Индивидуални стилове на реагиране в стресови ситуации
Изтегляне 56.22 Kb.
|
Свързани:
Банатски Българи, Статия 2
|
Югозападен университет "Неофит Рилски" Философски факултет Катедра психология Град Благоевград РЕФЕРАТ На тема: Индивидуални стилове на реагиране в стресови ситуации По: Диференциална психология Изготвил:………….. Проверил:…………………. /Фатме И. Кунгьова/ Редовно обучение /доц. д-р Б. Йорданова/ Специалност: Училищна психология Факултетен номер:22350345202 Стресът представлява изкарването на организма от равновесно състояние поради наличието на външен или вътрешен стресор , а целта на стресовия отговор е да ни върне отново в това равновесие чрез сложен набор от физиологични и поведенчески отговори. Стресовият отговор може да е адаптивен (такъв, който е на място – активира се когато имаме нужда от него) или неадаптивен, пример за такъв би бил паника/ужас/замръзване, когато интимният партньор те докосне, което се случва понякога при жертви на сексуално насилие – тогава този тип отговор е неадаптивен (не е необходими в конкретната ситуация), но се активира поради сходността на ситуацията с тази на насилието или нападението. Адаптивният стресов отговор зависи от доброто и нормално функциониране на нервната ни система и мозъка. Стресовият отговор се активира прекалено лесно и често – например при тревожните състояния – при някои хора това е липса на реакция – при рискова ситуация или опасност не правят абсолютно нищо и наличието на силен хроничен стрес могат да нарушат баланса за продължителен период от време и да доведат до нежелани негативни психични или телесни проблеми. Вероятно поради тази причина имаме погрешна представа, че стресът сам по себе си е нещо лошо и нежелано, и което трябва да избягваме (заради стресовия отговор на тялото, както и че стресът е стара адаптация към миналата ни среда на живот, която е ненужна в наши дни. Това е доста далеч от истината. Всъщност стресът не е задължително нещо лошо – има много дейности, които са стресиращи, но са полезни за нас – всякакъв спорт, дозирано гладуване, сауна, студени душове и много други. Без него не бихме могли да подготвим тялото си за справяне със заплахи и трудности. Затова е и придружен от увеличена физиологична възбуда – бдителност, повишена будност и емоционална превъзбуденост съпроводена с чувства на тревога, притеснение или страх. Повечето хора преживяват тези усещания като дискомфортни, но тази автономна възбуда цели да те накара да направиш нещо важно/полезно/животоспасяващо за организма ти, да те провокира към полезно действие – целта на тези усещания е да ни мобилизира и задвижи в определена посока. Целта на стреса, както и на негативните емоции и дискомфортни усещания е да ти сигнализира, че нещо не е както трябва и да те мотивира да се задвижиш в друга посока или да промениш нещо. Така че когато стресът и стресовият отговор продължат прекалено дълго без тялото да превключи на режим на релаксация и възстановяване, тогава вече стресът не само че не е от полза, а дори вреди. В най-добрият случай стресът е краткотраен, а след това имаме време за възстановяване, защото сме еволюирали способността за стресов отговор, но за ограничен отрязък от време, а не постоянно. Под стил на реагиране разбираме всяка черта и особеност на индивидуалното поведение, както и начините ни на въздействие с останалите спрямо различните ситуации, който се проявяват най-често като психологична защита или като конструктивна активност на личността, която е насочена към разрешаването на проблема. Изучаването на човешкото поведение в стресови ситуации е довело до идентифициране на механизми за справяне, или механизми за справяне, определящи успешна или неуспешна адаптация. Това са стратегии на действия, предприети от човек в ситуации на психологическа заплаха, по-специално в условия на адаптация към болест като заплаха на физическото, личното и социалното благополучие. Стратегията за справяне с решаване на проблеми отразява способността на човек да идентифицира проблем и да намира алтернативни решения, ефективно да се справя със стресови ситуации, като по този начин допринася за запазването както на психическото, така и на физическото здраве. Стратегията за справяне с търсенето на социална подкрепа ви позволява