означава кръщението. Когато човекът се спуска във водния гроб, старият човек, извършил греховете, остава там, той умира – старият човек, заедно с делата му. От водата излиза нов живот, ново създание, или поне се очаква да е така. „Старото премина,“ казва Библията, „ето, всичко стана ново“.

Сега съм ново създание, погребан с Христос в кръщението и възкресено за нов живот, както ни се казва в Римляни 6 гл.

Очаква се греховете ни да остават на дъното на морето, отмити. Отново, всичко това става възможно за нас чрез вяра в Божието слово. Ако не вярвате в това, Бог никога не може да ви счете за праведен. Ако не вярвате в това, никога няма да победите. Старият човек и неговите дела ще продължават да бъдат изживявани в живота ви. Ще видим колко мощно е Божието слово в това. Как да получим вярата, за да имаме това преживяване? Следният текст също е много важен, както ще видим в хода на изследването. Римляни 10:17:

„И тъй, вярата иде от слушане, а слушането - от слово Божие“ (Римляни 10:17).)

„Има милиони християни, а те не пазят това“ или „не правят онова“. Точно това имам предвид като казвам, че започвате да правите компромиси понеже се боите от изпитанието, до което би се стигнало. Но ако даденият човек остане верен на Божието слово и го прилага в живота си, изпитанието няма да изчезне. Всъщност то може да бъде много тежко. Но вярата му укрепва – той получава победата. И той ще продължи оттам, както казва Библията, от вяра към вяра, ще продължи оттам, за да се изправи пред по-големи изпитания. Докато научава още от Божието слово и го прилага в живота си, ще възникват по-големи изпитания. Но и вярата му ще бъде по-голяма, за да се изправи пред това предизвикателство. Нека ви дам пример. За повечето от тук присъстващите, ако попитам дали съботата е изпитание за вас, вие ще отговорите: „Определено не.“ Съботата е най-прекрасното нещо, което очакваме с нетърпение. Не знам за вас, но при мен е така. Тя е най-голямото благословение в живота ми. Но ако ви попитам дали тя е била някога изпитание за вас, някои от вас биха казали: „Да.“ Тук присъства един човек, който изгуби брака си заради съботата, поне един. Знаем колко голямо изпитание може да бъде това. Но днес този човек не би се отказал от нея за нищо на света. Точно това имам предвид като говоря за преминаване от вяра към вяра. Това вече не е изкушение за човека, не е повод на компромис. Той вече се е справил със ситуацията и е готов за настъпването на по-големи изпитания. Погледнете някои примери за хора, преживели големи изпитания. Можем да научим чудесни уроци от тях. Евреи 11:17. Като говори за Авраам, Библията казва:

„С вяра Авраам, когато беше изпитван [забелязвате ли? Когато беше изпитан], принесе Исаак в жертва...“

Следващият стих гласи:

„...онзи, за когото беше казано: „По Исаак ще се нарече твоето потомство...““ (Евреи 11:18),

„Погледни нагоре, към небесните звезди, ако можеш да ги изброиш, или погледни пясъка по морския бряг – ето такова множество ще произлезе от сина ти Исаак.“ Както и обещания Потомък, заветното обещание, което Той даде на Авраам и след това поднови към Исаак и към Яков. Самият Месия щеше да дойде чрез Исаак. Така че даже ако се наложеше Авраам да заколи собствения си син, той знаеше, че Бог ще го възкреси от мъртвите, ако е нужно. Всъщност в следващия стих ни се казва точно това. Именно то даде на Авраам вярата да се покори. Още един хубав пример е съпругата му – Сара. Отново Евреи 11 гл., Главата на вярата. Казва се:

„С вяра и самата Сара получи сила да зачене...“ Забележете как получи тя силата – чрез вяра:

„...и роди в преминала възраст...“ Как получи тя силата да се покори на Бога, да повярва на обещанието? Както се казва там – чрез вяра. На какво се основаваше вярата й? Какво й даде силата, или смелостта, да повярва на Бога? Забележете какво се казва: „...понеже счете за верен Този, който беше дал обещанието“ (Евреи 11:11). Това също е важен принцип, защото в мига, в който Бог обеща това за първи път на Авраам и Сара, те не повярваха. Беше нужно доста време докато повярват. Тя дори се засмя. Но обещанието беше действително. Силата се съдържаше в обещанието, но тя нямаше да бъде осъществена докато не повярваха в него. Много важно е. Обещанията в Библията са истински, приятели, и силата се съдържа в тях, но вярата ви е тази, която „отключва“ силата и я превръща в действителност във вашия живот. Ако си спомняте историята, Сара беше при входа на шатъра и Исус казваше на Авраам, че ще имат син, че Сара ще му роди син. Тя беше при входа на шатъра и се засмя. Но тогава тя чу Исус да казва: „В определеното време... Сара ще има син.“

„А на Онзи, който може да ви пази от препъване и да ви представи непорочни пред Своята слава с голяма радост...“ (Юда 24 ст.).

„А вярата е даване на твърда увереност в онези неща, за които се надяваме, убеждения за неща, които не се виждат“ (Евреи 11:1).

„Съразпънах се с Христос и сега вече не аз живея, а Христос живее в мен...“ (Галатяни 2:20).

„Затова ви казвам: за всичко, което поискате в молитва, вярвайте, че го получавате, и ще ви се сбъдне“ (Марк 11:24).

„И етиопецът Зара излезе против тях с войска от хиляда пъти по хиляда мъже [един милион мъже] и триста колесници и стигна до Мариса“ (2 Летописи 14:9).

„Тогава Аса извика към Господа, своя Бог, и каза: Господи, за Теб е безразлично да помагаш на мощния или на онзи, който няма никаква сила; помогни ни, Господи, Боже наш, защото на Теб уповаваме и в Твоето име идваме против това множество. Господи, Ти си нашият Бог; да не надделее човек против Теб“ (2 Летописи 14:11).

Обърнете внимание на някои интересни моменти в тази молитва. Посочвам само три, но първо той признава удивителната мощ на Бога да помага. Казва : „....за Теб е безразлично да помагаш...“ Казва: „...в Твоето име“ излизаме против това множество. Той заявява, че не са сами в битката, че Бог ги съпровожда. Това имам предвид под това да се молим чрез вяра. Това е изказване на вяра. В края той казва следното: „...да не надделее човек против Теб.“ В полето се казва: „Да не надделее смъртен човек против Теб.“

Още нещо, което казва там, е че е той с прави заявява, че неприятелят – тази огромна войска – всъщност се борел против Бога, а не против него и мъжете му. Когато се молите така, това наистина ви укрепява. Много пъти съм отправял такава молитва и съм се молил така. Като станете от колене вие наистина се чувствате укрепен. Понякога съм се молил така, когато съм бил в изпитание поради онова, в което съм вярвал или което съм поучавал, и съм бил постиган от преследването или от съпътстващите това неща. Казвам: „Господи, това е Твоята истина, Твоята вест. Това е Твоя битка.“ И начинът, по който Той благославя нещата, които ви показва и отклика, който получавате от хората, които казват: „Братко, продължавай все напред понеже тази вест е от небето!“, това просто е чудесен начин да се моли някой. Както той се молеше там. Интересното по отношение на тази молитва обаче (умишлено пропуснах предишния текст)... Виждате ли където пише, че Аса извикал към Господа? Погледнете предишния стих. Искам да го прочетем заедно:

„Аса излезе против него [против етиопеца Зара]; и се опълчиха за бой в долината Сефата, при Мариса“ (2 Летописи 4:10).