успешно да се справите със стресова ситуация с помощта на съответните когнитивни, емоционални и поведенчески реакции. Има някои пол и възрастови различия в характеристиките на социалната подкрепа. По-специално, мъжете са по-склонни да търсят инструментална подкрепа, докато жените - както инструментална, така и емоционална. Младите пациенти смятат за най-важно в социалната подкрепа възможността да обсъдят преживяванията си, а възрастните – доверителните взаимоотношения. Стратегията за избягване на справяне позволява на човек да намали емоционалния стрес, емоционалния компонент на дистреса, преди самата ситуация да се промени. Активното използване от индивида на стратегията за избягване на справяне може да се разглежда като преобладаване на мотивацията за избягване на неуспех над мотивацията за успех в поведението, както и като сигнал за възможни вътрешноличностни конфликти. Един от основните основни ресурси за справяне е Аз-концепцията, чиято положителна природа допринася за това, че човекът се чувства уверен в способността си да контролира ситуацията. Вътрешната ориентация на човек като ресурс за справяне позволява адекватна оценка на проблемна ситуация, избор на адекватна стратегия за справяне, социална мрежа в зависимост от изискванията на средата и определяне на вида и размера на необходимата социална подкрепа. Усещането за контрол върху околната среда допринася за емоционална стабилност, поемане на отговорност за случващите се събития. Следващият важен ресурс за справяне е емпатията, която включва както емпатия, така и способността да приемате гледната точка на някой друг, което ви позволява по-ясно да оцените проблема и да създадете повече алтернативни варианти за решаването му. Принадлежността също е основен ресурс за справяне, който се изразява както под формата на чувство на привързаност и лоялност, така и в общителност, в желанието да си сътрудничим с други хора, да бъдем постоянно с тях. Партньорската нужда е инструмент за ориентация в междуличностните контакти и регулира емоционалната, информационната, приятелската и материалната социална подкрепа чрез изграждане на ефективни взаимоотношения. Успехът на справящото се поведение се определя от когнитивните ресурси. Разработването и прилагането на основна стратегия за справяне при решаване на проблеми е невъзможно без достатъчно ниво на мислене. Развитите когнитивни ресурси дават възможност за адекватна оценка както на стресово събитие, така и на количеството налични ресурси за преодоляването му. Копинг стратегията е действие на човек, чрез който той се бори със стреса. Копирането включва когнитивните, поведенчески и емоционални елементи, които осигуряват запазването на целостта на личността и противопоставянето на външни или вътрешни фактори, които причиняват стрес или създават твърде сложни обстоятелства и ситуации, с които човек не може да се справи, тъй като количеството на неговите ресурси е ограничено. Стратегиите за справяне се формират у отделния човек, така че той определено може да отговори на кризисната ситуация и на степента на значимост на тази ситуация за него. По отношение на характеристиките на кризисната ситуация и отношението си към нея, човек ще действа по определен начин, като същевременно чрез поведението си изразява истински емоции и преживявания с различна степен на интензивност. Основните характеристики на такава ситуация са значителни чувства, тяхната интензивност, психическо напрежение, промяна в самочувствието, промяна в мотивацията, вътрешните преживявания, с помощта на които се обработва травма, свързана с кризисна ситуация и значителна нужда от психокорекция и подкрепа. Сътрудничеството със себе си, с преживяванията зависи от самата личност, нейните характерологични характеристики и реалната ситуация. Един човек е в състояние да се отнася напълно различно към една и съща ситуация в различни моменти, когато това го засяга по травматичен начин. Стратегиите за копиране са такива групи действия, които се прилагат към конкретна стресова ситуация. Това е един вид индивидуална привична схема, благодарение на която човек може бързо да излезе от проблемна ситуация, тъй като никой не иска да остане в състояние на криза за дълго време, това е неуравновесено. Според Ричард