Тогава той отправя тази чудесна молитва. Това не е лична молитва. Той извиква към Бога пред цялата си войска. Те са строени за битка. Как според вас се чувстват войниците, когато чуват царя си да се моли така? Когато упражните вяра, това е такова благословение и то вдъхновява другите. Той им казва, че Бог е с тях. Казва им, че това е Господната битка. Казва им, че неприятелят няма да надделее против Господа. Това са евреи, приятели, юдеи – те познават Бога. Но въпросът ми е: откъде Аса получи вярата да се помоли така? Погледнете как започва 2 Летописи 14 гл. – това са само няколко текста. Ето откъде той получи вярата да се помоли така – той познаваше своя Бог. И когато изпитанието настъпи, той знаеше, че Бог ще го благослови, че Бог ще защити него и неговия народ. Понеже когато баща му умрял и Аса се възцарил, се казва: „Аса върши това, което беше добро и право пред Господа, своя Бог...“ (2 Летописи 14:2). Това е по време, когато беше налице толкова голямо отстъпление в Израил и Юда, нечестиви царе, идолопоклонство (и т.н.). Но този човек извърши толкова реформи в Ерусалимското царство и в Юдовото царство. Той „върши това, което беше добро и право пред Господа“. Той махна жертвениците на чуждите богове и високите места, изпотроши идолите и изсече ашерите. Той заповяда на юдеите да търсят Господа, Бога на бащите си, и да изпълняват закона и заповедите Му. Махна още от всички Юдейски градове високите места и кумирите на слънцето. И царството утихна пред него.

Забележете какво става, когато сте верни – мирът и благословението, които донася тази вярност да домашните ви, на църквата ви, на неговия народ. Затова той можа да отправи тази чудесна молитва – понеже беше в правилни отношения с Бога, имаше чиста съвест, имаше мир пред Господа. И когато настъпи изпитанието, поради верността си той знаеше, че това е Божия битка, а не негова. И войската му знаеше това. И все пак трябва да бъдем внимателни, тъй като ако постоянно живеем в бунт и непокорство към разкритата Божия воля и ни се прииска да извикаме към Него, когато сме в беда, Бог допълва следното – Исая 59:1-3. В този момент Израил преживява всякакви гонения, глад и всичко останало, и той извиква към Бога, но чрез своя пророк Бог казва:

Чудеха се защо Бог не може да ги чуе, макар да постеха и т.н. Бог ги чуваше, но каза:

„...но вашите беззакония са ви отлъчили от вашия Бог и вашите грехове са скрили лицето Му от вас, и Той не иска да чува.“ Можете да продължите да четете следващите 15 стиха. Всичко, което се казва там, е такива неща.

„Защото ръцете ви са осквернени с кръв и пръстите ви - с беззаконие; устните ви говорят лъжи; езикът ви мърмори нечестие“ (Исая 59:1-3).

„...и като взеха много овце и камили, се върнаха в Йерусалим“ (2 Летописи 14:12-15).

Така че когато даден човек е верен християнин и изпитанието настъпи, той може да се моли към Бога с вяра, може да изиска обещанията. Бог ще ви избави сред изпитанието. Всички можем да засвидетелстваме за това и в края има голяма награда – не физически награди, а по-чист, по-благороден характер. Тази сутрин Крис прочете от Йов: „...когато ме изпита, ще изляза като злато.“

Така че изпитанията са важни – именно те ни пречистват. И все пак има още нещо – не искам да се отклонявам от темата, а да внеса друг аспект. Обикновено сме склонни да свързваме голяма вяра с велики мъже и жени, както Авраам и както този цар, Аса, както толкова много пророци, които можете да назовете – Павел и други, или хора от времето на Реформацията и т.н. Винаги свързваме голяма вяра с велики Божии мъже и жени. Сега ще видим два доклада за най-недостойните хора, които вероятно дори не са имали правото да се молят на Бога, но са упражнили вярата си възможно най-много, според както можете да преживеете това. Погледнете какво казва Исус – много интересно е, по отношение на децата, на влизането в небето. Матей 18:3 и Лука 18 гл. Господ каза:

„Истина ви казвам: ако не се обърнете и не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство“ (Матей 18:3).

И отново:

„Оставете децата да дойдат при Мен и не ги възпирайте; защото на такива е Божието царство.“

Той пак казва:

„Истина ви казвам: Който не приеме като дете Божието царство, той няма да влезе в него“ (Лука 18:16, 17).

Видяхме, че на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда.

„Видяхме укрепените градове. Не можем да превземем тези народи, тези хора.“

Погледнете:

„...вярата е даване на твърда увереност в онези неща... които не се виждат“ (Евреи 11:1).

„Зная, че Господ ви даде тази земя...“ (Исус Навин 2:9).

„А Исус, като издаде силен вик, издъхна“ (Марк 15:37).

„Христос Израилевият цар нека слезе сега от кръста, за да видим и да повярваме. И разпнатите с Него Го ругаеха“ (Марк 15:32).

„Със същия укор Му се присмиваха и разпнатите с Него разбойници“ (Матей 27:41-44).

Писанието ни казва, че и двамата разбойници Го ругаели.

Този разбойник на кръста разполага с по-малко от шест часа, за да бъде спасен, а се подиграва на Исус, като същевременно умира като осъден престъпник. Приятели, питам ви: какво трябва да стане с този човек, за да бъде спасен? Раав беше проститутка в езически град и упражни вяра, променила съдбата й за вечността. Този пример е много по-значим от този с Раав понеже тя можеше да предприеме действие според вярата си, можеше да помогне на съгледвачите и т.н., а този човек не може да стори нищо. Той е на кръста, умира. Той с право е осъден както от гражданския закон, така и от Божия нравствен закон. Изправен е както пред временна, така и пред вечна смърт. Той виси на кръста, приятели. Онова, до което се опитвам да стигна, е следното: той не може да слезе. Не може да върне откраднатото. Не може да преобрази живота си и да започне да бъде добър гражданин. Той не може да стори нищо. Не може да помръдне ръцете си и умира. Спомняте ли си Римляни 4:5?

„...а на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).

„Защото по благодат сте спасени чрез вяра, и то не от сами вас - това е дар от Бога...“ (Ефесяни 2:8).

Разбойникът разполага с по-малко от шест часа, за да премине от осъден престъпник към съвършено праведен човек. Всичко, което може да стори той, е да повярва в сърцето си и да изповяда с устата си. Но как може той да изповяда вярата си в Исус, когато наблюдава как Той умира до него? Това е частта, която искам наистина да разберете заедно с мен. Припомнете си, когато заговорих за обстоятелствата: всички може да заявяваме, че имаме голяма вяра. Но когато обстоятелствата се променят, тогава виждате от какво е съставена вярата ви. Знаете ли кога несъмнено е било най-трудно да се вярва в Исус? В Стария завет преди кръста. Вярващите очаквали, чрез службата в светилището, чрез жертването на агне, като изповядвали греховете си. Те очаквали... В боговдъхновените писания се казва, че кървящата жертва върху жертвения олтар свидетелствала за идещия Изкупител. Те разбирали службата в светилището, разбирали жертвата за грях и очаквали идещия Изкупител. С вяра щяло да им бъде простено. Като новозаветни християни ние поглеждаме назад. У нас няма и сянка на съмнение, че Исус е умрял на голготския кръст. Поглеждаме назад с вяра. Но, приятели, в онзи ден, в онзи миг, никой не вярваше в Него, почти никой не вярваше в Него. Тогава, по онова време, беше най-трудно да се вярва кой е Исус. А ще видим каква изповед прави този разбойник. Знаете ли, учениците... Спомняте ли си за голямото множество, което следваше Исус навсякъде? Всички те бяха готови да признаят и наистина признаха, че Исус е Месия, многократно – че Той е Божият Син, Израилевият цар, Давидовият Син. Когато виждаха как Той лекува болните, очиства прокажените, възкресява мъртвите, обърква фарисеите, никой не се съмняваше. Но когато видяха как бива арестуван и разпнат, вярата им рухна Спомняте ли си Петър през онази нощ? В горницата през онази нощ той обяви:

„Дори и всички да се съблазнят, аз обаче няма“ (Марк 14:29). Това каза той. А знаем какво стана малко след това, три пъти. Казано ни е, че дори майката на Исус, която беше чула пророчеството на Симеон, че меч ще прониже сърцето й, дори тя се усъмни. Приятели, всички те се усъмниха. Всички се съмняваха в Неговата божественост, в онзи момент. Спомняте ли си какво каза Тома?