Лазарус има два основни типа на реагиране: -Проблемно-ориентираният стил е насочен към анализ на проблема и е свързан със създаване на изпълнение и план за разрешаване на трудна ситуация. Този стил се проявява в такива форми на поведение като самостоятелен анализ на случващото се, търсене на допълнителна информация и обръщане към други хора за помощ. -Субективно-ориентираният стил се явява като следствие от емоционално реагиране на ситуацията, не се съпровожда с конкретни действия, проявява се във вид на опити да не се мисли за проблема изобщо, както и въвличане на другите в собствените преживявания, желание да се търси забрава в съня, алкохола или да се компенсират отрицателните емоции с ядене. Тези форми на поведение се характеризират с наивна, инфатилна оценка на конкретната ситуация. Канадските психолози Норман Ендлър и Джеймс Паркър смятат, че разрешаващите проблема личности са предметно-ориентирани. Докато преживяващите проблема са личностно-ориентирани. Първите се интересуват от анализа на ситуацията, докато вторите са погълнати от собствените си преживявания и мнението на околните. Тези автори посочват и три стила на реагиране – избягване. -Самоконтролиращ и планиращ тип. Тази активна стратегия, е насочена към сериозните житейски проблеми. Нейният тип поведение се характеризира с висок самоконтрол и умение за планиране на бъдещи действия за преодоляване на проблемна ситуация. Личността анализира конкретната ситуация, разработва план за бъдещи действия, поставя съответни цели, концентрира се върху важни жизнени планове свързани с повишаване на личното благополучие. При нея личността активно търси нови възможности за подобряване на състоянието си чрез прекалификация, смяна на работата, търсене на нови доходи. Налице е орагинизираност на поведението и оптимистично планиране на бъдещите действия. При тази стратегия шансовете за преодоляване на проблемите са най-големи поради проявените целеустременост, находчивост и бързо отреагиране спрямо алтернативните ресурси. -Отговорен и оценяващ тип. Стратегията се характеризира с пасивно приспособяване, чрез насочване на индивида към удовлетворяване предимно на основните жизнени потребности. Личността максимално ограничава поведението, ръководен от мисълта “Сам съм си виновен” и търси някаква поука за в бъдеще. Характерни са изказвания от вида на “Това ще ми е за урок”, “Сложих си обица на ухото”. Достигайки до тези прозрения субектът претърпява известно облекчение, като обещава пред себе си, че повече няма да допусне такива грешки. Личността се насочва към размишления, имащи за цел намаляване на стреса. Чрез укоряване, материални лишения и преоценка на жизнените пририотети личността се опитва да преодолее сложната ситуация, в която се намира. -Конфронтиращ тип. Личността отказва да прибегне до положително и ефективно взаймодействие със сложната ситуация. Чрез сериозната конфронтация субектът поема сериозен риск в своето бъдещо поведение поради неясните възможности за успех. Индивидът приема трудностите като неопредолими и съответно не предприема каквито и да е действия и усилия за разрешаването на проблема, но едновременно с това активно търси виновници за създалата се ситуация. Стратегията бива градираща във времето по отношение на негативните афекти, а това допълнително подхранва чувството на безизходност от проблемната ситуация. -Дистанциращ тип. Личността приема сложната финансова ситуация и не предприема никакви действия за решаване на възникналите проблеми. Липсва адекватно взаимодействие с новите икономически условия, не се забелязва стремеж към намиране на някакво решение, предполага се, че материалните неблагополучия ще се оправят сами по себе си. При тази стратегия личността би предприела някакви целесъобразни действия за да преодолее проблемната ситуация, но единствено тогава, когато се появи “подходяща” ситуация. Дистанцирането в този случай има за цел разграничаването на личността от икономическите проблеми и от части имагинерно запазване на икономическия Аз-образ непроменен, което от своя страна намалява финансовото напрежение. -Бягащ от действителността тип. При тази стратегия личността съжалява за “добрите стари времена ” или безплодно фантазира за “светлото бъдеще” и много често насочва