„Ако не видя на ръцете Му белега от гвоздеите и не сложа пръста си в белега от гвоздеите, и не сложа ръката си в ребрата Му, няма да повярвам!“ (Йоан 20:25) – това каза той.

И сега, когато им казват, че тялото го няма, те все още не искат да повярват. Ясен пасаж: по пътя за Емаус двамата ученика, спомняте ли си какво казаха те?

„А ние се надявахме, че Той е Онзи, Който ще избави Израиля“ (Лука 24:21).

Никой от тях не вярваше. Дори и след това никой от тях не вярваше. Най-близките Му ученици, които бяха свидетели на чудесата и ученията Му в продължение на три години и половина, при кръста всичките се усъмниха. Какво стана с този умиращ престъпник, който упражни вяра в Бога? Точно това имах предвид като казвах, че не е нужно вярата ви да е като на Авраам, за да бъде от сърцето ви, една най-скромна вяра. Вярата ви трябва да бъде като на малко дете и така ще е прекрасна. Не е нужно да е като на Авраам или Мойсей, приятели. Затова Господ каза: „Ако не станете като дечицата, никак няма да влезете в небесното царство.“

Децата вярват в онова, което им каже техният баща. А Господ многократно им беше казвал:

„Нека това попие в ушите ви: Човешкият Син ще бъде отведен, ще бъде разпънат и на третия ден ще възкръсне.“

Каза им го многократно, а те никак не повярваха. И когато обстоятелствата се промениха, както казах, вярата им рухна. Виждате, че учениците се влияели от настоящите обстоятелства и точно те заслепяваха вярата им. Когато те най-много се нуждаеха от нея, точно това ги заслепяваше. Те видяха как Господарят им бива арестуван, видяха как неприятелите Му ликуват над Него и как Той умря. Не можеха да проникнат с поглед отвъд това. Те толкова пъти бяха виждали как Той избягва смъртта, но сега всичките им надежди бяха надвити. Когато обстоятелствата се промениха и видяха как Той бива арестуван и т.н., те се отрекоха от него. Никой не вярваше в Него. По тази причина при онова, което ще видим при първата изповед, трябва да я разберете в контекста на случващото се в онзи момент. Погледнете какво казва разбойникът, погледнете какво казва. Нарича Го „Господи“.

Думата е „Кириос“. Тази дума е използвана за Исус хиляди пъти – „Господ“. Тя означава „Бог“, „върховен“. Така биваше наричан Той, когато лекуваше болните, възкресяваше мъртвите и т.н. Винаги Го наричаха „Господ“. А сега, когато всички отричат Неговата божественост, разбойникът Го нарича „Господи“. Разбойникът признава, че Той е Месия, Божият Син. Точно това признава той, такова е значението на думата. Тогава той казва... Погледнете вярата му, погледнете какво казва той: „...спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“

Докато Исус умира и неприятелите Му се подиграват с Него, разбойникът казва: „Спомни си за мене.“ Той признава, че Исус ще победи смъртта, и не само че ще победи смъртта, но и че Исус притежава властта да прощава грехове, понеже казва: „Спомни си за мене.“ Каза „когато“, „когато“. Сега погледнете това – погледнете какво казва той: „...когато дойдеш в Царството Си...“ Знаете ли кое нещо унищожи вярата на учениците по онова време, защо тя бе унищожена, защо всичко се обърка? Знаем, че имаха погрешно разбиране за пророчествата и т.н. Те мислеха, че Исус ще установи земно царство тук. Всъщност затова и спореха кой ще седне отляво и кой – отдясно, и т.н. Но умиращият разбойник, който нямаше право да знае това, все пак каза: „...спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“ Той знаеше, че Царството Му е в бъдещето, а не в този свят. Той признава, че Царството на Господа е в бъдещето. Това трябваше да казват учениците. Виждате ли, приятели, вярата е даване на твърда увереност в онези неща, които не се виждат.