поведението си към различни дейности, за да отвлече вниманието си от проблема – алкохол, хазарт, безразборни връзки. И в двата случая личността действа неадекватно спрямо реалните условия. При тази стратегия липсва ефективно взаимодействие със ситуацията, предполага се, че неблагополучията ще се оправят, чрез намесата на по-висши сили – религия, местицизъм. Личността се надява да преодолее ситуацията чрез молитви или очаква възмездие за “виновниците” променили икономическата ситуация, но не и реално решение на сложното положение. -Търсещ социална подкрепа тип. Тази алтернатива е пасивна стратегия, насочено към собствено успокояване на личността за преживените от него затруднения. Очакване на различни форми на социална подкрепа и съчувствие от близки, приятели, роднини, както и очакване на директна социална помощ от компетентни служители на държавните организации. Личността е убедена, че единствено чрез чужда намеса ще успее да преодолее трудностите. Характеристиките на защитното поведение на хората с акцент на защита от вида на заместването са импулсивност, раздразнителност, взискателност към другите, грубост, раздразнителност, протестна реакция в отговор на критика, изразена тенденция към доминиране понякога се комбинира със сантименталност, склонност към физически труд. Често има страст към "бойни" спортове. Такива хора предпочитат филми със сцени на насилие и избират професия, свързана с риск. Нашите реакции към стресови, трудни ситуации се осъществяват едновременно на няколко нива, ключът от които е поведението. Ако ефективно се справяме, „справяме” се със стресови ситуации на поведенческо ниво, тогава потенциално „вредните” емоционални и физически прояви, характерни за тях, се потискат. В тази връзка именно целенасочените стратегии за справяне с трудни житейски ситуации са свързани с конструктивно преодоляване на трудностите, трансформиране на житейските ситуации в съответствие с намеренията на човека. Стилът на справяне, макар и да е резултат от натрупването на най-типичните начини на съзнателно поведение в трудна житейска ситуация, формирани у субекта, не е пасивен интегратор на вътрешните и външните условия на човешкото съществуване. Формирането на пълноценен стил на справяне не може да се случи с пасивната позиция на индивида. Стилът се характеризира както с адаптивна дейност, така и с активност, която преобразува ситуацията, и самия себе си като субект на тази дейност. Копинг поведението не само се развива в предмета, но може да бъде целенасочено формирано, преподавано с цел повишаване на психосоциалната компетентност. Именно изборът на конструктивни стратегии за справяне с трудни ситуации в крайна сметка се превръща в фактор, определящ успеха на развитието на личността, нейната цялост, зрялост и стабилност. Обобщавайки, можем да направим следния извод: механизмите за справяне са по-пластични, но изискват повече енергия от човек и включване на когнитивни, емоционални и поведенчески усилия. Защитните механизми са склонни да намаляват по-бързо емоционалния стрес и тревожност и работят по принципа „тук и сега“. Изучаването на справящото се поведение, като съществен компонент на адаптивното социално поведение, е една от неотложните задачи на съвременната психология, а развитието на умения за саморегулация се превърна в една от най-важните цели на образованието и социализацията. Проблемно-базирано справяне, според авторите, е свързано с опитите на човек да подобри отношенията човек-околна среда чрез промяна на когнитивната оценка на текущата ситуация, например чрез търсене на информация какво да прави и как да действа, или чрез ограничаване себе си от импулсивни или прибързани действия. Емоционално ориентираното справяне (или временно подпомагане) включва мисли и действия, които имат за цел да намалят физическите или психологическите последици от стреса. Тези мисли или действия осигуряват усещане за облекчение, но не са насочени към премахване на заплашващата ситуация, а просто карат човека да се почувства по-добре. Примери за емоционално ориентирано справяне са: избягване на проблемна ситуация, отричане на ситуация, умствено или поведенческо дистанциране, хумор и използване на транквиланти за релаксация. Изтегляне 56.22 Kb. Сподели с приятели:
|