Този човек видя как Господ се завръща като Цар победител, прощаващ грехове и установява Своето Царство, макар че в момента умира до него. Тази чудна жалост! Той вижда Господа, Месия, да побеждава смъртта, да прощава грехове и да се завръща, за да обяви народа Си за Свой. Вижда всичко това чрез вяра. Божиите човеци в последните дни, когато всичко изглежда абсолютно безнадеждно и изгубено и техните неприятели ликуват над тях, могат само чрез вяра да видят избавлението си от Господа и да прозрат отвъд това. Но видяхме, че вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово. Какво чу той, което го направи способен да има нужната вяра, за да каже това, когато всички се съмняваха? Този човек стои на ръба на вечността, също както Раав. Той ще бъде изгубен – ще умре и ще бъде изгубен. На ръба на вечността той прави тази изповед. Той трябва да е чул нещо, приятели. Трябва да е чул, за да каже това, понеже оттук произлезе вярата му. Погледнете Йоан 18:33. Обърнете внимание. Погледнете къде са Пилат и Исус:

През онази нощ Исус преживя пет или шест съдебни заседания. Той не нито спа един миг. Отвеждаха Го от едно място на друго – от Анна до Ирод, до Пилат и т.н., като през целия път Му се подиграваха. Искам да спомена нещо встрани от темата: имаше причина за това. Времето, когато е най-вероятно да изгубите вяра или търпение и да кажете или сторите нещо нередно е когато сте наистина уморен. През онази нощ при цялото малтретиране, бичуването и всичко останало, хората се стремяха да изцедят силите на Исус, за да изгуби контрол и да каже нещо, но Библията казва, че не го сторил. Той остана търпелив, остана спокоен, остана ведър. Самият Му изглед ги изобличаваше. Но онова, към което съм се запътил, е че през онази нощ Исус не изговори почти никакви думи. Като прочетете текстовете, Той говореше много малко. Това е един от малкото пъти, през които Той проговори. В Исая 53 гл. се казва, че Той бил потискан и угнетяван, но не отворил устата си.

Но когато Пилат Му зададе този въпрос, погледнете какво отговори Господ Исус, в 36 ст. Погледнете какво каза Той. Припомнете си какво беше казал разбойникът: „...спомни си за мен, когато дойдеш в Царството Си.“ Това е един от малкото пъти, когато Исус проговори през онази нощ, но Той три пъти спомена това.

„Исус отговори: Моето царство не е от този свят; ако царството Ми беше от този свят, служителите Ми щяха да се борят да не бъда предаден на юдеите. Но царството Ми не е оттук“ (Йоан 18:36).

Три пъти. А това се състои в съдебната зала, както видяхме току-що. Вярата идва от слушане. Познайте кой още бил в съдебната зала. Трябвало да бъде там. Как иначе би могъл да каже онова, което каза? Следното е от „Копнежът на вековете“. Ако някой желае да има тази книга, там има от нея. Лично за мен това несъмнено е най-силната книга, написана някога относно живота на Христос. Тя не проповядва някаква деноминация, а просто е една чудесна книга относно Христовия живот. Ето какво се заявява в нея относно разбойника:

„В разгара на голямата агония на кръста до Исус дойде лъч на утеха. Това бе молитвата на каещия се разбойник... В съдебната зала и по пътя към Голгота бе близо до Исус. Чу Пилат да заявява: „Не намирам никаква вина у Него“ (Йоан 19:4)“ („Копнежът на вековете“, стр. 749).

Той беше там, в съдебната зала, приятели. Нямам нужда от „Копнежът на вековете“, за да ви покажа това – очевидно е, ако погледнете текстовете заедно. Трябваше да е бил там, понеже точно оттам получи тази вяра. Три пъти Господ каза: „Моето царство не е оттук.“ А разбойникът казва: „Господи... спомни си за мене, когато дойдеш в Царството Си.“

Вярата идва от слушане, а слушането – от Божието слово.

Спомняте ли си как видяхме, че когато упражнявате вяра в най-дълбоките си изпитания има награда? Знаем каква беше неговата награда.

„А Исус му отговори: Истина ти казвам днес ще бъдеш с Мен в рая“ (Лука 23:43).

По тази причина казах, че това е най-големият пример в Библията за праведността чрез вяра. Човекът не можеше да стори нищо. Не можеше да възстанови щетите, не можеше да започне да бъде добър. Всичко, което можеше да направи, беше да повярва в сърцето си и да изповяда с устата си, че Исус е Господ и Спасител. В този миг пред Бога греховете на този човек бяха хвърлени в морските дълбочини, пред Бога този човек застана оправдан. Господ казва това, а не аз – че той ще бъде в рая. Чрез вяра той преминава от това да бъде осъден престъпник до това да бъде праведен човек, който ще отиде на небето.

„...на този, който не върши дела, а вярва в Онзи, който оправдава безбожния, неговата вяра му се счита за правда“ (Римляни 4:5).

В мига, в който изговори тези думи, неговата вяра му се счете за правда. Сега ще изпеем химн – прекрасен химн, в който се казва, че и най-долен престъпник, който повярва истински, в същия миг получава опрощение от Исус. Точно това стана тогава – бе получено опрощение, в мига, в който този най-долен престъпник повярва. Последен текст. Нищо чудно, че Писанието казва следното... Какъв удивителен спасителен план, който Бог е съставил за нас. Павел казва:

„...то как ще избегнем ние, ако пренебрегнем едно толкова велико спасение...“ (Евреи 2:3).

Какво още може да стори Бог? Той ви дава вяра според мярката на дара на Христос. Предлага ви я даром, независимо колко грехове сте извършили. Как можете да избегнете, ако пренебрегвате един толкова велик спасителен план?

Като имаме предвид това, приятели, едно нещо, което според мен трябва да имаме предвид, е че това не е „евтино“ евангелие, не е само изповед, не означава, че просто заявявате с вяра, започвате да вярвате и греховете ви биват простени, и продължавате да живеете както преди. Това не значи нищо. Бог не е за подиграване. Бог познава сърцето. Той знае дали изповедта ви е истинска. Вярата и животът ви ще покажат дали е такава. Ако този разбойник не бе умрял в същия ден, а беше продължил да живее, той щеше да бъде себепожертвувателен ученик. Бог знае това. Затова Господ му каза тези думи. Той упражни вяра, каквато никой нямаше в онзи миг. Той повярва в Господа. Нека завършим с молитва, след което ще изпеем последния си химн.

Любящи, милостиви, вечни небесни Татко, в името на Исус, Твоя Единороден Син, идваме пред Теб, толкова признателни за благодатта, която си предложил на всекиго от нас. Благодарни сме, че можем да бъдем тук, като християни, като вярваме, че Исус умря за нашите грехове и че Той изживява Своя живот в нас. Благодарни сме, че можем да бъдем тук днес, като двама братя също направиха посвещение, Господи, и желаят да последват своя Спасител. Господи, искаме да се помолим особено за тях докато си тръгваме оттук, за да отидем при водите за кръщение. Като си ги привлякъл дотук и ще бъдеш с тях, наистина старият човек с делата му да останат погребан във водите, Господи, и от тях да излезе ново създание, като им дадеш сила да живеят в служба на своя Спасител. Помогни ни да бъдем на тяхно разположение, да бъдем за тях братя, да ги насърчаваме, да бъдем до тях. Молим се те да продължат да преминават от вяра към вяра, да бъдат свидетели за Теб, да споделят това велико евангелие, Господи, което е така безгранично, неизмеримо за нас. Благодарим Ти за изповедта на онзи умиращ разбойник и за това как тя вдъхновява вяра в нас, и за милостивите думи на Господ Исус даже когато умира и страда, когато всички са се отрекли от Него или са се усъмнили в Него, силата Му да прощава и благодатта Му все пак се предлагат изобилно на всички, които желаят да ги приемат. Затова Те молим, Отче, да ни помогнеш да се поучим от тези неща и да ги приложим в своя живот, и когато изпитанията настъпят да си спомним като малко дете безусловно да се доверим на Теб, за да прозрем отвъд обстоятелствата и чрез вяра да видим онова, което си приготвил за Своя народ, и обещанията, които си ни дал. Благодарим Ти и завършваме това богослужение в името на Исус. Амин.

Earthen Vessels